Ридли Пиърсън
Паралелни лъжи (5)

4

По време на дългото пътуване на изток към Тер Хаут Тайлър остави гюрука затворен. В спускащия се мрак се виждаше как бурята оставя посипани като със захар хълмове, които напомняха на Тайлър за накъсания релеф в Мериленд и за живота, който така внезапно изгуби. Сега гледаше на съдебната система като на нещо, което очаква най-лошото от хората — за нея сякаш беше по-важно да прави прибързани заключения, отколкото да открие истината. Почти преби до смърт мъж, но онзи беше пияница и посягаше да бие деца, а Тайлър сметна намесата си като свое задължение. Съществено се оказа, че мъжът е чернокож, а Тайлър — бял и това му струваше кариерата. Пет минути на ярост и гняв заличиха десетина години предана служба.

Доста често въртеше волана ту наляво, ту надясно, за да избягва заледените участъци и да не излети с взетата под наем кола в канавката. Цяла редица камиони, разпръскващи пясък, не бяха подобрили състоянието на пътя и сега, със спадането на температурите, пътната настилка се превръщаше в ледена пързалка.

Нел Прийст се движеше някъде пред него със събърбан под наем, но джипът й беше несравнимо по-стабилен от неговото кабрио. Служба „Сигурност“ на Северното жп обединение явно не пестеше пари. Бе летяла до Сейнт Луис с частен самолет. Труден живот, на фирмени разноски.

Не му се искаше тя да го изпревари. Ако в депото на Тер Хаут разполагаха с информация за двамата гратисчии, организирали кървавата баня, той искаше да я получи, и то преди тя да я филтрира. Каквито и взаимоотношения да се бяха установили набързо помежду им, инцидентът явно беше подпалил компанията и беше най-добре огънят да се потуши. Нейната роля бе да открие първопричината за огъня, а крайните цели на двамата сякаш бяха диаметрално противоположни; жалко, защото пламъкът й му допадаше.

Никога не бе имал особено високо мнение за света на наемните ченгета и за тенекиените им звезди, но като видя благополучието на частните охранители, се запита дали Прийст не би казала добра дума за него в Северното жп обединение. С къщата му, обявена за публичен търг, работа като частен охранител изведнъж му се стори примамлива.

С всеки изминат ден Тайлър се притесняваше, че ще загуби къщата. Първо му спряха заплатата, няколко месеца по-късно го уволниха от отдела и той пропусна да направи пет вноски. Сега домът му се намираше под възбрана. През последните две години не само загуби Катрина, гаджето си. След злополучното нападение и повдигнатото в пресата обвинение в расистки наклонности преустановиха връзката си. Сега се стремеше да задържи последната брънка от предишния си начин на живот — къщата — неговото мерило за нещата. Не че толкова му трябваше дом. Беше разпродал повечето от вещите си: стереоуредбата, обзавеждането за трапезарията. В момента едно малко жилище щеше да му е повече от достатъчно. Имаше обаче нещо друго. Благодарение на кметската поощрителна програма, насърчаваща полицаи да се заселват на места, където присъствието им е най-необходимо, той превърна намираща се в що-годе приемлив квартал, обрасла с плевели сграда с излющена мазилка и почти пред разпадане в истинско бижу. Нямаше значение, че само неговата морава в квартала беше окосена; не се бе нанесъл там, за да се прави на герой, а за да се сдобие със собственост. Не му пукаше, че съседите му обърнаха гръб заради обвиненията в расизъм, които се появиха в пресата след нападението. След толкова пот и труд това беше неговият дом и не искаше за нищо на света да го загуби. С малкото, останало в живота му, за него беше важно да запази къщата си.

Късно снощи се обади на приятеля си — адвокат Хенри Хепъл — който водеше делото срещу банката. Идеята беше Хенри да измисли план как да навакса плащането на пропуснатите вноски и да ги убеди, че ще продължава да се издължава редовно, но всичко това щеше да е трудно. Сегашната му работа не бе по договор, а по-скоро по договореност за няколко дни на хонорар, въпреки че шефът му — Лорън Ръкар — предложи великодушно да се застъпи за Тайлър пред банката.

По време на телефонния разговор Хепъл направи опит да звучи бодро, но си личеше, че иска да окуражи падналия духом приятел и това депресира Тайлър още повече.

Натисна педала на газта да увеличи скоростта, разтревожен, че Прийст ще го изпревари в провеждането на главните разпити. Идеята да я преследва като жаден за сведения журналист не му се нравеше. Не така трябваше да действа правосъдието. Освен това въпросът, който ги накара да скочат в колите, зададе Медърс, а не тя: къде за последен път е спирал кървавият вагон? Логичен въпрос; да се установи откъде е започнало всичко. Ако той не го беше направил, Прийст определено щеше да го зададе. И сега — в резултат на това — той препускаше по междущатската магистрала. Независимо от обясненията на Прийст, Тайлър не приемаше присъствието й. Усещаше, че става въпрос и за още нещо. Да изпратиш с частен самолет човек да разследва намирането на мъртво тяло в товарен вагон? Независимо дали ставаше въпрос за Железопътния убиец, или не, звучеше безсмислено. Тогава как се обяснява присъствието на Прийст, чудеше се той. И макар да не му се искаше да мисли за това, се запита също защо Ръкар му предложи работа за три-четири дни, вместо да изпрати някой от редовните следователи на НКТС. Беше му го обяснил твърде елементарно, но опитът на Тайлър го разколеба, а любопитството надделяваше и го подтикваше да кара по-бързо.

Чак след девет вечерта пристигна в жп депото „Тер Хаут“ — още едно огромно пространство с ръжда, релси и вагони. Видя събърбана на Прийст на паркинга. Пипна предния капак. Едва усети топлината — бе пристигнала поне преди половин час.

Притеснен от изоставането, Тайлър нахлу в офиса на Макс Шаст, нощния пазач. Нел Прийст седеше на единия от двата свободни стола, а дългото й палто бе преметнато върху другия. За пръв път Тайлър я виждаше без палто. Каква загуба. Беше облечена в светлосив вълнен костюм и тъмносиня копринена блуза с разкопчана яка. Полата й вероятно стигаше до над коляното, когато е права, защото беше доста над него, докато седеше. На пръв поглед приличаше на момиче от кориците на списанията или на супермодел. Някъде около тридесетте, тя му изглеждаше прекалено идеална — прелестна на външен вид, само да си нямаш работа с нея. Толкова красива жена носи тежък багаж. Такива живеят обградени от неоправдано много внимание. Силно опънатата й назад коса бе хваната на опашка в югозападен стил с индианска сребърна шнола, осеяна с мъниста. Носеше часовника си на лявата ръка, което предполагаше, че е деснячка; на дясната имаше обикновен сребърен пръстен. Китката й бе толкова фина, че каишката на часовника стоеше свободно като гривна. Огледа я обстойно за татуировка, скрита на провокативно място, малка розичка може би. Посочи палтото й. Тя го придърпа от стола и го преметна върху скута си.

Шаст заобиколи, взе палтото и го закачи на закачалка отвън. Тайлър седна. Стаята миришеше на чипс и кафе.

— Само си бъбрехме. — Тонът на Прийст прозвуча доста високомерно.

Тя се насили да се усмихне.

— Госпожица Прийст ми сподели, че търсите двама гратисчии, които вероятно са се качили или тук, или някъде преди Сейнт Луис — обади се Шаст.

— Единият или и двамата впоследствие са били добре пребити — напомни Тайлър. — Описание на единия или на двамата няма да ни навреди.

— Както обяснявах на дамата — охотно се впусна Шаст, — възможно е да са се качили тук, но обикновено такива типове се качват извън града.

— Господин Шаст каза, че тук трафикът е доста натоварен — намеси се Прийст.

— Да — съгласи се Шаст. — Изхвърляме някои гратисчии, но това не е основаната ни задача.

— Имат по десетина на седмица — продължи Прийст.

— Дори през зимата.

— И не знаете имената им, нито бихте си припомнили как изглеждат — въздъхна Тайлър, долавяйки, че разговорът навлиза в задънена улица. — Парад на бездомници.

— Точно така.

— На нас ни трябва нещо повече — уточни Тайлър. — Единият може вече да е мъртъв. Въпросът не търпи отлагане.

Той, Тайлър, бе сторил нещо ужасно на друг човек и никога нямаше да го забрави.

— С господин Тайлър ни притиска времето, господин Шаст — обади се отново Прийст. — Разбирате ни, надявам се. Тези двамата са оставили доста кръв в товарния вагон. Нуждаят се от медицинска помощ, а от болниците в Сейнт Луис не съобщават за такива случаи. Някой трябва да ни помогне тук.

Тайлър установи, че красотата й го разсейва. Възможно бе това да е част от техниката й. Шаст също не успяваше да откъсне очи от нея.

— Не че не искам да ви помогна. Но десетки, стотици минават оттук всяка седмица.

— Има вероятност единият или и двамата да са сменили посоката — не се отказваше Тайлър. — Поради бурята графикът е променен. На изток са се движили три пъти повече влакове, отколкото на запад.

— Или единият, или и двамата сигурно са минали през вашето депо — подкрепи го и Прийст.

— Възможно е, но е малко вероятно — възрази Шаст. — По това време на годината гратисчиите пребивават под мостовете или в лагери за бездомници, а не по влаковете. Може да са къде ли не.

— Никоя железопътна компания — подхвана настойчиво Прийст, за да впечатли Шаст, който, макар да не работеше за Северното обединение, приемаше нещата присърце — не би искала да се разнесат такива слухове. Нямаме нужда от антиреклама.

— Да няма друг убиец?

— Видяхте ли! — възкликна Нел Прийст. — И вие сте чули. За нас — и за господин Тайлър, и за мен — е важно да разберем какво точно е станало в товарния вагон, и то възможно по-бързо.

Тайлър се досети, че за Северното жп обединение би било кошмар, ако се окаже, че вилнее и втори убиец. На Прийст явно й бе възложена и друга задача: да установи характера на второто престъпление и да го потули. В тази посока целите им не съвпадаха. За Тайлър беше важно, че е извършено престъпление и той искаше престъпникът да си получи заслуженото.

Тайлър се обърна към Шаст:

— За НКТС е важно да разбере дали престъпленията са свързани. — Погледна Прийст. — Колко станаха вече? Шест за година и половина? Пресата все с това се занимава.

— Едното няма нищо общо с другото — възрази Прийст.

— Но не бива да изключваме евентуална връзка — парира Тайлър. — Поне НКТС не я отхвърля. А и се съмнявам, че и вашите началници пренебрегват подобна възможност. Защо иначе ще изпращат човек да разследва, и то с частен самолет?

Шаст ги гледаше объркан.

— Опитните гратисчии избягват да се качват оттук. Залавяме ги и ги арестуваме — обясни той. — Такива са правилата на компанията.

— Добре, значи нямате опитни гратисчии — натърти Тайлър. — Но те все пак трябва да се качват и слизат някъде.

Тайлър се съмняваше, че участникът или участниците в боя биха стигнали далеч в това състояние, ако са сменили посоките. Оцелелият вероятно се намира някъде между тук и Сейнт Луис, но разстоянието бе твърде голямо.

— Скачат от влаковете на запад оттук — каза Шаст. — Достатъчно добре знаят, че трябва да стоят настрани от депото. На изток пътят е равен, а те се нуждаят от дълги изкачвания или отворени градски прелези, където влаковете намаляват скорост, което им позволява да скочат.

— Ще ни посочите ли някакви вероятни места? — настоя Тайлър.

— Вече го обсъдихме! — възропта Прийст.

— Някои от нас — напомни Тайлър.

— Добре, аз приключих тук — обяви Прийст. Хвърли предупредителен поглед към Шаст, намеквайки му да не споделя твърде много с Тайлър, и се изправи.

— Предпочитам да останете — спря я Тайлър. Не искаше отново да вземе преднина пред него. А и двамата заедно щяха да работят по-продуктивно. Освен това изпитваше желание да й обясни каква неприязън таи към федералните, независимо че сега е един от тях. Пък и не биваше да я оставя с впечатлението, че тя ще ръководи разследването. Шефът му от НКТС, Ръкар, ще се разочарова, ако узнае, че жена наемно ченге е отнела разследването от федералната агенция, която го провежда. И не на последно място искаше този случай в списъка на своите победи, не в нейния. Тя вече разполагаше със специален самолет и със събърбан. Като детектив рядко бе играл втора ракета и нямаше намерение да започва сега. Тя обаче тръгна и той я изгледа как се отдалечава. Нахаканото й поведение пробуди интереса му — оценяваше упорството и решимостта й, колкото и да не му допадаше да остане на опашката.

С поглед към вратата, напомни на Шаст:

— Тези места ми трябват. Нали няма да ме карате да се моля?

Шаст се запъна. Тайлър повиши глас:

— Нали?

Шаст също впери поглед във вратата.

Като ченге Тайлър знаеше кога да изиграе козовете си. А като федерален те бяха по-големи и по-силни.

— Искате ли да ви обвинят във възпрепятстване на разследването? — Не успя да привлече вниманието на Шаст и продължи: — Най-лошото, което тя може да ви стори, е да се обади по телефона или да ви плесне по ръката. Преценете внимателно възможностите си, господин Шаст.

Шаст отведе нервно Тайлър до картата на стената.

— Предупреждаваме машинистите за три места. На излизане от депото, тогава влаковете още не са набрали скорост — посочи район непосредствено след границата на града, — после тук, където поради наклона по-дългите композиции се движат по-бавно, и отново тук, на около двайсет мили преди билото, след което ускоряват към Сейнт Луис. И на двете места има лагери. Лагери за бездомници. Временно пребиваващи гратисчии. Щатските патрули ги гонят оттам от време на време — трябва да ги поразпитате, но онези момчета пак се връщат.

— Скитници?

— Гратисчии — поправи го той. — Вижте, за вас тази работа е нова, а както я гледам, и тя е нова, затова ще ви осветля: половината от тези момчета са луди, имам предвид напълно изперкали. Голяма част от тях ги преследват хора като вас. Направо започват да се държат гадно. Основно си служат с ножове, но повечето са страшно добри и с юмруците. Какво да очакваш — алкохолици и наркомани, провалени хора. Кофти места са тези лагери. На ваше място бих внимавал много и бих се въоръжил, преди да отида там. Първо стреляйте, после задавайте въпроси.

Тайлър благодари на човека и го помоли да му нарисува карта, като обозначи разстоянията.

— Колко от това, което ми казахте — говоря за предупрежденията — казахте и на нея? — попита той.

— Тя умее да говори, а не да слуша. Иска нещата да стават по нейната свирка. Знаете ги този тип хора — поклати глава Шаст.

Тайлър изхвърча, опитвайки се да я спре, да я предупреди.

Видя как стоповете на джипа на Нел Прийст изчезват в тъмнината. Белият пушек от ауспуха се смесваше със студения нощен въздух. Надяваше се да го изпревари и да стигне по-рано при заподозрян или свидетел. А него го налегна предчувствие, че я очаква повече, отколкото си бе пожелала. Като имаше предвид колко е красива, очакваше нещата да излязат извън контрол.