Ридли Пиърсън
Паралелни лъжи (38)

37

С излизането на Алварес и Джилиан от тоалетната видеозаписът започна. Времето на Алварес изтичаше. Никой във вагон-ресторанта не им обърна внимание; всички насочиха поглед към двата телевизора, провесени от тавана. Щом на екрана се появи голата жена, Алварес дръпна Джилиан за ръката — искаше не само да я отведе на сигурно място отзад, но и да й попречи да види записа. Тя обаче зърна тила му и обзета от силно любопитство, се закова на място.

— О, не — ахна тя. — Оставам за шоуто.

Алварес не можеше да се помръдне, но знаеше, че трябва да бъде преди всички при предстоящото лудо втурване към задните вагони, за да си осигури начин да използва парапланера.

— Доста работа си свършил — поклати глава Джилиан, с лице, изкривено от гняв.

— Хайде да се придвижим към задната част на влака.

— Не и аз.

— Напротив! — дръпна я той. Вече чуваше как собственият му изкривен глас отправя предупреждението. Всички присъстващи се обърнаха към него и в същия момент той разбра, че е прекалено късно.

Тълпата се разбяга панически.

Алварес я придърпа съм себе си. Тя се съпротивляваше с всички сили; докато се бореше да се освободи от него, лакътят на бягащ пътник я ръгна във врата и тя се сви от болка. Алварес я прикри с ръцете, а в това време крещящата тълпа се изниза край тях. Възненавидя суматохата; беше си представял организирано масово изтегляне назад.

Извъртя се, за да не го приклещят, и забеляза нагънатата като хармоника стена в прохода между вагоните.

Беше отключена. Отвори я.

Дали там имаше някой?

* * *

Тайлър отключи нагънатата като хармоника стена, отваряйки пролука. Надяваше се присъствието на Раул да се окаже полезно. Студен въздух прониза лицето му и навлезе в белите му дробове.

Разстоянието между двата вагона беше широко не повече от трийсетина сантиметра. Така или иначе някой се бе промъквал тук — било Алварес, било човек от охраната, и Тайлър искаше да разбере защо. Помръдна неуверено, промъкна се навън, протегна се и се хвана за дръжката на предницата на шести вагон. Пропълзя и погледна.

Точно под стената хармоника се намираше съединителното устройство, но той все още не го виждаше. Видя само черни кабели, опънати от единия към другия вагон. Предположи, че по тях тече информация и електричество, огледа ги оттук-оттам и за неговото непрофесионално око изглеждаха непокътнати.

Придвижи се внимателно. Вятърът жилеше лицето му, а пръстите му бяха почти замръзнали. Увиснал от кръста надолу, стискайки дръжката само с една ръка, се протегна от предницата на вагона, за да огледа съединителното устройство. Той се намираше в крайно неудобно положение. Премести се едно стъпало по-надолу по стълбата и най-сетне успя да види съединението фронтално. Около него релсите губеха очертанията си, прелитащи със замайваща скорост. Хвана се здраво за стълбата и въпреки всичко се провеси навън, стремейки се да достигне масивното свързващо устройство на вагоните под проходите.

Отгоре видя малка сива кутия. Изглеждаше или залепена, или прикачена с магнит. Надвеси се още повече, за да я огледа по-добре. Не забеляза никакви мигащи светлини, никакъв цифров механизъм, който да отброява секундите — просто обикновена сива кутия, не по-голяма от пакет цигари. Тайлър обаче не се съмняваше, че това е бомба, устройство, замислено да експлодира и да скъса съединителя.

Алварес вероятно е нагласил устройството, докато се е представял за охранител. След експлозията четирите задни вагона щяха да се отделят и постепенно — изгубвайки скорост — да спрат. Предните вагони и локомотивът без съмнение щяха да дерайлират. Алварес възнамеряваше да избяга със своя парапланер, подпомогнат от подемна сила при скорост сто и шейсет километра в час и да се приземи далеч от релсите. Сега навярно се бе привързал под някой вагон в очакване на подходящия момент.

Тайлър обмисли варианта да откачи кутията и да я хвърли на релсите, но се боеше да не би да е нагласена да се детонира при докосване. Още по-лошо, той знаеше, че е предназначена да спаси живота на хората, а не да го отнеме.

Най-доброто, което можеше да направи, беше да премести всички пътници в задните вагони и да остави проклетото нещо да гръмне.

При никой от дерайлиралите влакове досега не бяха открити следи от експлозив. Затова експлозивите не се връзваха с действията на Алварес. Но от друга страна, товарните влакове не превозват пътници и Тайлър допусна, че това обяснява разликата.

По време на дългия завой Тайлър се вкопчи в задницата на вагона, само на педя от релсите. При движението влакът започна да се поклаща, сякаш стабилизаторите не работеха. Вагоните се притискаха един към друг и пространството се стесняваше. За момент Тайлър получи пристъп на гадене и почувства замайване. Затова се отказа от опита да се провира под вагоните да търси Алварес. На всичкото отгоре го присви и стомахът.

Тогава с периферното си зрение забеляза някакво движение и погледна нагоре. Алварес стоеше на платформата между вагоните, до тясната пролука в отворената стена хармоника. Взираше се надолу към Тайлър, който се парализира от тази внезапна среща. С нетрепващо лице Алварес затвори стената хармоника и Тайлър видя как тя се прилепи плътно на мястото си.

Алварес го беше заключил извън влака.