Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (2)

Потопът

Господарят на боговете Зевс научил, че хората водят нечестив живот и вършат зли дела. Решил да слезе на земята и със собствените си очи да се убеди дали хората лъжат, крадат и убиват, доколко почитат лъжата вместо истината и се подиграват с боговете.

Със съжаление и разочарование виждал, че там, където отива, хората са даже по-лоши, отколкото се говорело. Те се крадели помежду си, мамели се, гледайки се в очите, нападали и убивали своите гости в съня им, избивали ги, а децата се радвали на смъртта на своите родители и нетърпеливо очаквали наследството, жените давали отрова на своите мъже, и брат опъвал стрела срещу брата си. Зевс предпочитал да преминава през безлюдни гористи и скалисти местности, отколкото през градовете и селата, населени с хора.

Една вечер Зевс пристигнал в двореца на царя на Аркадия, който се казвал Ликаон. Хората разбрали, че към тях се приближава бог, и започнали да му се молят. Царят Ликаон им се присмивал. „Ще видим — мислел си той — дали този пътник е бог. Аз ще го изпитам.“ В двореца си имал заложници мъже от рода на Молосите. Убил един от тях и част от тялото му сварил. След като непознатият пътник се нахранел със свареното месо и заспял дълбоко, Ликаон щял да убие и него.

Слугите предложили на Зевс блюда с топли ястия. Той се досетил за произхода на храната и страшно се ядосал. Изпратил върху двореца на злия цар Ликаон светкавица и оглушителен гръм се разнесъл по цялото царство. Отвсякъде заизлизали пламъци и алчно поглъщали всичко от двореца на царя. Самият Ликаон, скован от смъртен страх, започнал да бяга, подгонен от гнева на Зевс. Отварял уста, но онемял от ужас. Когато гласът му се върнал и искал да крещи, от устата му излизал вълчи вой. Паднал и усетил, че ръцете и краката му обрастват с козина, а лицето му се издължава. Ликаон се превърнал във вълк, който жадува кръв. Оттогава той обикаля стадата, които пасат по ливадите, а очите му изпускат искри както тогава, когато бил цар.

Зевс се върнал на небето и свикал съвета на боговете. По Млечния път боговете дошли в мраморната зала, където на трона седял самият Зевс, разгневен и замислен. Едва се събрали и прогърмял гласът на господаря на боговете. Заразказвал какво е видял на земята и какво е преживял:

— Един дворец вече разруших със светкавица, но трябва да накажа всички хора. Исках да покрия цялата земя със светкавици, но се боя, че този огромен пожар ще стигне и до небето. Нали всички знаем пророчеството, че ще дойде време, когато земя, море и небе ще се запалят и светът ще изчезне в пламъци. Затова ще изпратя на земята потоп, който да измие лицето й от нечестивото и зло човешко поколение.

Зевс заповядал да се затворят в пещера северният вятър и ветровете, разкъсващи облаците, а пуснал южния вятър. Той размахал мокрите си крила и излетял. Челото му било покрито с гъста мъгла, а от сивите му мустаци потекъл дъжд. С дясната си ръка притискал и разкъсвал облаците и пускал проливни дъждове. Богът на водите Посейдон помагал на своя брат Зевс. Той събрал боговете на всички реки и им заповядал реките да рушат бреговете, да разкъсват преградите и вълните им да заливат населените места.

Реките заизлизали от своите корита и заливали градове и села, ниви, храсти и дървета, достигали до покривите на къщите, които бързо изчезвали, както и върховете на кулите. Хората се стремели да се спасяват с плуване, но се давели от бушуващия дъжд и само на малцина се удало да се доберат до върховете на планините. Нивото на водата бързо се покачвало и хората, домогнали се до тези върхове, падали в дълбините на едно ново безкрайно море. Други се стремели да запазят своя живот с помощта на лодки, люшкащи се по вълните, но те се разбивали в скалите, които до неотдавна били гребените на най-високите планини. Любопитни риби плували в короните на дърветата дълбоко под водата и се гонели из къщите и храмовете, които били с разбити врати и прозорци от разбеснелите се вълни. Елените, глиганите и вълците напразно се борели с вълните, а горите обитавали делфини. Цялата земя станала едно море. Всяка птица, уморена от летене, падала във водата, без да е открила място за почивка. Този, който не бил погълнат от вълните, умирал от глад.

Над водата се издигала само планината Парнас в областта Фокида. Към Парнас се отправила малка лодка, с която плавали Девкалион, син на Прометей, и неговата съпруга Пира. По съвета на баща си, Девкалион взел по-здрава лодка. Когато Зевс видял, че от цялото човечество са останали само Девкалион и Пира — хора справедливи, благочестиви и добри, разпръснал облаците и небето отново се показало на хоризонта. След това Посейдон оставил тризъбеца си, с който властвал над морето, извикал своя син Тритон и му заповядал да засвири на тръбата си от раковина. Той умеел да свири така силно, че гръмовният звук изпълвал целия свят. Надул тръбата и водата започнала да отстъпва, реките се прибрали в коритата си, а морето отново имало своите брегове.

Девкалион и Пира спрели при планината Парнас, паднали на колене и благодарили на боговете за защитата. Когато се огледали наоколо, видели само земя, подобна на пустиня. Горите още били пълни с тиня и царяла страшна тишина, без никакъв знак за живот.

Девкалион въздъхнал и казал:

— Скъпа Пиро, ние сме единствените оцелели от цялото човечество. С какво да започнем? Само ако можех като моя баща Прометей да направя човек от глина и да му вдъхна живот!

Със сълзи на очите се молели Девкалион и Пира на стълбите на полуразрушения и обрасъл с мъх храм на богиня Темида, майката на Прометей. Молели се на богинята да им помогне да възкресят отново живота върху мъртвата земя. Тя се смилила и ги посъветвала:

— Излезте от храма, покрийте си главите и без да се обръщате, хвърлете след себе си през главите си костите на Великата майка.

Девкалион и Пира излезли замислени от храма, без да са разбрали, че богинята иска от тях да нарушат спокойствието на мъртвите прадеди. Те дълго умували над казаното. Изведнъж Девкалион се сетил, че под Велика майка трябва да се разбира богинята на земята.

— Земята е великата майка на всички нас — казал Девкалион, — а костите на Великата майка могат да бъдат само лежащите в почвата камъни.

Все пак той се съмнявал, че камъните могат да оживят повърхността на земята. Независимо от това, събрали заедно с Пира камъни и ги захвърляли зад себе си. Случило се чудо. Едва паднали, камъните започвали да губят своята твърдост, а влагата в тях се превръщала в плът, от която се оформяло човешко лице. Твърдите частици се превръщали в кости. Камъните, хвърляни от Девкалион, се превръщали в мъже, а тези от Пира — в жени. Така възникнал нов човешки род, трудолюбив, неподдаващ се на страсти и преодоляващ страданията. Народ, произлязъл от камък, затова бил твърд и неподатлив като него.