Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (27)

Последна история без край

Небето над планинската част на Гърция е синьо и прилича на повърхността на близкото море. И тогава, преди двадесет и пет века, небето е имало същия син цвят както днес, но други са били хората и други са били техните грижи и радости. Тук в стари времена съществували градове, в които оживявали герои и богове. Там бил старият гръцки театър.

Да го посетим.

Пети век преди нашето летоброене. Денят е слънчев — сякаш нарочно за посещение на театър. Но да побързаме, защото от ранна утрин към театъра се отправят тълпи зрители. Седемнадесет хиляди места има в него. Трябва да имаме и пари у себе си. Входът струва два обола — две старогръцки монети. Но ако сме бедни и нямаме пари, държавата ще плати нашите билети.

Да се смесим с тълпата и да преминем през каменния вход на театъра. Разбира се, не прилича на днешните театрални сгради. По-скоро наподобява непокрит стадион. Сцената^[1] е поставена на склона на по-високо място.

След вратата следва кръгло оградено място. Старите гърци го наричат орхестра. Там се събират артистите по време на представление. След орхестрата в полукръг са поставени каменни седалки като стъпала на огромна стълба. Те са широки и без облегалки. Такива има само на първия ред. Определени са за жреците, за висшите сановници и за високите гости. Първият ред още не е запълнен, за разлика от местата, определени за жените и младежите, които са препълнени до последното място. Слънцето хвърля остри тъмни сенки. Много от зрителите пазят лицата си с широкополи шапки, изтриват потта от челата си и целият театър бучи от говора им като морски прибой.

Къде да седнем? Дали до брадатия грък от шести ред? Той е облечен в дълъг празничен хитон с ръкави. Неговата дреха напомня дълга риза, която се спуска свободно до глезените. Мъжът мълчаливо гледа към първи ред. Питаме го какво е днешното представление и той се учудва, че не знаем. Днес се играе „Едип цар“. Автор е Софокъл. Той вече го е гледал и е щастлив, че има възможност да му се радва и втори път.

Вече идват и гостите, които заемат най-долните седалки. Целият театър е пълен, заети са както местата, отдалечени на най-голямо разстояние от сцената, така и тези, определени за робите. По всичко личи, че представлението ще започне скоро.

Сцената, която се издига над орхестрата, малко напомня тази на днешния театър. Изградена е от камък и е доста дълга в сравнение с днешните сцени, има къси странични крила и задна част. Към сцената водят три врати. Отзад се вижда декор от плат, който представлява дворец, според потребността на днешното представление. От средната врата след малко ще излезе главният артист. Вторият и третият ще излязат от страничните. Сцената се затваря от всички страни с високи въртящи се кулиси с три страни. Отвсякъде се вижда добре, тъй като няма завеса.

Говорихме за три врати и за трима артисти. Защо не са повече? Само трима са. Те се редуват на сцената и играят всички мъжки и женски роли. Когато трябва да представят и друга роля, артистите се преобличат бързо. На сцената се появяват естествено и други фигури, но те не говорят. Костюмите им не са така сложни, както днес, защото артистите не се гримират. Те носят само маски. Достатъчно е да сменят дрехите и да поставят пред лицето си друга маска. Тези маски са със специално предназначение. Едни са, когато играе артист — герой, а други, когато става въпрос за трагедия или за комедия.

В тази минута всеки от артистите стои пред своята врата на сцената. А на входа, при орхестрата, скрит от очите на зрителите, е театралният хор. Ролята на хористите е да изпяват това, което не може да ни каже нито един от тримата артисти.

Софокъл, който е написал трагедията за цар Едип, е автор и на други трагедии. С Есхил преди него и с Еврипид след него, те принадлежат към известната тройка старогръцки драматурзи. В техните пиеси срещаме редица герои, за някои от които вече сте прочели в тази книга.

Но много преди да оживеят върху сцената, тези истории са ги разказвали хората до огнищата или на пасищата. За славните пиршества е пял слепият певец много преди да е написано за тях. Част от тях са запазени в произведенията на най-големия гръцки поет Омир. Той е изпял поемата за пътуването на Одисей — „Одисея“, и поемата за Троянската война — „Илиада“.

Докато си говорехме, на сцената започна представлението. Пръв излезе цар Едип със своя довереник и жрец на Зевс. Тъй като сцените нямат дълбочина, артистите не са в групи, а се подреждат в една редица. Сцената прилича на изображение върху старогръцките вази.

Едип на сцената очаква Креонт, когото е изпратил при делфийската пророчица. Съдбата, за която старите гърци знаят, че е дело на боговете, започва да се сбъдва. Театърът утихва. Днес няма да удрят с пети в седалките и няма да свиркат като при пиеси, които не им харесват. Действието е сериозно, трагично, открива тъмните и тайнствени сили, които владеят човешкия живот. А такива тайнствени сили, както знаем ние, хората, които живеем днес, са били много на брой.

В тези стари времена хората не са могли да си обяснят много от това, което не са разбирали, освен с вмешателство на тъмните сили. Там, където нямало обяснение, се намесвали тъмните сили, тайнствените същества, чудовищата, нимфите или боговете. Но те приличали твърде много на животните, които човек познавал. И затова нимфите, сирените и боговете имали човешки качества. И боговете се разгневявали, хранели се, имали деца и воювали помежду си. Всеки бог властвал над нещо. Гърците принасяли жертви на определен бог — в зависимост от това каква помощ искали да получат и от кого. Когато искали да надникнат в бъдещето, принасяли жертва на Аполон. А за реколтата се молели на богинята на земеделието Деметра. Според стари предания, боговете живеели на високата планина Олимп. Да се спрем само на най-важните от тях. Старите римляни имали подобни богове, а техните имена някога ще ви се сторят по-познати от имената на гръцките богове. Сега ще се спрем и на някои от тях. Едни сигурно вече знаете, а за други навярно ще чуете или ще прочетете.

Най-могъщият бог, както вече казахме, бил Зевс. Той владеел небето и земята, бил господар на бурите, на гръмотевиците и светкавиците. Зевс давал щастието или нещастието, славата и богатството. Римляните също имали такъв бог и го наричали Юпитер.

Съпруга на Зевс била богинята Хера. Тя била най-силната, царицата в селището на боговете на планината Олимп. И римският Юпитер имал съпруга на име Юнона.

Дъщеря на Зевс била Атина Палада — богиня на мъдростта и защитница на храбрите и силни мъже. Гърците й посветили совата. Римляните имали подобна богиня — Минерва.

Син на Зевс бил Хефест — бог на огъня и на ковачите. Имал ковашка работилница, намираща се под вечно димящи вулкани. Той бил грозен, хром бог, но изкусен майстор. Римляните го наричали Вулкан.

Аполон бил бог на светлината, на предсказанията и на поетическото изкуство. Затова бил предводител на деветте музи — богините, които защитавали отделните изкуства. Римляните също го почитали.

Артемида била богиня на лова и сестра на Аполон. При римляните се наричала Диана.

Кървавият бог на войната се наричал Арес, а при римляните — Марс.

Красивата богиня Афродита, при римляните — Венера, а на чешки Венуше, също била дъщеря на Зевс. Била богиня на красотата и любовта, а нейният син се казвал Ерос (при римляните — Амур).

Хермес (при римляните — Меркурий) бил вестоносецът на боговете. Умеел бързо да изпълнява заповедите на Зевс, тъй като имал крилати сандали, които го отнасяли там, където поискал. Бил защитник на търговците и на пътниците.

Веселият бог на виното се казвал Дионис (при римляните — Бакхус).

Хестия била богиня на домашното огнище и на огъня. Римляните я наричали Веста.

Богинята на земеделието и плодородието се наричала Деметра. При римляните — Церера.

Посейдон владеел морските води и със своя тризъбец можел да успокои или да разбунтува морето. Бил брат на Зевс. Римляните го наричали Нептун.

В царството на мъртвите, в подземния свят, господствал бог Хадес (наричан още Аид и Плутон). При римляните — Дит (Оркус). Хадес бил също брат на Зевс. Неговата съпруга била Персефона (при римляните — Прозерпина).

Но това не са всички гръцки богове. Ние се спряхме на имената само на най-известните. Освен в тях, старите гърци са вярвали и в много други, стоящи на по-ниско ниво. Към тях отнасяме Еол — повелител на ветровете, и Еос (при римляните — Аврора) — богинята на утринната зора. Богините на възмездието еринии (при римляните — фурии) са пазителки на съвестта, нимфите са населявали горите и езерата и приличат на нашите русалки и самодиви. Как гърците са си представяли своите богове се вижда от статуите и главно от образите, нарисувани върху вазите. На вазите не са изобразени само богове и герои, а също и приказни животни. Такива животни, разбира се, никога не са живели. Различните дракони и чудовища, за които се разказвало и пеело на пиршества и на сцената — това всъщност са природните явления, проявяващи се по онова време. Чудовището, бълващо огън, е отъждествявано с изригващ вулкан, а друго, което причинява смърт на хората, сигурно е някаква лоша болест, а пък страшният воден змей може би е наводнението. На това, което старите гърци не могли да си обяснят, му придавали тайнственост.

Някои от митовете са плод на мечтите и желанията на тогавашните хора. Отдавна човек е искал да лети във висините и да прилича на птиците. В преданията това било възможно. Човек оседлавал крилатия кон Пегас и се понасял във въздуха или като Икар си пришивал крила. Днес за този, който има буйна фантазия, говорим като за човек, който лети на гърба на коня Пегас. Пегас е станал символ на поетичното вдъхновение на човека.

Много фразеологизми използваме и до днес. Такива като ахилесова пета, кълбото на Ариадна, прокрустово ложе, силен като Херкулес и много други.

Старогръцките митове и легенди бяха не само част от моята младост, но и от младостта на нашите бащи, деди и прародители. Тяхната известност е от дълбока древност. Гръцките герои са преживели големи приключения, но не са известни за това, че са го искали. Те са станали известни с подвизите и постъпките, с които са помогнали на другите хора. Много отдавна е било голямо геройство да се убие хищник, без да е дракон. Хората говорели за героите и за техните подвизи истината, а към нея прибавяли това, което си измислели. В своите разкази те изправяли героите си срещу тъмните сили, които не разбирали, от които се страхували.

Нали си спомняте, че Прометей и Херакъл са се борили и с боговете? Прометей — с хитрост, а Херакъл — със своята сила. Героите на Древна Гърция са давали на хората смелост и надежда. Старите легенди им казвали: Искате ли да знаете това, което е знаел вашият любим герой? Тогава бъдете като него, бъдете храбри, справедливи и ще побеждавате и в най-тежките битки.

Старогръцките митове и легенди са показвали, а показват и днес как да станем герои и да тръгнем по техния път. Това е целта на всеки стойностен човешки живот. А пътят на героите е безкраен.