Линдзи Келк
Аз обичам Холивуд (10)

Десета глава

— Извинявай! — прошепна Джеймс, когато ме вдигна нагоре. Вкопчих се в него, докато кръвта нахлуваше обратно в тялото ми. — Трябваше ли първо да попитам?

В момента през главата ми се въртяха твърде много мисли, за да имам сили да отговоря. Ако беше просто една бърза целувка, просто едно леко докосване с устни, можеше и да мога да реагирам със смях. Ала това си беше истинска холивудска целувка. Устните ми все още пареха от неговите, но по лицето си нямах и следа от отъркване на брада. Нищо чудно, че Джеймс бе успял да завоюва половин Холивуд — всяка частица от мен изгаряше.

— Анджела?

— Извинявай — примигнах, ръцете ми се свлякоха от ризата му и се стрелнаха директно към устните ми. — Какво…

— Добре ли си? Нали не се каниш да повръщаш? — Предвид злощастния ни опит заедно, въпросът му си беше съвсем основателен. Чувствах се като четиринайсетгодишна, застанала пред любимия актьор. Бях изгубила ума и дума. В най-буквалния смисъл на думата. — Анджела, сериозно те питам — добре ли си?

— Вероятно вече ще трябва да тръгвам — успях накрая да изломотя. — Към хотела си.

— Към хотела си ли? — смръщи се той.

— Аха.

Той плъзна едната си ръка през кръста ми, а с другата отметна косата от очите ми.

— Не искаш ли да отидем в моето бунгало?

Да!

— Не.

Аууу, казах не!

— Ти сериозно ли? — изгледа ме Джеймс сащисано. — А аз си помислих, че ти… нали се сещаш… би искала да… дойдеш с мен?

Ако той се смяташе за изненадан, трябваше да ме пита как съм аз.

— Обаче не мога. Просто идеята не е никак добра. — Насочих поглед към нашата маса. Теса си беше тръгнала, а Дафни не се виждаше никъде. Джени обаче си беше там, захласната изцяло по мен, широко усмихната и пляскаща с ръце. — Мисля да грабвам Джени и да се прибираме.

— Окей. — Той стисна ръката ми и кимна на Блейк. Не можех да не забележа, че асистентът му изобщо не беше на седмото небе. Меко казано. — Поне ми позволи да ти извикам кола. Не тръгвай още, става ли?

И преди да успея да се измъкна, Джени вече беше до мен.

— Анджела Кларк! Боже господи!

— Млъквай! Знам!

— Ти току-що се натисна с филмова звезда! — Джени се хилеше толкова широко, че сигурно устата й вече я бе заболяла.

— Не мисля, че една целувка се равнява на натискане — отбелязах нацупено.

— Че кой е казал, че трябва да спреш след целувката?!

— Джени, ако толкова нямаш търпение някой да изчука филмова звезда, защо не вземеш да го направиш сама, а? — Затворих очи и се опитах да не мисля за предложението на Джеймс.

— Анджи, гарантирам ти, че ако можех, веднага щях да го направя! — отсече приятелката ми. — И щеше да бъде страхотно! За него!

— Няма значение! — махнах с ръка. Трябваше веднага да се омитам оттук. — Честно да ти кажа, ако не започнеш и да правиш секс, а не само да говориш за него, накрая ще се наложи аз да спя с теб! Започваш да ставаш отегчителна!

— Е, трябваше да ми кажеш по-рано! — Джени изглеждаше дълбоко обидена. — Нямах представа, че те отегчавам.

— Извинявай, не исках да кажа това! — усетих се аз бързо и се поправих.

— Не, моля ти се! — промърмори Джени, изведнъж превключила отново на мрачното си настроение. — Разкажи ми повече за моите проблеми!

— Не! Защото не мисля какво говоря! — въздъхнах прекалено объркана, за да призовавам силата на здравия разум. — Просто исках да кажа, че ти наистина ужасно много говориш за това, без всъщност да го правиш! И не е като да не можеш да си грабнеш някого, нали?

— А не ти ли е хрумвало, че може и да не желая да спя с някой случаен мъж, а? — погледна ме тъжно Джени. Макар че аз бях на нейните токчета, а тя — в моите пантофки и в момента се извисявах над нея, бях сигурна, че стига да поиска, винаги може да ми срита задника.

Направих кратка пауза и накрая предпазливо изрекох:

— Н-н-не?

— Е, значи би трябвало да ти хрумне.

— Ама всичко, което приказваш… — Разтрих притеснено чело.

— Господи, Анджи, за една толкова умна жена като теб ти наистина си тъпа, когато се стигне до мъжки работи! — изрече сърдито тя и скръсти ръце пред гърди. — Ти наистина ли очакваш от мен да си стоя тук и да ти помагам да се почувстваш по-добре, защото някаква холивудска звезда се хвърля в краката ти, докато преданият ти приятел се коси по теб у дома? Искаш от мен да ти помогна да се почувстваш по-добре, когато имаш двама мъже, които си падат по теб, докато аз не мога да задържа дори един?!

С тези думи Джени профуча покрай мен и се втурна през тълпата. Напред към вратата. И беше права — аз наистина бях безкрайно тъпа, при това не само по мъжките въпроси. И по женските въпроси си бях съвсем същата тъпачка. Барът беше прекалено претъпкан, така че единственото, което успях да видя, бе горната част на косата й как се подмята по посока на вратата, докато накрая не изчезна напълно.

— Как не те е срам, Анджела! — промърморих си на глас насред целия претъпкан бар. Вече наистина не знаех какво да правя. Имаше само една мисъл, която се виждаше кристално ясно в съзнанието ми, и това беше моята все по-нарастваща нужда да се изпишкам. Разбутах тълпата в посока на тоалетната. Вратата беше затворена. Почуках.

— Ехо! — опитах се да надвикам музиката. — Има ли някой там?

Никой не отговори, но стана ясно, че вратата е заключена отвътре, а последното ми мартини изобщо не беше подготвено да си седи и да чака човекът отвътре да излезе още неопределено време. Реших, че по-добре е да се почувствам сконфузена от това, че виждам някого как пишка, отколкото целият бар да ме види как аз го правя. Огледах се, после сграбчих здраво бравата и тряснах вратата със задник. И за първи път, откакто прекрачих прага на бар „Мармонт“, изпитах благодарност към съдбата, че съм номер дванайсет.

Вратата поддаде много по-лесно, отколкото бях очаквала. Инерцията ме понесе напред и аз изгубих равновесие. Затворих очи и разперих ръце, за да избегна още една среща с под на тоалетна, но вместо на твърдата стена, на която очаквах да попадна, връхлетях върху нещо топло. И човешко.

— Какво, по дяволите, правите тук?! — изръмжа груб глас. Аз се извъртях от ужас и праснах окото си право в бравата на вратата.

— Обожичкосъжаляваммногосъжалявам! — изломотих несвързано, опитвайки се неистово да се измъкна от конфузната ситуация, обаче тъпите ми токчета отказваха да ми позволят да се движа достатъчно бързо. Окото ми започна да пулсира и подобно на слепец, аз започнах да опипвам вратата, за да стигна до бравата. Тъпата врата пак беше заяла. Не, стига вече! Просто трябва да се махна оттук!

— Анджела?

Замръзнах на място и съвсем сериозно се запитах дали няма някакъв магически начин, по който бих могла да върна времето назад. Защото човекът, на когото бях налетяла, докато се разгорещява, изобщо не беше непознат. Ако беше така, щеше да бъде много лесно. Но естествено, че трябваше да бъде Джеймс. И сега, разбира се, всички ще решат, че аз просто съм дошла тук, за да споделя тоалетното му приключение. Ама чакайте малко! Щом това до него не съм аз, то тогава кой е човекът, притиснат до стената?

— О, мамка му!

Отворих бавно очи. Опрян о гърдите на Джеймс, заровил ръце в кестенявите му къдрици — същите къдрици, които само преди минути бях навивала на пръстите си, — стоеше разгорещеният и още по-разрошен Блейк. И докато Джеймс бе успял да не ми зачерви лицето с наболата си брада, докато ме целуваше, Блейк не се бе оказал толкова талантлив. Линията на гладката загоряла челюст на Джеймс беше зачервена, очите му — тъмни и обезумели.

— Аз… аз… пишка ми се — запелтечих напълно шокирана.

Без да каже и думица, Блейк отпусна ръце. Погледна от мен към Джеймс, после обратно към мен, след което ме избута от пътя си (което впрочем ми оставяше само стената) и дръпна рязко вратата на тоалетната.

— Анджела, мога да обясня — изрече тихо Джеймс. — Не е това, което изглежда.

— Аз наистина трябва да пишкам! — прошепнах, без да отлепям очи от пода.

— Ясно. Разбрах — кимна Джеймс и бързо изтри устата си. — Аз… хммм… извиках ти кола. И ще те изчакам навън. Би трябвало да ти обясня. Искам да ти обясня! Ще те изчакам навън.

Затвори вратата внимателно зад себе си, обаче аз все така стоях като вкаменена на мястото си. Като че ли имах нужда от още доказателства, че Джени се оказа права. Аз наистина бях много глупава, когато станеше въпрос за мъжки работи.

Най-накрая успях да изляза от транса си, пишках и си измих ръцете, обаче нямах никакво желание да се връщам в бара. Какво ще кажа на Джеймс? А той какво ще ми каже? И дали на Блейк вече наистина няма да му писне и да ми тегли куршума? Все още не бях в състояние да повярвам на онова, което видях.

Вторачих се в изображението си в огледалото. Не особено приятна гледка. Косата ми беше в хаос, очната ми линия беше размазана по лицето ми, а шокът очевидно се бе отразил на цвета на лицето ми. Никога досега не се бях виждала толкова бледа. Извадих кутийката гримове от чантата си. Може пък ако изглеждам по-добре, ще успея и да се почувствам по-добре. Намацах с прасковен цвят бузите и устните си. Току-виж съм заприличала на изненадан клоун. Чувствах се толкова глупаво! Как можах да не забележа знаците?!

Отворих вратата на тоалетната с безумната надежда, че Джеймс и Блейк са си тръгнали, и се насочих право към бара. Ала ето ги и тях — Джеймс с напълно ужасена физиономия, а Блейк с изражение на невиждано до този момент блаженство. Повдигна една вежда към мен, прошепна нещо на Джеймс и си тръгна.

— Така — стисна Джеймс устните си. Устните, които бях целувала. Устните, които бяха целували Блейк.

Застанах пред него, вторачена в пода.

— Анджела, трябва да поговорим за това — започна той.

— Не, няма нужда! — отговорих. Исках веднага да се махна от него. Исках да съм у дома, увита под юргана, точно до Алекс.

— Анджела, моля те! — Той пристъпи напред и подаде ръка, обаче аз отскочих назад. Това вече беше прекалено. Трябваше веднага да тръгвам!

— Джеймс, моля те, просто искам да се прибирам в хотела! — промърморих, отдръпвайки се от ръцете му. После тръгнах през бара. Бях стигнала вече до вратата, когато той ме настигна.

— Почакай! — изкрещя той. Всички, намиращи се между него, мен и вратата, спряха онова, което правеха, и се вторачиха в нас. Той взе разстоянието между нас на няколко големи скока. — Трябва да поговорим за онова, което ти… което мислиш, че видя! — добави бързо.

— Имаш предвид, че се целуваше с Блейк ли? — попитах.

Джеймс пребледня и побърза да ме избута от вратата.

— Моля те, недей! — изрече и постави ръка на рамото ми.

— Какво искаш да ми кажеш? Че не се целуваше с Блейк ли? — извиках и се опитах да се откъсна от него. — А, да! Сигурно си му правил дишане уста в уста!

— Анджела, моля те! Тук има хора, папараците са навсякъде! — обгърна той улицата с ръка и се опита да ме избута към лексуса, паркиран до тротоара. — Просто влез в колата и ще ти обясня!

— Ще ми обясниш защо целуваше Блейк ли? — попитах.

Глутницата папараци се обърнаха като по команда, когато чуха тези думи.

— Джеймс, тук! — извика един от тях насред морето от проблясващи светкавици и камери. — Усмихни ни се!

— Е? — спрях аз в подножието на стълбите и свих рамене. — Ти ли ще им кажеш или аз?

— Хайде, скъпа, кажи ни! — провикна се друг. — Вече сме чували версията на Джеймс милион пъти!

— Анджела, моля те! — хвана ме за ръката той и ме стисна силно. — Недей!

Замълчах и го погледнах. Той наистина беше отвратително красив. Но пък аз не си спомнях кога друг път съм била толкова бясна. В целия си живот.

— Не, няма начин! Ти изобщо не си наред и…

Преди да успея да довърша, Джеймс сграбчи лицето ми в двете си ръце и закова устните ми със своите. Да, това наистина беше един от начините да затвориш устата на някого. Предателските ми очи инстинктивно се затвориха. Знаех, че светкавиците и камерите зад нас щракат с пълна скорост, обаче той внезапно ме прегърна толкова силно и започна да ме целува толкова страстно, че просто нямаше никакъв начин да се освободя. И преди да ми даде време да събера мислите си, Джеймс се отдръпна, грабна ме на ръце и се хвърли с мен в очакващата ме кола. Шокът от смразяващия климатик, меката кожена седалка и скоростта, с която колата се изстреля от тротоара, напълно блокираха способността ми за разговор.

— Анджела, много съжалявам! Наистина!

Впих очи в гърба на седалката пред мен.

— Това е… много е сложно.

Пълна тишина.

— Не съм искал да те подведа или нещо подобно. Изобщо не съм искал.

Обърнах се, за да го погледна.

— Не си имал намерение да ме подведеш?

— Не.

— Значи не си имал намерение да ме целунеш, докато танцувахме?

— Ами…

— И не си имал намерение да флиртуваш с мен цяла седмица?

— Не, изобщо не съм имал това предвид!

— Значи не флиртува с мен цяла седмица?

— Не това трябваше да се случи.

Обърнах поглед отново към седалката и отбелязах:

— Не знаех, че има някакъв план.

Телефонът на Джеймс иззвъня.

— Блейк? — попитах, като същевременно се опитвах да различа нещо познато от нещата, които се стрелкаха покрай прозореца на колата. Нямах никаква представа къде се намираме.

— Блейк — въздъхна Джеймс.

— Сега сигурно си умира от смях заради мен, а?! — Прокарах пръсти през крайчетата на косата си. Да, слънцето наистина беше започнало да я изсушава. Когато се прибера, ще трябва да отида да ми подрежат връхчетата. Шок за косата — още едно от гадните свойства на Лос Анджелис. — Е, какво всъщност трябваше да се случи?

— Какво искаш да кажеш?

— Щом това не е трябвало да се случи, тогава кое е трябвало? — попитах, загледана в отражението си в матираното стъкло. Момичето, което ме гледаше оттам, изглеждаше толкова жалко, че изобщо не го познах.

— Анджела, не съм искал да те поставям в неудобно положение! — изрече тихо Джеймс.

Просто не можех да повярвам каква жалка картинка съм. Джени беше абсолютно права — какво ми става наистина? Много лесно бях предала себе си.

— Джеймс, разказвала ли съм ти какво се случи с бившия ми приятел? — изрекох накрая.

— Алекс ли?

— Не, на практика той все още не ми е бивш. — Онази Анджела от прозореца ме погледна. Аз изтрих гланца, размазан около устните й, и набухнах косата й. Вече започваше да изглежда малко по-позната. Позната и много, ама много бясна. — Имам предвид бившия ми приятел в Лондон. Изневеряваше ми с едно момиче от тенисклуба. Заварих го да прави секс с нея на задната седалка на нашата кола по време на сватбата на най-добрата ми приятелка.

— О! — възкликна крайно смутен Джеймс. — Съжалявам!

— Ъхъм. Никога до този момент не бях поставяна в такова неудобно положение. — Проследих отражението си в стъклата на колата. — Беше ужасно… същински кошмар. Да бъда унизена по този начин пред всичките ми приятели и роднини! Да бъда предадена от човек, на когото вярвах! Честно да си призная, тогава си мислех, че никога няма да мога да го надживея.

— Да, представям си — изрече предпазливо той.

— Ала след като се изпишках в тоалетната му чантичка и изчезнах в другия край на света, се почувствах доста по-добре — допълних, протегнах се и хванах ръката на Джеймс.

— Така ли? — издиша шумно той.

— Аха! А, да, и май счупих ръката на младоженеца по време на първия му сватбен танц. — С тези думи стиснах невъзможно изпотената ръка на Джеймс колкото ми беше възможно повече. — Защото той е знаел за тази афера и нищо не ми е казал! Не мислиш ли, че това е адски гадно от негова страна?

— Да? — Тенът на Джеймс избледня и се превърна в болезнено зеленикав цвят.

— И направо не ми се иска да си представям какво бих сторила на човек, който… мммм… който ме постави в неудобно положение пред цялото вманиачено по звездния блясък Западно полукълбо!

— Анджела, честна дума…

Стиснах ръката му още по-силно и продължих да размишлявам на глас:

— Знам ли? Може пък да взема да платя на няколко бездомници да се изсерат в колата му или нещо такова?

— Не, недей! Всичко ще оправя! — изквича Джеймс.

— Или пък бих могла да се върна и да си поговоря с папараците за тайния му гей любовник? — свих рамене.

В продължение на няколко минути Джеймс не каза нищо. Накрая:

— Няма да ти повярват.

— Джеймс, доколкото ми е известно, в този случай има две философски школи — отбелязах, забих нокти в дланта му, след което рязко изхвърлих ръката му обратно в скута. — Първата, към която се числях и аз до тази вечер, е, че да, никой не вярва на онова, което чете по клюкарските издания. Обаче втората като че ли е успяла да издържи повече проверката на времето.

Разкошните му сини очи излъчваха тотално неразбиране. Колко депресиращо.

— Нали знаеш онази приказка, че няма дим без огън, а? — присвих устни. — От това ще стане отлична клюка, не мислиш ли? Дори и никой да не й повярва, тя със сигурност ще си струва да бъде показана.

— Никой няма да я пусне като новина — поклати глава Джеймс. — Твърде опасна е! Ще решат, че мога да ги съдя. А и ти няма да постъпиш така с мен.

Колата внезапно спря. Отворих вратата и зърнах на тротоара пред себе си цяла редица звезди. Намирахме се точно пред хотел „Холивуд“. Слава богу.

— Анджела, моля те, трябва да поговорим! — опита се Джеймс да ме придърпа обратно в колата.

— Толкова ли много държиш да продължиш да ме ядосваш тази вечер? — изсъсках и изтръгнах ръката си. — Говорех съвсем сериозно за бездомниците!

Той пусна ръката ми и направо ме изхвърли на тротоара. Препънах се и успях да запазя равновесие едва между звездите на Грета Гарбо и Джули Андрюс. Страхотно — монахиня и отшелничка. Каквото е и моето бъдеще.