Фани Попова-Мутафова
Седмият грях (5)

V

Мария надникна във всички покои, увери се, че цялата и челяд — шестимата сина и шест дъщери — са отпуснали чело в мирен сън, след това се върна тихо в малката оръжейна стая, надникна през рамото на мъжа си и отново зачете писмото, което Владислав държеше отворено пред себе си. В своето тайно послание, което Владислав вече от няколко часа четеше и препрочиташе, Василий II пишеше:

„Защо не отмъстиш за кръвта на своя баща? Приеми от мене злато и сребро, колкото ти е угодно, и бъди в мир с нас, и си вземи царството на Самуила, който уби твоя баща, своя брат. И ако си по-силен, убий неговия син Гавраила, който сега управлява царството. За награда ще ти дам, освен това, и града Драч…“

Двамата се спогледаха. Владислав наведе чело, поклати глава.

Гавраил… Но той имаше пет сина и две дъщери…

Ала Мария мислеше за друго. Ирина, Ирина щеше да брани като лъвица децата си. Но тя не беше от същата кръв. Беше ромейка. Нима и тя трябваше да бъде пожертвувана? Все пак пътят към престола трябваше да се разчисти. Все едно кой ще се изпречи пред него! И колкото може по-скоро. Дорде Гавраил не се е още закрепил с някоя голяма решителна победа над византийците.

Не мина година откак Самуил бе успокоил тревожния си дух, погребан на острова Свети Ахил, когато грозна вест порази българите право в сърцето.

Дръзновеният Гавраил Роман бе убит по време на лов от братовчеда си Иван Владислав.