Франсин Доусън
Поведи ме към безкрая (10)

X

Ан знаеше какво е глад. Често пъти й се случваше така да се задълбочи в работата си, че да забрави яденето. Нощем, примряла от изтощение, се нахвърляше върху хладилника.

Но че можеше да има такъв „апетит“ за мъжа, когото не бе виждала два дни и две нощи, беше ново за нея. С голямо учудване разбра, че е страшно „гладна“ за Мелвин. А само преди няколко часа го ругаеше по всички правила на изкуството.

Сега топлата му прегръдка я разтапяше, докато се притискаше о него. Усещаше как желанието лека-полека завладява цялото й тяло. Всеки сантиметър от кожата й копнееше да усети допира на силните му ръце.

Мелвин ставаше все по-нетърпелив. Ан най-усърдно се опитваше да го съблече. С треперещи пръсти разкопча копчетата на ризата и зарови лице в косматите му гърди, покривайки ги със страстни целувки. Разтвори колана, а после ципа му. Панталонът все още й пречеше. Плъзгайки длани по стройните му хълбоци, най-сетне го събу. Наслаждаваше се на всяка част от тялото му, до която успяваше да се домогне.

— Само черни копринени слипове ли носиш? — попита го, когато видя бельото му.

— Да. Купих си веднъж, станаха ми и после си купих още. Имаш ли нещо против?

Ан поклати глава.

— По принцип не. Само против този тук.

След което слипът бързо полетя към ъгъла на стаята.

Притворила очи, галеше бедрата и корема му с устни. Мелвин коленичи до нея на килима. Целуваха се дълго и трескаво, устните и езикът на всеки се стремяха да се докоснат.

Мелвин нежно хапеше немирните връхчета на гърдите й. Ръцете й се плъзнаха по гърба му и го притиснаха до болка. Желанието й растеше непрекъснато, докато в един момент ясно усещаше, че ще експлодира от възбуда. „Прекрасно е да си желана“ — помисли си. Дланите й потърсиха мъжествеността му и я обхванаха като рядка скъпоценност.

Мелвин за миг затаи дъх и легна на килима. После устните им отново се сляха и целувката им продължи цяла вечност.

Ан отвори очи. Лицето му беше под нейното. Хубаво бе да наблюдаваш това лице: устата, която безкрайно обичаше, спуснатите клепачи с дълги извити мигли. Хубаво й бе да усеща ръцете му, които за миг докосваха слабините й, а след това нежно милваха тялото й.

Отметна глава назад и го прие в утробата си. Мелвин тихо стенеше, изгубил всякаква представа за реалност. Беше сякаш обезумял. Никога досега не бе желал така жена.

— Обичам те! Обичам те! Обичам те!…

Изговаряше думите в такт с движенията, които прерастнаха в стихия. Телата им се вплетоха в едно огнено кълбо…

Малко преди да свърши Ан извика и Мелвин побърза да я догони…

Лежаха запъхтени и изтощени. Не им се щеше да се разделят, защото всеки искаше да усеща другия колкото се може по-близо… и по-дълго.

 

 

„Сънувам ли?“ Ан се събуди. Чувстваше се като замаяна. Не, не сънуваше! Беше в обятията на Мелвин и чуваше дълбокото му дишане, усещаше парфюма му.

Все още лежаха на белия килим. Стаята изглеждаше както винаги, докато Ан се беше променила напълно. Вече не беше предишната. Един мъж бе влязъл в живота й и обърнал всичко с главата надолу.

— За какво си мислиш, скъпа? — Хвана лицето й с двете си ръце и я накара да го погледне в очите. — Нали повече няма да създаваш купища проблеми? Вече всичко между нас е ясно, нали? Моля те, Ан, престани да търсиш всевъзможни причини, които да помрачават любовта ни!

Тя мълчаливо поклати глава. Боеше се да отговори, защото не бе сигурна, че може да контролира гласа си.

— Ще ме последваш ли в реалния свят?

— Ако се състои от яйца на очи с шунка, с удоволствие. Или Ан Бакстър не желае да сготви на мъжа, когото обича.

— За теб ще направя изключение.

Стана бързо. Мелвин с възхита я наблюдаваше. Ан бързо се облече, защото не знаеше кога и какво ще му „хрумне“… А беше гладна. След „апетита“ за Мелвин идваше и апетитът за яденето. От дни не беше яла. Кой да ти мисли за ядене, когато я глождеше любовна мъка?

— Ако се сещаш, поканих те на вечеря! Само при условие, че ще се държиш примерно.

— Аз се държах прилично! Как мислиш, какво би се случило ако се държах неприлично.

— Мога да си представя.

Ан влезе в банята. Мелвин я последва. Седна на ръба на ваната, поглъщайки я с поглед.

— Няма мъж в къщата и затова не се забелязват и следи от особени удобства.

Застана под душа и пусна топлата вода.

— Вече имаш мен — и той се мушна под водната струя.

Взе сапуна и съсредоточено започна да обхожда тялото й. Не пропускаше нито едно кътче. Не след дълго Ан цялата насапунисана и тръпнеща от възбуда се притискаше о него.

— Достатъчно, вече съм готова — каза тя, но гърдите, бедрата и устните й бяха на друго мнение.

Те просто крещяха за ласките му.

Ръцете му се плъзнаха между щедро разтворените й бедра. Ан имаше чувството, че се издига над облаците.

— Ах, ти мошеник!…

Пръстите му умело шареха по най-ерогенните й точки, довеждайки я до полуда. Безмълвна, тя се облегна на стената, простенвайки тихо. Мелвин я вдигна на ръце, Ан обви крака около таза му и той проникна дълбоко в нея.

Стоновете й преминаха в неудържими викове на неописуем екстаз. Скоро тялото на Мелвин така силно се разтресе и тя почувства вътре в себе си бликаща топлина. Прималяла отпусна глава на задъханите му гърди.

 

 

Седяха във всекидневната пред отрупана маса. За един час Ан бе сготвила прекрасно меню. Но вместо да се заемат с храната, предпочетоха да изяснят отношенията си.

— Какво още трябва да направя, за да те убедя, че съм подходящ мъж за теб?

— Няма да се омъжа за човек, когото познавам едва от шест дни. При това през два от тях въобще не съм те виждала. Все още не съм те опознала.

— Вината е твоя! Правиш нещата прекалено сложни.

— Не, опитвам се да ги погледна реално.

— И какво виждаш?

— Виждам мъж, който толкова много е уверен в себе си, та си мисли, че за един букет червени рози и компютър тутакси ще хукна с него към олтара.

— Значи имаш нужда от очила. И тогава ще видиш един мъж, който лежи в краката ти и те моли, да пренебрегнеш най-сетне гордостта си. Мъж, който те обича. Мъж, чийто живот ще се превърне в купчина развалини, ако не го чуеш…

— Престани! Виждала съм безброй такива сцени в жалките холивудски филмчета. А веднъж и сама съм попадала в мъжки капан.

Ан се засмя.

— Какво? Какво общо имаш ти с Холивуд?

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Познавах един актьор, който играеше такива роли. Но когато се опита да пренесе сценария в реалния живот, аз му посочих вратата.

Мелвин дори не се и опита да скрие ревността си.

— Колко мъже си имала, освен този актьор?

Ан започна да пресмята на пръсти. Броеше бавно. Първо на едната, после на другата ръка. След това започна отначало. Мелвин я гледаше онемял. Когато стигна до седемнадесет, той така удари с юмрук по масата, че съдовете издрънчаха.

— На мен ли точно трябваше да се случи. Влюбил съм се в нимфоманка!

— Човек трябва да си прави сметката, когато се обвързва с жена, която не познава.

— Наистина ли си имала седемнадесет мъже? Имам предвид, като мен? — явно не знаеше дали тя се шегува или говори истината.

— Може и да са били осемнадесет. Не си спомням точно.

Радваше се, че нито Джими, нито Мона присъстваха на разговора, защото веднага щяха да я разобличат, че играе познатата си игричка, с която разкарва досадниците.

Но Мелвин не беше мъж, когото лесно ще уплашиш.

Той присви очи и рече уверено:

— Дори и да се наложи да прекарам остатъка от живота си на легло в психиатрична клиника, искам да те имам! Порочното ти минало не може да ме разколебае.

— Сигурен ли си? Не се наемам да гарантирам, че ще се превърна в моногамна съпруга. Знаеш какво казват психолозите? Нимфоманията е способна да побърка всеки.

Мелвин си запали цигара.

— Откога пушиш? Ето още една причина, поради която не можем да се оженим. Мразя цигарения дим и пушачите въобще.

Той загаси цигарата.

— Ето, вече не съм пушач. А твоите извратени желания ще лекувам с много специална терапия.

Стана, заобиколи масата и я вдигна на ръце.

— Какви методи ще ми предложиш?

— Единственият, който познавам. Единственият, който може да направи съвсем нормална жена от опърничавата Ан.

— Не започвай пак… — протестираше не особено ентусиазирано тя.

Мелвин отвори вратата на спалнята с крак и я сложи на леглото.

— Как така не? За мене е важно всяко средство, което ще те убеди, че сме създадени един за друг — обясняваше той докато я събличаше.

— Но аз съм самостоятелна жена! И бизнесмен! Не мога да се преместя във Филаделфия само за да се любя с един мъж.

— Нищо, скъпа. Тогава аз ще се преместя в Маями. На мен ми е напълно безразлично къде ще живея в бъдеще. Важното е да съм с теб.

— Но… — поде Ан отново.

— Престани, да не си изрекла думичка повече.

И й доказа, колко е сериозно намерението му да изкорени съпротивата й.

Един час по-късно в обятията на Мелвин лежеше укротена, но щастлива жена. Тя само кимна, когато той каза:

— Трябва спешно да програмирам Джони и бизнеса ти. Датата на сватбата ни ще бъде първи ноември. Има десет седмици дотогава. Съгласна ли си, скъпа?