Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (23)

Гигес и пръстенът

Някога в Лидия живял един пастир на име Гигес. От сутрин до вечер той пасял стадата на своя цар Кандаул, а вечер сядал до огъня заедно с другите пастири. Нищо не подсказвало, че ще му се случи нещо невероятно, което ще промени неговия живот. Всеки ден слънцето изгрявало от изток, а вечер залязвало на запад.

Един ден тежки облаци закрили небето, а върху земята се спуснала страшна буря. Зевс хвърлял една след друга светкавици и гръмотевиците отеквали непрекъснато в цялата околност, сякаш горите се сривали в долината. Уплашеният Гигес се скрил в гората. Силният дъжд закривал всичко наоколо и нищо не се виждало даже на една крачка, потоците се спускали през поляните и изтръгвали всичко по своя път.

Изведнъж бурята стихнала, а на хоризонта се показало синьото небе. Гигес се успокоил, паднал на земята и благодарил на безсмъртните богове за това, че запазили живота му. След това станал, огледал се наоколо и разбрал, че в бурята се е заблудил. Преминал през храсти, докато се озовал на едно място, където вятърът изкоренил всички дървета. Техните корени стърчали, обърнати към небето. Пастирът прескачал ями, пълни с вода, кал и пясък, и изведнъж се спрял. Там, където бурята съборила вековен дъб, се била отворила огромна черна дупка. Гигес се спуснал в нея и изгарящ от любопитство, погледнал навътре. В този момент на небето се показало слънцето и няколко лъчи пробили облаците и осветили тъмния отвор. Ужасеният пастир разбрал, че се намира пред входа на пещера. В полумрака разпознал блестящата скулптура на бронзов кон с отворена вратичка върху хълбока на коня.

Гигес, след като добил смелост от осветилите го лъчи, вкарал ръката си в отворената врата. Напипал един пръстен върху студената ръка на някакъв мъртъв човек. Изплашил се и скочил настрана. Но след това си казал: „Защо му е пръстен на мъртвия? Сигурно е бил богат като жив и достатъчно го е ползвал. Аз досега не съм видял нищо хубаво, освен черен хляб и овче сирене. Защо веднъж в живота и аз да не се сдобия с пръстен?“. Докато мислел така, снел пръстена от ръката на мъртвеца и излязъл от дупката.

Пръстенът в действителност бил вълшебен. В центъра му в златен обков се чернеел камък с издълбано човешко око. Гигес сложил пръстена на ръката си и започнал да го разглежда и да му се възхищава. Между дърветата видял своето стадо. Подкарал овцете към другите овчари. А те вече го чакали. Гигес чул, че се чудели и показвали неговите овце:

— Вижте какви послушни овце има Гигес. Те сами се връщат вкъщи, а той сигурно някъде се е успал.

— Ако всички имахме такива овце — казал един от пастирите, — бихме могли да ги оставим спокойно тук, а аз да отида в града и да стана цар на писарите. Овцете сами биха се отглеждали и сами биха стригали и вълната си.

Всички се разсмели. Гигес бил между тях, отворил уста и понечил да каже: „Слепи ли сте, че не ме виждате?“. В последния момент обаче размислил. Сетил се за пръстена. Сигурно в него имало някаква магия, затова той станал невидим за човешкото око. Внимателно започнал да върти пръстена и чак тогава те го забелязали.

— Откъде се взе? Да нямаш криле? — пошегували се другарите му.

Гигес мълчал и не казвал нищо за пръстена. Тайната запазил само за себе си.

Оттогава той не си губел времето да пасе овцете и да свири с пастирската си свирка. Щом започвал да върти пръстена, веднага ставал невидим и така винаги знаел това, което говорят за него останалите пастири. Вечер при светлината на огъня винаги им повтарял техните думи. Те се ужасявали и си мислели, че Гигес е всезнаещ.

— Сигурно — казал му най-възрастният пастир — ти наистина владееш някаква магия. Но щом знаеш всичко, тогава кажи ми кой краде овце от моите стада. Всяка нощ двама от младите пастири стоят на пост, ала независимо от това, овцете се губят.

— Това не представлява за мен никаква трудност — отвърнал Гигес, — утре ще ти съобщя кой е крадецът.

През нощта Гигес завъртял пръстена и като станал невидим, отишъл при оградата. До нея вече стояли двама млади пастири и си говорели тихо:

— Вярваш ли на това, че Гигес ще познае крадеца?

— Изобщо не му вярвам. Само се хвали пред стареца.

— Ще вземем ли овцете?

— Ще ги вземем.

Младите пастири станали, избрали от стадата най-охранените овце и ги повели към един прекупвач, който всяка нощ вземал от тях по две овце.

Гигес се ядосал на непочтените овчари. Започнал да ги дърпа за косите и да им удря плесници.

— Помощ! — викнали овчарите.

Те усещали ударите, но не знаели кой им ги нанася. Предположили, че са попаднали на зъл дух. Оставили овцете при другите и се разбягали в различни посоки. Гигес прибрал животните зад оградата, а двамата пастири се върнали пребледнели и недоспали.

Старият пастир започнал да брои овцете на своето стадо и за първи път от дълго време отбелязал, че нито една не липсва. Зарадвал се и разказал това на Гигес.

— Разбира се, че не си загубил нито една овца — казал му Гигес, — през нощта изгоних от оградата един вълк, голям колкото кон.

Младите пастири се страхували, че Гигес ще ги издаде. Треперели от страх и се съгласявали с всичко, което той разказвал.

Вече не изчезвали овце, а славата на Гигес непрекъснато растяла.

— Той знае всичко — говорели си пастирите помежду си.

— Той е силен като бик — хвалели го другите, — щом е изгонил големия вълк.

Новината за невероятните неща, които се случвали на пастира, се разнесла чак до цар Кандаул. Той наредил на Гигес да се яви в града, за да се убеди в неговите умения.

Гигес взел една тояга, малко сирене и хляб и тръгнал на път. Привечер в далечината забелязал кули и стени. Това бил царският дворец. „Сигурно днес няма да мога да стигна дотам“, казал си той и се огледал за място, където да пренощува. В гората си направил легло от клони и листа и заспал.

Събудили го гласове. Отворил очи и между клоните видял светлина. Няколко мъже се карали пред запален огън. Гигес завъртял пръстена, излязъл от гората и седнал между тях. Те не можели да го видят, а той си избрал най-хубавото място, за да чува всичко.

— Най-добре е да направим това, без да го отлагаме — казал единият.

— Днес има пиршество в царския дворец, навсякъде е пълно с хора. Утре вечер всички ще бъдат уморени и ще спят здрав сън. Не можем да желаем нещо по-добро от това.

— Само дано царската хазна е толкова пълна, колкото се говори — съмнявали се другите.

Гигес внимателно слушал и узнал с кои от стражите тези хора са се съюзили и кога ще влязат в двореца. Те спорели как да разпределят плячката. Едва на разсъмване заспали.

Гигес се върнал в своето легло, за да се наспи. Рано сутринта се събудил и тръгнал на път. Само въглените от огнището му доказали, че това, което е видял през нощта, не е сън. Завъртял пръстена, отново станал видим и отишъл при царя.

— Аз си представях, че си по-висок — заявил царят на Гигес — и по-силен.

— Защо да съм по-висок и силен, царю, а да не знам какво ще стане днес през нощта — отговорил му пастирът.

— Правиш се на всезнаещ, така ли? — присмял му се царят.

— Тази нощ крадци искат да изпразнят твоята хазна — казал му Гигес.

Царят го погледнал с недоверие, ала се страхувал за своите съкровища, затова послушал неговия съвет.

В полунощ крадците влезли в двореца и кралската стража ги хванала. Царят направил Гигес един от първите си приближени хора и царски съветник в страната и не го пуснал да си отиде от двореца.

Гигес осведомявал царя за тайните разговори, наказвал предателите и разобличавал лъжците. Било достатъчно да завърти пръстена и като ставал невидим, прониквал там, където си поискал. Веднага се информирал за всичко, което става в двореца, и помагал на царя да възтържествува правдата. Почтените хора го уважавали, а останалите се страхували от него. Фалшивите пророци напуснали царството. Поданиците на царя никога не били управлявани толкова справедливо, както когато Гигес съветвал владетеля им.

Една нощ Гигес сънувал лош сън. Сънувал, че към неговото легло се приближава фигура, облечена в бяла риза. Това бил духът на мъртвия притежател на пръстена. Духът му казал:

— Радвам се, Гигес, че моят пръстен е в добри ръце. Ти никога не злоупотреби със силата му. Затова аз идвам да те предупредя. Стани невидим и иди в царските покои.

След тези думи духът изчезнал, а Гигес се събудил. Той послушал мъртвия, завъртял пръстена и се отправил към царя. Вратите на покоите му били широко отворени, а над мъртвия цар се бил навел началникът на стражата му с кървав меч в ръце. Току-що бил пробол царя. Около началника имало още няколко негови приятели. Всички те ненавиждали царя и още повече ненавиждали Гигес.

— Днес се отървахме от царя — казал началникът, — а утре ще убием Гигес. Ще кажем на царицата, че той е убил царя.

Приятелите на началника се съгласили с него. Те завиждали на Гигес за неговото положение в двореца и се надявали, че ще заемат мястото му, след като царицата заповяда да го затворят.

Началникът изчистил кръвта от меча си и искал да го постави в ножницата. При това забелязал, че върхът на меча се е счупил и че парче от желязото е останало в раната. Но само махнал с ръка.

Гигес тихо се върнал в своето легло, без да го види някой.

Сутринта в целия дворец се разнесли викове и от уста на уста се понесла вестта, че през нощта Гигес е убил царя, защото искал да получи трона му.

Царицата наредила да го доведат.

— Ти си обвинен в злодеяние — казала му тя. — Можеш ли да докажеш своята невинност?

— Царице — отговорил Гигес спокойно, — царят е убит с меч, следователно мечът ще открие убиеца. Нека всички мъже в двореца да положат пред тебе своите мечове и аз ще задам към студеното желязо въпрос във връзка със смъртта на царя. Ще видиш, че поне един меч ще проговори.

Всички се учудили на думите на Гигес. „Той е полудял — мислели си те. — Та кой е чул меч да говори?“

Царицата послушала Гигес. Той разгледал внимателно всеки меч. Мъжете се усмихвали, смятали, че това е невъзможно. Между всички мечове Гигес познал меча на началник-стражата със счупения връх. Показал го на царицата и тя заповядала да се прегледа раната на царя. Лекарят намерил в нея парчето от меча на началника.

Веднага стражата хванала убиеца и го затворила в килия, а славата на Гигес още повече нараснала. След известно време царицата се омъжила за Гигес и той станал цар. Управлявал мъдро и справедливо. Пръстенът винаги му помагал, а като умрял, го погребали с него. Жалко, че днес никой не знае къде е неговият гроб.