Георги Коновски
Идеалният свят (10)

9.

Пренасянето в Дома мина успешно. Много неща бяха докарани, стоварени и подредени по етажите и зоните. Багаж, уреди, пособия, машини — немалко вече бяха монтирани по местата си. Така — полекичката, без да се създава впечатление сред публиката. Минават си огромните камиони, стоварват контейнери, после работниците ги закарват до специалните асансьорни площадки…

А сетне шахтата поглъщаше всичко…

И случайните наблюдатели оставаха с впечатлението, че един камион е пренесъл нужни и важни пособия за странния строеж…

В околните селища, разбира се, говореха за ставащото. Едни предполагаха, че се гради секретен научен институт — при това от национално значение. Та всички опити да се завърти темата около него бяха пресичани — къде от патриотизъм, къде от страх, къде просто от предпазливост…

Други бяха убедени, че отдолу има изключително важно лечебно заведение, използващо подземните минерални води и соли. В наши дни за какви ли не лечебни технологии се говореше — една повече, една по-малко…

Трети развиваха теорията, че там, в шахтата, група богаташи създават свое гнездо за оцеляване след евентуална война. Което не беше ново — подобни убежища имаше из цялата страна. И единични, и за повече хора. Така че никой не се чудеше…

Журналисти също обикаляха наоколо. Но — от една страна класическият консерватизъм на местните, от друга страна боязънта да се наруши правото на богатия на уединение…

Просто материалите за Дома бяха сухи — макар и с много снимки и схеми, част от американската страст към личния живот на известните…

Хората четяха за нас, чудеха се кой ли влага толкова усилия, завиждаха или възхваляваха предвидливостта ни…

Метнах настрани дебелия вестник…

— Дъглас, тия вече ни вземат за секта — обърнах се към влизащия Крейг — Били сме някаква тайнствена религиозна организация — не чак като „Давидова клонка“ , но нещо подобно…

И се обърнах към следващите го Клеър — моята лична секретарка, и прессекретаря ми Питър:

— Вие двамата имате спешна задача — организирайте репортаж от Дома. С микрофони, с камери… Подберете журналистите — шест мои медии имате под ръка, профилактирайте изявата, изгладете всички възможни ръбчета… Нека бъде леко весело, с настроение…

— Сър, — прокашля се Питър — журналисти има, техника също, медиите са готови. Но — каква ще бъде концепцията?

— Няма проблем, Питър — засмях се аз — Ние тайни от съгражданите си нямаме. Вярно, Дома не е за всички — ще е достъпен за хора с определени доходи. Но не пропускай да информираш, че там ще лекуваме не само богатите, а и насочени от фондацията ми болни. Тях — безплатно… Прекрасни условия, седмица под земята, допир до майката-планета…

Клеър ме погледна:

— Но аз какво ще правя, сър? Не разбирам от журналистика, нямам опит с медиите…

— Клеър, Клеър, това си е задача за Питър. Обаче — ти ще си моят представител. Имам пълна свобода да говориш. Ще ти дам всички материали, ще можеш да изразиш личната ми позиция. За съжаление, на мен ми се налага да замина по някои бизнес-дела в Токио, но ще се справите…

Ще се справят, разбира се — нали затова им плащах…

Питър имаше на разположение три вестника, две радиостанции, телевизията с национален обхват… Защо издържах толкова народ там? Трябваше да изкарат вложените средства…

Клеър играеше ролята на примамката — млада, руса, синеока, с простодушен вид и леко смутен говор…

Хубави качества — особено за човек като мен, познаващ много отблизо същността й. Незабележимо хитра, умерено продажна, вживяваща се в ролята си на невинна бивша девица…

А Питър беше мъжкия й еквивалент. Младо, вечно усмихнато, наивно-детско лице… Зад което се криеше хищник — все още пробващ силите си…

И двамата знаеха, че за тях има място в зона В — самостоятелни апартаменти, точно до жилището на Крейг. Където имаше още десетина подобни — все за близки, както те се надяваха, до мен хора…

Предния ден бях в Дома. Разходих се навред — само с личната охрана — Хенри и Хариет. Не хора — роботи. По душевност, разбира се. За тях нямаше нищо важно извън моите интереси… Знаеха отлично какво се иска от тях. При това вече идвали с мен в бившата шахта и разбираха вече, че моят живот и моите удобства са първостепенната им цел в живота. А след това — всичко друго…

Внимателно разгледах апартаментите. По два на етаж, с почти незабележими разлики в интериора. Три спални, голям хол, три бани с тоалетни, кабинет…

Навред — големи екрани. Бях намислил в Дома да върви телевизионна програма, за която цел над жилищния блок беше изградено студио. Питър беше събрал гигантска колекция от сериали, филми, шоу програми…

Докладва ми, че има време за излъчване до края на света — без повторения ще му трябват над 160 000 часа…

До студиото се намираше конферентната зала, както и игралният сектор — най-доброто от хазарта. За целта бях наел три крупиета — те трябваше да забавляват гостите. До игралната зала беше ресторантът — специално бях докарал главен готвач французин, както и трима негови помощници — китаец, италианец и мароканец. Отделно по двама в стая в жилищната зона щяха да живеят трима помощник-готвачи, както и петима келнери. Пак подбрани и наети срещу гигантско заплащане — оцеляване след ядрена война…

Долният етаж на тази зона представляваше огромна градина — с детски кът, барче, тихи ъгли, дори протичаше изкуствена река, вливаща се в езерце, също изкуствено. Трябваше да се създадат условия за приятно прекарване на времето. Впрочем, не само на акционерите, а и за обслужващия персонал. В този смисъл зоната беше демократична…

Над тая зона — зона С, беше зона В — жилищна за персонала и охраната, под нея зона А — жилищна за избраниците. Зона D — хранителната — оранжерии, ферма и места за обработката, беше като основа за елитния блок. После асансьорът спираше в техническия блок — определен като Е. Лаборатории, медицински сектор… И, разбира се, машинният блок — F, където достъпът беше ограничен.

Под него бяха помпите за вода, ядрената централа, обработката на отпадъци, всякакви необходими за нормален живот работилници…

Обслужващият ни персонал не беше хич малък — над сто човека, някои от които владееха по два-три занаята. Повечето, както казах, бях настанил в зона В, но в долните четири нива бях заделил по пет стаи за дежурните. Като ще е оцеляване — при добри условия да е…

Виждате — подготвях се за Апокалипсиса старателно, с далечен прицел, основателно градейки материалната база за живота след смъртта на планетата…

И някакъв претенциозен мистър Грей да иска властта…

Обаче му позволявах да смята, че се е наложил…

Засега…