Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (53)

Дж и нейният антураж

Дан едва успя да познае сестра си. Тя и Серена влетяха на купона, приличащи на филмови звезди — с еднакви чорапогащи в тюркоазно и черно, бели боти и тюркоазни кожени жилетки. Косите им бяха изправени, имаха изкуствени мигли, а по устните им блестеше розово червило.

В стил рокерка плюс „Мод Скуод“.

На всичко отгоре ги следваха цяла тумба манекенки и хора от екипа на фотосесията, както от членовете на една нова и много популярна банда — „Рейвс“. Елиз също беше с тях. Носеше яркооранжев гащеризон, подарък от Джонатан Джойс за това, че беше толкова услужлива по време на сесията.

Джени се промъкна до Дани го целуна по бузата.

— Честит рожден ден! — извика тя, макар че прекрасно знаеше, че не той бе поводът за партито. Днес бе един от най-хубавите дни в живота й и пращеше от адреналин. — Къде е Ванеса?

Дан захапа деветдесетата си цигара за вечерта и бързо я запали.

— В банята, правят й пиърсинг — злобно отговори той.

— Уау! — Джени го целуна отново. — Какъв страхотен купон!

Бандата започна да разполага оборудването си във всекидневната. Елиз дойде, за да отмъкне Джени.

— Би ли ни извинил, Даниел, бих искала да покажа нещо на Дженифър. — Тя грабна Джени за лакътя. — Трябва да видиш нещо — в дрешника.

Дали не бяха две малки животинки и техните пакости?

Дан не можеше да си обясни на какво се дължи напрежението, което го бе парализирало. Вероятно в това беше разликата между четиринадесет и осемнадесет. На четиринадесет нещо, което днес ти се струва краят на света, на следващия ден можеше да бъде забравено. На осемнадесет при подобна ситуация животът ти сякаш свършва.

А още дори не ги беше навършил!

Групата започна с репертоара си и хората наоколо наскачаха да танцуват. През последния час гостите на купона постепенно се увеличаваха и апартаментът вече гъмжеше от представители на всички частни училища в Манхатън. Сега, когато вече бяха във втория срок на последната си година, нямаше никакво значение дали познават Ванеса, или не. Те търсеха и най-малкия повод да се веселят и се възползваха от него докрай.

На Дан обаче изобщо не му беше до веселба. Вместо това реши да си пийне. Отиде до всекидневната и грабна бутилка водка „Грей Гус“ от полупразната мешка на Тифани, след което се облегна на една от стените, за да гледа бандата, докато се наливаше с алкохол. Чък Бас се вихреше на импровизирания дансинг с едно от момичетата от „Джорджтаун“. Прясно продупченият й пъп беше покрит с лепенка, а металната свирка, провесена на врата й, се мяташе наляво-надясно и я шляпаше по чипия нос.

Като се има предвид с кого танцуваше, свирката можеше да се окаже доста полезна.

Момиче с военни дрехи, каска и метална табелка се приближи към Дан и го поздрави.

— Да си виждал Блеър Уолдорф? — попита тя.

Дан поклати глава и отпи голяма глътка водка. Не беше напълно сигурен как точно ще му се отрази, но настроението му определено бе на път да се подобри.