Ридли Пиърсън
Паралелни лъжи (37)

36

В син костюм, шит по поръчка, и с вратовръзка на червени, бели и сини райета Уилям Гохин стоеше на малка импровизирана катедра в предната част на вагона пред скупчени микрофони и леко опиянена аудитория. Дейтлайн беше една от седемте видеокамери, предназначени да запишат събитието тази вечер. Върху гърба на всяка седалка имаше инсталиран малък монитор с течни кристали, който показваше лицето на Гохин в леко розово.

Гохин сърдечно поздрави почетните си гости. Съобщаването за още храна и пиене непосредствено след презентацията оживи публиката. Последвалите аплодисменти би трябвало да му кажат нещо за аудиторията.

— Преди да започна да отговарям на вашите въпроси — подхвана той, застанал между две привлекателни дами от Отдела за връзки с обществеността — искаме да ви покажем кратък видеозапис за тази удивителна нова технология, с чиято помощ се движи влакът стрела. Ще ви предоставим тази информация и в писмен вид; ще я намерите във вид на брошури, които сме оставили заедно с рекламни тениски във вагон-ресторанта. Надяваме се да ви е интересно и да се забавлявате. Видеото е само около пет минути. Пускаме го сега.

Отляво зад Гохин стоеше О’Мали. За да се предпази от ярката светлина на камерите, носеше слънчеви очила и изглеждаше съвсем отнесен. В дясното му ухо бе пъхната усукана жичка, а на лицето си бе лепнал мрачна гримаса.

Една от помощничките на Гохин говореше по мобилния телефон. Вниманието на всички беше насочено към видеоекраните. Нетърпението нарастваше, но екраните все още оставаха черни. Няколкото появили се проблясъка подсказваха, че тече запис, ала не се появяваше нито картина, нито звук. Перфекционистът Гохин се гордееше с презентациите си, запазена марка на Северното железопътно обединение. Настоящата кратка пресконференция бе репетирана неколкократно, а оборудването — проверено щателно. В тази кампания нямаше място за аматьорски изпълнения. Той леко извърна глава, за да подкани хората си спешно да отстранят проблема.

Преди асистентките му да се отдалечат на три метра, върху малките екрани и върху големия монитор вдясно от Гохин се появи тъмен силует на мъж. Мъжът заговори с електронно модифициран глас — все едно имитираше робот:

— Скъпи пасажери, добре дошли на пробния пуск на влака стрела. Ако персоналът на охраната успее да спре този видеозапис, вие, пътниците, ще бъдете потърпевшите. Настоявайте да изгледате докрай записа, защото от сега нататък вашата безопасност зависи изцяло от мен. Имам списък с изисквания към господин Гохин.

Едната дама от връзки с обществеността френетично притисна телефона към устата си. Лицето на О’Мали внезапно побеля. Той пристъпи към Гохин, за да види екрана. От подиума Гохин го изпепеляваше с поглед.

— Ако исканията не бъдат удовлетворени — продължи да звучи гласът — влакът ще дерайлира точно след седем минути.

Избухна паника. През следващите няколко секунди видеозаписът беше много неясен, но най-близкостоящите до големия монитор, включително Гохин и О’Мали, чуха посланието.

— Ако влакът намали скоростта си с петнайсет километра в час, ще дерайлира автоматично. Господин Гохин, дано вече съм привлякъл вниманието ви.

Пасажерите крещяха недоволно.

— Това никак не е смешно! — извика някой.

Повечето репортери вече се опитваха да се свържат по мобилните си телефони.

— Първо и най-важно — оповести гласът от телевизионния монитор, — Уилям Гохин и Кийт О’Мали да признаят своите престъпления и измами и да поемат отговорността за трите смъртни случая в Дженоа, Илинойс, пряк резултат от техните решения…

Гохин изглеждаше сякаш е видял призрак.

* * *

Щом видеозаписът тръгна, Тайлър започна да си проправя път към шести вагон, наблюдавайки немия силует на профила на Алварес. Както и в самолетите, за всяка седалка имаше слушалки, без които нямаше как да се чува.

Без да използва радиостанцията, той беше вдигнал на крак хората на Купърсмит да започнат проверка на главния кабел и на навигационните системи. Сега им изкрещя да включат звука. Един от техниците скочи и направи точно това. Стерилният, синтезиран глас започна да се чува: отправяше обвинения и обяви, че влакът е на път да дерайлира. Стотиците манекени, сякаш загледани в екраните, се оказаха в сюрреалистична обстановка.

Електронният глас заяви:

— Директорът Уилям Гохин и началникът на охраната на Северното обединение Кийт О’Мали извършиха престъпление срещу всички клиенти и акционери на компанията, като отклониха средства, заложени в бюджета за систематична поддръжка на съоръженията, а в последствие фалшифицираха документи, за да удостоверят, че поддръжка е била осъществена. С тези отклонени средства фактически е финансирана голяма част от проекта за скоростния влак и по този начин бе пренебрегната сигурността и техническата надеждност на железопътните трасета в национален мащаб.

Тайлър си спомни гледката на дерайлиралия влак на гара Тер Хаут. Знаеше, че досега Алварес не е убивал хора чрез дерайлиране на влак, но това сигурно щеше да се промени.

Извика двамата техници и им постави съответните задачи. Единият — Раул — както бе изписано върху баджа, закачен на работния му гащеризон — го информира, че всъщност служителите от охраната са ги изпреварили.

— Човекът току-що отиде да провери съединителите на вагоните.

— Кой човек? — Главата на Тайлър щеше да се пръсне от напрежение.

— Служителят от охраната! — уточни Раул.

— Преди или след като започна видеозаписът? — попита Тайлър. О’Мали навярно бе мобилизирал хората си секунди след като пуснаха видеозаписа.

— Преди — отговори Раул с тон, който подсказваше, че е редно Тайлър да го знае. — Видеото започна току-що — обърна му внимание той.

— Заведи ме да видя — подкани го нетърпеливо Тайлър.

Дали не се бе заблудил с манекените? Например Алварес да не се е предрешил като манекен, а като служител от охраната. Но как тогава хората на О’Мали не са го забелязали?

Ако сега саботажът е в ход, както ставаше ясно от видеозаписа, и при максималната скорост, с която влакът се движеше, всичко можеше да се случи. Налагаше се Гохин да капитулира и да приеме исканията, каквито и да са те. Но доколкото Тайлър познаваше Гохин, това не му се виждаше възможно.

Имаше ли начин той и Купърсмит да предотвратят някак надвисналата опасност?

Силуетът от видеозаписа оповести:

— Господин Гохин, предложих ви много възможности да разкриете истината относно случая в Дженоа. Вие ги отхвърлихте, излагайки на риск всичко и всички тук. Стигнах дори дотам да се подиграя с дъщеря ви — колкото и отвратително да е това — но вие отново отказахте. Не заслужавате да се наричате „баща“. Някога и аз се радвах, че ме наричат така, но както вие и вашите гости виждате сега, вие се провалихте дори и в това отношение. От вас зависеше да избегнете сегашното положение. Представителите на пресата положително ще имат какво да ви питат.

Раул посочи малкия екран, монтиран непосредствено под тавана. В този момент полугола жена се отрази в огледало. Гретхен Гохин обърна глава към камерата и каза:

— Никога не са ме молили за това. Обикновено добавям нещо… Някои мъже предпочитат определен вид, нали разбираш?

Мъж с гръб към камерата започна да я разсъблича бавно — първо свали сутиена и го пусна в краката си, после дръпна към коленете бикините й и ги избута надолу. Камерата безпощадно улавяше всичко до най-малката подробност. Последва уговорка за заплащането.

— Сумата беше изтеглена от кредитната ти карта, когато потвърдиха, че си в стаята — каза голата Гретхен Гохин.

Записът беше зле редактиран.

— Не говори за бизнес. — Друга корекция и отново същият кадър: — Не говори за бизнес.

Голата жена повтаряше нескончаемо тези думи пред камерата, а мъжът стоеше коленичил пред нея, с очи на нивото на чатала й.

Силуетът на Алварес се показа отново.

Тайлър се опита да си представи какво отвращение изпитва Гохин. Как би реагирал един баща? Човешкото тяло няма да оцелее, ако скочи при такава скорост, и Тайлър се чудеше дали мъжът е очаквал подобна участ.

Синтезираният глас на Алварес предупреди всички пътници незабавно да се придвижат до някой от четирите вагона зад втория вагон-ресторант.

— Който остане в или пред двата вагон-ресторанта, сам поема отговорност за безопасността си.

— Ще раздели влака на две — прецени Тайлър на висок глас, разбирайки, че Алварес е планирал да пощади живота на хората.

Раул натисна бутона и предната врата на вагона се отключи.

В същия момент панически бягаща пияна, истерична тълпа го повали и стъпка. Тайлър отскочи настрани, прикривайки се зад вратата. Протегна се, улови отпуснатата ръка на Раул и го издърпа настрани от стадото обезумели хора.

Човешкият поток изглеждаше безкраен. Най-после, слава богу, преминаваха през шести вагон, устремени към края на влака. Притиснат до стената, Тайлър постепенно си пробиваше път напред към тоалетната отвъд вратата, през която ужасените гости все още минаваха.

Той трябваше да стигне до предния проход. Разполагаше с не повече от пет-шест минути.