Карън Робърдс
Едно лято (50)

L

Без да подозират двамата влюбени от къщичката на дървото, в гората зад „Уолнат Гроув“ този следобед имаше още един човек. Дебнещият също беше там.

Светлокафеникавата кола на обикновения човек, в чието тяло дебнещият се бе загнездил, се движеше по главната улица, за да изпълни някаква поръчка, когато моторът на Джони Харис профуча покрай нея. При вида на жената, сгушена зад гърба му и обвила ръцете си здраво през кръста му, дебнещият се вбеси толкова много, че за по-малко от миг завладя напълно обикновения човек. Като следваше от безопасно разстояние огромния мотор, дебнещият трябваше да укроти яростното си желание, да натисне педала на газта и да прегази щастливата двойка пред себе си. Но все пак успя да се овладее. Смъртта на Джони Харис не влизаше в плана му.

Да се успокои, обаче, бе непосилно за дебнещия, когато ги проследи в гората. Застанал под дървото, той слухтеше как се любеха над главата му. Най-лошите му подозрения се потвърдиха — те бяха любовници. Въпреки че дебнещият не издаде нито звук, вътрешно той се разкъсваше от гняв. Бе превърнат от ревността в звяр, полудяващ от желание за кръв. Бе убивал вече два пъти, но никога необходимостта за кърваво отмъщение не бе била по-силна от сега. Жената трябваше да умре. Жената щеше да умре. И то скоро. Скоро.

Но не веднага. Дебнещият бе твърде хитър. Можеше да изчака, докато я хване сама.

Заслужаваше си да почака.

Защото този път жената, която щеше да умре, бе точно тази, която трябваше. С първите две убийства не бе постигната целта на дебнещия и сега вече знаеше защо. Тази Рейчъл Грант бе истинската. Дебнещият, с пълното съзнание, че е прероден дух, бе търсил друг такъв. С радост осъзна, че най-после бе открил своята жертва, своята истинска жертва — жертвата, която бе негов враг през вековете. Дебнещият знаеше, че спомените, мислите и чувствата на Рейчъл Грант бяха повърхностни, като тези на обикновената личност, в която се бе вселил. Под тази незабележима повърхност се криеше много повече — две души без възраст и род бяха обвързани една с друга от съдбата, която ги бе орисала да се прераждат заедно, отново и отново, и да бъдат въвличани в безкрайния кръг на изневяра, смърт и изкупление. Към тях се прибавяше и душата на Джони Харис, за да допълни вечния триъгълник.

Дебнещият знаеше, че мисията му бе, да разруши този триъгълник. Едва тогава щеше да намери покой.

Това, което улесняваше задачата му бе, че Рейчъл, както и Джони, както и повечето други индивиди, не осъзнаваха, че в тях съществува и друга личност. Идеята за прераждането, съдбата и изкуплението, която въодушевяваше дебнещия, бе върховна, световна истина, но те просто не я проумяваха. Само някои просветени души, а дебнещият бе една от тях, бяха допуснати до пълния спектър на Божественото познание. Повечето никога нямаше да проникнат по-дълбоко от своята личност на повърхността, която бе съвсем незначителна част от огромната загадка на душата.

Дебнещият възприемаше нещата по този начин. От въздуха островите, които осейваха океана, изглеждаха напълно завършени. Но едва когато човек се спуснеше под повърхността на водата, откриваше, че те са върхове на гигантски планини.

Обикновените личности, според дебнещият, бяха като островите. Но само най-чувствителните успяваха да прозрат, какво се крие под тях.

Звуците над главата му внезапно секнаха, като го откъснаха от размишленията му. Той погледна бегло нагоре, с копнеж да извърши предопределеното от съдбата убийство още в този миг. Омраза — разкъсваща, разяждаща омраза към душата, която живееше в тялото на Рейчъл Грант, се бореше с инстинктивното му коварство.

Коварството победи. Миг по-късно дебнещият бързо се отдалечи.

Щеше да има друг, по-добър ден за отмъщение.