Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (27)

26

На следващата сутрин Томас Макнер, по-излъскан и засмян от всякога досега, зае мястото си в съдебната зала. Публиката шумно нахлуваше вътре. Съдебните заседатели също влязоха тържествено и заеха своите места. След това най-неочаквано се появи самият Хамилтън Бъргър, високата му слаба фигура се открои на вратата, а после пое напред с пъргавината на булдог, докато зае мястото до Макнер.

На Мейсън веднага му стана ясно, че се готвят да нанесат окончателния си удар. Щяха да завършат набързо представянето на доказателствата и да представят някаква съвсем неочаквана теза, а след това щяха да го оставят да се поти и да се мъчи да намери слабо място в основаващото се предимно на косвени улики обвинение, за да спаси своята клиентка.

Полицаите доведоха обвиняемите в залата. Доктор Мейкън, който умело успяваше да прикрие чувствата си зад студена маска на лицето, зае мястото си. Милисънт Хардисти се отпусна на стола, почти веднага опря ръка върху облегалката и наведе глава към нея. Изглеждаше съвсем отчаяна. Явно искаше всичко час по-скоро да свърши.

Съдия Канфийлд се появи и хората в залата веднага се изправиха като един. След това съдията седна, удари с чукчето и всички заеха отново местата си.

— Щатът срещу Мейкън и Хардисти — обяви делово съдия Канфийлд. — И двамата обвиняеми са в съдебната зала, всички съдебни заседатели също са налице. Да продължим с процеса, господа.

Макнер се изправи и оповести името на следващия си свидетел, който говори за следите от автомобилни гуми, разкрити около планинската къща на Блейн. След това бе призован някакъв експерт, който потвърди, че автомобилните гуми, оставили тези следи, са същите като тези на колата на доктор Мейкън.

След това лично областният прокурор Хамилтън Бъргър пое призоваването на свидетелите, което ясно подсказваше, че предстои да се взриви поредната бомба.

— Бихме искали да продължим с разпита на Уилям Н. Джеймсън — каза той.

Джеймсън зае свидетелското място. Изглеждаше малко уморен, но си личеше също, че е в доста добро настроение.

— Вие вече сте положили клетва, така че можем да започнем веднага — обяви областният прокурор. — Бих искал да насоча вниманието ви, господин Джеймсън, към факта, че по време на кръстосания разпит вчера адвокатът ви попита дали сте направили оглед на мястото, където обвиняемата Милисънт Хардисти е била забелязана от една свидетелка да хвърля оръжие или някакъв друг предмет, който прилича на револвер. Доколкото си спомням, вие обявихте вчера, че не сте претърсвали пропастта.

— Точно така.

— Искате ли сега да добавите нещо по въпроса?

— Да, макар че отговорът, който дадох вчера, бе верен. Но след това най-внимателно претърсих района.

— Кога бе организирано това претърсване?

— Миналата нощ.

— В колко часа започнахте?

— Около шест вечерта.

— И кога приключихте?

— Някъде към два и половина през нощта.

— И защо решихте да прекратите претърсването?

— Защото открих предмета, който търсех.

— Така ли? И какъв е този предмет?

— Трийсет и осемкалибров колт, регистриран в полицията, с шест патрона, заредени в него. Оръжието е с номер едно-четири-пет-осем-едно, по него открихме отпечатъци, които все пак успяхме да вземем, и установихме, че принадлежат на обвиняемата Милисънт Хардисти.

Хамилтън Бъргър бе твърде високомерен, за да погледне в този миг победоносно към Пери Мейсън, както би постъпил Макнер.

— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит, господин Мейсън — каза просто той.

— Нямам въпроси — отвърна адвокатът.

Областният прокурор не можа да скрие учудването си.

Независимо от това веднага призова представител на полицейското управление, който разказа, че преди около пет години е постъпило искане от гражданин на Кенвейл за притежание на оръжие с цел защита. Оръжието бе описано като трийсет и осемкалибров колт и с номер 14581.

— Разполагате ли с това искане?

— Да.

— Някой присъства ли при подписването му?

— Да, сър. Аз лично.

— Значи искането е било подписано във ваше присъствие?

— Точно така.

— Ще ви попитам тогава кой подписа искането?

— Господин Винсънт П. Блейн — отвърна свидетелят и след това услужливо добави: — Бащата на обвиняемата Милисънт Хардисти.

Хамилтън Бъргър се придвижи бавно към свидетеля.

— Бих искал този документ да бъде предаден на съда като доказателство на обвинението и ще помоля съдебния служител да го заведе под съответния номер.

Съдия Канфийлд погледна към Пери Мейсън.

— Има ли възражения от страна на обвиняемата Хардисти по този въпрос, господин Мейсън?

Адвокатът успя да овладее чувствата си и смело погледна към съдебните заседатели.

— Нямам възражения — отвърна след това.

— Ваша милост, сега бих искал да призова Родни Бийтън за няколко въпроса — започна с характерния си бавен и малко провлачен глас областният прокурор. — Предполагам, че съдът оценява положението, в което се намира обвинението. След откриването на втория револвер представеният вече така наречен първи револвер, или доказателство номер едно на обвинението, придобива още по-голямо значение… Искам да кажа, че обстоятелствата, при които бе намерен той, вече имат по-голяма стойност.

— Съдът ще ви позволи да призовете отново този свидетел, господин прокурор — обяви съдия Канфийлд.

Бъргър сведе глава с благодарност.

— Моля, заемете свидетелското място, господин Бийтън.

Родни Бийтън се изправи от мястото си почти в дъното на съдебната зала и се приближи напред.

Разпитът и на този свидетел бе проведен лично от областния прокурор.

— Господин Бийтън, вие вече бяхте разпитан за намерения револвер, който бе представен от обвинението като доказателство номер едно. Бих искал да насоча вниманието ви, господин Бийтън, към това доказателство, а също и към факта, че от него е бил изстрелян един патрон. Ще ви попитам дали когато двамата с госпожица Лола Стрейг намерихте револвера, не сте забелязали нещо, свързано с липсващия патрон?

— Забелязах, че съвсем наскоро бе стреляно с оръжието — отвърна свидетелят.

Бъргър поклати глава.

— Не, това е ваше заключение. Доколкото знам, вие не сте експерт по оръжията?

— Смятам, че съм точно такъв — засмя се Бийтън.

— И какъв опит имате в това отношение? — попита с известна изненада Бъргър.

— От няколко години колекционирам оръжия. Освен това две последователни години печеля щатското първенство по точна стрелба. Стрелял съм с най-различни видове револвери. Изучавал съм ефекта от различните по форма и тегло патрони, като за целта съм се съветвал специално с производители на оръжия и боеприпаси, а освен това съм правил и собствени наблюдения.

Хамилтън Бъргър не можа да скрие задоволството си.

— И основавайки се на вашите познания, вие категорично твърдите, че от онова оръжие е било стреляно малко преди да го намерите?

— Преди не повече от двайсет и четири часа — уверено отвърна свидетелят.

— Как точно разбрахте това?

— От миризмата на барут, която се усещаше в цевта. Обикновено се получава някакъв по-особен дъх, след като е било стреляно с оръжието. През първите няколко часа миризмата е доста остра, а след това се усеща само един метален мирис.

— Вече посочихте на картата, която бе представена като доказателство на обвинението номер три, приблизителното място, където сте намерили оръжието. Можете ли да опишете как точно изглежда земната повърхност там?

— Когато двамата с госпожица Стрейг забелязахме револвера — започна свидетелят, — той лежеше под боровите иглички, плътно покрили земята. Той бе потънал малко надолу, сякаш някой бе стъпил върху него.

— А някакви следи от борба наоколо?

— Върху боровите иглички не могат да остават следи, но като че от едната страна бяха по-силно притиснати. Фотографската работа ме е научила доста подробно да изучавам следи. Знам съвсем точно какви следи остават, когато по такъв килим от борови иглички преминат диви животни. Дори в първия момент реших, че виждам точно това, след това промених мнението си, защото…

— Вашите конкретни заключения нямат значение, господин Бийтън. Опишете само как точно изглеждаха боровите иглички.

— Ами просто се бяха слегнали.

— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит — обърна се областният прокурор към Пери Мейсън.

— Какво ви отведе точно на онова място, където намерихте оръжието? — попита адвокатът.

— Двамата с госпожица Стрейг избирахме подходящо място, където да монтираме фотоапарат. Отначало планирах да заложа свой капан с фотоапарат точно на юг и на запад от гранитната скала.

— Приблизително на мястото, където открихте револвера?

— Да, сър. В момента тъкмо оглеждах мястото, за да видя дали е подходящо за залагане на фотоапарат.

— А преди това сте проучвали територията на юг и на запад?

— Точно така.

— А забелязахте ли някакви следи, господин Бийтън, когато заедно с госпожица Стрейг попаднахте на револвера?

— Да, сър.

— Значи твърдите, че главната ви цел всъщност е била да забележите някакви определени следи, така ли?

— Да, сър. До известна степен се смятам за изследовател на природата. Когато човек се занимава с нощни снимки на диви животни, които обикновено предпочитат тъмнината, той би трябвало да прояви сериозно умение при монтирането на фотоапаратите. Ако иска да се получат добри и интересни снимки, разбира се.

— И докато правехте този ваш оглед на околността, да сте попадали случайно на заровен в земята будилник, да сте чували характерното тиктакане…

Хамилтън Бъргър веднага скочи, като се поизкашля многозначително, за да привлече вниманието към себе си.

— Ваша милост — прекъсна адвоката той, — това ми звучи доста… Всъщност не, ваша милост, моля да ме извините. Можете да продължите въпроса си, адвокате.

— Или място, където според вас е било разкопавано наскоро? — продължи Мейсън.

— Възразявам, ваша милост — обади се отново областният прокурор. — Въпросът е неправомерен и не е свързан с делото. Ако защитата желае по време на този процес да получи отговори, свързани с някакъв часовник, тя би трябвало преди това да представи собствената си версия за неговата връзка със случая. Защото в противен случай задаваните сега въпроси относно будилника приличат на опит непременно да се вмъкне тази тема, да се наложи тя в рамките на слушанията, като ѝ се придава някакво изключително значение. Това според мен е просто опит да се заблудят съдебните заседатели. Предлагам адвокатът на защитата още в този момент да изясни по какъв начин според него този будилник е свързан с убийството на Джак Хардисти.

След тези думи Бъргър се върна на мястото си.

Мейсън спокойно се усмихна.

— Точно в този момент, ваша милост, просто провеждам кръстосан разпит на свидетеля, за да проверя дали са достатъчно ясни спомените му — заяви той. — Така ще мога да си направя изводи за характера и обсега на неговото търсене в онзи период.

— След като кръстосаният ви разпит има точно такава цел, ще позволя да зададете този въпрос — обяви съдия Канфийлд. — Възражението на обвинението се отхвърля!

— Не, сър. Не съм забелязал никакъв заровен часовник, не съм чувал характерното тиктакане, нито съм видял разровено място по земята.

— А малко по-късно, господин Бийтън, някой от разпитаните вече свидетели не ви ли посочи мястото, където е бил открит будилникът?

Този път Хамилтън Бъргър и Томас Макнер скочиха едновременно. Но заместник-областният прокурор се оказа по-бърз.

— Възразяваме, ваша милост — започна с драматичен глас той. — Това е напълно неправомерно. Прави се опит в разследвания случай да се вмъкне някакъв елемент, който по никакъв начин не е свързан с него. Освен това на свидетеля се задават въпроси не относно конкретни факти, а за евентуални разговори, като тези разговори се използват за основание за акцентиране върху нямащ отношение към делото факт.

Хамилтън Бъргър прочисти гърлото си, за да си придаде допълнителна тежест.

— Става дума за въпрос, който по никакъв начин не е бил засегнат по време на директния разпит, ваша милост. Напомням, освен това, че досега не е доказано, че този въпрос е свързан с разглежданото престъпление.

Съдия Канфийлд поклати глава и се обърна към Мейсън:

— Този път възражението е съвсем добре обосновано, адвокате.

— Ще ви помоля да ме изслушате, ваша милост.

— Добре.

Мейсън погледна към часовника.

— Това е повратната точка в процеса, ваша милост. Убеден съм, че ще успея да дам нужните доказателства пред уважаемия съд, стига да ми бъде отпуснато още малко време. Защото някои от изложените тази сутрин факти, които са били известни предварително на обвинението, бяха пълна изненада за защитата. Съдът сигурно ще се съгласи, че това доказателство за втория револвер изменя коренно цялата ситуация около разследването на престъплението.

— Но вие сам намекнахте и дори предположихте, че е възможно да съществува още един револвер по време на кръстосания си разпит вчера, господин Мейсън. Така че едва ли сте кой знае колко изненадан.

В очите на адвоката проблеснаха весели пламъчета.

— Но свидетелят тогава бе готов да се обзаложи с мен на един милион долара, че втори не съществува и нищо няма да бъде открито в пропастта. И тъй като никой не ми плати тези един милион долара, дайте ми поне достатъчно време, за да направя своите разследвания около новосъздадената ситуация, възникнала след внезапното откриване на още един револвер.

— Добре — засмя се съдия Канфийлд. — Съдът се оттегля до два часа следобед. Ако наистина ще търсите доказателства през това време, господин Мейсън, то ви моля да имате предвид възражението на обвинението, че се опитвате да обвържете със случая някакъв страничен факт, без да можете да посочите пряката му връзка с престъплението. Засега съдът не само смята този факт за неправомерно вмъкнат и несвързан със случая, но и не приема така формулирания ваш последен въпрос към свидетеля — той наистина не посочва факт, а изисква декларация на основата на някакъв воден разговор.

— Все пак ваша милост не може да не е забелязал, че въпросът е свързан с действията, осъществени от този свидетел — подчерта адвокатът. — Причината за тези му действия е в основата на зададения от мен въпрос. Убеден съм, че имам право да изясня тази негова дейност, а като покажа причината за нея, вероятно би могло да се стигне и до изясняването на съответни интереси и съпричастност на свидетеля към нещо.

Съдия Канфийлд се намръщи и поклати глава.

— Ако съдът е така любезен… — опита се да каже нещо Хамилтън Бъргър.

— Съдебното заседание се прекъсва до два часа следобед — повтори съдия Канфийлд. — Всички аргументи ще бъдат изслушани тогава. Няма смисъл да обсъждаме нищо повече в момента, защото едва ли можем да стигнем до някакви важни заключения. Все пак съдът е убеден, че господин Мейсън е длъжен да представи доказателства в подкрепа на зададения от него въпрос. В противен случай възражението на обвинението ще бъде прието. Предполагам, че с това изясних напълно създадената ситуация и позицията на съда по нея. Закривам съдебното заседание до два часа.