Мади Джеймс
Любов в рая (16)

15.

Тънкото, прозрачно перде го удряше по лицето и той се събуди. Прохладният бриз бе добре дошъл, през последните няколко денонощия бе много горещо. На вратата се почука, но Андрю се чувстваше напълно изтощен и само се обърна на другата страна в походното легло. Отвори очи и се опита да открие очертанията на Таша под завивките в голямото легло. Чудеше се дали тя ще стане да отвори.

Човекът отвън почука още по-настоятелно. Андрю стана и се отправи към вратата, като озадачено огледа голямото неоправено легло. Погледна и към вратата на банята, която бе широко отворена, но вътре бе тъмно. Тя не беше там. Може би бе решила да направи разходка на зазоряване.

Андрю отвори вратата. Пред прага стоеше Джош и му се усмихваше.

— Дойдох да ви кажа, че стачката на автобусните шофьори свърши. Следващият автобус тръгва след час.

Андрю стъписано го изгледа. Само преди четири дни би целунал Джош право по устата за тази новина, но в момента не бе дори развълнуван. Протегна ръка и разтърси десницата на Джош.

— Благодаря ти, Джош. Мислех, че никога няма да чуя тези думи.

— Оценявам това, човече.

Андрю отново погледна празното легло. Къде ли беше Таша? Обърна се, почеса се по главата и погледна Джош.

— Случайно да си виждал Таша тази сутрин?

Джош го изгледа.

— Да, видях я.

Андрю въздъхна.

— Пак ли е медитирала със Самюел?

Джош поклати отрицателно глава.

— Тогава трябва да е излязла на утринна разходка.

Джош не каза нищо, просто го гледаше, а лицето му беше безизразно. Сърцето на Андрю се сви от паника.

— Къде я видя, Джош?

Джош прочисти гърлото си и сведе поглед надолу.

— Тя замина рано сутринта с първия автобус — каза.

— Замина с автобуса ли? — Андрю се опита да се овладее.

Джош кимна и го погледна.

— Да, беше си взела багажа и отпраши оттук. Изглежда много бързаше.

Андрю бе слисан, единственото, което можа да направи, бе да се вгледа в Джош с неразбиращ поглед. Почувства как сърцето му заби толкова силно, че щеше да изскочи от гърдите му, но не можеше да си обясни защо.

Страхуваше се. Беше уплашен до смърт. Не можеше да си поеме въздух. Почувства болка, която сякаш го блъсна в гърдите и го отнесе.

Таша я нямаше! Не!

Той претърси стаята, която изведнъж бе опустяла. Тук нямаше място, където тя би могла да се скрие. Отиде до дрешника и рязко отвори вратата. Празен. Умът му трескаво заработи. Раницата я нямаше, нямаше го и сакът. Таша бе заминала. Като обезумял Андрю се втурна из стаята, търсейки нещо, което би му подсказало причината, нещо конкретно и реално.

Следи. Трябваше да открие следи.

Знаеше ли името на града, в който живееше? Как се казваше магазинът й? А родителите й? Едва ли би открил Зевс и Виолетова дъга. В телефонния указател на Колорадо сигурно имаше стотици Т. Смит. Дали пък не трябваше да търси М. Смит. Как щеше да я открие?

Андрю се отпусна на леглото и покри лицето си с ръце. Не можеше да се предаде. Обичаше я, дявол го взел, тя него — също. Почувства изтощение и безсилие, седна на леглото и погледът му падна върху малката тоалетна масичка. Видя лист хартия с монограма на хотела. Листът бе прегънат надве и опрян на нощната лампа. Отпред бе надраскано името му.

Андрю дълбоко си пое въздух и въпросите, които се блъскаха в главата му, изведнъж утихнаха. Той внимателно разгърна с показалеца си бележката:

„Скъпи Андрю…“

 

 

Малодушна!

Тази дума се блъскаше и отекваше в главата й от момента, в който тихомълком напусна курорта посред нощ. Почти два часа чака във фоайето, надявайки се, че ще успее да измоли някой да я откара до летището. Тогава, като с магическа пръчка, се появи автобус.

Беше дала на Андрю това, което той й бе поискал — още един ден. Той я бе оставил сама. По-късно бе разбрала, че е прекарал деня на плажа — пекъл се на слънцето и размишлявал — така й бе казал, но тя знаеше, по-точно би било да се каже, че е правил планове. Той изглежда не правеше и крачка без предварителен план-програма. През нощта се бяха държали мило и сърдечно един към друг, легнаха си в отделни легла и си пожелаха лека нощ.

Таша бе лежала тихо и неподвижно, докато не чу равното му дишане. Когато се бе уверила, че вече спи дълбоко, беше издърпала раницата си изпод леглото и бе избягала, въпреки болката от раздялата с него.

С всяко завъртане на колелата, думите като че ли крещяха в нея.

Малодушна, малодушна!

Таша осъзнаваше, че постъпи страхливо. Едва когато се качи на самолета, тя изпусна дълбока въздишка на облекчение. Бе благодарна, че Андрю не се бе появил, за да я обърка още повече. През останалата част от пътуването — от Маями до Далас, а след това от Далас до Денвър, успя някак си да поспи.

Когато свали прозореца на стария си пикап тойота, за да плати таксата за паркиране на паркинга на летището, гласът отново отекна в главата й.

Малодушна!

Беше плакала почти през цялото пътуване. Щом затвореше очи, и го виждаше. Всичко, до което се докосваше, й напомняше за него. С всеки километър, който я отдалечаваше от него, сърцето й натежаваше. Чувстваше се разчленена, разкъсана, сякаш се бе разпаднала на части и бе половината от едно цяло.

Сякаш част от душата й липсваше. Но трябваше да го направи, трябваше да остави Андрю, нямаше друг изход. Раздялата трябваше да е бърза и без обяснения. Ако бе останала още малко, може би нямаше да събере сили да го направи.

 

 

— Марк е на телефона отново — прошепна Вайълет, като покри с длан слушалката.

Таша си бе у дома само от три дни, но той се бе обаждал поне по два пъти на ден. Новините бързо се разнасяха в този малък градец. Майка й протегна слушалката към нея.

— Говори с него, Таша — настоятелно я подкани тя.

Таша я погледна и бързо поклати глава. Обърна гръб на майка си и се отправи към касетката с пъпеши, които току-що бе получила от Индиана. Чу как майка й въздъхна с раздразнение и приглушено каза нещо на Марк. Боже, аз съм безгръбначно същество, помисли си тя, когато вилката на слушалката щракна.

— Мунташа, правя това за последен път — обяви майка й.

Таша непохватно заопипва пъпешите, като не даде вид, че е чула думите й. Майка й обаче изглежда бе твърдо решена да не оставя нещата така. Тя пристъпи към нея, хвана ръцете й и ги задържа в своите. Таша неохотно се обърна и я погледна.

— Разбираш ли за какво ти говоря? Това момче е наранено и е загрижено за теб. Дължиш му този разговор. Трябва да му обясниш какво се е случило и защо отмени сватбата. Никога не съм мислила, че си страхлива, но в момента се държиш точно така. Не отлагай, сложи край на това, направи го веднъж завинаги и посрещни последствията от решението си.

Таша рязко си пое въздух и погледна настрани. Нима майка й не разбира, че е изправена пред нещо повече от разговора с Марк? Нима не чувстваше, че дъщеря й също бе наранена?

Таша издиша и очите й се замъглиха.

— Зная, че го нараних, мамо. — Тя преглътна сълзите си. — Но все още не съм готова да говоря с него. Трябва да реша нещо за себе си. Не мога да се справя с всичко наведнъж.

— Но нали за това замина, за да се съвземеш и да събереш кураж да разговаряш с Марк? Защо продължаваш да отлагаш?

Таша погледна майка си в очите, по миглите й се плъзнаха сълзи. Лицето на Вайълет се проясни като от прозрение и Таша разбра, че тя бе започнала да се досеща. Таша бе избягвала да говори за пътуването и за Андрю. Прекалено рано беше, не бе готова да анализира случилото се между тях, но майка й бе дяволски прозорлива, тя никога не бе успявала да скрие нещо от нея.

— Срещнала си някого.

След кратка пауза Таша кимна.

— Влюбена ли си в него?

— Да — пак кимна тя.

— И не знаеш как да кажеш на Марк. Само преди около месец и половина ти избяга от собствената си сватба с човека, на когото си държала през целия си живот, и изведнъж, малко по-късно, се влюбваш в друг. Не те ли е грижа поне малко как Марк ще приеме това?

Таша отвори очи и се взря в лицето на майка си.

— Не — отрони тихо тя, — не се тревожа как ще се почувства Марк, защото той никога няма да научи.

— Таша, не бъди жестока! — Майка й повиши тон, а тя почти никога не повишаваше тон на Таша. — Марк заслужава да научи, че си се влюбила в друг. Заслужава да знае истината.

— Не е така, мамо, Марк няма да научи, защото аз никога вече няма да видя Андрю. Обичам го, но няма да се срещна отново с него. Няма повече да наранявам Марк.

Вайълет я погледна, в очите й се четеше изненада. Таша стана и се отправи към задната стаичка на магазина. Не би искала да разочарова майка си точно сега, вече бе разочаровала твърде много хора, включително и себе си.

 

 

— Проклета вратовръзка!

Андрю издърпа тънката ивица плат в жълто и лилаво изпод яката си и я захвърли на седалката до него. Откакто напусна Ямайка, вратовръзките го стягаха като примки. Той въздъхна, прокара пръсти през косата си и погледна в огледалото за задно виждане. Трябваше да се подстриже още преди три месеца. Всъщност се харесваше така, не изглеждаше толкова строг и скован, колкото преди.

Някой зад него наду клаксон. От двете му страни препускаха коли. Андрю потегли и хвърли поглед на списъка си с ангажименти, който бе закачил на таблото. Закъсняваше за срещата си в три и половина. По дяволите! Отново му се изпречи червена светлина и той рязко спря колата. Притеснено забарабани с пръсти по волана и потегли веднага, щом светна зелено. Часът бе три и четиридесет и седем. Клетъчният телефон звънна, Андрю го грабна и го включи.

— Пауъл! Трябват ми твоите отчети за продажбите. — Беше Дъг Джонсън.

— Ще ги оставя на бюрото ти утре сутринта.

— Трябват ми сега!

Андрю шумно издиша.

— Виж какво, Джонсън, закъснявам за среща. Ще ги получиш сутринта.

— Мейз ги иска сега!

— Ще трябва да почака.

Колата отпред спря и той удари спирачки само на милиметри от стоповете й. Шофьорът му отправи обиден жест. Остра болка проряза Андрю в гърдите и той потръпна, опитвайки се да излечи болезненото усещане. Рязко сви вдясно и спря до бордюра. Остана неподвижен в колата, загледан в предното стъкло. Изведнъж срещата, за която бързаше, му се стори без значение. Умът му бе зает само с два въпроса, които не му даваха покой през последните няколко седмици. Как бе издържал на тази работа толкова дълго и как щеше да прекара живота си без Таша? Почти се беше отказал от надеждата да я открие, но би дал всичко, за да си върне тази луда жена.

 

 

— Ето, дете, мама ти донесе чай.

Таша вдигна очи към майка си, която влезе в стаята с бодри стъпки и й поднесе красива порцеланова чаша, от която се издигаше пара. Таша бе свила крака под себе си на стола до прозореца. Пое чашата, постави я на дървения под и отново се загледа в преминаващите навън хора. Вайълет седна в люлеещия се стол до прозореца и тикна вестника, който бе чела, отстрани.

— Няма ли да го опиташ?

— От какво е? — попита Таша, но в гласа й пролича безразличие, така или иначе щеше да го изпие.

— От валериана.

— Така ли? — Таша отмести поглед към майка си. — Мислиш, че имам нужда от успокоително ли?

Вайълет се усмихна и се наведе напред. Дългата й, свободно падаща рокля се надипли около глезените й, когато тя се протегна и хвана ръцете на Таша в своите.

— От седмици не си спала добре, мила… — Очите на Вайълет заблестяха. — Не можеш да продължаваш така. Това, което трябва да направиш, е да изпиеш чая, да го оставиш да ти подейства, за да се наспиш добре тази нощ, а сутринта, когато станеш, да разрешиш проблемите си.

Таша въздъхна, измъкна ръцете си от майчините и се обърна към прозореца. Тази седмица не бе се държала добре с никого, знаеше го. На практика майка й управляваше магазина, а Таша не бе излизала навън толкова дълго, че кожата й бе придобила блед и нездрав вид. Клиентите забелязваха това и й го казваха, но майка й бе мълчалива през повечето време.

Реши, че е време да сложи край на това.

Навън слънцето залязваше над планините, а градът грееше в краските на есента. По това време тя обикновено бе навън, наслаждавайки се на красотата. В този момент обаче светът й изглеждаше черно-бял и тя не изпитваше необходимост да е част от пъстрия калейдоскоп навън. Не искаше да я ободряват, не го заслужаваше.

— Не — прошепна тя и се обърна към майка си, — няма какво да решавам, мамо. Казах ти всичко. Избягах от Андрю. Той няма да ме иска вече. Дори и да ме искаше, той е толкова различен от нас, от тебе, татко и от мен. Не би могъл да живее в нашия свят, а аз не бих могла да живея в неговия.

Майка й не се поколеба и секунда, преди да отговори. Тя хвана ръцете на Таша и я погледна право в очите.

— Таша, обичаш ли го?

При тези думи Таша почувства как в очите й засмъдяха сълзи. Кимна безмълвно.

— Да — произнесе с въздишка след малко, — толкова го обичам, мамо…

Майка й разбиращо кимна — знак, че ще последва съвет. Как ли бе издържала досега, запита се Таша.

— Таша — започна тихо Вайълет, — ти преживя трудни връзки. Опита се да бъдеш с Марк, но това бе грешка. Запомни, всичко това е минало. Не позволявай нещо хубаво да ти се изплъзне, само защото се страхуваш от последствията. На всички ни се налага да поемаме риск от време на време. Трябва да решиш дали рискът си заслужава. Ако е така, поеми го. Ако ли пък не, стегни се и продължи да живееш живота си. Ти нарани някого и сама бе наранена, и двете ситуации са болезнени. От коя от тях се страхуваш този път?

— Не съм сигурна.

— Какво има тогава?

— Не искам той да се променя заради мен. Не искам да провалям живота му.

— А ако той не мисли, че ще провалиш живота му, а напротив, това е, което той иска? Ако има нужда от теб?

Таша сведе очи към скута си и поклати глава.

— Не мисля, че той има нужда от мен.

— Той ли ти го каза?

Таша отново поклати глава.

— Не се страхувай да си изградиш собствен свят — продължи Вайълет. — Отиди при Андрю. Кажи му, че го обичаш. Рискувай да изградиш своя свят с него.

Майка й стана и Таша извърна мокрото си от сълзи лице към прозореца. Вайълет винаги правеше така, откриваше истината и най-простите отговори на всички въпроси. Изгради си собствен свят. Рискувай, ако си заслужава. Андрю заслужаваше. Изведнъж нещо й хрумна и тя се обърна към майка си.

— Мамо, какво да правя? Аз дори не зная как да го открия. Всичко, което знам, е, че работи в някаква фармацевтична фирма в Сиатъл.

— Изпий си чая и си легни, дете. Утрото е по-мъдро от вечерта. Постъпи така, както трябва, защото някъде там навън те чака бъдещето ти. Кой знае, може би ще останеш тук или ще продължиш живота си на другия край на света. Каквото и да се случи, ключът е в теб. Ако искаш да изживееш живота си с Андрю и ако той иска същото, двамата ще намерите начин. — Тя се изправи и се отправи към вратата. — Но преди това има още нещо, за което трябва да се погрижиш.

Таша не я разбра, погледна замислено встрани, а после отново към майка си.

— И кое е то?

— Мисля, че преди да продължиш напред, трябва да помислиш за нещо от миналото.

Таша я погледна в очите и кимна. Знаеше какво трябваше да направи.

— Кога стана толкова мъдра, мамо? — прошепна тя.

Вайълет се усмихна.

— Когато ти се появи в моя живот и ме научи на това.