Марго Грег
Мнимият съпруг (12)

12.

Кийли взе само два свободни дни, когато Оуен Нийл прие поканата й да им гостува и да се произнесе върху самоличността на мъжа, за когото бе чел толкова много по вестниците. Макар да се бе срещал със зет си само няколко пъти преди изчезването му, Кийли се надяваше баща й да забележи нещо, което тя бе пропуснала у човека с новото лице. Кийли остана особено доволна, когато Брайън предложи да отиде да го вземе от летището — така двамата мъже щяха да бъдат сами по време на дългото пътуване към къщи и баща й щеше да разполага с предостатъчно време, за да го улови в някое противоречиво и непоследователно превъплъщение.

Първото нещо, което баща й й каза, след като Брайън се качи да свърши нещо на горния етаж, бе:

— Е, скъпа, ако се преструва, то го прави по дяволски умен начин. — Той замълча. — Разпозна ме веднага, макар че бях застанал пред една будка за цигари, а не на предварително уговореното място.

— Той вероятно е разгледал всички албуми със снимки и е разпитал Хелън и слугите и за най-дребните подробности — безпомощно изрече Кийли.

— В колата ме попита дали все още реставрирам стари състезателни коли. Не мисля, че Хелън изобщо знае за хобито ми, но си спомням, че преди години разговарях с Брайън за това. — Той замълча многозначително. — Но ти си права. Той е съвършено различен от мъжа, когото познавахме.

— В какъв смисъл? — нетърпеливо попита тя.

— Бях се подготвил психически да застана пред човек с различна външност, но доколкото зная, все още не е възможна корекция и на характера по хирургичен път, нали? Този е по-общителен и сърдечен от Брайън, не е толкова пламенен и необуздан. Сякаш целият му чепат характер е бил изгладен и смекчен в оня затворнически лагер.

— Не забеляза ли нещо по-специално?

Оуен поклати глава.

— Господ ми е свидетел, че смятах Брайън за долно копеле заради начина, по който се отнесе с теб, но… хората се променят, скъпа.

— Татко! И ти ли!?

Той побърза да продължи.

— Не казвам, че той е, или не е Брайън — ти го познаваш по-добре от мен. А и никой не би се интересувал от мнението ми, защото аз очевидно не мога да бъда обективен, когато става дума за теб. — Оуен се усмихна кисело. — Изобщо не те виня, че си предпазлива и отказваш да повярваш на думите му. Опитай се, обаче, да бъдеш справедлива. Не го отблъсквай, само за да му отмъстиш загдето те изостави.

— Това не е вярно. Не слушай какво говорят хората — заяви тя. — Проблемът е в това, че заради здравословното състояние на Хелън, не мога да се боря с него открито. И той го знае. Промъкна се в дома ни и сега аз съм принудена да приема съжителството с него, за да не се карам с Хелън.

Оуен смъмри непокорната си дъщеря.

— Хелън му вярва, а последната дума е нейна, нали? Може би е по-добре да преосмислиш позицията си, защото по всичко личи, че той ще остане тук.

— Не мога да си позволя да разсъждавам по този начин.

— Но когато съдът узакони претенциите му, ти ще се окажеш в много лошо положение. Ако отсъдят в негова полза, ти нямаш голям избор. Трябва или да го приемеш за свой съпруг или да се разведеш.

— Как мога да се разведа с някой, за когото не съм омъжена? Той не е Брайън и изобщо не ме интересува какво ще реши съдът!

— Ами ако те заставят да му прехвърлиш дяловете си от „Ийстън Пъблишинг“? Готова ли си да въвлечеш Хелън в една толкова противна съдебна битка и то срещу човека, когото тя смята за нейна плът и кръв?

— О, татко — проплака тя. — Какво да правя?

— Скъпа, в момент като този не можеш да мислиш с главата си. Не е ли възможно да пропускаш нещо, което да изглежда съвсем очевидно за всички останали? — разумно посочи той.

— Да не би да предлагаш да го приема, за да улесня живота си?

— Не, но не можеш ли да отстъпиш малко и да допуснеш, че е възможно да грешиш? Струва ми се, че те притеснява не толкова новата му физиономия, колкото очебийната промяна в характера му. Не мислиш ли, че е възможно един човек, преживял ужасите на пленничеството и затвора, да се промени в положителна посока? Направи това, което смяташ за необходимо, скъпа, но недей хвърля бебето заедно с мръсната вода.

— Какво искаш да кажеш?

— Този мъж очевидно е влюбен в теб.

— Той е влюбен в мисълта, че е част от семейство Ийстън.

Макар да се отнесе с насмешка към казаното от баща й, думите му я притесниха. Влюбен бил в нея! Дали и баща й не бе омагьосан от този измамник? Дали и той не вярваше, че тя играе ролята на оскърбена съпруга, която наказва вятърничавия си съпруг? Мошеникът преследваше тлъста плячка и ако сметнеше, че е необходимо да се престори на влюбен в нея, той би изиграл ролята много убедително — така, както играеше ролята на блудния син. Наистина ли никой, освен нея не разбираше, че ако не беше тя, той щеше вече да е изтръгнал контрола над „Ийстън Ентърпрайзис“ от ръцете на слабата, уязвима Хелън? После щеше да изрита Кийли и щеше да започне да руши систематично компанията, към която — той открито заявяваше това — не проявява никакъв интерес.

Тя потръпна, като си помисли за евентуалните последици. Ако ще я обвиняват в нещо, по-добре да я винят в излишната й предпазливост. Ами ако наистина грешеше? Нищо, Брайън тъкмо щеше да си получи заслуженото! В края на краищата, беше я изоставил като непотребен боклук.

Тази вечер Хелън, толкова весела и жизнена напоследък, бе изключително любезна и гостоприемна домакиня. А и тя винаги бе харесвала бащата на Кийли. И макар че Кийли упорито се опитваше да попречи на мнимия Брайън да научи нови подробности за нея, двамата предани, любящи родители не престанаха да разказват анекдоти и весели историйки — истинско съкровище от безценна информация за семействата Ийстън и Нийл, особено пък за човек, който винаги е нащрек, с широко отворени уши. Кийли имаше чувството, че вместо да затвърди позицията й баща й я беше отслабил още повече. Спокойно можеше да впише още един дезертьор в лагера на врага!

Мъчително бе да наблюдава как собственият й баща попада в мрежата му. Още преди края на вечерта двамата мъже пушеха от пурите на Оуен и като многогодишни приятели обсъждаха на чашка бренди политиката и спортния риболов. А когато зетят претендент поиска съвета на Оуен във връзка с някакви данъци, показвайки почтителното си отношение към знанията му на дипломиран счетоводител, старият човек се предаде окончателно.

Най-накрая, когато стаята се изпълни с дима от пурите им, Хелън се извини и се оттегли. Кийли остана, изпълнена с перверзно желание да почувства всяка жестока рана, която мнимият Брайън й нанасяше, като се възползваше от лековерието на баща й.

Оуен, наивен и безкористен като новородено бебе, възприе ролята на помирител, без изобщо да забележи напрежението между двамата врагове, което нажежаваше обстановката. Вече пиеше третото си питие след вечерята и не изпитваше нито болка, нито огорчение. Брайън контролираше разговора и използваше всяка възможност да го насочи умно и незабелязано в такава посока, че напълно да се възползва от новия си поддръжник.

— Много се гордея с ума на малкото си момиченце, но понякога копнея за добрите стари дни, когато жените бяха напълно доволни да си седят у дома и да раждат бебета — добродушно му довери Оуен, докато изтърсваше пепелта от пурата си в мраморния пепелник върху масата в стил Шерътън, която бе поставена точно пред канапето, на което се бяха разположили и тримата. — Непрекъснато напомням на Кийли, че биологичният й часовник не чака и може никога да не стана дядо.

Брайън намигна на Кийли, а тя цялата се изчерви.

— Е, това не е по моя вина, сър — рече Брайън.

Оуен се наведе напред и потупа ръката на Кийли, изпаднал в сълзлива сантименталност след последното си бренди.

— Все си мисля, че ако онова малко приятелче бе оживяло, следващото лято сигурно щяхме да ходим заедно за риба на Фингър Лейкс^[1]. Щеше да е достатъчно голям, за да си слага сам стръв на кукичката…

Погледът, на Кийли неволно отскочи към Брайън, който седеше като ударен от гръм.

— Ти си загубила дете? — поиска да узнае той, а очите му се местеха от бащата към дъщерята и мятаха мълнии. — Кога?

— Предполагам, че по-скоро искаш да знаеш чие? — настръхна тя.

Той рязко пое дъх, осъзнал намека й, а Оуен Нийл побърза да се намеси.

— Скъпа, съжалявам! Да не би…

— Няма значение, татко.

— Има значение, по дяволите!

Какво представление, помисли си тя едва ли не с възхищение, докато очите на Брайън я изгаряха с пламъка си. Кийли предизвикателно вирна брадичка, а лицето й изразяваше единствено ненавист и враждебност.

Оуен Нийл, напълно изтрезнял в тая неприятна обстановка, леко се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Ъъъ, аз май е по-добре да се лягам… или, може би, искаш да остана, скъпа? — Той притеснено погледна дъщеря си, красивото лице на която бе напълно спокойно и студено. Настъпи напрегнато мълчание, а после Оуен се надигна и смотолеви едно колебливо: — Ами, лека нощ, тогава…

Брайън също скочи от мястото си, приближи се до прозореца и се загледа с невиждащ поглед в тъмната нощ. Изтекоха няколко минути. След малко той се обърна и злобно смачка пурата си в пепелника. Двамата стояха един срещу друг и се гледаха яростно. Брайън си наля още едно бренди и го изпи на един дъх.

— Искаш ли да ми разкажеш за това?

— Ти си експертът историк. Ти ми разкажи.

— Мое ли беше?

— Не, разбира се. Никога не съм спала с теб.

— Твоите хитри маневри започват да стават досадни, Кийли. — Гласът му звучеше хапливо и язвително. — Нима абортира детето ми, за да ми отмъстиш?

Подобно обвинение от името на Брайън бе по-лошо и от плесница през лицето, но тя отказа да потвърди или отрече нападките му. Наблюдаваше със задоволство как той се бори със залялата го вълна от тъмни страсти и горчиви емоции и си мислеше с изненада: Но аз успях да го нараня! Сякаш наистина го бе грижа за онова неродено, невъзпято, нежелано парче месо, което Брайън бе създал толкова лекомислено, а после безгрижно бе изоставил!

Гласът му стържеше като пясък.

— Дявол да те вземе… В такъв случай е на Върн?

Тя се разсмя, но в гласа й нямаше веселие.

— Може ли да ти напомня, че съм вдовица от седем години? Че съм свободна да правя каквото си искам, и с когото си искам, че ако искам, ще развратнича с еднопръста протестантска птицечовка. И това изобщо не ти влиза в работата!

Той я сграбчи за ръцете и с все сила я притисна към себе си.

— Не ме предизвиквай, Кийли! Пет пари не давам с кого си спала през изминалите седем години, но, за бога, кажи ми истината за детето!

Изведнъж й хрумна нещо, докато се взираше в очите му. Не знаеше на какво е способен този мъж, но познаваше буйната ярост и жестокост на Брайън, и когато той я разтърси лекичко, тя се уплаши достатъчно, за да отстъпи.

— Добре! Пометнах преди дори да съм разбрала, че съм бременна. След това заминах за Европа.

— Мама знаеше ли?

— Вече бях изгубила детето. Нямаше защо да й казвам.

— О, боже! Ако само знаех… — Нещастното му изражение едва не я трогна. — Ти… искаше ли детето? — Въпросът сякаш заседна на гърлото му.

Кийли с ужас усети, че очите й се пълнят със сълзи — сълзи, за които мислеше, че са пресъхнали преди много години. Защо, когато имаше най-голяма нужда от цялото си самообладание, то трябваше да й изневери! А той не знаеше милост. Стискаше я с яките си като клещи ръце, взираше се в лицето й, за да намери отговор на въпроса си, докато накрая устните й се разтрепериха и тя се отпусна на гърдите му, разкъсвана от неконтролируеми ридания.

Измина доста време, преди Кийли да се успокои достатъчно, за да осъзнае, че вече не е насила заклещена в ръцете му. Двамата стояха прегърнати и не само в нейните очи имаше сълзи заради всичко онова, което е могло да се случи… Цялата болка, която бе потискала толкова дълго, най-сетне намери отдушник. Двамата се притискаха един към друг, полюляваха се леко в скръбта си и всеки черпеше утеха и успокоение от другия. През ризата му Кийли долавяше ударите на сърцето му, което биеше в синхрон със собственото й разбито сърце, усещаше топлината на тялото му, силата на ръцете му.

Те се плъзнаха по гърба и раменете й, масажираха и я галеха, докато утехата се превърна в нещо друго… и тогава… О, боже, устните му леко започнаха да целуват косата й!

Тя знаеше, че трябва да се отдръпне от гърдите му, но силата й я бе напуснала. Усетил липсата на съпротива от нейна страна, той нежно повдигна с палец брадичката й и, свел глава, пое сълзите й с езика си, проследявайки солените ручейчета чак до устата й.

Ръцете на Кийли се сгърчиха безпомощно, когато обхваналият я плам се превърна във високоволтово електричество, което припламваше във вените й, запалваше искри, които възпламениха цялото й тяло, докато тя цялата се разтрепери срещу него, болезнено възприемайки стройното му, мускулесто тяло с всеки свой нерв, всяка клетка, всяка фибра на тялото си. Кийли не можеше да се освободи от него — нито физически, нито емоционално. Беше хваната в капана на силен копнеж, физическа нужда, която все по-трудно контролираше… която не желаеше да контролира.

Ръцете му бяха неуморими. Те нежно притиснаха лицето й, бавно приближиха устните й към неговите, а после той я зацелува нежно и ненаситно. Повдигна ръцете й нагоре, за да обвият врата му, бързо плъзна ръце по тялото й и притисна бедрата й към себе си, скован от страст.

А устата му! О, сладостната омая, която изпитваше, докато той изследваше брадичката й, кадифеномеката й шия. Всяка чувствена част от тялото й сякаш оживяваше под ласките на езика му! Беше уплашена, но запленена от дълбочината на чувството, което се родееше със сладка болка, от пулсирането, което усещаше на неочаквани, непознати преди части на тялото си, от огъня, който изгаряше пръстите й като копривна треска.

Когато Кийли отвори замъглените си златисти очи, той осъзна, че тя е изцяло погълната от чувствата си, че е напълно негова. Нежните й, леко разтворени устни, конвулсивните спазми в гърлото й — всичко говореше за това, че тя най-сетне се бе предала и се бе подчинила на волята му.

— Кажи, че ме искаш тази вечер, Кийли — нареди той с предрезгавял от вълнение глас.

— … за! О, да!

— Кажи Да, Брай. — Вгледаха се един в друг. Лицето му пламтеше.

— Казах да. — Тя силно трепереше, прилепила се към него.

Той я притисна още по-силно.

— Да… Брай — повтори той. Очите му силно блестяха.

Кийли мигновено усети как обхваналата я трескава страст започва да затихва. Здравият й разум бързо се възвърна. За момент бе толкова хубаво — един мъж и една жена на път да открият себе си, но той бе развалил всичко. Зле бе подбрал момента, за да постави условието си, да иска цена за любовната страст. В следващия миг страстта се превърна в смазващо, зашеметяващо прозрение, че едва не бе допуснала най-голямата грешка в живота си.

Само с едно конвулсивно движение тя се изтръгна от ръцете му с такава ярост, че се блъсна в стената зад гърба й, но изобщо не усети болка от силния удар. Трябваше да се махне от него — където и да е, но да е далеч от него. Той протегна ръка, за да възпре стремглавото й бягство. Хвана я за рамото, но тя се изтръгна и вдигна и двете си ръце, опитвайки се да го възпре.

— Не… ме докосвай!

Изчака го да отпусне ръце край тялото си и тогава се обърна и избяга от стаята.

Когато стигна площадката на стълбището, й се стори, че от тъмнината на долния етаж долетя нисък, изпълнен с горчивина смях, който заглуши силните удари на сърцето й.

 

 

В деня на изборите Кийли гласува в своята избирателна секция, която се помещаваше в сградата на Асоциацията на християнската младеж и с това завърши последния, тридневен маратон от кампанията на Върн. Никога преди не се бе чувствала толкова изтощена. Ръцете й бяха изтръпнали от ръкостискания и дори вълнението от очакването на резултата не можеше да надвие жестоката умора. В нощта след изборите всички се събраха в предизборния щаб на Върн, разположен в един хотел в Долен Манхатън. Късно вечерта, когато резултатите в големите райони вече бяха обявени, поддръжниците му пуснаха стотици балони и се чукнаха с шампанско в пластмасови чаши. Победата витаеше във въздуха. Всички бяха в приповдигнато настроение, доволни от добре свършената работа.

Около полунощ телевизионните канали, които следяха резултатите в по-отдалечените окръзи, съобщиха за победата на Върн Престън. През цялата вечер той бе поддържал значителна преднина, но въпреки това не бе постигнал съкрушителна и категорична изборна победа. Кийли тактично се притесняваше от предстоящото му заминаване за Вашингтон — в действителност неговото присъствие й бе осигурявало известна защита срещу все по-силното привличане, което изпитваше към мъжа, нарекъл се Брайън Ийстън.

— Страхотно представяне — въодушевено повтаряше сенатор Икинс в личния си телефонен разговор с Върн в единадесет часа, когато победата му вече изглеждаше сигурна.

— Поздравления, сенаторе — прозвуча силният глас на известна филмова звезда, която пародираше песента, която Мерелин Монро бе изпяла на един бивш президент на САЩ.

В разгара на пиршеството балоните се устремиха към тавана на помещението. Когато Върн пристигна в хотела, той изглеждаше уморен, но възторжено стискаше протегнатите ръце на път за трибуната. Изгърмяха тапите, заваля шампанско, конфети се разлетяха навсякъде. Една напукана грамофонна плоча с химна на САЩ се въртеше непрекъснато.

Непоканен и непредставен на гостите, Брайън бе дошъл от Уестърби, за да закара Кийли у дома, а тя бе прекалено уморена, за да се противи. Върн, ядно стиснал устни, всячески се стремеше да отбягва своя съперник, така че да не му се налага да се ръкува с него или да признае присъствието му по какъвто и да било начин. Кийли изпитваше смесени чувства. Не можеше да вини Върн, който бе убеден, че с нейното нежелание да се противопостави на Хелън открито, тя само потвърждава законността и основателността на претенциите на онзи мошеник. Само че Кийли не знаеше как да се пребори със собственото си чувство на немощ и безсилие и затова не правеше нищо.

Когато излязоха навън, репортери с телевизионни миникамери наобиколиха Кийли, за да я снимат и интервюират. Всички като че ли проявяваха много по-голям интерес към изненадващото присъствие на Брайън, отколкото към очевидната победа на Върн. Брайън се зае с журналистите и без да злепоставя Кийли по какъвто и да било начин, ги задържа на разстояние с добре подбраните си, духовити отговори, а тя успя да се скрие в новия му ягуар, паркиран до тротоара. Утрешните вестници щяха да предизвикат истински бум, но тази вечер Кийли бе твърде изтощена, за да се притеснява за това.

В колата тя се свлече на седалката, смазана от умора и замаяна от шампанското, шума и въодушевлението. Всяка костичка и мускулче на тялото й я боляха, а дясната й ръка бе натъртена и отекла от толкова много ръкостискания. Когато най-сетне се прибраха у дома, тя искаше единствено да се свре под завивките в спалнята си и да спи цяла вечност. Мисълта, че трябваше да изкачи всичките стъпала до горния етаж я изпълваше с ужас.

Изслушал символичния, й протест, Брайън я грабна на ръце и тя му позволи да я занесе до горе. Той я положи на леглото й и сръчно събу обувките й. Когато започна да я съблича, тя все още бе достатъчно будна, за да възрази. Отпусна се назад, напълно облечена и мигновено се унесе. От този момент нататък усещаше присъствието му съвсем смътно. След това заспа. Не виждаше нищо, не се интересуваше от нищо, потънала в блаженството на съня.

Събуди се през нощта. Стаята тънеше в тъмнина. Беше й горещо. Нетърпеливо изрита завивките си, за да позволи на въздуха да поохлади кожата й. Тъкмо когато се унасяше отново, някакъв шум, някакво размърдване я поразбуди. Тя разсеяно си помисли, че трябва да се събуди, но упойващият ефект от виното и пълното изтощение, съчетани с комфорта на широкото легло, не й позволиха да се изтръгне от сладостната омая на съня. Сънува, че има някой с нея под завивките, но това бе само сън и тя продължи да спи.

Когато отново отвори очи, в стаята все още бе тъмно, но сега бе доста по-хладно. Леглото леко изскърца, когато тя се обърна. Стори й се, че долавя тихо и спокойно дишане, но реши, че е нейното собствено. Затвори очи и отново потъна в забрава.

Слънцето ярко грееше през прозореца, когато Кийли бавно започна да се събужда. Някой леко подръпна разрешената й коса, после един пръст погали извивката на устната й. Кийли сънливо отвори очи и видя единствено две сини, много сини очи, заобиколени от малки бръчици. В първия момент не бе сигурна нито къде се намира, нито кой е мъжът.

— Добро утро, сънливке — прошепна той, надвеси се над нея и леко я целуна по бузата.

Сърцето й подскочи като обезумяло. Тя се подпря на лакът и внезапно осъзна, че е облечена само с тънък атлазен корсаж и бързо придърпа завивката до брадичката си.

— Ти!

— Това ли е единственото, което ще кажеш в едно толкова красиво утро, когато кандидатът ти спечели изборите и заминава за Вашингтон, и когато целият свят е щастлив? — добродушно се оплака той. Кийли забеляза, че той вече се е изкъпал и избръснал и ухаеше на чисто бельо. Облечен бе в бяло кимоно, каквито носят състезателите по карате, пристегнато в кръста с червен колан. През острото деколте се показваха къдравите, тъмни косъмчета по гърдите му, тук-там посребрели и посивели. Той критично погледна часовника си. — Наближава обяд, но аз въпреки всичко поръчах закуска.

Лицето на Кийли бе огненочервено.

— Ти си ме съблякъл!

— Виноват. А ти, мила моя, изобщо не понасяш шампанско!

— Искам да се махнеш от стаята ми преди някой да те е заварил тук!

— Не виждам защо, след като спахме заедно през цялата нощ. — Тя зяпна от изненада, а той се усмихна окуражаващо. — Ключовата дума е спахме. Обичам жените, с които съм в леглото, да са напълно будни.

— Лъжеш!

— Не, ти наистина откърти веднага. Изгасна напълно!

— Имам предвид… това, че си спал тук…

— Да, в същото това легло. Нима забелязвам скептицизъм на красивото ти лице? Попитай мама, ако не ми вярваш. Тя идва два пъти от сутринта, но аз не й позволих да те събуди.

Едва бе изрекъл тези думи, когато някой почука на вратата. Кийли изпъшка и като обезумяла се огледа наоколо.

— Твърде късно. — Брайън се захили и й подхвърли една пижама. — Комитетът по приготвяне на закуската те хвана in flagrante delicto^[2]. За какво се притесняваш толкова? Ние сме женени.

Тя все още закопчаваше копчетата на пижамата, когато вратата се отвори. Ейс весело скочи на леглото, и наврял опашка в лицето на Кийли, насочи цялото си внимание към Брайън. Последваха целувки и умилквания. След това Брайън го сложи на земята и строго му нареди да легне. Ейс се подчини веднага и, подпрял глава на лапите си, започна да върти опашка и да следи всяко движение на Брайън с нямо обожание.

Влезе Хелън, все още по халат, последвана от госпожа Магуайър, която буташе количка със закуската, и Боб, натоварен с вестници и телеграми. Сайкс внасяше букет след букет, докато стаята започна да изглежда и мирише като погребална зала.

В гърлото на Кийли се надигна глухо ридание само при мисълта, че той бе организирал цялото това будоарно представление. Не само че бяха заедно в леглото, но и двамата не бяха облечени достатъчно, за да поддържат някаква илюзия на благоприличие.

— Добро утро, скъпа — извика Хелън, подпря бастуна си на леглото и се наведе да целуне Кийли. Изглеждаше по-развълнувана, отколкото бе полезно за нея.

— Доктор Хоутън пръв ни съобщи новината, но и аз самата снощи гледах телевизия докато обявиха Върн за победител. Бедничката ми, изглеждаш изтощена!

— Така е — призна си Кийли, като внимателно избягваше веселите, танцуващи от радост очи на Брайън.

— Бих могла да спя още цели десет часа.

Не можеше да направи нищо, за да изясни ситуацията пред Хелън, която се преструваше, че не намира нищо необичайно в това, че снаха й е в леглото с омразния й съпруг.

Тя ги погледна и им се усмихна лъчезарно.

— Е, за сега успяхме да залъжем тълпата от вестникари и да отбием атаката им поне до обяд, но бедничкият Върн, Господ да го благослови, се обажда вече трети път. Вие и двамата спяхте и на мен сърце не ми даде да ви събудя.

Мнимият Брайън се забавляваше неимоверно много, възползвайки се напълно от конфузната ситуация и от подкрепата на заблудената Хелън. О, да, той бе планирал този малък маскарад от край до край с ясното съзнание, че Хелън ще му сътрудничи с удоволствие, за да прекратят връзката на Кийли с Върн. Непокорната и своенравна жена щеше да се сдобри със сина й, само ако успееха да извадят Върн от играта.

Кийли си наложи да сдържи яда си и се опита да отговори на веселото бърборене на Хелън. Моментът не бе подходящ за разправии.

След това прочетоха на глас новините за изборите от сутрешните вестници. В разгара на веселието иззвъня телефонът. Кийли знаеше, че е Върн още преди госпожа Магуайър да отговори. Брайън скочи от леглото и грабна слушалката. Босите му крака, обути в чехли от кадифе, недвусмислено намекваха, че под кимоното е напълно гол.

— Моите поздравления, Престън! Да, тъкмо преглеждаме материалите от вестниците. Да, тук е, но не е облечена. И двамата се наслаждаваме на една късна закуска в леглото. Какво? О, не мисля, но все пак ще я попитам. Някакви съобщения? Чудесно. Да, разбира се. Ще й предам.

Кийли преглътна яда си заради Хелън, но той не можеше да не забележи очите й, които мятаха огнени мълнии. Хелън обаче също ги видя, а също така и сълзите, които застрашително се събираха в очите й.

— Брайън — порица го тя и това бяха първите критични думи, отронили се от устата й след завръщането му. — Трябваше да оставиш Кийли сама да поговори с Върн…

— Съжалявам. — Той се намуси. — Върн сякаш бързаше, а и аз му казах, че ще му се обадиш по-късно, скъпа.

Кийли бе твърде разстроена, за да поддържа разговора, но измина още цял час, преди всички да излязат от стаята й. Хелън се наведе и още веднъж потупа ръката на Кийли.

— Ти ме направи много, много щастлива, скъпа моя.

Кийли силно стисна очи, за да скрие сълзите си, но в момента, в който вратата се затвори, тя рязко се обърна към него.

— Да те вземат дяволите! Стани от леглото ми! Махни се от живота ми! Не ме интересува колко ще ми струва. Само ми кажи цената си! Искам да се махнеш от тук! Ти не си нищо повече от един долен изнудвач, а Хелън е скъпоценният ти заложник!

Докато тя вилнееше, той се приближи до подноса със закуската, вдигна сребърния похлупак, намери едно триъгълно парче препечен хляб и го намаза с масло. После се огледа.

— Вълнуваш се прекалено много и то за глупости, любима — кротко рече той.

— Не съм ти любима! Ох, какво трябва да направя, за да се отърва от теб? — Тя почти заплака. — Нямаш ли съвест?

— Съвестта е твърде относително понятие — присмя й се той и отвори конфитюра.

— Това беше последният път, когато позволявам да използваш Хелън, за да ме подчиниш на волята си. Възнамерявам да й кажа цялата истина за скъпоценния й син!

— Дори и да предположим, че тя ти повярва, а това няма да стане, аз разполагам с още няколко варианта. Така че не ме заплашвай, Кийли! Мога да те съдя и едно такова дело може да се проточи с години. Но аз не бързам. Разполагам с цял един живот, който ще посветя на благородната борба за възстановяване на самоличността, която ми принадлежи по рождение. Досега се отнасях много меко с теб, Кийли, и то само защото се безпокоя за здравословното състояние на майка ми.

— Меко значи?

— Мисля, че спокойно можем да кажем, че досега направих всичко възможно, за да се разберем с добро. Действах напълно почтено.

— Почтено!

— Ехо ли има в тази стая? Знаеш, че можех да представя претенциите си публично, пред цялото американско общество… вестници, телевизионни предавания, списания и т.н. Можех да постигна евтина, но твърде ефикасна и резултатна популярност. Предпочетох да не го правя.

— Заради мен ли? — присмя се тя.

— Заради мама. Но също така разбирам, че постъпих нечестно с теб преди седем години, и ти си в правото си да дадеш воля на гнева си и огорчението си. Само че не е ли вече време да забравиш миналото?

— Значи победителят получава всичко?

— Дори и ако се разведем, нещо, срещу което ще се боря със зъби и нокти, ти няма да си тръгнеш от тук с празни ръце. Но заради мама, мисля, че е крайно време да прекратиш тази твоя лична вендета срещу мен.

Кийли изглеждаше неспособна да каже или направи нещо достатъчно смислено и категорично.

— И какво ще стане, ако не го направя?

— Предупреждавам те, Кийли! Ще съжаляваш горчиво, ако причиниш неприятности и майка ми получи друг удар.

— Това заплаха ли е?

— Аз не заплашвам никого. Само обещавам. — За пръв път той позволи на гнева си да вземе връх. — Може би трябва отново да преразгледаш собствените си подбуди, преди да продължиш да хвърляш кал по мен. Човек трябва да е много коравосърдечен и напълно безчувствен, за да лиши една скърбяща майка от собствената й кръв и плът, само и само за да осигури личното си благополучие.

Кийли усети, че я залива вълна на неконтролируема ярост и за пръв път проумя как и защо човек може да посегне и да убие друг човек. Идеше й да го издере, да го разкъса, да го смаже, да го нарани. Вместо това тя скочи от леглото, напълно забравила за късата пижама, която не можеше да прикрие гащите и дългите й крака, и се втурна към банята.

Той я пресрещна, взел разстоянието помежду им само с три крачки.

— По дяволите, Кийли, защо си толкова упорита? Та ти си моя съпруга.

Тя яростно извиси глас.

— Докажи го!

— Свети боже, ще го направя!

Въпреки яда си, Кийли се изсмя презрително.

— Това вече е нетърпимо — дрезгаво промърмори той. Със светкавична бързина я стисна за едната китка, а с другата си ръка притисна талията й. Наведе се, грабна я на ръце и я хвърли на леглото. После легна до нея. Тя се дърпаше и извиваше, опитвайки се да се измъкне, но той сложи край на борбата й, като я притисна с тежкото си тяло. Кийли се опита да изпищи.

— Млъквай — застрашително изръмжа той. — Ако извикаш, ще ти натъпча гащите в гърлото.

Задъхана от презрение и омраза, тя яростно се втренчи в очите му.

— Е, какво сега, хубавецо? Ще ме изнасилиш ли?

Той се изсмя дрезгаво.

— О, ти правиш всичко възможно, за да ме предизвикаш, нали? Забрави за това, скъпа. Не съм нито толкова отчаян, нито пък чак толкова глупав.

Тя лежеше неподвижно, единствено гърдите й се повдигаха и спускаха в забързан ритъм, а страхът й постепенно преминаваше в недоумение и тя се изпълваше с подозрения.

— Не си ли забелязала — тихичко рече той — как всеки, който ме види, се опитва да ме идентифицира? Самоличността ми не може да бъде доказана чрез външността ми — старото ми лице го няма, а съпругата ми се преструва, че не разпознава мъжа, скрит под новата външност. И какво се получава в крайна сметка?

— Това, че след малко ще ме смачкаш напълно — остро заяви Кийли. — Махай се от мен.

Той послушно легна на леглото, но единият му мускулест крак, здрав и тежък като бетон, остана върху нея, притиснал я към леглото.

— Може би ще трябва да потърсим малко по-различни доказателства. — Тя се престори на безразлична и незаинтересована, но очите й светеха с остър и проницателен блясък. — Може би ти наистина да не можеш да идентифицираш тялото ми, но аз съм дяволски сигурен, че ще разпозная твоето.

Кийли отново започна да се бори.

— Престани. Така само си причиняваш болка. — Огромните му ръце решително приковаха китките й върху възглавницата над главата й, а тялото му отново се намести върху нейното, за да сломи съпротивата й. — Какво има, Кийли? Боиш се да погледнеш истината в очите?

— Недей… не… се осмелявай да ме докосваш? — Тя цялата трепереше.

— Тогава бъди разумна и не се съпротивлявай. Надявам се, че ще си достатъчно почтена и ще признаеш истината, след като приключа с доказателствата си. — Той почака малко, докато тя, убедена във физическото му превъзходство, се укроти. Не обърна никакво внимание на омразата, която гореше в очите й. — Сега. Предлагам да започнем отгоре и бавно да се придвижваме надолу.

В гърлото на Кийли се зароди сподавено клокочене.

— Това е фигуративно казано, разбира се. — Той се захили, а очите му затанцуваха. — Веднъж ми показа един малък, сърповиден белег на главата си. Някаква купа с бисквити паднала от хладилника и те ударила, когато си била петгодишна. Предполагам, че все още си е на мястото, а?

Кийли зяпна от изненада. Напълно бе забравила за този белег. Остана да лежи неподвижно и усети как я обхваща някакво странно, мистериозно чувство.

— Затвори си устата — провлачено продължи той.

— Иначе може да ме обвиниш в измама, като ти кажа за пломбата на третия ти кътник, долу, ляв.

Тя си отдъхна. Никак не бе трудно да се вземат сведения от картона й.

Той я погледна, полупритворил очи.

— Тази пломба падна, докато ядяхме пуканки в едно кино по време на медения ни месец в Атлантик сити.

— Щеше да ми направиш по-голямо впечатление, ако си беше спомнил името на филма — язвително рече тя, опитвайки се да прикрие шока си.

— Доколкото си спомням, никой от двама ни не обърна особено внимание на филма. — Той се захили с похотлива усмивка. — Спомняш ли си зъболекаря, който искаше да пробие зъба ти чак до корена на следващия ден? — Този път Кийли не успя да прикрие слисването си, а той безжалостно я застави да изслуша детайлното изброяване на всяка анатомична подробност от тялото й — като се започне от малкия белег на коляното, причинен от убождане с кукичка, който се бе инфектирал навремето, и се стигне до бенката зад ухото й, която тя никога не бе виждала със собствените си очи. Той описа дори двете трапчинки в долната част на гърба й и се закле, че знае какъв цвят са зърната на гърдите й.

Това вече бе прекалено. Цялото й същество излъчваше ярост, унижение, желание за мъст.

— Не си ми казал поне едно нещо, което да не си научил, когато си ме съблякъл снощи.

— Доказах правата си, Кийли — тихо рече той. — Време е да го признаеш.

— Не признавам нищо — заяви тя, опитвайки се да вложи в гласа си цялата си надменност и високомерие. — Свърши ли вече?

— Мисля, че не.

Само че тя твърде късно проумя смисъла на казаното, твърде късно си даде сметка докъде е готов да стигне, за да докаже правотата си. В следващия момент вече я бе приковал върху леглото. Само с едно движение на силните си ръце смъкна корсажа и пижамата от тялото й. Тя започна да се съпротивлява с всичка сила, дереше го с острите си нокти, напълно забравила да крещи. А той не бързаше. Знаеше, че ще победи, а на Кийли не й оставаше нищо друго, освен да ръмжи от безсилен гняв.

Той я изчака да се укроти. Покриваше устата й с неговата само когато тя се опитваше да крещи. А когато тя най-сетне отмаля от изтощение, силните му ръце престанаха да я нараняват, а ласкаво взеха да галят червените белези, които пръстите му бяха оставили по нежната й плът.

— Любенето ще премахне и последната бариера между нас, Кийли. — Устните му леко погалиха коприненомеката й шия и Кийли за пореден път се възпламени от трепета, преминал през тялото й. — Как иначе да ти докажа, че съм аз?

— Всичко, което доказа досега, е, че не мога да ти попреча, защото си физически по-силен. Нищо повече. — Тя цялата трепереше. — Не можеш да ме любиш насила. Двете думи се изключват взаимно.

— Няма да е необходимо да те насилвам, Кийли, защото вече зная, че ме желаеш.

— О, моля ти се! Спести ми полета на мъжките си фантазии!

— Ти ми го каза сама в нощта, в която баща ти ни гостуваше.

— Е, промених си решението!

— И ще го промениш отново, преди да свърша с теб. Обещавам ти едно — когато стигнем момента, след който вече няма да има връщане назад, ще спра веднага, ако ми кажеш не.

Без да изчака отговора й, устните му докоснаха нейните, покриха ги с малки, пламенни целувчици, а после топлата му уста напълно я покори. Едната му ръка ласкаво се вплете в копринената й, разрешена от съня коса. Възможно ли бе това, което се случваше? Поучила се от опита си с Брайън, тя се бе подготвила за брутална атака, само че нищо подобно не се случи. Вместо това устните му и езикът му изтъкаха магическа паяжина, която я обгърна с очарованието си, докато накрая някаква сладка лудост взе контрол над мускулите й, а тялото й се изви, огъна се към него, ужасяващо послушно, отзивчиво, разкъсвано от копнеж. Нищо от предишния й беден опит не я бе подготвило за това властно, непреодолимо чувство. Той я придърпа върху себе си и това бе последния, безмълвен шанс за нея да постъпи според желанието си. В този момент можеше да го възпре, ако желаеше. Но Кийли вече знаеше, че ще му позволи да я люби.

Веднъж признала доброволното си, мълчаливо съгласие, тя се предаде на обхваналата я страст, изгуби се във вихъра на чувства и усещания, за които не бе и подозирала, че съществуват. Той не беше нито твърде бавен, нито особено нежен, докато я галеше, докосваше, целуваше и накрая, за неин срам, тя осъзна, че е неспособна да задуши нечленоразделното скимтене, което се надигна в гърлото й. Той успяваше да я накара да забрави кой е всъщност, да забрави претенциите му, да забрави дори да се притеснява за самоличността му. Единственото, което я вълнуваше в този момент, бе възбудата, обхванала тялото й, и начина, по който приемаше ласките му и му се отдаваше напълно. Притиснала се към него, Кийли откликваше с тялото си на огнените му желания, задъхваше се от магията на ласките му, извиваше се, искаше го, нуждаеше се от него.

И когато не можеше да издържа нито миг повече, когато си мислеше, че ще умре от желание, той изведнъж проникна дълбоко в нея, заглушил виковете й с устата си. Не желаеше бързо и незабавно задоволяване на страстта им. Продължи да я гали, докато напрежението стана нетърпимо. Двамата сякаш се озоваха на ръба, в пълна безтегловност… после се поуспокоиха и отново достигнаха умопомрачителни висоти… и така отново, и отново, докато накрая всичко се размаза, сля се, изгуби се, за да експлодира във вулкан от неудържима страст. Краят, когато той най-сетне настъпи, представляваше яростен вътрешен катаклизъм, който след великолепния миг на пълна забрава я остави съсипана и опустошена, изпразнена и куха като яма, образувана от мощна бомба, която е оставила хаос и унищожение по пътя си. Кийли рязко изви глава назад, устата й се сгърчи, сълзи набраздиха лицето й. Косата й се разпиля като черен облак върху възглавницата, а тялото й все още се гърчеше от преживяванията, пулсираше, трепереше, извиваше се дълго след като кулминацията бе отминала.

Той също се облегна назад, а няколко минути по-късно, когато дишането им се поуспокои, привлече главата й върху гърдите си. Тя усещаше с бузата си лекото потръпване на гръдните му мускули, долавяше ударите на сърцето му и се чудеше дали случилото се имаше същото силно емоционално въздействие и върху него. Питаше се дали щеше да успее да спре, както бе обещал. Очевидно е бил повече от сигурен, че тя няма да пожелае това.

Неизбежното обаче се случи. Здравият й разум много скоро наложи пълното си господство, а заедно с него се върна и бремето на евентуалните последици. Кийли не можеше да повярва, че бе позволила това да се случи, че бе пожелала то да се случи. О, той вече я държеше, в ръцете си! Стореното не можеше да се заличи! Щеше да й се наложи да плаща скъпо и прескъпо за тия няколко секунди на извисяване в омаята на пълната лудост. Едва сега започна истински да осъзнава цялата значимост на капитулацията си.

Той почувства сълзите й, които опариха голите му гърди като горещи диаманти. Надигна се на лакът и се вгледа в лицето й. Челото му се сбръчка от озадачена гримаса.

— Разплаках те… — Гласът му беше дрезгав, бузите му все още горяха.

Тя прехапа устни и извърна глава.

Той придърпа края на чаршафа и избърса сълзите й.

— Груб ли бях?

— Не, не беше груб. — Тя зарови лице в ръцете си. — Предварително знаех какво ще се случи и не исках да се чувствам по този начин.

— И как се чувстваш?

От гърлото й се изтръгна стон, неразбираем и изпълнен с неизречена болка.

— Похитена. Притежавана и изоставена…

Очевидната й злочестина го разстрои. Той се излегна по гръб и се загледа в тавана. Лежаха един до друг, силната му ръка галеше повдигнатото й коляно, а дълбоко в душата й се зараждаше нов, еротичен трепет и тя съзнаваше, че той усеща възбудата й.

— Наистина ли не изпита никакво удоволствие, Кийли?

— Удоволствието беше прекалено голямо, може би — прошепна тя, а сълзите заблестяха между спуснатите й клепачи.

Ниският му смях прозвуча съвсем интимно. Той отново се подпря на лакът и се надвеси над нея.

— Прекалено голямо? — В гласа му се долавяше облекчение. — Струва ми се, че съм чакал цяла вечност, за да чуя тези думи от теб.

Той обсипа гърдите й с малки, жарки целувчици, после се плъзна надолу към стомаха й. Доволен от своята сила, мъжественост и зрелост, той се радваше и се възхищаваше на женствената й хубост. Приличаше на изгладнял човек, озовал се в сладкарница и сякаш не знаеше от кое лакомство да опита най-напред. Със собственически жест покри стомаха й с разперената си ръка.

— Ако имаме малко повече късмет, може би сме успели да посеем малка част от мен точно под сърцето ти, за да потвърдим оцеляването ми, да утвърдим този втори шанс за нас двамата.

Кийли застина, изтръпнала от думите му и внезапно осъзнала възможните опасни резултати от онова, което бяха направили. Възможно ли е да се е стремял към това през цялото време? Не беше ли това пъкления му план, целящ да я компрометира, да я накара да се чувства неудобно, да дискредитира нейния публичен отказ да признае претенциите му?

Усетил леката промяна и напрежението, обхванало тялото й, той я хвана за брадичката, обърна лицето й към него и умолително се вгледа в очите й.

— Кийли, не се сковавай така. Войната между нас приключи. Аз те обичам и ти ме обичаш.

Тя се отдръпна назад, най-сетне изтръгнала се от летаргията, в която бе изпаднала.

— Любов? Никога не съм казвала, че те обичам!

Той буквално подскочи.

— Тогава какво…

— Ти си мъж, аз съм жена и ние току-що правихме секс. Не се опитвай да му придадеш по-различно значение.

Мускулите на челюстите му заиграха.

— Бях готов да се закълна, че току-що съм издържал най-важния изпит.

— Изпит! Ако това наистина бе изпит, то държа да знаеш, че не можа да го вземеш. Ти изобщо не приличаш на него, разбра ли? Изобщо! — Тонът й беше унищожителен. — Но все пак успя да се наложиш. Това не ти ли е достатъчно? А може би си се ласкал от мисълта, че след случилото се, вдовицата ще ти е толкова благодарна за оказаното внимание, че ще си затвори очите пред факта, че ти все пак не си Брайън Ийстън.

Той рязко наклони глава, сякаш току-що бе получил силен удар.

— Заради Хелън ще се държа учтиво с теб докато получа доказателства, за да те извадя от играта. Но не се осмелявай да ме докосваш отново!

Очите му яростно заблестяха.

— И какво ще стане, ако го направя? Май забравяш, че това е моята къща, Хелън е моята майка, а ти, скъпа съпруго, си все още омъжена за мен. — Той се изправи — гол, невероятно красив и вбесен до крайност, пресегна се за кимоното си, бързо го навлече и завърза колана около кръста си. Войнствените им погледи се срещнаха. Никой не отстъпваше. — И тъй като уточняваме основните правила, позволи ми да те информирам, че пак заради Хелън, смятам да се преместя в твоята спалня още тази вечер. Отсега нататък ще спим заедно, като съпруг и съпруга в същото това легло. И тогава ако можеш се дръж през деня като ледена девица, но когато останеш сама с мен, в тъмнината на нощта, ще можеш да задоволяваш и най-необузданите си фантазии… точно както направи преди малко.

 

Той изхвърча от стаята й като обезумял.

Кийли се отпусна на възглавниците. Тялото й все още тръпнеше от любовните му ласки. Тя отново си припомни всеки момент, всяка подробност от страстното им любене. Не. Сега вече знаеше със сигурност. Той изобщо не приличаше на Брайън.

Но независимо как се казваше, беше прекрасен.