Георги Коновски
Идеалният свят (31)

30.

Е, това е…

Исках да постигна нещо божествено…

Да създам нов свят…

С нови хора…

Успях!

Хората… Ами те си бяха същите — със същия манталитет, със същото мислене, със същите спомени…

Само че обогатени — обогатени с моите идеи и идеали, обогатени с намерения вожд…

Разбира се, обслужващият персонал беше обработен почти веднага. Човек след човек…

А съжителите внимателно изчаквахме — да попаднат в удобна ситуация, да се избегнат всички възможни рискове някой да обърне внимание върху странните изчезвания…

Мил Притън беше първият пациент. Той пристигна още вечерта, но беше придружен до лабораторния сектор, където всички новодошли бяха помолени да изчакат за малко — докато се подготви апартаментът им. Мил беше влизал само веднъж в жилището, а от едно посещение трудно се запомнят някои неща. Като например асансьора, коридора, украсите на стените…

И това е…

На другия ден го изведохме през Кралската пещера с цялото му семейство и се появиха като последните спасени…

Така протекоха и останалите обработки — след приятелско черпене в кабинета ми, след пускане на приспивателен газ в апартамента в късна доба и пренасяне на пациентите по секретните ходове, при всяка възможност…

Шест месеца… И аз вече имах базата за бъдещото човечество…

Да, не стана с идеология, философия и убеждаване…

Няма и как да стане…

Човекът е все още животно, върху което има тънък слой цивилизация. И още по-тънък слой духовност — мислене и сила да се бориш за идеите си…

Векове история са доказали — доброволно нито една обществена формация не си е отивала…

А насилствено настъпилите скоро са вземали всички отрицателни черти на миналото…

Властолюбие, жестокост, агресивност, алчност, непремереност…

Така че нямаше смисъл да обяснявам, да обсъждаме, да убеждавам, да доказвам… Все тая — винаги щях да имам опоненти… И винаги някой щеше да се опитва да вземе властта… Дори в подобна малка група…

Налагаше се насила да заведа човечеството при щастието… За негово добро…

Нямаше как да спася целия свят — невъзможно беше да бъдат обработени всички хора. Нямаше как да променим миналото, проектирано в предядреното настояще…

Оставаше едно — да изчакам войната и да се опитам…

Спасяване на духовния свят посредством жертвата на материалния…

Да, нямаше вече животни, растения… Хора…

Но започвахме на чисто…

На определени места — а наша задача беше да ги открием — със сигурност бяха оцелели и флората, и фауната…

Задачата ни беше да изчакаме година… или две… Сетне да ги открием тези останки от Едема… И да заживеем — строейки обществото ни… Докато Земята се отърсва от ядрената болест…

Щяха да минат може би векове…

И за това имах решение…

Сигурно решение…

Помните ли тризнаците Питър? И тризначките Клеър?

А как под ръководството на Крейг лабораторията ни осигуряваше месо, плодове, зеленчуци?

Клониране…

Да, разбрахте…

Мичъм, знаменитият учен, изчезнал преди пет години, всъщност беше на работа при мен. В института. Под ръководството на Дъглас — като цяло абсолютно свободен в работата си…

И ето — едната практическа цел беше постигната отдавна. Клонирането на животни и птици беше станало рутинна работа…

Както и клонирането на хора…

Разбира се, аз не посягах върху морала и честта на учения. Мичъм беше абсолютно свободен и работеше за мен единствено по идейни причини…

Разбрахте — той беше един от първите с преформатирано съзнание. И сега живееше и работеше щастлив — в едно се сливаха научните му стремежи и идейните разбирания. Беше готов на всичко — само и само да бъде построен идеалният свят…

И неговият идеал, неговият водач — аз — да бъде доволен…

Въпроси не задаваше…

Двамата Питъровци бяха създадени за седмица. За Клеър 2 и 3 отидоха пет дни…

Да, трябваха ми верни хора…

Но не можах да откажа на страстното желание да имам тризначки любовници. Самоотвержени, влюбени, готови на всичко — доказано: на всичко! — заради мен…

Хубаво е някоя жена да те обича самозабравено…

А три…

При това с еднакво мислене, еднакви страсти, еднакви изживявания…

Малко преди войната се наложи Мичъм спешно — само за три дни — да клонира петима работници. Стана беда в един от тайните коридори, водещи към Кралската пещера. Внезапно срутване… И петима мъртви…

Но ние вече бяхме събрали генетичен материал от всички участници в проекта. И след три дни, в които отблъсквахме атаките на журналистите и питанията на роднините на петимата — те сами излязоха, обясниха, че са били в командировка в далечен обект на корпорацията… Радостни близки, разочаровани журналисти…

И един полицай, който душеше два дни из обекта… Всъщност, само един ден. През нощта беше обработен, а сетне напусна полицията и стана част от охраната на Дома…

Ето — така стояха нещата след шест месеца живот в Дома…

Време беше да видим как е навън…