Колийн Маккълоу
Жертвеният жребец (16)

Епилог

Със смъртта на великия републикански политик и пълководец Гай Юлий Цезар „Жертвеният жребец“ слага край на поредицата ми от романи за Римската република.

Октавиан Август е по-скоро представител на Империята, отколкото на Републиката. Затова, след като описах детството и първите му стъпки по пътя към властта, мисля, че е време да сложа край на това изключително приятно и съзидателно начинание — вдъхването на живот на историческите данни, без да ги изкривявам повече, отколкото се налага поради ограничените ми познания в тази област.

Стига писателят да се придържа към фактите и да устои на изкушението да налага собствените си съвременни разбирания на историческите герои, романът е идеален начин да се пресъздаде едно отдавна минало време. Той позволява на автора да влезе в кожата на действащите лица, да скита из лабиринта на мислите и чувствата им — волност, която не е разрешена на учените историци, но позволява да разберем някои иначе необясними, тайнствени или спорни събития. В тези шест книги аз се стремях да опиша живота на едни от най-известните люде на древността, като се стараех да създам завършени, реални човешки характери, притежаващи всички качества, които е логично да са имали.

Към този период от историята ме привлякоха три неща. Първо, че не е описан по този начин от никого досега. Второ, защото той е изключително важен за съвременния ни живот, тъй като сегашните ни съдебни, управленски и търговски системи водят началото си именно от Римската република. И накрая, но не на последно място, защото през един ограничен период от време толкова много изключително надарени исторически мъже са се познавали и са общували. Марий, Сула и Помпей Велики са били познати на Цезар и по един или друг начин са предопределяли съдбата му, както и други знаменити исторически фигури, като Катон Утикийски и Цицерон. В края на „Жертвения жребец“ обаче всички те са вече мъртви, включително и Цезар. Остава само наследството им към Рим — синът на Цезаровата племенница, Гай Октавий, който по-късно става Цезар Император, а после се именува Август. Ако не престана да пиша сега, никога няма да спра!

Сега някои бележки.

Уилям Шекспир винаги ще предопределя представите ни за Брут, Касий, Марк Антоний и убийството на Цезар. С цялото си уважение към поета, аз реших да се придържам към историческите извори, според които Цезар не е казал нищо, преди да издъхне, и Марк Антоний не е имал възможност да произнесе голямо надгробно слово, преди тълпата да изгори любимеца си насред Форума.

В романа са използвани някои думи, възникнали доста след описания период, но това е направено с цел той да звучи разбираемо за съвременния читател. Някои термини са оставени на латински, тъй като нямат точни съвременни еквиваленти, например: помериум, дигнитас, мос майорум.

Читателят ще се заинтригува от някои не толкова известни събития през този иначе добре познат период, например походът на Катон към провинция Африка или съдбата на Брутовата глава. Други, като битката край Филипи, са толкова объркани, че е изключително трудно да бъдат описани достоверно. Двата най-четени древни източника, Плутарх и Светоний, трябва да бъдат допълвани от десетки други, между които Апий, Касий Дион и писмата на Цицерон. Събрала съм голяма библиографска справка, която е на разположение на всеки, който се интересува.

Едно своеволие при тълкуването на историческите факти, което си позволих, е предполагаемото бягство на Октавиан в разгара на битката край Филипи. Колкото повече се рових в данните за младежките му години, толкова по-малко вероятно ми се струваше това. Твърде много аспекти от биографията му през онзи период говорят, че той не е бил лишен от кураж. Октавиан по изненадващ начин се добира до властта и предприема твърде дръзки начинания, като двете влизания в Рим с войската си още преди двайсетата си година, с което засенчва дори Сула и Цезар. Когато описвам как Октавиан открадва военната каса на Цезар, аз не го правя на своя глава. Сър Роналд Сайм също смята, че той го е извършил.

Да се върнем пак към предполагаемото бягство. Хрумна ми, че би трябвало да има логично обяснение за тази постъпка. Това, което привлече вниманието ми, бе твърдението, че „Октавиан се скрил в блатата“ по време на първата битка край Филипи, при която е известно, че се вдигнало толкова много прах, че Касий не могъл да види лагера на Брут. Именно тук смятам, че се крие обяснението. Не е ли възможно Октавиан да е страдал от астма? Това заболяване може да се окаже фатално за живота, симптомите му могат да отслабнат (или да се усилят) с възрастта, а кризите му се утежняват от запрашаване на въздуха, цветен прашец, висока влажност или емоционален стрес. Това се вписва много добре в познанията ни за младия Октавиан Август. Може би, след като е укрепил властта си, е започнал да води по-затворен личен живот и е отнел египетското злато, за да вдигне Империята отново на крака, той е престанал да страда толкова често от тази болест. Макар че е пътувал, той не е бил толкова страстен любител на военните походи като Цезар и не се е радвал на такова здраве. Ако Октавиан е имал астма, това обяснява всички събития по време на кампанията в Македония, включително бягството му в крайморските блата при вдигането на прашния облак. С теорията си за астмата аз не целя да представя Октавиан в добра светлина, просто се опитвам да си обясня логично поведението му.

По въпроса с Цезаровата „епилепсия“ потърсих помощта на професионалист. В период, когато антиконвулсивните лекарства са били непознати, острият ум на Цезар до самия край на живота му говори против теорията за продължително епилептично заболяване, било то вродено или придобито, макар че единственият му припадък, описан в древните източници, се отдава точно на това. Много фактори са в състояние да причинят припадъци, наподобяващи епилепсия, без пациентът да страда хронично от това заболяване. Такива са мозъчните травми, сътресения и възпаления, нарушеният солев баланс в кръвта и хипогликемията. Тъй като древните източници са единодушни за нередовното хранене на Цезар, аз реших да отдам този пристъп на хипогликемия (спадане на кръвната захар) след продължително заболяване, засегнало вероятно и панкреаса.

За причината Цезар да носи високите червени ботуши на Албийските царе през последните два месеца от живота си се е изписало толкова много, че аз малко напук реших да я отдам на разширени вени. Обикновените римски обувки не са били в състояние да облекчават това заболяване, но високите ботуши са могли да помогнат. Може да съм права, а може и да греша.

Здравословното състояние и болестите често се тълкуват погрешно от историците, чиито научни интереси са далеч от медицината. Просто ми се струва, че във времена, когато познанията за различните заболявания и лекуването им са били твърде оскъдни, много известни исторически личности със сигурност трябва да са страдали от някои от тях, като диабет, астма, разширени вени, сърдечен удар и знаменитите хемороиди на Наполеон. Ракът бил много разпространен, пневмонията често се оказвала смъртоносна, а детският паралич вилнеел сред седемте хълма на Рим всяко лято. Описанията на епидемията в Египет много наподобяват тези за „черната смърт“ в Средновековието.

Някои аспекти от връзката на Клеопатра с Цезар, а по-късно с Марк Антоний често се пренебрегват, а не бива да е така.

Човек винаги трябва да се отнася с подозрение към данните за Клеопатра, с чието очерняне Октавиан Август намира повод да прокара политиката си. Тъй като не смеел да започне гражданска война срещу Антоний, той намира в нейно лице външен враг. Бащата на пропагандата Октавиан е главен виновник за репутацията й на развратница; той стига дотам, че да оспорва бащинството на Цезар върху Цезарион. Истината е, че положението й на царица и фараон я е задължавало да бъде девствена, но и нещо повече — един Птолемей никога не би се унижил да се съвкупява с обикновен смъртен. Обстоятелства като сушата и липсата на кандидат с достатъчно благородна кръв правят Цезар подходящ за неин съпруг. В Източното Средиземноморие той още приживе е бил почитан като бог.

След като вляла нова божествена кръв в рода си, Клеопатра се изправя пред проблема с осигуряването на подходяща половинка за сина си. Най-напред се опитва да зачене сестра на Цезарион от баща му, но това не става и тя започва да търси друг източник на Юлиева кръв. Майката на Марк Антоний е била от Юлиите, затова той е подходящ кандидат. Няма съмнение, че ако беше доживял, Цезарион щеше да се ожени за своята полусестра от Антоний, Клеопатра Селена. Единствената алтернатива на тази връзка е бил брак между Цезарион и сестрата на майка му, Арсиноя, но Клеопатра не могла да го приеме, тъй като то би означавало края на собствения й живот.

Ето най-логичната причина Клеопатра да се омъжи за Антоний и да има деца от него. Продължаването на династията на Птолемей Цезар, разбира се. Октавиан обаче проваля плановете на Клеопатра, като убива Цезарион, преди малката му сестра да навърши възраст за женене. Клеопатра Селена е отгледана от Октавия и се омъжва за цар Юба Втори от Нумидия. Братът й близнак Птолемей Хелиос и малкият им брат Птолемей Филаделф също са отгледани от Октавия.

Сега за рисунките.

Малко народи преди изобретяването на фотоапарата са оставили такова богато портретно наследство като римляните. Разпознаването става главно по профилите върху монети, защото самите бюстове почти никога не са били надписани. Тези точни копия са били оцветявани като сегашните восъчни статуи, което означава, че сега ние не ги виждаме такива, каквито са били в древността. Поради тази причина аз реших да съживя бюстовете, като ги нарисувам. Тъй като не съм професионална художничка, моля читателя да ме извини за несъвършенствата. Основният им недостатък вероятно е във вратовете. Косите съм изобразила стилизирано, за да привлека вниманието върху майсторството на римските фризьори, които, както изглежда, са се грижили изключително добре за косите на господарите си.

Първо, за автентичните бюстове.

Всички по-добри бюстове на Цезар притежават известни обши черти: бръчките на челото и около очите, ушите, невероятните скули и леко извитите нагоре устни.

Касий е рисуван по бюста в Монреал и потвърждава думите на Цицерон от знаменитото му „корабокрушенско“ писмо, където казва, че Касий в никакъв случай не изглеждал слаб и недохранен.

Октавиан Август има много бюстове. Макар че той много прилича на Александър Велики, навсякъде личат стърчащите уши и нехарактерният нос.

За Катон получаваме представа от един надписан бюст в Северна Африка, където го почитали много.

Младата Клеопатра е рисувана по една мраморна глава в Берлин, но никой от съществуващите й сега бюстове не отразява огромния нос, който личи на профилите й върху монети. Той наистина е бил грамаден.

Лепид, Цицерон и Агрипа също са автентични.

Брут е рисуван по бюста му в музея „Прадо“ в Мадрид. Забележете необичайната атрофия на мускулите на дясната буза.

Марк Антоний е тайнствена личност. Може би няма друг известен римлянин с толкова много бюстове, съществено различаващи се един от друг — и от профилите върху монети, където ясно личат голям нос и брадичка, които сякаш се допират пред дебелите устни. Реших да го нарисувам по бюста, който прилича най-много на профила върху монетите.

Сега за рисунките, които не са автентични, но имат прилики със съответните личности. Луций Цезар е рисуван по един бюст, за който се твърди, че е на Гай Цезар, но според мен не е — бръчките по челото и около очите липсват, главата има различна форма, а лицето е несиметрично, за разлика от Цезаровото. Дали това наистина е Луций Цезар, не знам, но със сигурност прилича на един от Юлиите.

Калпурния е рисувана по бюст на жена, който напомня за един автентичен бюст на баща й Луций Калпурний Пизон. Същото важи за Порция.

Останалите рисунки са по бюстове от същия исторически период, но анонимни. Направих ги, защото е по-забавно да свържеш всеки герой от книгата с някое лице, и мога да претендирам, че съм избрала действащите лица по-добре от холивудски режисьор.