Георги Коновски
Идеалният свят (9)

8.

Ъптон Грей и Маркус Бийвър…

Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много — бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си…

Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на плячката, а тия знаеха и кога да спрат, че и да се оттеглят. При това — без да демонстрират видими поражения от загубата…

Такива хора ми бяха нужни на второ ниво…

Разбира се — не с властността в характерите…

Но и за нея имаше лек…

А, когато искаш да създадеш идеален свят — най-напред трябва да намериш лек срещу различието. Независимо дали стремеж към налагане на собствената воля и идеи, дали желание да властваш, дали агресивност… Подобни опити за различие от масата, която е оформена по определен типаж, не се препоръчват…

Навремето подобни хора в Древна Атина са били остракирани. Просто нехаресващите ги — а те винаги са били много, та кой обича различните? — са гласували за изгонването им. Или са създавали подобия на съд и са убивали законно опонентите си…

В крайна сметка войната на идеите винаги се решава със сила…

Разумът влиза в действие след победата…

В момента аз подготвях войната. И вече бях изкарал на предни позиции леката кавалерия. А останалата ми армия лекичко се отдръпваше — приканвайки противника в щедро отворения капан…

Дъглас Крейг — първата ми победа в започващата битка, дойде веднага. Почти едновременно със звънеца.

Тия дни го бях поканил в небостъргача и му бях отстъпил предпоследния етаж, под моите покои…

Имаше много работа, заслужаваше си хубава почивка…

— Дъглас, колко време още е необходимо за завършване на Дома?

Крейг се полупоклони от креслото:

— Сър, мисля другата седмица да ви представя готовата база. Не само Дома ще е готов…

— Това е добре, това е добре… — промърморих, докато му сипвах от специалното ми уиски — Дъглас, имаш ли някой близък човек, когото би взел със себе си…

Той трепна и едва не разля питието:

— Господарю… О, толкова съм ви благодарен… Даже не очаквах…

— Дъглас, Дъглас — бях милостив и добър, този Дъглас съвсем не беше онзи — нафуканият технократ, човекът, оценяващ се изключително високо — Та ако не мисля за теб — най-близкия ми помощник… Кажи сега — кого?

Крейг позамълча, дори ми се стори, че се поизчерви… Не е бил такъв нито преди, нито сега…

— Господарю… Трудно ми е, но нали сме свободна страна… Нали човек има права…

— Естествено — казах аз, без да разбирам — И?

— Майкъл Шелдс…

Добре, че бях опитен, свикнал бях с всякакви хора, водил бях какви ли не преговори, налагаше ми се да удовлетворявам всякакви желания — от красиви танцьорки до бели камили…

Крейг — обратен?

Не бях забелязал… Нито говора, нито жестовете, нито маниерите… Обаче, какво ли не се крие в мидата — и бисер, и боклук…

— Това си е твоя работа — отбелязах аз — Шелдс… Сещам се — онзи младеж, който завежда психотропната лаборатория… Интелигентен… И умен… А той… Знае ли?

Дъглас вдигна глава:

— Да, сър… Просто с него се виждаме понякога, разговаряме, разбираме се… Но… Как да ви кажа… Все още…

— Разбирам, разбирам — спрях го аз — Това са си ваши работи, не се меся в тях… Шелдс и без това е в списъка, така че ще ви настаня в една стая. Знаеш — персоналът ще бъде разположен по стаи — вие, избраните, ще сте по двама. Малък, но все някакъв комфорт…

Крейг се засмя:

— Сър, като се има предвид какво ще бъде навън… Май комфортът е дори голям…

Има чувство за хумор и сега — помислих си. Това е добре…

— А, като каза Майкъл Шелдс — как върви работата в лабораторията? Бих искал да ми докладва докъде са, подготвени ли са да свалят цялата дейност под земята… Да речем — утре по обяд — в 12 часа, в Института… Ти ела… О, не — извинявай, Дъглас, ще се наложи да пропуснеш тая среща. Но нищо — пък и тя не е свързана с теб и работата ти. Утре рано заминаваш за Дома. Искам още един подробен оглед, преди да проверя нещата…

— Разбира се, сър… — Крейг беше изпълнителен и не задаваше ненужни въпроси — Имаше един проблем при третата помпа, но за него отговаря мистър Янг…

— Да, да — прекъснах го — Не се тревожи. Двете помпи са спуснати на 500 метра, третата още утре, при твоята проверка, ще вдига водата от 700 метра дълбочина. При това топла минерална вода… Не е твое задължение, но сам виж как е и ми докладвай впечатленията си. Имам ти доверие…

Той пак се поклони от креслото:

— Господарю…