Ернст Теодор Амадеус Хофман
Лешникотрошачката (5)

Сражението

— Бий тревога, верен мой васале барабанчик! — извика високо лешникотрошачът и барабанчикът веднага започна да бие майсторски барабана, така че стъклата на шкафа трепнаха и зазвънтяха. Отвътре се зачу трясък и трополене и Мари видя, че капаците на всички кутии, в които Фриц бе разквартирувал армията си, шумно се разтвориха и войниците заизлизаха и заскачаха на най-долния рафт, където се подредиха в стройни редици. Лешникотрошачът тичаше нагоре-надолу и с въодушевени думи насърчаваше войските:

— Никой тръбач да не смее да мръдне — викаше гневно лешникотрошачът. После бързо се обърна към Панталоне, който беше попребледнял, удължената му долна челюст силно се клатеше, и му каза тържествено:

— Генерале, познати ми са вашата храброст и вашата опитност, тук е нужна бърза ориентация и използване на момента. Поверявам ви командването на цялата кавалерия и артилерия, от кон вие не се нуждаете — имате дълги крака, с тях галопирате задоволително… Изпълнете сега, което дългът ви повелява.

Панталоне притисна дългия си тъничък пръст към устните си и изкукурига така пронизително, сякаш стотина малки тръбачи надуха весело тръбите си. Тогава в шкафа настана едно цвилене, едно биене с копита и — я гледай! — Фрицовите кирасири, драгуни и преди всичко новите блестящи хусари скочиха и бързо се строиха долу на пода. Сега полк след полк с развети знамена и музика войските започнаха да дефилират край лешникотрошача и да се строяват на пода в широка редица напряко на стаята. Но пред всички с трополене преминаха Фрицовите топове, обкръжени от артилеристите си, и скоро се зачу: бум-бум. Мари видя как захарните топчета попадаха в гъстите колони на мишките, от което те станаха целите като напудрени и страшно се засрамиха. Но най-много загуби понасяха те от една тежка батарея, която бе заела позиция на маминото столче за крака и — бум-бум-бум — стреляше едно след друго по мишките с малки медени бисквитки, от чиито попадения те припадаха. Но мишките настъпваха все по-близо и по-близо, прегазиха дори няколко оръдия, тогава се чу някаква пукотевица: прр-прр, пррр, — и от дим и прах Мари едва виждаше вече нещо от това, което ставаше. Едно беше сигурно: всеки корпус се биеше с крайно ожесточение и победата дълго време се колебаеше ту на едната, ту на другата страна. Мишките хвърляха в боя все нови и нови сили и техните малки сребърни хапчета, които ловко хвърляха, попадаха вече и във вътрешността на стъкления шкаф. Загубили ума и дума, Клерхен и Трутхен тичаха като безумни и чупеха отчаяно ръце.

— Нима ще трябва да умра в най-цъфтящата си младост — аз, най-хубавата кукла! — викаше Клерхен.

— Затова ли съм се запазила така добре, за да загина тук, между моите четири стени? — плачеше Трутхен.

После се хвърлиха една на друга в прегръдките и така ревнаха, че въпреки ужасния шум гласовете им пак се чуваха. Защото за всичко, което ставаше наоколо, вие едва ли бихте могли да имате представа, драги слушатели. То беше някакво страшно прр-пррр, таф-тиф, танггг, танггг, бум-бур-рум, бум-бур-рум, бум — едно след друго, непрекъснато. Същевременно мишките и техният цар църкаха и пискаха и сред всичко това се чуваше мощният глас на лешникотрошача. Той даваше разумни заповеди и се виждаше как крачи сред намиращите се в разгара на боя батальони!… Панталоне беше извършил няколко блестящи кавалерийски атаки и се бе покрил със слава, но хусарите на Фриц попадаха под огъня на мишата артилерия, която стреляше с отвратително миришещи снаряди, които правеха ужасни петна по червените им мундири, така че те не се решиха да отидат напред. Панталоне им заповяда да се изтеглят вляво и увлечен в командването си, направи същото и със своите кирасири и драгуни, тоест те всички се изтеглиха вляво и се запътиха към къщи. Поради това разположената на столчето за крака батарея изпадна в опасно положение и не след дълго гъста тълпа ужасно грозни мишки наближи към нея и я атакува така енергично, че цялото столче заедно с артилеристите и оръдията се прекатури. Лешникотрошачът изглеждаше много смутен и заповяда на дясното крило да се изтегли по-назад. Ти знаеш, опитен във военните дела слушателю Фриц, че такова изтегляне е почти равносилно с побягване от заеманата позиция, и вече скърбиш заедно с мене за нещастието, надвиснало над армията на малкия любимец на Мари — лешникотрошача!… Но отмести погледа си от тази беда и виж лявото крило на лешникотрошачовата армия, където всичко върви още много добре и вдъхва големи надежди както за армията, така и за военачалника й. По време на най-разгорещения бой огромни миши кавалерийски сили, промъкнали се тихомълком под скрина, изскочиха оттам и яростно се нахвърлиха с отвратителни църкащи крясъци върху лявото крило на лешникотрошача, но на каква съпротива само се натъкнаха!… Бавно, доколкото трудният терен позволяваше, корпусът от играта на изненади под командването на двама китайски императори бе настъпил и образувал затворено от всички страни каре… Тия мъжествени, твърде смесени, отлични войскови части, състоящи се от множество градинари, тиролци, тунгуси, фризьори, арлекини, купидони, лъвове, тигри, лемури и маймуни, се биеха със самообладание, смелост и издръжливост. И този елитен батальон щеше със спартанска храброст да изтръгне победата от ръцете на врага, ако един дръзновен вражески ротмистър не се бе врязал с безумна смелост в карето и не бе отхапал главата на един от китайските императори, който при падането си премаза двама тунгуси и един лемур. В редиците на карето се образува празнота, през която врагът нахлу, и в кратко време целият батальон беше изгризан. Но това злодеяние не принесе голяма полза на врага. Когато един жаден за кръв миши кавалерист прехапа през средата своя храбър противник, в гърлото му заседна едно печатно етикетче, от което той се задави и моментално умря. Но помогна ли това на армията на лешникотрошача, която, започнала веднъж да отстъпва, отстъпваше все повече и повече, така че клетият лешникотрошач беше останал само с шепа бойци, и то вече до самия шкаф?

— Да излязат на линия резервите! Панталоне, Скарамуш, Барабанчик — къде сте?

Така викаше лешникотрошачът, който се надяваше, че в шкафа ще бъдат сформирани нови военни попълнения. И наистина, няколко кафяви мъже и жени със златни лица, шапки и шлемове дойдоха, но се биеха толкова неумело, че не улучваха никого от неприятелите и дори без малко щяха да свалят кепето на техния пълководец, лешникотрошача. Скоро вражеските стрелци им отхапаха краката, те се катурнаха и на всичко отгоре пребиха и няколко другари по оръжие на лешникотрошача. Сега, плътно обграден от враговете, лешникотрошачът се видя сериозно застрашен. Той се опита да прескочи перваза на шкафа, но краката му бяха твърде къси. Клерхен и Трутхен лежаха в несвяст, не можеха да му помогнат, а хусарите и драгуните весело прескачаха край него в шкафа. Тогава, в крайно отчаяние, той извика:

— Един кон, един кон, цяло царство за един кон!

В този миг двама вражески стрелци го уловиха за дървената наметка и с тържествуващо изцвърчаване от седемте си гърла царят на мишките се втурна към него. Мари не можа повече да издържи.

— О, горкият ми лешникотрошач, горкият ми лешникотрошач! — извика тя, хълцайки, грабна, без да съзнава какво прави, лявата си обувка и с всичката си сила я хвърли в най-гъстата тълпа мишки по посока на техния цар. В този миг сякаш всичко стана на пух и прах, но Мари почувства още по-остра болка в лявата си ръка и падна в безсъзнание на земята.