Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ulysses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
stomart (2013-2014)
Корекция и форматиране
NomaD (2014)

Издание:

Джеймс Джойс. Одисей

Ирландска. Първо издание

ИК „ФАМА“, София, 2004

Редактор: Мария Коева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 954-597-184-3

 

Превод от английски и бележки © Иглика Василева

Художествено оформление © Сотир Лазарков

 

James Joyce

Ulysses

Oxford University Press, 1993

© Estate of James Joyce

 

Формат 70/100/16, печ. коли 52,5

Печат „Унискорп“ ООД

 

На корицата:

Джеймс Джойс и Силвия Бийч пред входа на „Шекспир и Co“ на улица „Одеон“ в Париж, 1920 г.

История

  1. — Добавяне

8.[1]

 

Ананасови шекерчета, захарни пръчки с вкус на лимон, бонбони лакта. Сиропеносладко момиче ги изгребва с лопатка и пълни ли, пълни кесийката на един от Христовите братя[2]. Сигурно ще гощава децата в някое училище. Макар че е вредно за стомахчетата им. Производител на Негово кралско височество: бонбони и захаросани ядки. Бог. Да пази. Нашия. Седнал на трона си, смуче до побеляване червено бонбонче с вкус на хинап.

Един мрачен младеж от ИМКА[3], сурово загледан в топлите вкусни пари откъм сладкарницата на Греъм Лемън, пъхна листовка в ръката на господин Блум.

Сърдечен и непринуден разговор.

Блу… Нима аз? Не, не.

Блудний. Кръвта на Агнеца[4].

Бавните му крака го понесоха към реката, четейки. Спасен ли си? Всички сме се избелили с кръвта на Агнеца. Бог вопие кръвен данък. Раждане, химен, мъченик, война, вграждане в основите, жертвоприношение, всесъжение бъбречно, олтарите на друидите[5]. Пророк Илия иде, връща се! Доктор Джон Александър Дауи[6], възстановител на църквата Ционска, иде!

Пророк Илия иде! Иде! Иде!!!

Сърдечно ний да го посрещнем.

Играят пари, затова. Тори и Александър[7] миналата година. Полигамия. Жена му ще сложи край на това. Къде беше онази реклама на бирмингамска фирма: луминесцентно разпятие. Нашият Спасител. Събуждаш се посред нощ и го виждаш увиснал на стената. Призраци, идеята на Пепър[8]. Забити в плътта пирони.

Сигурно го правят с фосфор. Ако оставиш дори само парче от риба треска, например. Ето, виждам синкавосребристото сияние над нея. Нощта, когато слязох до килера в кухнята. Не издържам на кухненските миризми, само чаках да се махна оттам. Какво ми бе поискала тя? А, стафиди от Малага. Пак потънала в мисли за Испания. Преди да се роди Руди. Фосфоресциращ фосфор, синьо-зеленикав. Много полезен за мозъка.

От ъгловата къща на Бътлър до паметника хвърли поглед към Бачълър Уок. Дъщерята на Дедалус продължаваше да стои пред аукциона на Дилън. Сигурно продава някакви стари мебели. Познах я мигом по очите, досущ като на баща й. Мотае се навън, изчаква го. Домът винаги се разтурва, когато майката умре. Той сам с петнайсет деца. Почти всяка година ново раждане. Такава им е религията, в противен случай падрето не приема клетницата на изповед, не й дава опрощение на греховете. Плодете се и множете се. Звучи познато, нали? И така домът се самоизяжда. А те самите семейства не хранят. Живеят от тлъстината на тая земя[9]. Мазни провизии препълват шкафовете и килерите им. Веднъж поне да изкарат черните пости на Йом Кипур. Само разпети кифлички отгоре с кръст[10]. Едно хранене и лека закуска, колкото да не припаднеш пред олтара. На такива Господ дава и свестни икономки: хем стиснати скръндзи, хем свидливи сметкаджийки. Опитай да им се примолиш за нещо и ще видиш. Все едно от него пари да изврънкаш. Живот си живеят. Гости не канят. Всичко само за негова светлост отива, той е номер едно. Само за водата има грижа. Хляба и маслото сам си донеси. Светиня му. Шт! Нито дума, трай си!

Боже Господи, роклята на това клето дете мяза на парцал. Недохранена, личи си. Картофи с маргарин, маргарин с картофи. По-нататък ще го усети. Доказателството на пудинга[11]. Подкопава организма.

Тъкмо стъпи на моста О’Конъл, и едно кълбо пушек блъвна изпод парапета. Корабчето на пивоварната с тъмното експортно пиво. За Англия. Разправят, че морският въздух го довгорчава. Някой ден няма да е зле да се снабдя с пропуск от Ханкок и да разгледам тази пивоварна[12]. Цял един свят сама по себе си. Казани с портер, о чудесно! Вътре и плъхове плуват. Смучат пиячката, подуват се до пръсване, колкото куче стават. Пияни до смърт от портера. Надпиват се един друг кой повече носи, кой е по-голям плъшага. И после, нали си представяте какво пием! Мишлета в качета. Е, разбира се, то ако знаехме всичко.

Погледна към водата и видя силните криле и мощния плясък на кръжащите между сумрачните стени на кея чайки. В откритото море е по-бурно. Ами ако се хвърля от моста? Синът на Рубън Джей сигурно се е нагълтал с бая лайна[13]. Шилинг и осем пенса. Хм! Във всичко само комичното вижда. Пък и умее история да ти разкаже.

Снишиха се в полета си. Кльопачка търсят. Почакай!

Хвърли им смачканата на топка листовка. Самият пророк Илия низпослан с ускорение 9.8 метра в секунда идва. Никакво внимание. Топката заподскача по вълните, неудостоена и с капчица интерес, понесе се вихрено и се скри в пристана под моста. Значи не са чак толкова глупави. А когато от борда на Крал Ерин им хвърляше парченца от изсъхналия сладкиш, виж тогава как ги намираха и на петдесет метра зад кърмата. С акъл оцеляват. Закръжиха, запляскаха с криле.

До изнемога огладняла чайка

с криле приплясква и се вайка.

Така пишат поетите, в края да звучи еднакво. Но виж, Шекспир не римува, пише бели стихове. Както речта естествено се лее. И мислите. Естествено и тържествено.

Духът съм аз на твоя клет баща,

осъден за известно време нощем

да бродя по земята[14].

— Две ябълки за пени! Две за едно пени!

Погледът му се плъзна по лъскавите ябълки, наредени като войници върху количката. Сигурно са австралийски, иначе как по това време на годината. Корите им светят-блестят: лъскат ги с парцалче или носна кърпа.

Чакай. Ами тези клети птици.

Спря при старата ябълкарка и купи две банбърски кексчета за едно пени, разчупи твърдата им глазура и взе да хвърля късчетата в Лифи. И какво стана? Чайките, първо само две, се спуснаха безшумно, после и останалите, всяка от своята височина, стръвно връхлетяха на жертвата. И всичко изчезна. До троха.

Не се учуди на алчността и лукавството им, само потупа длани да паднат и полепналите по тях ситни като прах парченца. Никога не питаят подобни очаквания. За манна небесна. Карат само на месо от риба, да, така правят всички морски птици — и чайките, и гагарките. Понякога лебедите от Анна Лифи[15] пристигат чак дотук и за какво — да напъхнат човки в перата и да не спрат да се пощят. Няма обяснение за вкусовете. Какво ли представлява лебедовото месо? Робинзон Крузо и до него е опирал.

Продължиха да кръжат, но вече подплясваха по-вяло. Няма да им хвърля нищо повече. Едно пени им стига. Пък и големи благодарности получих. Да бяха изкрякали поне веднъж. Освен това разнасят шап. Ако угояваш, да кажем пуйка, с мливо от кестени, такъв вкус ще има и месото й. Яж прасе и ще станеш като прасе. Защо тогава морската риба не е солена? Как става така?

Очите му потърсиха отговор в реката и тогава зърна как една лодка се полюшква на котва върху мазните вълни, които лениво облизваха насмолените й, изписани дъски.

Кайноу

11 шилинга

Панталони.

Хитро хрумване. Дали плаща на градската управа? Как въобще е възможно да се притежава вода? Тя винаги тече, никога не е една и съща, тя е потокът на живота, който следваме. Защото животът е поток. Всевъзможни места се оказват удачни за целите на рекламата. Онзи доктор шарлатанин, дето лекуваше от трипер, бе облепил с обяви всички градски писоари. Сега вече не ги виждам. Тайната гарантирана! Д-р Хай Франкс. Нищо не му коства, както между впрочем е и при учителя по танци Маджини, който крачи като крачеща реклама на самия себе си. Онзи пък си наемал хора да му ги разлепват, или сам си ги разлепвал тихомълком, като влезе да пусне една вода. Мъжкият дюкян нощем! Пък и мястото уцелил. СТИГА НА ПЛАКАТИ ПЛАЧ, СПЕШНО ТРЯБВА МИ ИЛАЧ! 110 БРОЯ. На тоя май бая му е припарило.

Ами ако той…

О, не!

Ами ако да?

Не… не.

Не, не. Не вярвам. Няма да посмее, нали?

Не, не.

Господин Блум продължи напред, вдигна паникьосания си поглед. Не мисли повече за това, рече си. Чак след един. Часовниковата топка на Пристанищна управа се бе обърнала надолу[16]. Дънсинкско време. Прекрасна беше онази малка книжка на сър Робърт Бол[17]. Паралакс. Така и не успях да разбера какво точно. Нали имаме свещеник. Мога да го попитам. „Пар“ е на гръцки: паралел, паралакс. Ментеб-сихоза така му викаше, преди да й обясня всичко за прераждането на душите. О, фантасмагории.

Господин Блум хвърли една „о, фантасмагории“ усмивка към двата прозореца на Пристанищна управа. В края на краищата тя е права. Напомпани думи за най-обикновени неща, заради едното им префърцунено звучене. Не може да се каже, че е голяма умница. Но виж, груба може да бъде понякога. Да избълва каквото не бива. И все пак не съм сигурен. За баритона Бен Дилън обичаше да повтаря, че гласът му бучал като бирен буретон. Че имал крака като бурета, и че пеел като в буре. Остроумно, нали? Другите го наричаха просто Биг Бен. Е, бирен буретон е къде-къде по-находчиво. С апетит като на албатрос. Говеждо филе ли рече? — Омиташе го без остатък. Силен мъж пък и много бира побираше, предимно Бас, екстра качеството[18]. Самият той беше като едно буре Бас. Я, виж ти, как хубаво се наредиха думичките, а?

Дълга процесия от облечени в бяло мъже маршируваше бавно към него покрай канавката, с алени пояси върху дъските. Хора-сандвичи. Приличат на свещеника от тая сутрин: съгрешили сме: нека страдаме. Изчете червените букви върху петте бели цилиндъра на главите им: Х.Е.Л.И.С. Уиздъм Хелис[19]. И-то изостана малко назад, отчупи си залък хляб изпод предната дъска, напъха го в устата си крадешком и продължи да крачи, дъвчейки. Нашата основна храна. Три шилинга, за да вървиш край канавките, да обикаляш цял ден улиците. Едва удържат дух и тяло на едно място, карат на сух хлебец и рядка супица. Май не са от хората на Бойл — не, нито на Макглейд[20]. Но от това бизнесът не потръгва. Предложих му аз да вземе да пусне по улиците един прозрачен фургон, а вътре две красавици — седят и пишат писма, край тях пълно с тетрадки, пликове, попивателни. Обзалагам се, че щеше да хване дикиш. Шикарни красавици пишат нещо си — това мигом лови окото. Всички ще се пръснат от любопитство какво толкова пишат. Значи курдисваш колата някъде и след миг вече са се скупчили около нея. Всички обичат да си навират гагата. Жените най-вече. Пусто любопитство. На солен стълб стана[21]. Той, разбира се, не го прие, само защото не го е измислил той. Или пък мастилницата — предложих му да бъде уж с петно, направено от черен целулоид. Но неговата представа за реклама е като за месните консерви на Плъмтри, поместена под некролозите, отделът за охладено месо. Не е нужно да ги лижете. Какво? Нашите пликове. Здрасти! Джоунс, накъде така? Не мога да се спра, скъпи Робинсън, бързам да си купя Кансел — единствената свястна гума за мастило, продава се от Хели’с лимитид, на улица Дейм осемдесет и пет. Добре, че се измъкнах от тая гнусотия. Ужасно неприятно е да събираш дългове от манастири. Транкила[22]. Там имаше една много миловидна монахиня. Забрадката й с крилца, лице с дребни изящни черти. Сестро? Сестро? Сигурен съм, че не й е провървяло в любовта. В очите й се четеше. Трудно е да се пазариш с такава жена. Май й прекъснах молитвите онази сутрин. Но и тя като че с удоволствие прие да пообщува с външния свят. Днес е голям ден за нас, тъй рече. Празникът на Нашата покровителка от планината Кармил. Пък и името й сладко: карамел. Тя разбра, да, мисля, че разбра от начина, по който. Ако се беше омъжила навремето, сега щеше да е доста по-различна. Май наистина нямаха пари. Въпреки това само в масло пържат. Лой не използват — за нищо на света. О, как ми прилошаваше от онази мазнина от пържено месо. Обичат си мирото — и отвън, и отвътре. Моли го опита, вдигна си воала. Сестро? Пат Клафи, дъщерята на собственика на заложната къща, и тя в манастир отиде. Разправят, че монахиня е измислила бодливата тел.

Прекоси Уестморландска и ето че апостроф С мина бавно покрай него. Магазинът за велосипеди Роувър. Тези състезания[23] май пак ги подновиха. Кога беше това? В годината, когато Фил Гилиън умря. Тогава живеехме на улица Ломбард Уест. Чакай, да, още работех при Том. При Уиздъм Хели постъпих в годината, когато се оженихме. Шест години. Преди десет години: той умря през деветдесет и четвърта, да, точно така беше, когато стана големият пожар в Арнот[24]. Тогава Вал Дилън беше кмет. Благотворителният обяд в Гленкри. Робърт О’Райли от градската управа изля портвайна си в супата още преди да бъде даден стартът, разбързал се човекът лоч-лоч-лоч да задоволи вътрешния си напътственик. Оркестърът въобще не се чуваше. За онова, което вече сме получили, нека благодарим Богу[25]. Тогава Мили беше съвсем малка. А Моли носеше онази рокля в слонскосиво, с обточени петлици, малко мъжки модел, и с копчета, облечени в същия плат. Не я обичаше, защото като я сложи за пръв път, аз си навехнах глезена на хоровия пикник в Шугърлоуф. Сякаш роклята бе виновна. Старият Гудуин пък си омаза целия цилиндър с нещо лепкаво. О, и много мухи ни гостуваха на пикника. Повече не сложи такава рокля на себе си. Беше прилепнала по тялото й като ръкавица, очертаваше й раменете, ханша. Тогава тялото й едва-едва бе започнало да се налива. Спомням си, че ядохме пай със заешко. Хората не сваляха очи от нея.

Бяхме щастливи. После станахме и по-щастливи. Малката уютна стаичка с червените тапети от магазина на Докрел; дузината струваше шилинг и девет пенса. Вечер, като къпехме Мили в коритцето. Бях купил американски сапун с мирис на цвят от бъз. Топлото ухание на сапунената вода. Цялото й телце насапунисано, о, колко беше смешна. И пълничка. А сега фотографията й в акъла. Дагеротипното ателие на клетия папа, за което ми беше разправял. Ето, значи от него е наследила това увлечение.

Продължи да върви по бордюра.

Потокът на живота. Как се казваше онзи с вид на свещеник, дето винаги присвиваше очи и заничаше през прозореца. Слаби очи, женски. Отбиваше се при Цитрон от улица Сейнт Кевин Парейд. Пен нещо си. Пенденис[26]? Паметта ми нещо. Пен?… Разбира се, това беше преди много години. Сигурно е от трамвайния шум. Ами щом не можа да си спомни името на бащата на дневната смяна, дето го вижда всеки Божи ден.

Бартел д’Арси беше тенорът, изгряващата звезда. Изпращаше я до вкъщи след репетиция. Един такъв самонадеян, с вапсани мустаци. Пееше й Ветровете на юга.

Каква ветровита нощ беше, когато отидох да я прибера оттам. Имаше среща на ложата заради онези лотарийни билети[27], това след концерта на Гудуин във Вечерната ли, в Дъбовата ли зала на Маншън Хаус[28]. Той и аз вървим отзад. Вятърът изтръгна от ръцете ми нотните й листове, ала оградата на гимназията спря полета им. Добре, че това не стана. Такова нещо щеше да й развали вечерта. Отпред професор Гудуин я е хванал подръка. Едва се крепи на клекавците си, клетият изкуфял пияница. Това са прощалните му концерти. Сигурно е, че повече сцена няма да види. Може би за месеци, а може би за никога. Спомням си как вятърът понасяше смеха й на приливи, бе вдигнала яка срещу виелицата. А на ъгъла на Харкорт изви отведнъж, фъртуна съща. Фююю! Полите й литнаха нагоре, а боата[29] й едва не удуши стария Гудуин. Беше зачервила бузи от вятъра. А когато се прибрахме у дома, разпалихме огъня и си изпекохме овнешки котлетчета за вечеря, поляхме ги със сос чътни, който тя много обичаше. И греян ром. От мястото си до огъня я наблюдавах в спалнята как разкопчава корсета си. Бял.

Метна го, той изшумя и тихо тупна върху леглото. Дълго след това носеше топлината на тялото й. Тя пък винаги го сваляше от себе си с удоволствие. Седяхме така почти до два, после тя взе да маха фибите от косата си. Мили си беше в леглото, добре завита, отдавна приспана. Щастливи. Бяхме щастливи. Това беше нощта, когато…

— О, господин Блум, как си?

— О, госпожо Брийн, ти как си?

— Не се оплаквам, то и смисъл няма. Как е Моли? Отдавна не съм я виждала.

— В цветущо здраве — засмя се господин Блум, — а пък Мили си е намерила работа в Мълинджър, разбра ли?

— Сериозно! Ама това е чудесно!

— Да, в едно фотографско ателие там. Справя се отлично, сякаш за това е родена. А твоята челяд как е?

— О, живи-здрави, ще ми изядат ушите, Бог да ги пази — рече госпожа Брийн.

Колко ли деца имаше? Дали пък и следващото не е на път?

— Виждам, че си в черно. Да не би да…

— Не, не — отвърна й господин Блум. — Идвам от едно погребение.

И май се очертава цял ден да ходя погребален[30]. Кой умрял, кога умрял, от какво умрял? Отърване няма. Пък и тази загоритенджера сега.

— О, Боже Господи — възкликна госпожа Брийн, — надявам се, не е близък роднина.

Защо пък да не намажа малко от нейните съболезнования.

— Ами Дигнъм — отвърна й господин Блум. — Стар мой приятел. Умря съвсем внезапно, бедничкият. Май сърцето му се бе разтропало. Погребението беше тази сутрин. Гътна се човекът и толкоз.

Теб ще те погребват утре

в цъфналата ръж.

Ако трам-трам някой

някога веднъж[31].

— Тъжно е, когато губиш старите си приятели — рече госпожа Брийн, опечали женските си очи и премигна съчувствено.

Да приключваме с темата. Сега за мъжа й, но кротко:

— Как е твоят господар и повелител?

Госпожа Брийн забели и двете си огромни очи към небето. Поне те си бяха същите.

— Не ми се говори — рече тя. — От него и гърмящите змии бягат. Заровил се е в разни законници, търси клаузите за клеветничество. Ще ме умори тоя човек. Чакай да видиш.

Горещото вкусно ухание на телешки бульон и на току-що извадено от фурната топло-топло мармаладено руло ги лъхна откъм сладкарницата на Харисън. Силната обедна миризма погъделичка прегладнялата носоглътка на господин Блум. Винаги пресни сладкиши, с масло, с най-доброто брашно, кафява захар, о, как хубаво ще ми влязат с един горещ чай. Или пък от нея го лъхна? Босоног хлапак стоеше върху решетката на тротоара и вдишваше парите. Сигурно се мъчи да залъже къркорещите си черва. Какво ли чувства — удоволствие или болка? Обяд за едно пени. Ножовете и лъжиците вързани с вериги за масите[32].

Отвори ръчната си чанта, кожата й напукана, на шапката — игла: човек трябва да внимава с тези неща. Може да ти избоде окото в трамвая. Взе да рови вътре. Чантата отворена. Виждат се пари. Моля, вземете си. Пощръкляват и шестпенсова монета да изгубят. Вдигат олелия до Бога. Съпругът реве и се заканва. Къде са десетте шилинга, които ти дадох в понеделник? Да не би да изхранваш семейството на малкия си брат, а? Носната кърпа сополива, шишенце с лекарство. Една таблетка е изпаднала. Тя какво всъщност?…

— Сигурно е новолуние — рече тя. — Тогава винаги нещо го прихваща. Знаеш ли какво направи снощи?

Ровичкащата й ръка замръзна на място. Прониза го с поглед, очите й — разширени от ужас, но все пак усмихнати.

— Какво? — попита господин Блум.

Нека говори. Погледни я право в очите. Вярвам ти. Имай ми доверие.

— Събуди ме посред нощ — каза тя. — Сънувал нещо, кошмар.

Лошо храносмилане, предполагам.

— И ми вика, че асо пика се качва по стълбите[33].

— Асо пика ли? — учуди се господин Блум.

Извади от чантата си сгъната надве пощенска картичка.

— Прочети това — подкани го. — Получи го тая сутрин.

— Какво означава това? — попита господин Блум, след като взе картичката. П.И.?

— П.И. ли? Ами песента ти е изпята — разтълкува го тя. — Някой се мъчи да го предизвика, да го изкара от кожата. Срамота! Не му прави чест, който и да е.

— Точно така — съгласи се господин Блум.

Грабна си обратно картичката и въздъхна.

— И сега е тръгнал към кантората на господин Ментън. Възнамерява да предяви иск за десет хиляди лири — така ми каза.

Сгъна картичката, напъхна я в безпорядъка на чантата си и щракна закопчалката.

Същата синя рокля от шевиот, която носи вече две години, само дето платът е поизбелял. Минала е покрай най-добрите си дни. Косата над ушите — пооредяла. И тази старомодна шапчица с три стари грозда отгоре, колкото да отвличат вниманието. Обедняла аристокрация. Едно време се обличаше с вкус. Около устата й бръчки. Само година и малко по-възрастна от Моли.

Една жена мина покрай тях и я изгледа. Злобно. Суровият пол.

Той продължи да я наблюдава, като едва потискаше видимото си неудоволствие. Пак го лъхна остра пикантна миризма на чорба от телешка глава, на говежди бульон, на лютива супа с къри. Умирам от глад. Трохи от сладкиш върху ревера на роклята й: бузата й с размазана по нея пудра захар. Торта с ревен, обилно поръсена отгоре, с богат плодов пълнеж отвътре. Джоузи Пауъл, така се казваше, преди да се омъжи. Заедно с Люк Дойл в Долфинс Барн, шарадите, забавите, веселбите. П.И.: песента ти е изпята.

Побързай да смениш темата.

— Виждаш ли се с госпожа Бофоа? — попита господин Блум.

— Да не би да питаш за Мина Пюърфой? — попита тя.

Да бе, аз пък си мислех за Филип Бофоа. Един от любителите на театъра. Мачъм често мисли си за майсторлъка. Пуснах ли водата? Да. В последното действие.

— Точно така.

— Току-що се отбих да попитам дали вече се е отървала. Лежи в родилния дом на улица Холс. Доктор Хорн я прие. Вече трети ден се мъчи.

— О! — рече господин Блум. — Ужасно съжалявам.

— Да — продължи госпожа Брийн. — А вкъщи я чака още цяла сюрия деца. Много тежко раждане, така ми каза сестрата.

— О! — ужаси се господин Блум.

Плувналите му в съчувствие очи попиха новината. Езикът му изцъка състрадателно. Тцъ! Тцъ!

— Ужасно съжалявам да науча тази вест — рече той. — Клетата жена! Три дни ли каза? Трябва страшно да се е измъчила.

Госпожа Брийн кимна.

— Взеха я по спешност още във вторник…

Господин Блум лекичко докосна лакътя й, за да я предупреди.

— Отдръпни се. Пусни човека да мине.

Кокалест мъж крачеше по бордюра откъм реката с отнесен вид и някак налудничаво втренчен в слънцето, което съзерцаваше през дебелото стъкло на монокъл с телена рамка. Малко кепе пристягаше черепа му. През ръката му преметната сгъната връхна дреха, бастун и чадър, които се поклащаха в такт с походката му.

— Виж го — рече господин Блум. — Винаги заобикаля уличните стълбове. Виж! Виж!

— Кой е той, ако не е неудобно да попитам? — рече госпожа Брийн. — Откачен ли е?

— Казва се Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл[34] — отвърна и господин Блум и се усмихна. — Гледай го! Погледни го само!

— Поне стълбове колкото щеш — рече тя. — Много скоро и Денис ще заприлича на него.

И спря насред мисълта си.

— Ето го и него — продължи. — Ще го настигна. Довиждане. Поздрави Моли от мен, не забравяй!

— Няма — обеща господин Блум.

Проследи я с поглед как се гмурна сред минувачите към витрините отсреща. Денис Брийн, с тесен окъсял редингот и сини платнени обувки се изниза от сладкарницата на Харисън, притиснал два тежки тома към гърдите си. Още малко и вятърът ще го вдигне във въздуха. Като едно време. Позволи й да тръгне редом, дори не се изненада, само вирна прошарената си брадичка към нея, а челюстта му защрака заканително, докато й нареждаше нещо със сериозен тон.

Мешуга[35]. Напълно откачен.

Господин Блум пое отново с лека стъпка, а пред погледа му продължаваха да се мержелеят прилепналото по черепа кепе, поклащащият се бастун, чадър и лека връхна дреха. Разиграва си коня както иска. Погледни го само! Ето, пак скочи на тротоара. И това е начин да преджапаш живота. А и оня стар космато-мъхнат лунатик с неговите труфила. Сигурно не й е лесно с него.

П.И.: песента ти е изпята. Бас държа, че това е или Алф Бергън, или Ричи Гулдинг. Залагам и последния си грош, че го е написал за майтап и най-вероятно в Шотландците. Зад ъгъла, до кантората на Ментън. Изблещените му като стриди очи се пулят срещу картичката. В шотландската кръчма ликуват.

Отмина редакцията на Айриш Таймс. Там сигурно са се получили и други писма за него. Имам желание на всички лично да отговоря. Удобна система за престъпниците. Шифърът. Сега са седнали да обядват. Там онзи чичко с очилата май не ме познава. О, остави ги засега, нека отлежават. Малко ли ми беше да се преборя с първите четирийсет и четири. Търси се интелигентна дама, владееща машинопис, да помага на един господин в литературните му занимания. Нарекох те лошо момче, защото не харесвам онзи другия свят. Моля те, кажи ми какво всъщност означава. Моля те, кажи ми какъв парфюм използва жена ти. Кажи ми, кой е сътворил света? Не спират да те обсипват с всевъзможни въпроси. А другата пък, Лизи Туиг. Моите литературни опити имаха шанса да бъдат поощрени от изтъкнатия наш поет АЕ (господин Гео Ръсел). Няма време косата си да среше, пийва изстинал чай, цялата от поезия погълната.

Най-добрият вестник, ама наистина най-добрият, за малки реклами и съобщения. И с този голям тираж, разбира се, грабна правните съвети и известия за провинцията. Търси се готвачка и икономка, гарантирано качество на кухнята, ще има помощница. Търси се оправен мъж за работа на мокър бюфет. Почтена девойка (катол.) търси работа в магазин за плодове или месо. Самият Джеймс Карлайл има грижата за тези неща. Дивидентите му са шест процента и половина. Бая се облажи с акциите на Коутс[36]. По-яваш го давай. Пустите му стиснати шотландски лисици. Всички новинари са мазняри и угодници, освен че са негодници. Нашата милостива и всеобична вицекралица. Сега закупи и Айриш Фийлдс[37]. Лейди Маундкашел се бе напълно възстановила след раждането и вчера реши да поязди заедно с останалите членове на ловджийската дружинка в компанията на хрътките за лов на елени и отиде чак до мястото на гонката, недалеч от Ратоут. Негодното за ядене[38]. Ама бедните негодници го ядат. Под въздействието на страха пускат сокове, от които месото им омеква. Язди разкрачена. Стърчи на коня като мъж. Тежкотоварната ловджийка. За нея няма ни дамско седло, ни възлавнички меки, о, Боже, о, Боже, давай по-полека. Първа на сбора, първа на сдавянето[39]. Силни са като разплодни кобили някои от тези конски дами. Крачат важно-важно, пъчат се край конюшните. Гаврътват на екс по чашка чисто бренди, без да им мигне окото. Като онази пред Гроувнър тази сутрин. И ето подир нея в колата: друс-друс-друс. Препятствия скача от по метър и осемдесет. Май чипоносият коняр й ги подрежда — не без злоба го прави. На кого ми прилича? Ами да, разбира се! На госпожа Мириам Дандрейд, която ми продаде старите си наметки и черното си бельо, точно така, в хотел Шелбърн. Разведена. Латиноамериканка. Въобще не се смути, докато се ровех в интимностите й. Сякаш бях крачеща рамка за сушене на пране. Видях я и на празненството в резиденцията на вицекраля, когато парковият надзирател Стъбс ме вмъкна заедно с Уийлан от вестник Експрес. Да опоскаме остатъците от трапезата на избраниците. Здраво се наплюскахме. Залях сливите си с майонеза, защото помислих, че е яйчен крем. Сигурно цяла седмици след това ушите й са горели от нашите одумвания. Искам да съм бик — за нея по-малко от бик не става. Родена куртизанка. Бебета да гледа ли, не, благодаря!

Клетата госпожа Пюърфой! Съпруг методист. Чиста лудост. Че е лудост — лудост е, но има система в нея[40]! Шафранени кифлички, мляко и сода всеки обед в Образцовата мандра[41]. Храни се с хронометър в ръка, трийсет и две предъвквания на минута. Ама иначе бакенбарди пуснал. Май се радва на завидни връзки в обществото. Братовчед на Тиодор от Дъблинския замък[42]. По един влиятелен роднина във всеки влиятелен род. Всяка година й сервира по едно. Видях го пред Тримата гуляйджии да ходи гологлав, а подире му най-голямото момче носи поредния изтърсак в пазарска кошница. Ревльовци, пискуни. Клетата женица. Година след година да ги кърми по всяко време, че и нощем дори. Големи егоисти са тези трезвеници. Завистници, все удоволствието да ти развалят. Сакън, само една бучка захар в чая, ако обичате.

Застана на кръстовището на улица Флийт. Почивка за обяд. При Роу за шест пенита. Трябва да отида до Националната библиотека да видя онази реклама, просто трябва. При Бъртън обаче е осем пенита. По-добре. И без това е по пътя ми.

Мина покрай Болтънс Уестморланд Хаус. Чай. Чай. Чай. Забравих да поговоря с Том Кърнан.

Пфу! Ох, ох, ох! Божичко, три дни да пъшкаш в леглото с оцетена кърпа на челото, коремът тежи подут, не помръдва. Пфу! Направо ужасно! Главата на детето била прекалено голяма: значи форцепс. Превито надве в нея, бута се слепешком, блъска се опипом пътя навън да намери. За мен това би било смърт. Добре, че Моли роди лесно. Трябва да изобретят нещо и да се сложи край на този ужас. Животът да започва с непосилни мъки. Обезболяваща упойка например: на кралица Виктория й дадоха[43]. Имаше девет. Добре ги снася, като знатна кокошка носачка. Старица стара в обувка си живяла, старица стара децата си брояла. Ами ако наистина е имал туберкулоза[44]. Време е някой да се замисли за тези неща, вместо да плещят и да плямпат какво били скътали в замечтана си гръд смълчаните сенки на не-знам-к’во-си. Големи глупости за големи глупаци. Лесно й е на върхушката да си прави учреждения и институти. А всичко е много просто, ако от данъците на всяко новородено дете се слагат на сметка по пет лири при сложна лихва и така докато навърши пълнолетие, пет процента са сто шилинга и пет досадни лири, умножено по двайсет по десетичната система, хем така ще се приучат хората на спестовност, а пък ако вземеш калема ще видиш черно на бяло, че се получава една доста прилична сума, по-голяма, отколкото си мислиш.

Не и за мъртвородените, разбира се. Тях дори в регистъра не ги вписват. Много зор за нищо.

Колко смешни бяха двете с щръкналите си напред кореми. Моли и госпожа Мойзел. Две майки на разходка. Понякога белодробната туберкулоза утихва за известно време, после се връща с нова сила. И тогава изведнъж започват да изглеждат някак плоски! В погледа — покой. Нищо не ги трогва. Старата госпожа Торнтън беше весела добра душа. Всичките са ми като мои дечица, така казваше. От попарата първо в своята уста слагаше. Ох, колко е вкусно. Ам-ам-ам. Изкълчи си ръката, докато се мъчеше да извади сина на стария Том Уол. С това ще се запомни първата му поява пред публика. Главата му като на премирана тиква. Вечно намусеният доктор Мърън. Чукат му на вратата по всяко време на денонощието. За Бога, докторе-е-е-е! На жената й дойдоха спазмите. А после го карат с месеци да чака, докато си получи парите за услугата. За лекарското обслужване на жена ти, как за какво! Няма благодарност у хората. Ама докторите са човечни, повечето от тях.

Точно пред високите порти на Ирландския парламент[45] ято гълъби се разхвърча. Малко да полудуват след обилния обяд. Върху кого да се изцвъкаме? Аз си избирам онзи в черно. Ето го. На ти курешка за късмет! Сигурно е много вълнуващо да го правиш във въздуха, отвисоко. Епджон, аз и Оуен Голдбърг как само се катерехме по дърветата край Гус Грийн, какви ли не маймунджилъци вършехме. Викаха ми скумрията.

Откъм улица Колидж се показа отряд полицаи, застъпваха на смяна, маршируваха в индийска нишка. Парадна стъпка, без да превиват колене. Пламнали от плюскане лица, плувнали в пот каски, пошляпват с полицейските си палки. След храна, заредили догоре шкембета с тлъста супа. Участта на полицая не е като да си в рая. Разделиха се на групи, за да се пръснат, козируваха и всеки пое обхода на своя квартал. Пуснаха ги на паша. Сега е моментът да му се метнеш на някой от тия, докато в шкембето му бълбука топла супа. Забиваш му един в обяда и готово. Друг полицейски отряд, в разстроен ред, зави покрай перилата на колежа Света Троица и тръгна към участъка. Право към пълните ясли. На нож срещу кавалерията! На лъжица срещу супата!

Мина под плагиатстващия пръст на Томи Мур[46]. Хубаво са го издигнали точно над градския писоар: стекли се отвред води. Трябва да има такива заведения и за жените. А не да търчат във всяка срещната сладкарница. О, за момент само шапката си да оправя. Няма по широката земя по-дъхава от тази долина, в пазвата си скътала реки с блестящи, стекли се отвред води. Особено в изпълнение на Джулия Моркън[47]. Запази красивия си глас до края. Май минаваше за ученичка на Майкъл Болф[48], нали така?

Остана зазяпан в последната широкогъза куртка. Случва се и с опасни клиенти да се разправят. Джак Пауър, например, може разказ страшен да разкаже, нали баща му беше от цивилните доносници на полицията. Ако някой реши да им се опъне при ареста, после тая дързост му излиза през носа. В края на краищата, и на тях не им е лесно с тая работата, която вършат, особено на по-младите. Онзи полицай на кон, когато в колежа Света Троица удостояваха Джо Чембърлейн[49] с почетна титла, не можеш да кажеш, че не си е заслужил парите. И още как! Копитата на коня му чаткаха зад гърба ни по протежение на цялата улица Аби. Добре че запазих самообладание и съумях да се шмугна в кръчмата на Манинг, иначе спукана ми беше работата. Здравата ни погна, няма шега. А после конят се подхлъзна и главата му изтрещя върху паважа, сигурно си е спраскал черепа. Не биваше да се водя по акъла на онези студенти по медицина, които ме повлякоха със себе си. И първокурсниците с четвъртитите си университетски шапки. Търсят си белята. Но точно така се запознах с младия Диксън, който след време превърза раната ми от ужилване в болницата Милосърдната майка, а сега е на улица Холс, където лежи госпожа Пюърфой. Колела в колелата[50]. В ушите ми още кънтят полицейските свирки. В един момент всички се разбягаха. Онзи обаче защо точно мен нарочи. Каза ми, че съм арестуван. Ала тогава онези се развикаха:

— Да живеят бурите[51]!

— Ура, ура, ура, три пъти ура за Де Вет!

— Джо Чембърлейн ще го обесим на киселица да виси!

Млади-луди: цяла тълпа глупци гърлата си дерат. Винигър Хил[52]! Духовата музика на млекарите. След още няколко годинки и всички тия ще станат магистрати и държавни чиновници. Зададе ли се война, ще се претрепят един през друг в армията да постъпват, същите, които довчера пееха дали на ешафод висок[53].

Никога не знаеш що за човек е тоз до теб. Корни Келъхър си е направо един Харви Дъф[54]. Както и онзи Питър ли беше, Денис ли, или пък Джеймс Кари, който направи гафа да предаде непобедимите. И той член на градската управа. Подстрекава младите-зелените да влязат в конспирацията, да бъдат посветени, а през цялото време парите си получавал от тайните служби. От такъв като от огън да бягаш. И защо тези цивилни полицаи все слугинажа ухажват. По-лесно им е с мъж, на униформа свикнал. Наконти се нашичкият донжуан, опре я на задната врата, попритисне я, пораздърпа я. И какво следва в менюто? Кой тук джентълмен ви навестява? Младият господар какви ги говори? Любопитния Том[55] през ключалката наднича. Тя му е мюрето. Млад студент с гореща кръв опипва дебелите й ръце, дето гладят прането.

— Тия твои ли са, Мери?

— Аз не нося такива неща… Престани, или ще кажа на гуспожъта. Прибира се по нощите.

— Велики времена идат, Мери. Само почакай и ще видиш.

— О, я ми се махай от главата с твоите велики времена.

И бардамите, и те стават за целта. Както и продавачките на цигари.

Идеята на Джеймс Стивънс[56] е върхът. Познавал им е душичките. Дружинки от по десет, така че да не можеш да затриеш повече от собствената си десетка. Шин Фейн. Решиш ли да напуснеш, чака те ножът. Невидимата ръка. Останеш ли вътре — разстрел. Дъщерята на Търнки го измъкна от Ричмънд, при Лъск. Отседна в хотел Бъкингамски палас[57], току под носа им. Същи Гарибалди.

Не може да си нямаш идол: Парнел. Артър Грифит е прям човек, ама разбра, че тълпата няма да го подкрепи. Те искат само да им блееш за нашата страна и колко е ненагледна. Врели-некипели. Като ония в чайните на Дъблински пекарни. Общества за дебати. Че републиката била най-добрата форма на управление. Че въпросът за родния език трябва да вземе превес над всякакви икономически проблеми. Нека дъщерите ви ги примамват у вас. Тъпчете ги с месо и пиячка до припадък. Като пуйка за Архангеловден. Ето, под кожичката на коремчето й слагам цяла китка мащерка да ухае. После ливни още една кварта масчица, преди да изстине. Прегладнели ентусиасти. Хлебче за едно пени, ако вървиш подир духовата музика[58]. Щом си се хванал месото на трапезата да разрязваш, време за молитви няма. Нали друг ще плаща най-вкусния сос в света. Накарай ги да се почувстват като у дома си. Я подайте насам кайсиите, или бяха праскови. Недалечният ден. Слънцето на самоуправлението изгрява от северозапад.

Усмивката му угасна, докато вървеше; черен облак бавно затули слънцето, засенчи и гордата фасада на Света Троица. Разминаваха се трамваи: влизат, излизат, дрънчат. Думите са ненужни. Нещата така или иначе си продължават; ден след ден; полицейски отряди патрулират, прибират се: трамваите също излизат, връщат се. Двамата откачени пак се шляят наоколо. Дигнъм го извозиха с каруцата. Мина Пюърфой, коремът й издут, ще се пръсне, лежи и пъшка, моли се да измъкнат това дете от нея. На всяка секунда някъде в света се ражда по едно. На всяка секунда умира по един. Откакто нахраних чайките, са минали пет минути. Значи триста са ритнали камбаната. Други триста са се появили на белия свят, да им измият кръвта, да ги избелят с кръвта на Агнеца, реват на възбог маааааа.

Цял град умира, друг се ражда и той да умре: появяват се, поминават се. Къщи, редици от къщи, улици, километри паваж, струпани накуп тухли, камъни. Минават от едни ръце в други. Този собственик, после онзи. Господарят никога не умира, така викат. Още ненатирили го, и другият вече цъфнал на мястото му. Уж със злато купуват, а златото пак у тях непокътнато. Някаква измама има тук. Трупа се в градовете, после златната му нишка се точи през вековете. Пирамиди насред пустинята. Построени на хляб и лук. Роби. Китайската стена. Вавилон. Големите камъни[59]. Кръгли кули[60]. Надгробна зидария, плъзнали пипала-предградия, паянтови постройки, вдигнати надве-натри, къщите-гъбки на господин Керван[61], от единия въздух построени.

Никой нищо не представлява.

Това е най-лошият час на деня. Жизненост. Тъп и мрачен: ненавиждам този час. Чувствам се като сдъвкан и изплют.

Къщата на ректора. Преподобният доктор О’Сьомг: сьомга в консерва. Добре си е консервирал благоденствието. И срещу пари не бих живял като него. Дано имат черен дроб и бекон днес. Природата вакуум не търпи.

Слънцето се освободи бавно от облачната тегоба и запали игриви отблясъци сред сребърните прибори на витрината на Уолтър Секстън, край която точно в този момент минаваше Джон Хауард Парнел[62], без нищичко да забелязва.

Ето го: братът. Като две капки вода. Обладано лице, видиш ли го веднъж, вече не можеш да го забравиш. Ето, това се вика съвпадение. Стотици пъти се случва да мислиш за даден човек и пак не го срещаш. Същински сомнамбул. Нии-кой не го знае. Сигурно днес се събира градската управа. Разправят, че откак е станал началник на полицията, нито веднъж не е облякъл официалната си униформа. Чарли Боулджър обичаше да се появява на висок кон, с килната на една страна фуражка, напушен, напудрен, надут и гладко избръснат. А я виж този мрачен субект как крачи. Като че е глътнал развалено яйце. А очите му — облещени като яйца на очи върху сурата на призрак. Мъка ме мъчи мен. Брат на велик мъж: брат на своя брат[63]. Иначе би изглеждал добре върху кавалерийски кон. Сега сигурно ще се отбие в Дъблински пекарни за едно кафе и партия шах. Виж, брат му използваше хората като пионки. Всички да вървят по дяволите, не му пукаше. Бояха се да му възразяват. Смразяваше ги с поглед. Това е то да си запленен от някого, името му — магия! Май всички са били малко чалнати. Лудата Фани и другата му сестра госпожа Дикинсън[64] яздеха коне с алена сбруя. Изпънали снага във войнишка стойка като доктор Мардъл. Въпреки това обаче Дейвид Шийни го победи на изборите в Южен Мийд. Кандидатства за Чилтърнските стотници[65] и се оттегли на завет с обществена синекура. Пируващите патриоти. Ядат портокалови обелки в парка[66]. Саймън Дедалус каза, когато го избраха в парламента, че Парнел ще излезе от гроба, ще го хване за ръка и ще го изведе от Камарата на общините.

— А що се отнася до двуглавия октопод, дето върху едната му глава, краищата на вековете са забравили да стигнат[67], докато другата говори с шотландски акцент. Пипалата…

Задминаха господин Блум. Покрай бордюра. Брада и бициклет. И млада жена.

Ето ти го и него. Това вече наистина е съвпадение: за втори път в един ден. Събитията бъдни първом сянка хвърлят. Имах шанса да бъда поощрена от изтъкнатия наш поет господин Гео Ръсел. Нищо чудно тази с него да се окаже самата Лизи Туиг. АЕ[68]: какво означава това? Може би инициали. Албърт Едуард[69], Артър Едмънд[70], Алфонсъс Еб Ед Ел, благородник. Какво казва? Краищата на вековете с шотландски акцент. Пипала: октопод. Ще да е нещо окултно: символизъм някакъв. Все ораторства, все глаголства. Тя жадно го поглъща. Думичка не обелва. Да помага на един господин в литературните му занимания.

Очите му проследиха високата фигура с домоткан пуловер, брада и бициклет и заслушаната жена до него. Това е заради вегетарианството. Само зеленчушки и плодове. За бифтек да не чува. Късче да куснеш и очите на клетата крава ще те преследват във вечността. Разправят, че било по-здравословно. Да, ама е само въздух и вода. Нали съм опитвал. Цял ден до клозета тичаш. Мехурът ти ще се пръсне. Нощем — сънища всевъзможни. Защо ли на онова, дето ми го сервираха, му викат орехова пържола? Ядкоеди. Плодоеди. Може би, за да си въобразяваш, че ядеш рамстек. Абсурд! Освен това са винаги пресолени. Нали ги приготвят със сода[71]. След което сядаш до чешмата и няма утоляване.

Чорапите й са се усукали около глезените. Ненавиждам това, голяма безвкусица. Тези литературни люде, до един — неземни и ефирни. Отнесени, забулени, замечтани — символисти. Разбира се, и естети. Няма да се учудя, ако се окаже, че именно тази храна възпроизвежда въпросните вълни на поетичност в мозъка им. Да вземем например полицаите, дето набиват ирландска яхния до пръсване; от тях и един стих поезия не можеш да изстискаш. Изобщо не знаят какво е това поезия. Само понякога им скимва, ето такова нещо:

В облаци обвита чайката лети,

а под нея плискат сивите води.

Прекоси при ъгъла на улица Насау, застана пред витрината на Йейтс & син и взе да преценява биноклите. Или по-добре да се отбия при стария Харис[72], хем ще си побъбря с младия Синклер? Ето, той е човек с изискани обноски. Сигурно сега обядва. Трябва да поправя собствения си бинокъл. Лещи Гьорц, цели шест гвинеи. Германците са плъзнали навсякъде. Продават евтино, превземат пазари. Подбиват цените. А може да имам късмет и в магазина на гарата за изгубени вещи[73]. Какви ли не неща си забравят хората по влакове и гардеробни. За какво толкова си мислят? Жените също. Невероятно. Миналата година, като пътувах до Енис, се наложи да прибера чантата на онази фермерска щерка и й я върнах обратно чак на прелеза в Лимерик. Непотърсени пари също. Има един малък часовник на покрива на банката. С него ще изпробвам този бинокъл.

Залепи очи до окулярите. Нищо не виждам. Ако си представиш, че е там, сигурно ще можеш и да го видиш. Пак не го виждам.

Огледа се и, застанал между сенниците, изпъна дясната си ръка напред към слънцето. Отдавна се каня да опитам този номер. Да: напълно. Краят на кутрето му затули слънчевия диск. Трябва да е от фокуса, в който се събират лъчите. Е, ако сега имах слънчеви очила. Интересно. Много се говореше за слънчеви петна, още когато живеехме на улица Ломбард Уест. Били слънчеви изригвания. Тази година се очаква пълно затъмнение, някъде през есента.

Сега, като се замисля, онази топка май падаше според Гринич[74]. Нали часовникът беше свързан електрически с Дънсинк. Трябва да отида там някоя първа събота от месеца. Хубаво е обаче преди това да ме представят на професор Джоли или да подхвърля нещичко за семейството му. Дори само това стига: хората обичат да им правят комплименти. Най-неочаквано ласкателство. Благородник, ще се пръсне от гордост, че се е пръкнал от една случайна любовница на краля. Няма си прадядо, само прамама, затова пък бележита. Обсипвай с ласкателства де когото свариш. Ласкателството, то лесен път проправя. Не е възможно да нахълтам и още от вратата за краката: какво е това паралакс? Изхвърлете господина навън! О!

Отпусна безпомощно ръка.

Нищичко не знам. Прахосвам си времето. Мъглявини от газове кръжат, пресичат си орбитите, разминават се, задминават се. Все едно и също: бим-бам-бум. Първо газ, после газовете се втвърдяват, после се заражда светът, който изстива, после мъртвата маса се носи насам-натам, замръзва в скали и шоколадови скалички. Луната. Трябва да е новолуние, каза тя. Май да.

Отмина дворцовата шивачница La Maison Claire.

Чакай. Имахме пълнолуние в неделя през нощта преди две седмици. Значи сега е пак новолуние. Разхождахме се край река Толка. Не беше лошо за лунна гледка при Феървю. Тя си тананикаше: майска месечина сияе и нашепва — любов, любов. Той от другата й страна. Докосва я с лакът, с ръка. Отвръща й: светулка с лампичка малка блещука и също нашепва: любов, любов[75]. Докосват се, пипат се. Боцват се[76]. Въпрос. Отговор. Да.

Стига, стига! Било каквото било. Имало е да става.

Господин Блум, намалил ход, учестил дъх, отмина улица Адам Корт.

С тихо и дълбоко облекчение погледът му падна върху: посред бял ден, по средата на улицата се поклащат тесните като гърло на бутилка рамене на Боб Доран[77]. По време на годишния си запой, така казваше Маккой. Наливат се, за да могат да кажат или извършат нещо, или заради cherchez la femme.[78] Поел към улица Кум със сводници и проститутки, а после до края на годината стои трезв като кютук.

Да. Така си и мислех. Хлътна в Емпайър. Изчезна. Само газирана вода ще го оправи. Там навремето Пат Канзела държеше кабарето Арфа, още преди Уитбред да се захване с театъра Куинс. И водевилите си ги биваше, само за мъжки момчета! Нещо от рода на представленията на Дайън Бусико с неговото пълнолунно лице и оръфано боне. От училище приятелки добри, вечно заедно, вечно три. Как лети времето! Под полата се подаваха червените му тесни клоунски панталони. Гуляи, запои, завален смях през слюнки, дъхът ни прогизнал от всевъзможна пиячка. Налей по още едно гориво, Пат! Кървавозачервени: къркачи до откос, кикот неистов, забулени в цигарен дим. Свали си бялата шапка, сър! Очите му изцъклено кървясали. Къде ли е сега? Може би проси някъде. Арфата, която ни изарфи на улицата, докара ни до просешка тояга[79].

Тогава бях по-щастлив. Така ли беше наистина? Изобщо това сега аз ли съм? Бях на двайсет и осем. Тя на двайсет и три, когато се изнесохме от улица Ломбард Уест и тогава нещо прещрака, промени се завинаги. Не й харесваше, вече не искаше да го прави след смъртта на Руди[80]. Не мога времето да върна. Все едно вода в шепа да задържиш. Ти би ли се върнал назад? Да започнеш отначало? Би ли? Не си ли щастлив у дома, ти малък палавнико? Иска да направи нещо за мен, да ми зашие копчетата. Трябва да отговоря на писмото й. Ще го напиша в библиотеката.

Улица Графтън, грейнала с пъстрите си сенници, го извади от унинието. Муселини и импримета, дами и важни вдовици, звън на сбруи, тропот на конски копита, заглъхващ някъде по калдъръма към фурната. Какви дебели глезени има онази там с белите чорапи. Дано дъждът й ги опръска догоре. Добре охранена селяндурка. Краката й досущ диреци. Такива ходят като спънати. Моли е като фиданка до тях.

Шляейки се, отмина витрината на Браун Томас, търговци на текстил. Водопади от коприна. Тънки, фини китайски платове. Артистично наклонена делва, от която се излива кървавочервен поплин: лъскава кръв. Хугенотите са донесли това по тия земи[81]. La causa е santa![82]. Тара, тара. Един от великите оперни хорове. Тара. Да се пере в дъждовна вода[83]. Майербер. Тара: бом-бом-бом.

Игленици. Отдавна се каня да й купя един. Цялата къща е пълна със забодени къде ли не игли. Дори по пердетата.

Оголи лявата си ръка. Одраскано: май вече е заздравяло. Няма да е днес във всеки случай. Трябва да се върна за лосиона. Може би за рождения й ден. Юниюлиавгустсептември осми[84]. Почти три месеца има дотогава. Може би пък няма да иска такъв подарък. Жените остро не барват. Да не разполови любовта им[85].

Лъскави коприни, богато надиплени фусти върху тънки месингови стойки, копринени чорапи, сияещи в отблясъци.

Няма смисъл да се връщам. Писано ми било. Разкрийте ми всичко писано.

Звънки гласове. Затоплена от слънцето коприна. Подрънкваща сбруя. Всичко за една жена, дом и къщи, паяжини от коприна, сребро, екзотични плодове, подправки от Яфа. Агендат Нетаим. Богатствата на света в краката й.

Топлата закръгленост на женска плът се вгнезди в ума му. Умът му вдигна ръце и се предаде. Връхлетя го парфюмът на плътни прегръдки. Тялото му неясно зажадня, безмълвно закопня да обича, да обожава.

Улица Дюк. Ето че пристигнахме. Трябва да хапна. В Бъртън. След това ще се почувствам по-добре.

Сви покрай магазина на Комбридж, все още преследван от плътския копнеж. Подрънкващ тропот на конски копита. Уханни тела, топли, меки, закръглени. Покрити с целувки, отдаващи се: в полята на знойното лято, в изпомачканите заплетени треви, в прогизнали от влага входове, върху неудобни канапета и скърцащи кревати.

— Джак, любов моя!

— Скъпа!

— Целуни ме, Реджи!

— Любими!

— Съкровище ненагледно!

С настръхнало сърце бутна вратата на ресторант Бъртън. Вонята го удари в носа и трепетно учестеният му дъх секна: остра миризма на месен сос и зеленчукова помия. Погледни, животните обядват.

Мъже, мъже, мъже.

Накацали по високите столчета край бара с бутнати назад шапки, или насядали край масите, провикват се за още хляб без доплащане, лочат и лапат лакомо. Устите им препълнени с воднява помия, очите облещени, бършат мазни мустаци. Един младеж с бледо лоено лице лъскаше със салфетка тенекиените си нож, вилица и лъжица. Да им лепне нови микроби. Друг, с омазано от сос детско лигавниче, подпъхнато около врата му, наливаше супа в гърлото си и клокочеше шумно. Трети плюеше обратно в чинията си: недосдъвкан хрущял: няма зъби, за да го сдъ-сдъ-сдъвка. Препечено на скара парче пържола. Напряга челюсти да го изгълта бързо. С тъжни очи на пияница. Отхапал е повече, отколкото може да глътне. И аз ли така изглеждам? Виждаме ли се както другите ни виждат? Гладният човек е сърдит човек. И зъби, и челюсти работят на пълни обороти. Не! О! Кост. Този Кормак, последният езически крал на Ирландия, от онова стихотворение, нали с кост се бе задавил при Слети, южно от Бойн. Какво ли е ял? Трябва да е било нещо много вкусно. Свети Патрик го покръстил в християнската вяра. Ама онзи май не я преглътнал докрай[86].

— Печено говеждо със зеле.

— Една яхния.

Миризма на мъже. Взе да му се повдига. Охраненият, покрит със стърготини под, сладникавата топлина на цигарен дим и острият мирис на тютюн за дъвчене, разплисканата бира, бирена мъжка урина, спареният задух на нещо ферментирало.

Не, тук и хапка не бих могъл да сложа в устата си. Един точеше ножа си във вилицата, решен да омете всичко пред себе си, друг пък, престарял мъж, си почистваше зъбките. Лек спазъм от преяждане, после досдъвка вклинилите се между зъбите остатъци и ги глътна. Преди и след. Благодарствена молитва. Сравнете тоз портрет със този тука[87]! Набиват разкашкани, прогизнали от мазен сос залци хляб. Оближи си чинията, човече! Да се махам.

Огледа още веднъж насядалите на бара и край масите обядващи и прищипа нос.

— Две бири насам!

— Сланина със зеле.

Един се тъпчеше със зеле, напъхваше го в устата с помощта на ножа си, сякаш животът му зависеше от това. Отлично ножово попадение. Само при вида му тръпки ме полазиха. По-добре с пръсти да набиваш. Разчленяваш трупове. Късаш крайник от крайник. Като втора природа му е. Роден със сребърен нож в устата[88]. Това е хитро, май. Или май не. Защото сребърен означава да си роден с богатство. А аз казвам нож. Не, алюзията се губи.

Един разпасан сервитьор събра лепкавите мазни подрънкващи чинии. Рок, съдебният пристав, застанал на бара, издухваше бялата пенеста грива от халбата си. Бая се бе надигнала, после пльокна в жълто петно до ботуша му. Един от клиентите, стиснал нож и вилица, подпрял лакти на масата, чакаше нетърпеливо втората си порция, втренчил поглед отвъд мазния вестник в кухненския асансьор за храна. Другият до него му подшушна нещо с пълна уста. Съпричастен слушател. Разточителни разговори. Причакъх го в Ънчестърската банкъ в пунделник. Ха! Сериозно?

Господин Блум вдигна колебливо два пръста, опря ги в устните си. Очите му сякаш казваха:

— Не, няма го тук. Или не го виждам.

Да се махам! Мразя мърльовци.

Отстъпи към вратата. Ще хапна надве-натри в ресторантчето на Дейви Бърн. Колкото да залъжа стомаха. Да не ме гложди отвътре. Нали добре си подложих на закуска.

— Насам! Печено с пюре.

— Пинта черна бира!

Всеки себе си гледа да уреди, със зъби и нокти. Всеки граби, грачи, глозга, гълта гадната гранива гнъс.

Излезе на чист въздух и сви към улица Графтън. Изяж или ще бъдеш изяден. Убивай! Убивай!

Да си представим, че някога ще дойде времето на комуната и нейните кухни. Всички в редица, застанали чинно с купичка и войнишко канче в ръка, чакат да им ги напълнят. Поглъщат съдържанието им насред улицата. Джон Хауърд Парнел по примера на ректора на Света Троица. Не ми говори за ректори и троици, за латински и гръцки бъбрици, нито за логика и теологика, нито дори за митологика. Всички са обесници, че и оттатък! Жени, деца, файтонджии, свещеници, пастори, фелдмаршали и архиепископи. Откъм улиците Ейлсбъри и Клайд, откъм бедняшките коптори и сиропиталищата в северен Дъблин кметът в красива каляска с дърворезба и позлата, старата кралица в инвалидна карета. А моята чиния празна. Моля, след вас и вашата общинска чаша. Като при чешмата на сър Филип Крамптън[89]. Изтрий микробите с носната си кърпа. Следващият ще я покрие с личните си гадинки. Отец О’Флин до един за смях ще ги направи. Опашките не спират. Всички се бутат напред, големия кокал да докопат. Деца се бият за остатъците. Трябва им казан чорба колкото целия парк Феникс. С харпун да ги ловят — плешки, бутове, месища. И да мразиш всички около себе си. В хотел Сити Армс менюто е тройно, казва тя. Супа, второ и десерт. Никога не знаеш чии мисли преживяш. А после кой ще измие чиниите и вилиците? Дотогава може би така ще стане, че всички с таблетки ще се храним. И зъбите ни ще закърнеят.

Май има хубави неща в това вегетарианство, защото каквото расте в земята, е по-вкусно и по-полезно, като например чесън, на който, вярно, вонят всички италиански латернаджии, още хрупкав лук, гъби и трюфели. А каква болка е това за животните. Да оскубваш пилета и да им вадиш вътрешностите. Горките добичета в кланицата, дето стоят и чакат касапската брадва да се стовари върху главата им, да я разцепи надве. Мууу. Клетите треперещи теленца. Меее. Олюляват се, още месец нямат. Телешко със зеле на фурна. В касапските кофи дроб, цоп, още пулсира. Я подай ония гърди от ченгела. Пляк на тезгяха. Сурова главичка и кървави кокали. Одрани стъклооки овце, закачени за бута, овчите им муцуни с полепнал по тях кървав вестник се сополивят кап-кап върху дървените стърготини отдолу. Пресукана като камшик карантия. Ей младеж, по-леко млати, ще ги зяносаш.

Гореща прясна кръв, препоръчват я за туберкулозни. От кръв винаги има нужда. Коварна болест. Да я излижеш, докато е още топла-топла, та чак дими, гъста и сладникава. Изгладнели духове.

О, аз наистина съм изгладнял.

И той влезе в ресторантчето на Дейви Бърн. Прилично заведение. Не обича да разговаря с клиентите си. Понякога им виква по едно-две питиета. Ама само във високосна, веднъж на четири години. Един път дори чек ми осребри.

Какво да си поръчам сега? И той извади часовника си. Я да видим. Едно шенди[90]?

— Здрасти, Блум! — обади се Флин Гагата откъм ъгълчето си.

— Здравей, Флин.

— Как върви животът?

— Типтоп… — Чакай да видя. По-добре да си поръчам чаша бургундско и… чакай да видя.

На вътрешната витринка бяха изложени сардини. Като ги гледа човек, слюнки да му потекат. Или пък сандвич? Нещо от свиня и нейните потомци, с горчица и хляб? Месо от консерва? С какво е пълен всеки дом без месните консерви на Плъмтри? С кавги. Що за тъпа реклама! Изтипосали я точно под некролозите. Плъмтри да му мисли. Може и Дигнъм да са го накълцали и консервирали. Специалитет с лимон и ориз, специално за канибали. Белите мисионери са прекалено солени[91]. Като свинско в саламура. Вероятно на главатаря му се полагат най-най-органите. Мисионерчето трябва да е било жилаво, нали все се бъхтят в земи незнайни. А жените на канибала тръпнат да видят като какъв ще бъде ефектът от неговото най-най? Живял е нявга негър чер, праведен и стар. Изял не щеш ли нещото на преподобния К’Оцкар. А с тях — кънти от смях. Един Бог сал знае с какво са фрашкани отвътре. Околоплодни мехури, захвърлени, изгнили шкембета и гръкляни, фалшифицирани с подправки и накълцани на ситно. Гатанка: открийте месото. Кашерно: никога не смесвай месо и мляко. Хигиена на храненето. Йом Кипур, пролетни пости: пролетно почистване. Войната и мирът често зависят от храносмилането на някой си там. Религии. Коледни пуйки и патки. Избиването на младенците. И похвалих аз веселбата; да яде, да пие и се весели[92]. После обаче в клиниката — фрашкано. Пълно с бинтовани глави. Сиренето смила всичко друго, освен себе си. Брей, същинска страхотия това сиренето.

— Един сандвич със сирене?

— Да, сър.

Бих взел и няколко маслини, ако ви се намират. Предпочитам италианските. Една хубава чаша бургундско, защо не? Да влезе сандвичът по-леко. И една хубава салатка с хладнокръвни краставички[93]. Том Кърнан ги умее салатените заливки. Влага страст и въображение. Чист зехтин. Мили ми сервира онзи котлет със стръкче магданоз отгоре. Вземи една глава испански лук. Бог е създал храната, дяволът — готвачите. Дяволски омар.

— Добре ли е жената?

— Много добре, благодаря… Реших да поръчам сандвич със сирене. Имате ли горгонзола?

— Да, сър.

Флин Гагата отпи от грога си.

— Пее ли още по концерти?

Погледни му устата. Може да свирука в собственото си ухо. А ушите му — клепнали. За музика ще ми говори! Сякаш нещо му разбира тиквата. Но по-добре да му отговоря. Нищо не ми коства. Ще й направя безплатна реклама.

— Ангажираха я в едно голямо турне, започва в края на месеца. Може и да си чул.

— Не, ама иначе прекрасно. Кой го организира?

Сервитьорът му сервира.

— Колко ще струва?

— Седем пенса, сър… Благодаря, сър.

Господин Блум наряза сандвича си на тънки дълги парченца. Преподобният К’Оцкар. По-лесно е отколкото да лееш лигави литании. И жените му петстотин на брой. Умрели си от кеф, ой, ой, ой.

— Горчица, сър?

— Благодаря.

Повдигна всяко жълтичко парче и цвъкна отдолу по едно петънце. От кеф, а? Разбирам. И после тъй се разшири, че с малък не опитваше дори.

— Кой го организира ли? — попита. — Май няколко компании заедно, нали знаеш. Съвместно инвестират, после делят печалбата.

— А, сетих се! — извика Флин Гагата, пъхна ръка в джоба и взе да чеше чатала си. — Кой ми каза, бе? Няма ли пръст в тая работа и Блейзис Бойлан?

Топла вълна от горчица го блъсна и затисна сърцето му. Господин Блум вдигна очи и погледът му падна върху злъчно облещения циферблат на часовника отсреща. Два. Като всеки кръчмарски часовник е с пет минути напред[94]. Времето лети. Стрелките препускат. Два. Абе няма още.

Коремът му се надигна изгладнял, после потъна навътре в него, и пак загладня с още по-силно щение.

Вино.

Отпи, вдиша от задушевния сок и, като заповяда на глътката си бързо да го пусне надолу, внимателно постави чашата обратно върху масата.

— Да — отвърна. — Всъщност той е организаторът.

Няма страх. Няма ум.

Флин Гагата подсмръкна и се зачеса. Изглежда, бълхите му и те набиваха в момента честно изработения си обяд.

— На него страшно му върви, така ми викаше Джак Муни във връзка с онзи боксов мач, когато Майлер Кийоу спечели срещу войничето от казармата Портобело. Майко мила, разправя ми как го нокаутирал в Карлоу…

Дано росната му цивка не цопне в чашата пред него. Не, изсмърка я навътре.

— Представяш ли си значи цял месец преди да излезе на ринга к’во прави. Пие сурови яйца до припадък и чака нови разпореждания. И никаква пиячка, ама никаква, ти казвам! О, за Бога, Блейзис знае к’во върши.

Дейви Бърн се изниза иззад бара по риза, напъхана в гащите му, и с два замаха на салфетката избърса устни. Като с херинга халосан. Усмивката му всяка точица поглъща, мигом в смисъл я превръща. От мазни приказки мазник е станал.

— Ето го нашичкия, мъж и отгоре — продължи Флин Гагата. — Я ни дай по една интифа за надбягванията.

— Мен не ме търси в тия работи, господин Флин — отвърна му Дейви Бърн. — На кон аз и топлийка няма да заложа.

— Виж, май си прав — кимна Флин Гагата.

Господин Блум подхвана нарязания на ивички сандвич от пресен бял хляб и започна да го яде с едва доловима погнуса: силна горчица и миризма на крака от зеленото сирене. Глътките вино погалиха небцето му. Не беше стипчиво. Сега, в това време, когато се простихме със студа, букетът му се усеща по-богато.

Хубаво тихо заведенийце. Тезгяхът от истинско дърво. Добре облицован. Красиви канелюри.

— Въобще не ме вълнуват тези състезания — подзе Дейви Бърн. — Като знам покрай тия коне що народ се провали.

Да бе, нали неговото се не губи. Има си лиценз да продава бира, вино и други спиртни напитки за консумация на място — най-сигурната лотария. Ези — аз печеля, тура — ти губиш.

— Верно казваш — съгласи се Флин Гагата. — Освен в случаите, когато имаш интифа. Сега вече няма честни спортове. Казвам ти, Ленехан знае нещо. Днес го увърта за Скиптър. Фаворитът е Зинфандел на лорд Хауърд де Уолдън, дето спечели в Епсъм. Морни Канън е жокеят. Преди две седмици можех да туря седем на едно срещу Сейнт Амант.

— Така ли? — обади се Дейви Бърн.

Пое към прозореца, пътьом взе малката касова книга и я запрелиства.

— Абе, бих могъл, сериозно — заподсмърча Флин Гагата. — Страхотия е тая кобила, казвам ти. Значи баща й е Сейнт Фръскуин. Спечели в оная буря, кога гърмя, та небето се продъни, абе на Ротшилд кобила да си. Беше й сложил вата в ушите да се не плаши. Синьо сако, жълто кепе[95]. Лош късмет извади големият Бен Долард с неговия Джон О’Гонт. Точно тогава и аз се прецаках. Абе, не ми се говори.

Отпи примирено и отчаяно, после прокара пръсти по жлебовете на голямата чаша без дръжка.

— А-а-а-бе! — въздъхна дълбоко.

Господин Блум се изправи, дъвчейки, и погледна въздишката му. Гагав тъпанар. Дали да му кажа за коня, дето Ленехан. Сигурно знае вече. По-добре да не го подсещам. Нека си пръска парите на вятъра. Глупакът и парите[96]. Цивката отново се проточи. С тоя студен нос жена не може да целуне. Знам ли, може и да им харесва. Как харесват бодливи бради. И ледени кучешки муцунки. Старата госпожа Райордан с териера Скай и неговия ръмжащ стомах в хотел Сити Армс. Моли го приласка в скута си. О, на мама голямото добро куче, бау-бау-бау!

Виното напои и разкашка сърцевината на хляба, след миг обля горчицата и вонливото сирене. Хубаво вино. Не съм жаден, затова усещам по-плътно букета му. От банята е. Малко ще хапна. После, към шест часа, вече мога да. Шест, шест. Дотогава вече ще си е отишъл. Тя…

Благият пламък на виното разпали кръвта във вените му. Имал съм нужда от това. Чувствах се така отпаднал. Очите му негладно заоглеждаха рафтовете с консерви, сардини и ярки рачешки щипки. Хората изнамират да ядат какво ли не. Измъкват храна от черупки, изчоплят с игла морски охлюви, късат от дървета, французите берат охлюви от земята, други от морето с въдица и стръв. Глупавите риби така и на нищо не се научиха хиляда години. Човек често не знае какъв риск поема, като си пъхва нещо в устата. Отровни плодове. Шипки и глогини. Викаш си кръгличко такова, значи става. Ярките цветове са все едно предупредителен сигнал. А и хората си предават от уста на уста и така повече се пазят. Първо го дай на кучето. Защото можеш да се излъжеш я по миризмата, я по вида. Плодовете често изкушават. Сладолед във фунийка. Крем. Инстинктът трябва да те води. Например онези портокалови горички. Откъде обаче изкуственото напояване. Блайбтройщрасе. Ами какво да кажем за стридите? Гнусни на вид като гъста храчка. Гадни черупки. Зор докато ги отвориш. На кого му е хрумнало? Хранят се с боклуци и канални нечистотии. Шампанско и стриди от Редбанк. Засилват половата активност. Афродизиак. Той беше пред Редбанк тази сутрин[97]. Стриди набива — на масата стар поплювко, ама в кревата не си поплюва. Не. В юни няма буквата р, значи никакви стриди[98]. Но от друга страна има хора, дето и вмирисано ядат. Заяк в гърне. Задушен. Ама първо трябва да го хванеш. Китайците ядат яйца на по петдесет години, отвътре сини и зелени[99]. Гощавка с трийсет блюда. Какво ли не можеш да забъркаш в тях. Така на някого му е текнало и за отровата. Мистериозни убийства. Онзи ерцхерцог, Леополд ли беше? Не. Да, или пък Ото, абе някой от онези Хабсбурги май? А кой беше онзи, дето обичал да яде пърхота от главата си? Най-евтиното ядене в града! Какво искаш, аристократи. После и другите, да не останат по-назад, и те гледат да им подражават. Мили също, тя пък разбиваше олио с брашно. Аз самият обичам да ям сурово тесто. Половината улов на стриди хвърляли обратно в морето, за да държат цената висока. Евтино ли е, никой не купува. Чер хайвер. Дават го тежко-тежко. Бяло рейнско в зелени бутилки. Голямо плюскане пада. Мадам, моля, опитайте това. Напудрена гръд, перли. Елитът. Каймакът на обществото. Трябват им изискани специалитети, за да минават за изискани. Отшелникът, виж, той с купа боб потиска смъдежа на плътта. Мой човек, знаеш ме, ела да хапнем. Кралска есетра[100]. Шерифът следи, за да може Кофи касапинът да тури ръка на де що има еленово и сърнешко в гората[101]. По право от предшественика. Уловиш ли нещо, половината му пращаш. А каква трапеза видях, като надникнах в кухнята на началника на държавния архив. Главният готвач с бял цилиндър на главата като равин. Фламбирана патица, лесно запалителна. Къдраво зимно зеле a la duchesse de Parme[102]. Не е зле да вписват в менюто и съставните продукти, за да знаеш какво ядеш. Много готвачи, хилава супа. Знам го от личен опит. Супите на прах Едуардс, подправени до непоправимост. Угояват гъски до оглупяване. Варят живи омари. Опитайте гъшия дроб, моля. Не е лошо да покелнерстваш в ресторант де лукс. Бакшиши, официални тоалети, полуголи дами. Госпожице Дюбидюс, позволете да ви прелъстя с морския си език, чисто филе с малко лимон. О, позволявате! От Дюбидюс към дибидюс. Сигурно е хугенотско име. Дю, дьо, ла, френска работа. Риба като риба, ама старият Мики Ханлън от улица Мур си скъсва задника, докато я улови, пари да печели, едно през друго, пръстът му все в рибешки хриле заврян. Името си не може да напише — върху чека, че къде другаде, — изкривил уста, усилие велико, като че шедьовър на живописта сътворява. Тъп като галош. Ама галошът струва петдесет хилядарки в английски лири. Свети Мики Михаилееее!

Две мухи се са заглавили между стъклата, ожужават прозореца.

Отпи от искрящото вино, изплакна си небцето, глътна го. Пресите за грозде в Бургундия мачкат зърната, набъбнали от слънчева топлина. Като таен допир е, разказва ти спомени. И омекналите му от виното сетива си спомниха. Скрити във високата папрат на хълма Хаут. Под нас заливът със съненото небе. Никакъв звук. Небето. Заливът аленееше към Лъвова могила. Зеленееше при Дръмлек. А към Сътън беше жълто-зеленикав. Полетата на подморието, разчертани от тъмнеещи водорасли, сякаш погребани градове. Косата й разпиляна върху сгънатото ми на възглавница сако, щипалките в ниския шубрак, ръката ми под нейния тил, ще ме отхвърли ли? О, чудо! Хладна и мека от благовонни масла, ръката й ме докосна, погали: впитите й в мен очи не се извърнаха. Останал без дъх лежах върху нея, пълните й устни напълно отворени, целунах я в устата. Ммм! Лекичко ми прехвърли в устата хапка от кейка с ким — топла и сдъвкана. Сладникавата каша, която устата й бе сдъвкала със сладко-кисела слюнка. Сладост: изядох я с радост. Младостта на живота, устните й се начупиха. Меки, топли, лепкави, твърди като желе. Очите й — цветя, вземи ме, молеха те. Отнякъде се търкулнаха камъчета. Тя не помръдна. Коза. Наоколо никой. Високо, високо към върха Бен на хълма Хаут сред рододендроните припкаше коза, катереше се със сигурни копита и цвъкаше барабонки. Скрита във високата папрат, тя се изсмя в топлите ми обятия. Не издържах, притиснах я под себе си, целувах я; очите й, устните й, изпънатата й шия, пулсиращата гръд, женските й гърди, дантелата на блузата й едва ги удържаше, едрите й, подути и навирени от желание зърна. Пъхнах й горещия си език. Тя ме целуна. Бях целунат. Цялата копнееше да ми се отдаде, разроши косата ми. Целуна ме, тя ме целуна.

Аз. Тогава и сега.

Заклещени, мухите продължаваха да жужат.

Сведеният му поглед проследи безмълвните вени на дъбовия тезгях. Красота: извивките му, извивките са красота. Закръглени богини, Венера, Юнона: извивките, от които светът се възхищава. Мога да ги видя в музея при библиотеката, наредени в кръглата зала, голи богини. Помага на храносмилането. Не ги е грижа дали ги зяпат мъжете. Нека всички ги видят. Никога нищо не говорят, искам да кажа на такива като Флин. Но да кажем, че проговори, Галатея на Пигмалион, какви ще бъдат първите й думи? Простосмъртен! Ще го постави на мястото му. Сърбат нектар в трапезарията заедно с другите столуващи богове, златни прибори и посуда, лее се амброзия. Не е като да набиват обяд за шест пенса от варено овнешко с моркови и ряпа и шише евтина бира. Нектар е това, бе! Все едно да пиеш електрическа енергия: храната на боговете. Прекрасни женски форми, изваяни по кралски. Безсмъртна красота. А ние тъпчем храна през едната дупка, през другата излиза: храна, лимфа, кръв, лайна, земя, храна, както огняр пълни пещта. И те сигурно имат. Никога не съм поглеждал. Но днес ще надникна. Пазачът няма да ме види. Ще се наведа, уж съм изпуснал нещо на земята и ще погледна дали е така.

Откъм мехура му пристигна леко напомняне, че трябва да отиде дотам, та да не стане белята. С мъжка решителност изпи чашата си до дъно и тръгна, отдават се на простосмъртни, искат си като мъже, използват ги за любовници, младеж от нея дар получи, такава чест да му се случи.

Щом скърцането от обувките му заглъхна, Дейви Бърн вдигна очи от касовата книга и рече:

— Какво работи? Не беше ли нещо в застрахователния бранш?

— Отдавна се махна оттам — отвърна му Гагата. — Сега набира реклами за Фриман.

— На вид ми е добре познат — продължи Дейви Бърн. — Да не би нещо да го е сполетяло?

— К’во да го е сполетяло? — почуди се Флин Гагата. — Нищо не съм чувал. Защо питаш?

— Защото е в траур.

— Така ли? — озадачи се Флин Гагата. — Вярно бе, прав си. Нали го попитах дали всичко е наред у дома. Точно така, не бъркаш. Вярно, че беше в траур.

— В такива случаи никога не задавам въпроси — рече Дейви Бърн с много човещина в гласа си, — като видя, че някой е в траур. Само по-зле им става.

— Не е жена му във всеки случай — продължи Флин Гагата. — Видях го не вчера, оня ден, излизаше от млекарницата на жената на Джон Уайз Нолан, дето е на улица Хенри, с каничка сметана в ръка да я носи вкъщи на половинката си. Гледана жена е тя, само това ще ти кажа. Печени пилета.

— Добре ли му плащат във Фриман? — попита Дейви Бърн.

Флин Гагата сви устни.

— Сметаната не е от рекламите. Това, дето му плащат, и за пушена сланина не стига.

— Тогава как? — попита Дейви Бърн и вдигна глава от книгата.

Флин Гагата размаха пръсти във въздуха като жонгльор. После намигна.

— От гилдията[103] ще да е — рече.

— Не думай! — отвърна му Дейви Бърн.

— Няма майтап — каза Гагата. — Древен орден, нов порядък. Приемаш — влизаш. Вход свободен само за свободни мъже. Светлина, живот и любов, чрез Бога. Те му дават по едно рамо. Това ми го каза един, ами… Няма да ти кажа кой.

— Това сигурно ли е?

— И още как, а иначе ордена си го бива — отсече Флин Гагата. — Като закъсаш и те са насреща. Знам един, дето се опитваше да се промъкне, ама там не се влиза току-тъй. Затворен кръг са, херметически затворен. Ама хубаво правят, дето не допускат жени.

Дейви Бърн се усмихнапрозяикимна, всичко наедно:

— Пчииихуууу!

— Има обаче една жена — продължи Гагата, — която се скрила в салонния часовник, ей тъй от едното любопитство, да види какво толкоз мистичничат. Ала за зла врага ония я подушили и на бърза ръка я заклели в майстор масон. Била от рода Сейнт Леже от Донерайл.

Дейви Бърн, след като най-накрая успя да сключи чене, каза с просълзени от прозявката очи:

— Ама сигурно ли е? Прибран, приличен човек като него, да не повярваш. Често се отбива насам, ама как веднъж не го видях да мине границата.

— Никога! И Господ не мож’ го накара да се насвятка — отсече Флин Гагата. — Почне ли се с преливането, той се изнизва. Не го ли виждаш как току поглежда часовника си? О, не си забелязал. Ако го поканиш да пийнете, първото нещо, което ще направи, е да си извади часовника да види дали му е времето. Бог ми е свидетел, тъй прави.

— Има такива хора — рече Дейви Бърн. — На разсъдлив ми мяза.

— Абе, което е вярно, вярно е — рече Флин Гагата и пак шмръкна шумно. — Знае се, че и той е помагал на тоз-онзи. Ако трябва да бъдем справедливи. О, Блум си има своите добри качества. Но има едно нещо, което никога и за нищо на света няма да направи.

Ръката му извъртя един подпис с въображаема писалка върху плота до грога.

— Да, да, знам — рече Дейви Бърн.

— Никога нищичко черно на бяло — отсече Флин Гагата.

Влязоха Пади Ленард и Бантъм Лайънс, последвани от Том Рошфорд, който милваше коремчето си под тъмночервената жилетка.

— Добър ден, Бърн.

— Добър да е, господа.

Тропосаха се право на бара.

— Кой ще викне по едно? — попита Пади Ленард.

— Аз съм прегракнал — отвърна му Флин Гагата.

— Добре тогава, какво да бъде? — попита Пади Ленард.

— Аз съм на без алкохол — рече Бантъм Лайънс.

— Какво? — извика Пади Ленард. — Откога, за Бога? А ти, Том?

— Как е стомашната канализация? — подкачи го Гагата и отпи.

Вместо отговор Том Рошфорд го блъсна в гърдите и му скръцна със зъби.

— Господин Бърн, бихте ли ми дали чаша вода? — направи се на любезен.

— Разбира се, сър.

Пади Ленард изгледа впиянчените си сархоши.

— Ангелчета небесни! — рече. — Виж кого съм взел да черпя! Пияндета, няма що! Чаша вода и на без алкохол! И като ги знам, че и светеното вино от олтара няма да се посвенят да гаврътнат. Сега обаче всеки скътал в ръкава си по един скапан кон за Златната купа. Залагат на сигурно.

— Зинфандел, а? — попита Флин Гагата.

Том Рошфорд изсипа едно прахче от хартийка в чашата пред себе си.

— Пусти киселини! — изруга и отпи.

— Сода за хляб най-добре помага — рече Дейви Бърн.

Том Рошфорд кимна и пак отпи.

— Зинфандел викаш, а?

— Нищо не казвай! — намигна Бантъм Лайънс. — Аз ще хвърля моите си пет лири на к’вото сам реша.

— Слушай, ако си човек на място, и на нас ще кажеш, мамка ти! — обади се Пади Ленард. — Кой ти подшушна?

Господин Блум, на излизане от мястото, вдигна три пръста за довиждане.

— Сбогом! — провикна се Флин Гагата.

Другите се обърнаха.

— Това е въпросният, дето ми подшушна — изшептя Бантъм Лайънс.

— Мяууу, не! — извика презрително Пади Ленард. — Господин Бърн, сър, след това ще вземем две малки джеймсънчета и…

— И същото безалкохолно — любезно го подсети Дейви Бърн.

— А! — възкликна Пади Ленард. — И един биберон за кърмачето.

Господин Блум пое към улица Досън, докато езикът му старателно почистваше зъбите. Трябва да е нещо зелено, може би парче от спанак. С тези новите рентгенови лъчи веднага откриваш всичко.

При Дюк Лейн един прегладнял териер се давеше с изхвърлен вмирисан кокал, жвакаше го между камъните на калдъръма, накрая го излапа лакомо. Преяде. Повърна с благодарности, след пълно усвояване на съдържанието. Първо десертът, после второто. Господин Блум го заобиколи предпазливо. Преживни животни. Започна второто. Движат горната си челюст. Дали Том Рошфорд ще успее да направи нещо с онова негово изобретение? Губи си времето да го обяснява на Флин, дето акълът му само в пиенето. Всички кльощави имат голяма глътка. Трябва да им осигурят зала или друго някакво място, където да се събират изобретателите и да си изобретателстват на воля. Тогава, разбира се, там ще е пълно с досадни откачалки.

И той си затананика финала на операта, проточвайки песента в тържествено ехо:

Don Giovanni, a cenar teco

M’invitasti[104]

Ето че вече се чувствам по-добре. Бургундско и пак бургундско. Оправи ми настроението. Кой го е дестилирал за пръв път? Сигурно някой, изпаднал в дълбока меланхолия. И добил пиянска смелост. Трябва да отида до националната библиотека да проверя този Килкени Пийпъл.

Голите чисти клозетни чинии в очакване на своите клиенти, подредени във витрината на Уилям Милър, водопроводчик, обърнаха хода на мислите му. Значи могат да проследят целия път; глътнеш игла и след години тя току се покаже през някое ребро, пребродила е цялото тяло, от жлъчния канал се прекачила в далака, откъдето бликнал сплин, стомашни сокове, черва, намотани като корабни въжета. А клетият галфон трябва да стои през цялото време с вътрешностите на показ. В името на науката.

— A cenar teco.

Какво ли означава това teco? Може би довечера.[105]

Дон Жуан, ти отправи ми покана.

Довечера вечеря с теб.

Ръм-тара-ръм, та-ръм, та-ръм.

Не се връзва.

Кийс: два месеца, ако кандърдисам Нанети. Значи две лири и десет шилинга или и осем. Три ми дължи Хайнс. Две по единайсет. Рекламата на Лрескът, ако успея да я подновя. Две по петнайсет. Всичко около пет гвинеи. При добър късмет.

Мога да купя на Моли една от онези копринени фусти в същия цвят като новите й жартиери.

Днес. Да, днес. Не мисли!

А после да заминем на юг. Да обиколим английските минерални бани? Брайтън. Маргейт. Пристани и лунна светлина. Гласът й се носи над водата. Красавици на плажа. До пивницата на Джон Лонг някакъв хайлазин безделничи, потънал в тежки мисли, гризе покритите си с корички кокалчета. Бива го за всичко, работа търси. Малка надница. Непридирчив на ядене.

Господин Блум извърна глава от некупените торти във витрината на сладкарницата на Грей и мина покрай книжарницата на преподобния Томас Конелан. Защо напуснах римската църква? Птиче гнездо[106]. Жени го стопанисват. Разправят, че по време на големия глад давали на малките просячета супа срещу обещание да приемат протестантската вяра. Та не постъпи ли така и обществото с бедните евреи? Същата уловка. Защо напуснахме църквата на Рим?

Сляп младеж стоеше и почукваше по бордюра с тънкото си бастунче. Трамвай не се виждаше. Иска да пресече.

— Да пресечеш ли искаш? — попита го Блум.

Слепият младеж не му отговори. Плоското му като стена лице се посмръщи. Взе неуверено да върти глава.

— Сега си на улица Досън — каза му господин Блум. — Моулсуърт е точно отсреща. Искаш ли да пресечеш? В момента нищо не минава.

Вдигна бастунчето си и трепетливо посочи наляво. Очите на господин Блум проследиха посоката и видяха, че пред Дрейго е спрял фургонът на бояджийницата. Къде съм виждал тази набрилянтинена коса, като бях, тогава ли? Оклюмали коне. Файтонджията в пивницата на Джон Лонг. Утолява жаждата си.

— Да, там има един фургон — каза му господин Блум, — но е спрял. Не се движи. Ще ти помогна да пресечеш. На Моулсуърт ли искаш да излезеш?

— Да — отвърна младежът. — И после на Фредерик.

— Хайде — подкани го господин Блум.

Нежно подхвана тънкия кокалест лакът, после улови увисналата ръка, за да я поведе напред.

Кажи му нещо. Или по-добре не, да не рече, че се държа покровителствено. Нямат доверие на това, което им казваш. Пусни нещо тривиално.

— Дъждът ни се размина.

Никакъв отговор.

Петна по сакото му. Предполагам, че се цапа, докато яде. Всичко му е с различен вкус. Първо с лъжичка са го хранили. Ръката му е като на дете. Каквато беше и на Мили. Крехка и деликатна. Сигурно разбира как изглеждам само чрез допира на ръката ми. Дали има име. Фургон. Дано не закачи с бастуна си краката на конете, задремали след тежкия ден. Точно така. Знае да внимава. Винаги зад бик и пред кон[107].

— Благодаря, сър.

Разбрал е, че съм мъж. По гласа.

— Така добре ли е? Първо завий наляво.

Слепият младеж взе отново да почуква по бордюра и продължи по пътя си с бастуна напред.

Господин Блум повървя подир безоките крака, подир най-обикновения костюм от туид рибена кост. Клетият младеж! Наистина, как успя да разбере, че онзи фургон е там? Усетил го е. Сигурно виждат нещата с чело. Осезават обемите. Теглото. Дали ще усети, ако нещо се премести. Дали ще почувства отворилата се празнина. Почуквайки с бастунчето си по калдъръма, сигурно е добил странна представа за Дъблин. Дали би могъл да мине по най-прекия път, ако нямаше това бастунче? Безкръвно благочестиво лице като на онзи, дето щял да става свещеник.

Пенроуз! Точно така му беше името!

Виж само колко неща могат да се научат да правят. Да четат с пръсти. Да акордират пиана. А ние се изненадваме, че изобщо имат акъл в главата си. Защо ако сакат или гърбав човек каже нещо, което бихме казали и ние, веднага решаваме, че е много умен. Разбира се, че сетивата му са свръхразвити. Бродират. Плетат кошници. Хората трябва да им помагат. Дали за рождения ден на Моли да не купя една кошничка за ръкоделие. Тя мрази да шие. Това ще й бъде отговорът. Наричат ги тъмни хора, защото живеят на тъмно.

И обонянието им е по-развито. Непрекъснато отвсякъде ги връхлитат всевъзможни миризми. Подушват и всеки отделен човек. А през пролетта, през лятото: какви ли не миризми. И вкусове. Казват, че не можеш да дегустираш вино със затворени очи, нито когато си настинал. Освен това твърдят, че на тъмно и пушенето не доставяло удоволствие.

А с жена, например. Като нямат зрение, сигурно и свян им липсва. Ето, онова момиче, което минава покрай института Стюарт, гордо вирнала глава. Погледни ме. Не съм за изпускане. Сигурно е ужасно странно да не можеш да я видиш. Усеща я като форма в съзнанието си. Гласът, пламналите пръсти, когато я докосва, сигурно вижда очертанията й, извивките. Ръцете в косата й. Сигурно може да каже дали е черна, например. Чудесно. Да речем, че е черна. После продължава по бялата кожа. Усещането вече е друго. Усещане за бяло.

Пощата. Трябва да отговоря. Днес обаче не съм в настроение. Ще й изпратя пощенски запис за два шилинга и половин крона. Приеми моя скромен подарък. Ето, и книжарничката за канцеларски материали е наблизо. Чакай. Помисли, не бързай.

Нежно и бавно прокара пръст по косата си, сресана зад ушите. Отново. Като влакна от фина, фина слама. После пръстът му опипа кожата на дясната буза. Покрита с мъх. Не е достатъчно гладка. Най-гладка е кожата на корема. Наоколо никой, нали? Онзи вече сви по улица Фредерик. Сигурно отива да оправи пианото в танцувалната академия Левънстънс. Сега е моментът да си оправя тирантите.

Като мина покрай пивницата на Доран, пъхна ръка между жилетката на костюма си и панталоните, лекичко измъкна ризата си и опипа отпуснатата гънка на корема. Знам, че е бяло-жълтеникава. Трябва да опитам и на тъмно.

Издърпа ръката си и си оправи дрехата.

Клетият слепец! Още дете. Ужасно. Наистина ужасно. Какви ли сънища сънува, като не вижда нищо? Животът за него е сън. Къде е справедливостта? Да се родиш такъв. А и всички онези жени и деца навръх празника, тръгнали на екскурзия. Изгорели, издавили се в Ню Йорк[108]. Холокост. Карма наричат това преселение на душите заради извършени в минал живот грехове. Прераждането или нейното ментеб-сихоза. Боже, Боже, Боже! Жалко, колко жалко, някак трудно е да го проумееш.

Ето го и сър Фредерик Фолкинър, влиза в сградата на франкмасоните. Тържествен като Трой[109]. Наобядвал се е до пръсване на Ърлсфорт Теръс. Все приятели от едно време пресушават най-малко един магнум[110]. Сладки спомени за съда, за смешни заседания и престъпните полицейски хроники. И тогава взех, че го осъдих на десет години. Сигурно би запушил нос при аромата на моето бургундско. За тях само избрани сортове от добри реколти, годината — изписана върху прашното шише. Има си собствени разбирания за справедливост и ги демонстрира в градския съд. Доброжелателен дядка. Полицията според него, не ще и дума, пълни цели кашони със списъци на арестувани по всевъзможни обвинения, колкото да си отчете производствения план и да си вземе процента за преизпълнение. На такива отсича: кръгом и обратно! Но за лихварите е същинско страшилище. На Рубън Джей му дръпна такова конско, че му разката фамилията. Но той наистина е това, на което викат мръсен евреин. Голяма власт имат тия съдии. Свадливи стари пияндета с перуки. Все ръмжат сърдито като бяла мечка в топло време. И накрая: дано Бог се смили над душата ти[111].

Ето и табелката. Базарът Майръс. Негово превъзходителство вицекралят на Ирландия. Нали днес сме шестнайсети. Набират средства за болницата Мърсър. За първи път Месия беше изпълнена с тази цел. Да, ораторията на Хендел. Дали да отида? Болсбридж. Майната му на Кийс. Какво толкова съм се лепнал за него като удавник, файда няма. Добротата ми се изчерпа. На входа все ще се намери някой познат.

Господин Блум стигна до Килдеърска. Първо трябва библиотеката.

Сламена шапка под слънцето. Светлокафяви обувки. Панталони с маншети. Той е. Той е.

Сърцето му се разтупка. Свий надясно. Към музея. Към богините. И той сви надясно.

Дали не бъркам? Май не. Не искам да поглеждам натам. С това пламнало от виното лице. Защо ми трябваше? Прекалено съм се разбързал. Да, по-полека. Просто си вървя. Не искам да поглеждам. Не искам. Продължавай!

Пое право към портата на музея с широки подплашени крачки, плахо повдигна поглед. Красива сграда. Дело на сър Томас Дийн[112]. Не ме ли следи?

Сигурно не ме е забелязал дори. С блеснали очи.

Учестеният му дъх заизлиза на пресекулки. Бързо! При студените статуи, там е тихо. След миг и ще бъда в безопасност.

Не, не ме е видял. Малко след два. При портата.

Сърцето ми!

Очите му още пулсираха, когато отпусна поглед върху кремавите извивки на камъка. Сър Томас Дийн май си падаше по гръцката архитектура.

Търся ли нещо?

Неспокойната му ръка затършува в джоба и извади сгънатия лист с Агендат Нетаим. Ама къде е?

Трескаво затършува.

Напъха обратно Агендата.

Следобед, така каза тя.

Ето, търся. Да, онова. Пребъркай всички джобове. Кърпа. Фриман. Къде, по дяволите? А, да. Панталоните. Портмоне. Картоф. Къде, по дяволите, съм го заврял?

Побързай. Върви спокойно. Още малко. Сърцето ми.

Ръката му продължи да опипва за въпросното „къде съм го сложил“ докато го напипа в задния джоб. Калъп сапун във влажен, полепнал по него вестник. Сапунът! Да. И портата.

Най-накрая в безопасност!

Бележки

[1] Лестригоните

Време на действието: един часът на обяд. Място: Блум се придвижва на юг, прекосява река Лифи и поема към кръчмата на Дейви Бърн, след което се отправя към Националната библиотека. Орган: хранопровод. Изкуство: архитектура. Цвят: няма. Символ: полицаи. Техника: перисталтична.

Съответствия: Глад — Антифат. Храна — дъщерята на Антифат като примамка. Зъби — лестригоните.

[2] „Христовите братя“ са римокатолически орден, който поддържал училища за бедни деца при символична такса. Обучението им било по-скоро насочено към практиката и живота и по това се различавали от йезуитите, които държали на чисто академичното образование, поради което били на почит в лицето на дъблинчани.

[3] YMCA (Young Men’s Christian Association) — Асоциация на младите християни.

[4] Очевидно листчето е съдържало въпроса: „Ти опра ли дрехите си, блудний, избели ли ги с кръвта на Агнеца?“ Перифраза от Откровение на свети Йоан 7:14-15.

[5] Съществуват твърдения, че ирландските друиди са принасяли човешки жертви на своите олтари.

[6] Джон Александър Дауи (1847–1907) — евангелист, който се представял за третото превъплъщение на пророк Илия и през 1901 г. искал да създаде град Цион до Чикаго. След време обаче собствените му привърженици се разбунтували срещу него, обвинявайки го в злоупотреба със средства, тирания и несправедливост, проповядване на полигамия и други тежки грехове.

[7] Двама американски сектанти и пламенни проповедници, които посещават Дъблин през 1904 г.

[8] Около 1870 г. англичанинът Джон Пепър за пръв път изработва фосфоресциращи костюми, които с помощта на специално осветление и тъмни завеси, са били използвани при сценични представяния на духове и др.

[9] Срв. „И аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.“ Битие 45:18.

[10] Малки кифлички, които се приготвят специално за Разпети петък. Тук Блум свързва постите по Разпети петък с тези на Йом Кипур, смятайки първите за нарушение на строгия пост в сравнение с Йом Кипур.

[11] „Доказателството на пудинга е в изяждането му.“ — „Дон Кихот“, първа книга, седма глава.

[12] Става дума за известната дъблинска пивоварна „Гинес“, в която през 1904 г. са работили три хиляди души.

[13] През 1904 г. устието на река Лифи, която разделя Дъблин надве, е приличало по-скоро на клоака.

[14] „Хамлет“, първо действие, пета сцена.

[15] Така се нарича красивото горно течение на реката, западно и южно от Дъблин, но не и онази част, която е близо до устието. Виж бел. 12 по-горе.

[16] Часовникът на сградата на „Пристанищна управа“ имал голяма топка на метален прът, нагласена така, че да пада точно в един часа по обяд всеки ден. Дъблинчани смятали, че е свързан с обсерваторията в Дънсинк, и по него си сверявали часовниците.

[17] Сър Робърт Бол (1840–1913), кралски астроном и директор на обсерваторията в Кеймбридж, Англия. Бол е роден и отрасъл в Дъблин. Известен е още като автор на много популярни книги по астрономия. Споменатата тук книга се нарича „История на небето“ (1885).

[18] „Бас“ е много силна английска бира. Внасянето й в Ирландия през двайсетте години на XIX в. предизвикало голямо недоволство, дори бунтове.

[19] Бившият работодател на Блум.

[20] Става дума за собственици на рекламни агенции — първият измислен, вторият действително съществуващ.

[21] Намек за жената на Лот.

[22] Метох, стопанисван от сестрите кармелитки.

[23] Става дума за колоездачни състезания между отбори на Дъблинския университет и клуба „Хариър“.

[24] На 4 май 1894 г. всички сгради, собственост на фирмата „Арнот“, били напълно унищожени от пожар.

[25] Тук е видоизменена молитвената фраза: „За онова, което ще ни се даде, нека отсега благодарим Богу.“

[26] „Историята на Пенденис“ (1850) е роман от Уилям Такъри (1811–1863).

[27] За тази случка става дума още на няколко места по-нататък в романа. Блум за малко да бъде арестуван заради продажба на билети за „Привилегированата кралска унгарска лотария“, издадени от правителството на Унгария (такъв случай е бил изнесен във вестниците), но очевидно членовете на местната масонска ложа са го отървали от ареста. Съществувала е забрана за разпространението на билети от лотарии на чужди страни.

[28] Маншън Хаус се нарича официалната резиденция на кмета на Дъблин.

[29] Дълъг шарф от кожа, коприна или пера, който жените носят около врата.

[30] Блум очевидно намеква, че не може да се прибере вкъщи да се преоблече от страх да не свари Моли в обятията на Бойлан.

[31] Тук Блум смесва две известни песни: „Ще го погребват утре“ на Феликс Макгленън и „В цъфналата ръж“ на Робърт Бърнс.

[32] В сградата на Християнския съвет на улица „Аби“ раздавали храна за бедни срещу едно пени или половин пени. Хората се хранели прави на тезгях, към който с верижки били прикрепени и съдовете, и приборите.

[33] При гледането на карти асо пика означава нещастие: завист, злоба, несполука, дори смърт.

[34] Известен дъблински чешит с прякор Ендимион, за когото Оливър Сейнт Джон Гогарти казва, че бил самото олицетворение на обърнатата с краката нагоре ирландско-дъблинска действителност.

[35] Ексцентрик, луд (ивр.)

[36] Шотландците Джеймс и Питър Коутс били производители на платове, които през 1896 г. се обединяват с най-големия си конкурент „Кларк & Co.“, след което, поради установения монопол на пазара, фирмата им бележи значителен икономически растеж и съответно покачване на цената на борсовите им акции.

[37] Седмичник, занимаващ се с проблемите на провинцията, неща като конни състезания и земеделие, който излизал в Дъблин всяка събота.

[38] Целият цитат от пиесата на Оскар Уайлд „Жена без значение“ гласи: „Английският благородник, препуснал с всички сили по полето след една лисица — глупавото гони негодното за ядене.“

[39] При лов се смята, че онзи, който пристигне пръв при хрътките, които сдавят лисицата, е яздил изключително добре, смело, дори безразсъдно.

[40] Цитат от „Хамлет“, второ действие, втора сцена.

[41] Верига заведения, в които се предлагали „здравословни храни“, предимно млечни продукти и мляко.

[42] Дъблинският замък (Замъка) — така се нарича градската резиденция на вицекраля на Ирландия, който се назначавал от Англия. В него се помещавали и кабинетите на високопоставени служители на короната, административни отдели и Кралската ирландска жандармерия.

[43] Хлороформ за успокояване на родилните болки е даден за пръв път на кралица Виктория при раждането на принц Леополд през април 1853 г. Кралицата е имала наистина девет деца: четирима синове и пет дъщери.

[44] Тук Блум очевадно си мисли за принц Албърт, съпругът на кралица Виктория, за когото се говорело, че страда от туберкулоза и затова имал толкова много деца, тъй като по онова време се ширела безпочвената теория, че страдащите от туберкулоза са много активни сексуално. Всъщност принцът умира от коремен тиф.

[45] Всъщност става дума за Националната банка на Ирландия, в чиято сграда се е помещавал ирландският парламент, преди да бъде разпуснат през 1800 г. след подписването на декрета за съюза.

[46] Намек за това, че ирландският поет Томас Мур (1779–1852) е бил набеден от отец Махони, че известните му „Ирландски напеви“ представляват превод от френски и латински източници. Това е станало с нарочна статия, озаглавена „Мо шеничествата на Том Мур“.

„Стекли се отвред води“ е едно от стихотворенията в „Ирландски напеви“.

[47] Една от героините в разказа „Мъртвите“ от сборника „Дъблинчани“.

[48] Майкъл Болф (1808–1870) — ирландски музикант, цигулар и композитор, включително на операта „Кастилската роза“ (1857).

[49] Джоузеф Чембърлейн (1836–1914) — английски държавник, противник на политиката на самоуправление на Ирландия, поради което не се ползвал с популярност сред ирландците. Посещението му в Дъблин на 18 декември 1899 г. било посрещнато с масови протестни акции, ръководени от Джон О’Лиъри и Мод Гон в подкрепа на бурите и срещу англичаните в Англо-бурската война (1899–1902).

[50] Освен цитат от книгата на пророк Иезекиил 1:16, това е и израз клише за сложните и неведоми взаимоотношения между хората.

[51] Отново става въпрос за Англо-бурската война. Споменатият в следващото изречение Кристиан Р. Де Вет (1845–1922) е известен бурски пълководец.

[52] Седалището на уексфордските бунтовници по време на въстанието от 1798 г., както и мястото на последното им поражение от англичаните на 21 юни 1798 г.

[53] Става въпрос за песента „Бог да пази Ирландия“ от Т. Д. Съливан (1827–1914): „Дали на ешафод висок/ или на бойното поле/ за теб, Ирландийо, с любов/ ний кости ще положим в гроб.“

[54] Персонаж от пиесата „Шогрон“ (1874) на ирландския драматург и популярен комик Дайън Бусико (1822–1890), където въпросният Дъф е полицейски доносник. Самият Бусико освен драматург е бил актьор, режисьор, както и много популярен изпълнител на женски роли, което става ясно по-нататък от текста.

[55] Любопитния Том води началото си от една легенда от XI в. за лейди Годайва, която помолила съпруга си Леофрик, граф на областта Мерсия, да освободи народа от тежките данъци. Той се съгласил, при условие че тя мине на кон през градския пазар в Ковънтри съвсем гола, което тя направила. В знак на благодарност и от уважение към смелостта й жителите на града си останали вкъщи, за да не я гледат гола. Единствен Том Шивача не издържал, погледнал я и ослепял. Оттук и Любопитния Том.

[56] Джеймс Стивънс наистина имал такава организация, при която пирамидата включвала десетчленки с един отговорник, като всички контактували директно и само с него. Отговорниците образували дивизионен център, а на върха на пирамидата се намирал Върховният съвет и само неговите членове били наясно със съществените въпроси в организацията. Това било направено, за да се предотврати достъпа на доносници, но в крайна сметка системата се оказала силно уязвима и това се разбрало по време на Фенианското въстание през 1867 г.

[57] След бягството си от затвора в Ръчмънд и дългото укриване в Дъблин, от Лъск, малко селце северно от Дъблин, Стивънс се качил на корабче за пренасяне на въглища, което го отвело в Шотландия, а оттам с влак — в Лондон, където една нощ преспал в хотел „Палас“, а не в „Бъкингамския палас“, както иронично го нарича Джойс, близо до гара „Виктория“, откъдето поел първо към Франция, после към Америка.

[58] В Армията на спасението (осн. 1865) предлагали хляб за едно пени на всеки, който се присъедини към тях, докато маршируват по улиците след духовата музика.

[59] Известни праисторически камъни в Ирландия, които се издигат в кръг. Не се знае дали са друидски светилища или гробни ограждения.

[60] Тези кули са запазени в страната и до ден-днешен, винаги в близост до старите ирландски манастири. Предполага се, че са били построени някъде от IX в. до XII в. и са използвани за наблюдателници и убежища по време на скандинавските набези.

[61] Всъщност името на въпросния предприемач е Майкъл Къруан (а не Керван), известен със строителството на евтини жилища в зоната източно от парка „Феникс“ в западен Дъблин.

[62] Джон Хауард Парнел (1843–1923) — брат на Чарлс Стюарт Парнел. Бил е член на парламента от квотата на Южен Мийд в периода 1895–1900. През 1904 г. става началник на полицията в Дъблин.

[63] Намек за поверието, че колкото по-умен е единият от двама братя, толкова по-глупав е другият.

[64] Франсис Изабел Парнел или Лудата Фани, една от сестрите на Парнел, била много активна участничка в ирландското национално движение. Другата, Емили Парнел, се омъжва за капитан Артър Дикинсън. След смъртта на Парнел именно тя пише биография на брат си под заглавието: „Грешката на един патриот“, за която вестник „Айриш Таймс“ отбелязва, че трябвало да се казва: „Грешката на сестрата на един патриот“, тъй като била посрещната с явно неодобрение от страна на неговите привърженици.

[65] Изразът има историческа етимология. Означава, че когато един политик се провали в голямата политика, обикновено му намират добре платена длъжност без служебни задължения.

[66] При въпросните събирания в парка „Феникс“, ирландските патриоти демонстративно и символично са изяждали голямо количество портокали (orange), за да дразнят оранжистите, тоест проанглийски настроените протестанти.

[67] Джойсоведите и досега не са наясно за какво точно си говорят двамата мъже, чийто разговор Блум неволно дочува. Догадките са много. Едни посочват Първо послание до коринтяни 10:11. Друга версия е тази на Хю Кенър, а именно че „британската икономическа власт и нейните пипала се протягат към Ирландия, а нейните две глави са Лондон и Единбург“ и именно те пречат на Ирландия да се развива, затова и едната има шотландски акцент.

[68] Джордж Уилям Ръсел сам разказва как е избрал своя псевдоним. Опитвал се да нарисува божествения ум, но изведнъж нещо му подшушнало: „Наречи картината раждането на Еон (AEON)“. По-късно отива в Националната библиотека и не щеш ли, погледът му случайно попада върху думата aeon на страницата на една отворена книга. Тогава приема, че този псевдоним му е подсказан свише.

[69] Албърт Едуард или Едуард VII, крал на Англия.

[70] Артър Едмънд е г-н Гинес.

[71] В края на XIX в. вегетарианските готварски книги препоръчвали варене на зеленчуците в сода бикарбонат, за да се запази свежият им цвят. Фактът, че готвенето със сода унищожава витамините в зеленчуците не е бил известен, тъй като витамините са открити едва през 1912 г.

[72] Магазин за произведения на изкуството и бижута, който се намирал на улица „Насау“ №30.

[73] Виж бел.3, гл.4.

[74] Тук Блум поправя първоначалната си грешка. Часовникът наистина отмерва времето според Гринич.

[75] Моли и Бойлан си тананикат песента на Томас Мур „Млада майска луна“.

[76] Жаргон, който означава полово сношение. Въпросът се задава като единият бодва дланта на другия със средния си пръст. Същият жест се повтаря, ако отговорът е „да“.

[77] Търсете жената (фр.).

[78] Герой от разказа „Пансионът“ от сборника „Дъблинчани“.

[79] Блум си припомня разорението на Пат Кинзела, който навремето бил собственик на мюзикхола „Арфата“ на улица „Адам Корт“.

[80] За прекъснатия полов живот между Блум и жена му Моли след смъртта на сина им интерпретаторите дават две обяснения: първо, ширещото се по онова време суеверие, че здравето на детето идва от майката, а болестите — от бащата. И той не иска да създава деца при това положение. Друга група джойсоведи обаче твърдят, че мъжкото и женското у Блум, когото всички те схващат като андрогин, са така уравновесени за момента, че той не желае да нарушава този баланс. И двете версии звучат еднакво приемливо.

[81] Хугенотите, които намират убежище в Ирландия в края на XVII в., се заселват предимно в Дъблин, както и в протестантския север. Те донасят със себе си текстилни станове, бои и техники за тъкане.

[82] Каузата е свещена (ит.). Ария от операта „Хугеноти“ от Дж. Майербер. Правилното изписване на „кауза“ е cause, а не causa, както е в оригинала.

[83] Очевидно Блум прочита това указание върху някои от платовете на витрината. Навремето се смятало, че за да не се измие боята от тъканите, те трябва да се перат в дъждовна вода, тъй като тя е по-мека.

[84] Не е без значение това, че Моли Блум е родена на 8 септември, тоест в деня на Рождество на Пресвета Богородица.

[85] Става въпрос за старо поверие, според което ако жена вдигне игла или друг остър предмет от пода, ще срещне нов любим. Жените отбягвали да го правят, за да не се раздвояват в чувствата си.

[86] Тук историческите познания на Блум изглеждат доста объркани. Той очевидно си спомня поемата на Самюъл Фъргюсън „Погребението на крал Кормак“, според която крал Кормак се задавил с рибена кост. Но той не е бил „последният езически крал“, а според ирландската традиция крал-основател и първият законодател на Ирландия. Той прогласява Тара за столица и името му се свързва със златен век за Ирландия. Според легендите той наистина приел християнството, с което толкова разгневил друидите, че те пуснали демони да направят така, че Кормак да се задави, докато обядва със сьомга. Това става около 254–277 г., тоест преди появата на свети Патрик, който започва своята мисия в Ирландия около 385–461 г. и тогава се среща в Тара с тогавашния крал Легхер (Лиъри), който се съгласява единствено да не пречи на мисията му, затова и „не я преглътнал докрай“.

[87] „Хамлет“, трето действие, четвърта сцена.

[88] Има се предвид английската поговорка „да се родиш със сребърна лъжица (не нож) в устата“, което означава да се родиш с късмет и богатство.

[89] Под паметника, който в момента не съществува, е имало чешма с отпуснати от общината чаши за пиене.

[90] Смес от бира с безалкохолно.

[91] Популярна по онова време шега, че канибалите не искали да ядат белите мисионери, защото месото им било много солено.

[92] Книга на Еклисиаста 8:15.

[93] Игра на думи с поговорката „студен като краставица“ (букв.), която означава „невъзмутим и безчувствен човек“.

[94] Работното време на кръчмите било строго регламентирано. За да се избегнат забавяния и санкции, часовниците в заведенията били нарочно поставени с пет минути напред.

[95] Точно такива са цветовете на участващия в дербито Леополд дьо Ротшилд и кобилата му е спечелила при силна буря на 20 май 1904 г.

[96] Поговорка, известна в английския език още от XVI в., според която рано или късно глупакът се разделя с парите си.

[97] Навремето се е смятало, че комбинацията от стриди и шампанско действа като афродизиак. Най-добрите ирландски стриди се ловят в областта Редбанк, графство Клеър, по западното крайбрежие. А в Дъблин се намира ресторант със същото име, пред който Блум вижда Бойлан по-рано през деня.

[98] Широко разпространено схващане, още от 1599 г., че не е здравословно, нито препоръчително да се ядат стриди през месеците, в чиито имена няма буквата „р“ (на английски, разбира се). Всъщност стриди се ядат целогодишно, но по време на размножителния период (въпросните месеци), вкусът им е доста влошен.

[99] Китайците запазват патешките яйца, като ги заравят в земята за десет-дванайсет месеца. Яйцето минава през специален процес на ферментация, след което вътрешността му става твърда, белтъкът става син, а жълтъкът — зелен. Не са неприятни нито на вкус, нито на мирис. Най-редките и скъпоструващи екземпляри са тези, които са „най-узрели“, тоест престояли максимално дълго под земята.

[100] Есетрата, която се намирала в английски териториални води, била обявена за собственост на короната от Едуард II, крал на Англия от 1307 г. до 1327 г.

[101] Става дума за това, че полицейските шефове във всяко графство са имали задължението да следят за спазването на ловните закони и издадените разрешителни.

[102] Ала херцогиня Пармска (фр.)

[103] Намек, че е франкмасон.

[104] Дон Жуан, ти отправи ми покана/ довечера вечеря с теб (ит.). Из операта „Дон Жуан“ от Моцарт.

[105] Тук Блум бърка, защото teco (ит.) означава „с теб“.

[106] „Птиче гнездо“ е наименованието на протестантска мисия за подпомагане на безпризорни деца.

[107] В смисъл, че така е най-безопасно, тъй като бикът не рита назад, както прави конят.

[108] Става въпрос за истински случай в нюйоркското пристанище, когато петстотин души, предимно жени и деца, загиват при пожар на борда на американски кораб по време на излет на ученици от неделното лютеранско училище „Сейнт Марк“. За трагедията Блум очевидно е прочел във вестниците.

[109] Сравнението е с дъблинския архиепископ, преподобния Джон Томас Трой (1739–1823), ревностен католик, но настроен пробритански, който пръв осъжда въстанието от 1798 г.

[110] Бутилка вино от 2.2 л.

[111] С тези думи съдията обявява смъртната присъда.

[112] Сър Томас Дийн (1792–1871) — ирландски архитект.