Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (19)

Нещата, които никой не трябва да знае

— Забравете болезнените си гърди, подутите глезени, стриите. Представете си, че дупетата ви са балони, които спадат. Отпуснете. Издишайте.

Блеър отказваше да си представя подобни неща. Достатъчно й бе, че лежеше на пода с една камара бременни жени с вонящи найлонови чорапи, всички стенещи като преяли крави — нямаше нужда да влошава ситуацията допълнително, като включи и задника си.

Майката на Блеър се кискаше на пода вдясно.

— Не е ли забавно?

Олеле.

На Блеър й се прииска да я удари. Беше си взела почивен ден „по домашни причини“ от училище и си бе останала вкъщи, тъй като се чувстваше твърде разстроена, че е в резервния списък на „Йейл“. Нямаше сили да се изправи лице в лице със съучениците си, особено със Серена. Но след шест часа превъртане на „Младоженци“, цяла кутия обезмаслен сладолед „Хааген Дас“ с шоколадов сироп, а сега и това, направо й се прииска да беше на училище.

— Добре. Сега, след като партньорите си починаха, е време малко да се потрудят. Запомнете, за да отгледате дете, трябва да сте отбор!

Учителката на Елинор от курса за родилки бе бивша медицинска сестра на име Рут, с изваяно от йога тяло и ситно накъдрена коса, която водеше занятията в свръхмодерния си апартамент на Пето авеню в Горен Ийст Сайд. Рут бе омъжена за новобогаташ, дизайнер на кухненски уреди, което на практика означаваше, че проектираше перални, хладилници и съдомиялни с формата на летящи чинии и цената на автомобили. Имаха пет деца, в това число двуяйчни близнаци, и от време на време едно от тях наминаваше покрай огромния хромиран хладилник в кухнята, без ни най-малко да се смути от гледката на изпружените на пода бременни жени.

Вероятно всички те един ден ще станат гинеколози с психически отклонения, помисли си Блеър.

Рут дръпна нагоре черно-белите си панталони за йога „Йоджи Ямамото“, клекна на пода и си напрегна лицето, докато не заприлича на бабун, отчаяно опитваш да изкара цяло бананово дърво от задника си.

— Спомнете си етапите на раждането, които обсъдихме в началото на часа. Така изглежда третият етап. Доста асоциален. По-късно, когато ефектът от епидуралната упойка е поотминал, и започнете да напъвате? Ами! Тогава ще започнете да крещите на съпруга си да забрави за предбрачния договор. Бебетата може и да са сладки, но в раждането им няма нищо сладко.

Блеър се изправи на лакти. Не разполагаха ли с по-модерни начини за това в днешно време? Не можеха ли просто да извадят бебето с лазер?

— А сега е време за малка награда. Дами, отпуснете се на пода. Нека партньорите коленичат в краката ви, където им е мястото. Дами, подгответе се за вълшебен масаж на ходилата!

Всички останали партньори всъщност бяха половинките на бременните, а не седемнадесетгодишните им дъщери. Именно съпрузите трябваше да правят масаж на ходилата. Това им беше работата. Но какво общо имаха с това дъщерите?

Блеър погледна краката на майка си. Приличаха на нейните, но бяха обути в три четвърти найлонови чорапи с телесен цвят. На Блеър й се повдигна само при мисълта, че трябва да ги докосне.

— Започнете с дясната пета. Обгърнете ходилото с едната си ръка и използвайте палците. Не се страхувайте да натиснете малко по-силно. Тя е носила двама души цял ден. Краката й са уморени!

Блеър неохотно вдигна десния крак на майка си. Едно бе сигурно: след всеки един от тези сеанси щеше да се почерпи с чифт изключително скъпи „Маноло Бланик“ от кредитната карта на майка си. Нужни бяха и серия пълни спа процедури, за да потисне спомена от този масаж и разговорите за раждането, да не говорим за вонята.

— Сега положете ходилото й на гърдите си и започнете да барабаните с пръсти от палеца по посока към коляното. Знам, че ще ви се стори странно, но усещането е невероятно.

Съпрузите се захванаха със задачата. Някои дори се забавляваха.

— Трябва да отида до тоалетната — обяви Блеър и пусна крака на майка си, който падна шумно върху вълнения килим на пода.

— Защо не използваш банята на близнаците? Надолу по коридора, вдясно — насочи я Рут и дойде на нейното място.

— Ооо — простена Елинор, щом Рут започна да барабани по крака й.

Банята бе голяма и модерна, като останалата част от апартамента, но бе пълна с шишенца „Клирасил“ и продукти за коса. На пода се мъдреше котешка тоалетна от сребриста пластмаса, която приличаше на модел на съпруга на Рут, а по плочките бяха разпилени отпадъци от котката. Блеър не знаеше къде точно се намира сандъчето на котката у тях, но определено мястото му не беше в банята. Това беше доста нехигиенично!

Тя застана на мивката и пусна водата, вглеждайки се в отражението си в огледалото. Ъгълчетата на тънките й устни сочеха надолу, а малките й сини очи бяха напрегнати и гневни. Късата й кестенява коса растеше по-бавно, отколкото й се искаше, и в момента беше съвсем безформена. Вдигна блузата си и огледа тялото си. Гърдите й бяха малки, а коремът й беше поомекнал, след като цяла зима не беше играла тенис. Иначе не беше дебела. Но ако се беше захванала с плуване, щеше да остане във форма, от „Йейл“ щяха да я поискат и с Нейт щяха да са правили секс. Животът й щеше да бъде прекрасен, а не…

Внезапно вратата на банята се отвори и тринадесетгодишните близнаци на Рут нахлуха вътре — момче и момиче с шини на зъбите и къдравата червена коса на майка си. Те зяпнаха Блеър. Момичето носеше сива плисирана униформа на „Констънс Билард“. Блеър пусна блузата си надолу.

— Търсим си котката — каза момичето.

— Да не си лесбийка? — попита момчето. Близнаците се изхилиха едновременно. — Защото ако си, как си забременяла? — продължи момчето.

Моля?

Блеър се пресегна към вратата и я затръшна под носовете им. После свали капака на тоалетната и седна. На пода откри захабено копие на „Джейн Еър“ и го взе. Беше чела книгата два пъти. Веднъж сама, когато бе на единадесет, и още веднъж в девети клас по английски. Сега препрочете първите няколко страници и се почувства като Джейн — изоставена, измъчвана от семейството си, с напълно подценена интелигентност и чувствителност. Ако банята разполагаше с таен изход към улицата, щеше да вземе такси към летището, да хване самолет за Англия или Австралия, да си смени името, да започне работа като сервитьорка или гувернантка, да се влюби в шефа си като Джейн, да се омъжи и да живее щастливо до края на дните си.

Но преди това трябваше да отмие миризмата на краката на бременна жена, която сякаш се беше просмукала в кожата й. Без да се замисли, Блеър затвори книгата, изправи се и пусна крана на ваната. Изпразни шишенце душ гел с краставица на „Кийлс“ във водата, съблече се и влече вътре. Готово. Затвори очи и си представи, че лежи на плажа в Австралия в онзи кариран бански в мидено розово и морскосиньо на „Бърбъри“, който за малко не си купи миналия уикенд, докато готиният й съпруг караше сърф в Тихия океан. По залез-слънце щяха да вдигнат платна и да отплават към хоризонта в яхтата си, да пият шампанско и да похапват стриди, след което щяха да правят секс на палубата, а зелените му очи щяха да проблясват на лунната светлина. Зелени очи…

Блеър се изправи във ваната. Нейт! Все пак нямаше нужда да бяга, след като имаше Нейт. Мобилният й телефон стърчеше от задния джоб на дънките, проснати на пода до ваната. Взе го и набра Нейт.

— К’во ста’а? — чу се от другата страна леко надрусаният му глас.

— Ще продължиш ли да ме обичаш, ако не успея да вляза в „Йейл“? — измърка Блеър, обгърната от балончетата.

— Естествено — отвърна Нейт.

— Смяташ ли, че съм дебела и отпусната? — попита тя, изваждайки единия си гол крак от водата, а след това и другия. Ноктите й бяха лакирани с червен лак.

— Блеър — скастри я Нейт, — ти си обратното на дебела.

Блеър се усмихна и затвори очи. С Нейт бяха водили този разговор хиляди пъти, но след него тя винаги се чувстваше по-добре.

— Да не си във ваната? — попита той.

— Аха — Блеър отвори очи и се пресегна към шишенцето с душ гел. — Иска ми се да беше тук.

— Мога да дойда — предложи Нейт обнадеждено.

Само да си беше вкъщи, в собствената си вана.

— Скъпа? — Гласът на Елинор се разнесе зад вратата. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна Блеър.

Лежа във ваната на инструкторката на майка ми от курса за родилки и правя телефонен секс с гаджето си.

— Не забравяй, че тук има много бременни със свръхактивни пикочни мехури!

Благодаря, че ми напомни.

— Трябва да затварям — каза Нейт. — Звънят ми треньорите от колежите. Този уикенд ще дойдат да гледат как играя.

Много внимаваше да не спомене за кои колежи ставаше въпрос.

— Е, утре сутрин заминавам за, „Джорджтаун“ и ще ти се обадя оттам, става ли? — Блеър затвори, излезе от ваната и се подсуши с една от меките бели кърпи, навити на руло на един от рафтовете на стената. Облече се и прокара пръсти през влажната си коса. Сега отражението в огледалото бе по-жизнерадостно и миришеше на чисто. Дали от ваната или от разговора с Нейт, но се почувства като нов човек.

Отвън в коридора бременните се бяха събрали и набиваха мини пици с козе сирене и маслини от „Елис“. Блеър застана на вратата и нервно изчака майка си да приключи разговора с Рут за моделите хладилници на съпруга й.

Близначката с униформа на „Констънс Билард“ се приближи към нея с бяла хималайска котка в ръце.

— Това е Жасмин — представи я тя.

Блеър се усмихна студено и затегна закопчалките на чантата си.

— Да не си изпаднала в нервна криза? — продължи да нахалства момичето. — Чух, че се е наложило да напуснеш училище.

За никого не беше тайна с каква скорост се разпространяваха слуховете в училището, а и извън него. До понеделник рижата тъпанарка с шините щеше да е разказала на всичко живо как Блеър Уолдорф си гледа гърдите в банята й или нещо по-лошо. В известен смисъл Блеър дори очакваше с нетърпение пътуването до „Джорджтаун“ този уикенд. Там поне никой нямаше да я познава и щяха да се отнасят с нея с подобаващо уважение и благоприличие.

— Мамо! — извика тя рязко. — Трябва да тръгваме!

И точно както бе предположила Блеър, веднага щом вратата зад гърба й се затвори, злобната близначка се втурна към компютъра си и започна да изпраща съобщения.