Мади Джеймс
Любов в рая (14)

13.

Когато успяха да се доберат до стаята, вече се бе стъмнило. Бяха се прокрадвали през гората под прикритието на нощта по извиващи се пътечки, които водеха към курорта. С дълбока въздишка на облекчение Андрю пусна одеялото на пода и се хвърли на леглото, като повлече Таша със себе си. Лежаха загледани един в друг, Андрю прокара пръсти през дългите й коси, телата им бяха прилепени, а краката им — преплетени.

— Защо не отидеш да си вземеш душ? — тихо предложи Таша. — През това време аз ще приготвя нещо за раните ти.

Тя понечи да се изправи, но Андрю хвана китката й и я дръпна надолу.

— О, не, няма да правиш нищо такова. Не искам да се отделяш и на сантиметър от мен.

— Не бъди глупав — засмя се Таша. — Отивам само до дрешника. Отивай да си вземеш душ!

Тя се отдръпна и закачливо го побутна към края на леглото.

— Ти идваш с мен.

Когато телата им се докоснаха, Таша почувства искрата, която премина през него и я завладя. Беше чувала, че когато човек е наелектризиран, електричеството трябва да се изведе от тялото по някакъв начин. Тя знаеше къде ще се удари тази мълния рано или късно.

Устните й пламнаха от нежното докосване на неговите. Ръцете му изкусно галеха гърдите й. Стомахът й се сви от желание, когато той стана по-настоятелен, коленете й затрепериха, а пръстите й се извиха.

Върховете на пръстите й обхождаха тила и раменете му. Целувката му навлезе в нови дълбини. Андрю обгърна кръста й, изстена и я привлече към себе си. Устните му докоснаха брадичката й, оставиха влажна следа по шията й. Тя отметна глава назад. Кръвта й напираше във вените при всяко докосване на езика му.

Задъхана, Таша обви с длани лицето му, вдигна глава и го погледна.

— Андрю… — с мъка прошепна тя.

Прочете разбиране в погледа му. Той се отдръпна и стана от леглото, без да пуска ръката й, и я дръпна към банята.

Андрю умело нагласи температурата на водата и пусна душа. Таша видя как при това движение мускулите пробягваха по гърба му чак до тесните бедра. Забеляза малка бенка на дясното му рамо и белег до ребрата, когато той се обърна.

В погледа му обаче видя нещо съвсем друго. Очите му бяха пълни с желание да я притежава, с чувство и внимание. Усети го и когато той хвана ръката й и я привлече към себе си. Всичко, което той чувстваше, сякаш бликаше от него и се изливаше в нея. Тя знаеше, че начинът, по който Андрю я кара да се чувства, бе различен от всичко, което някога бе изпитвала. Знаеше, че това, което преминаваше от него в нея, бе чувство, не просто физическо желание или чувственост, но в този момент не я беше грижа. Това искаше, защото същите усещания разтърсваха и нейното тяло. Повече от всичко й се щеше да се почувства изгубена в единственото, което се бе опитвала да избягва от години — да обича някого така, сякаш нищо друго нямаше значение.

За момента, за няколко часа или за няколко дни дори това щеше да е така. Щеше да се изгуби, да се изгуби в Андрю. Нямаше да мисли за това как той я кара да се чувства. Просто щеше да чувства. Но нямаше да си разреши да го обича. Не можеше. Не трябваше също да му позволява да се влюби в нея. Те не бяха скроени еднакво. Световете им не биха устояли на сблъсъка твърде дълго. Ако разрешаха на чувствата си да избуят, щяха да приключат с разбити сърца.

Андрю я бутна под топлата струя на душа. Когото телата им се докоснаха, всички мисли сякаш се изпариха от главата й. Вече не търсеше причините, не мислеше какво да направи. Единствените клетки, които функционираха в мозъка й, бяха тези, които контролираха усещанията на удоволствие, и те бяха претоварени.

Андрю сякаш покри с ръце тялото й и тя почувства сладостта на отдаването. Таша бе с гръб към душа и струята се удряше в раменете й. Тя просто стоеше и дишаше леко, притвори очи, докато той сапунисваше раменете, ръцете й и малко по-продължително гърдите и корема й. Той я обгърна и изми гърба й, като преметна дългата й коса през рамото й, след това плъзна ръце към извивката на кръста и бедрата й.

Отново я обърна с лице към себе си и коленичи, за да продължи с бедрата й, като прокарваше ръце нагоре-надолу по дългите й крака. Той внимателно се върна на вътрешната част на бедрата й и накрая отново напълни шепата си със сапун и нежно покри и изми меката коприна между тях.

Таша отвори очи и откри, че Андрю се е изправил срещу нея и я наблюдава. Тя се усмихна и той бързо се засмя.

— Силно се надявам, че този сапун е с естествени съставки — промърмори тя. — Не слагам нищо, което не е естествено, върху тялото си — додаде многозначително.

Андрю изръмжа и нежно я бутна под душа, за да измие тялото й от сапунените мехурчета.

— Скъпа, всичко, което ще поставя върху и в тялото ти тази вечер, ще бъде естествено. — Той бързо я целуна, обви с ръце кръста й и се притисна в нея. — Не се тревожи за това. Позволи ми да ти измия косата.

Тя го погледна през рамо.

— Няма нужда. Аз ще го направя.

Той задържа погледа й.

— Но аз искам — прошепна той.

Пръстите му пробягаха по главата й и тя почувства, че ще проплаче от удоволствие. Той започна да втрива шампоан в косата й и да масажира кожата. Отново и отново втриваше и масажираше. Таша отпусна глава.

Ласките на пръстите му предизвикваха спираловидни импулси на чувствено удоволствие, които минаваха през тялото й и стигаха чак до върховете на пръстите й.

— Имаш красива коса — прошепна Андрю в ухото й.

Тя се отпусна, за да масажира местенцата зад ушите й и наклони глава първо на една страна, после на друга. Разтри шията й и тя почувства как тялото й сякаш се разтапя. Среса с пръсти косата й и тя прималя, трябваше да се облегне на него, за да запази равновесие. Той я обгърна с ръка точно под гърдите и я задържа до себе си, а с другата ръка продължи нежно да масажира косата й.

Андрю отпусна ръката си към кръста й, за да я прикрепя, а с другата покри малкия триъгълник между бедрата й и го погали. Пръстите му потънаха в меката й кадифена плът и той здраво я притисна към тялото си. При допира им Таша усети пулсиращата му възбуда.

Той я пусна и отново я потопи в струята на душа, като бързо и внимателно започна да отмива шампоана от косата й.

Таша се обърна към него.

— Твой ред е — прошепна тя.

Той поклати глава и я погледна решително.

— Не, не още.

Зае се с гърдите й. Първо едното зърно, после другото почувстваха порива на устните и езика му. Ръцете му галеха гърба й, когато бързо я извърна към себе си и я притисна до стената. Тя опря длани в плочките. Таша вече нямаше доверие на колената си; ако нямаше за какво да се задържи, щеше да се свлече на пода, от това, което той правеше с нея в момента.

Устните му продължиха да изучават гърдите й, продължиха към гладкия й корем, той я галеше и целуваше, а от докосването на езика му тялото й тръпнеше. Коленичи пред нея, дланите му покриваха корема й, и се плъзна надолу.

Целуна лявото й бедро, а ръцете му последваха следата. Таша обви главата му с ръце. Тя затвори очи и отметна глава назад, когато ръката му се прокрадна между бедрата й и докосна чувствителното място между тях. Дишането й се учести.

Езикът му заописва бавни кръгове по вътрешната част на бедрата й. Таша си пое дълбоко въздух, когато пръстите му я разтвориха и езикът му проникна в нея. За момент останаха съединени по този начин. Таша отчаяно се бореше за контрол над тялото си, но се отпусна и се плъзна надолу по стената.

Андрю я улови и я притисна към стената, без да откъсва устни от нея. Тя изстена от удоволствие, когато езикът и устните му уталожиха пулсиращото й желание. Това бе първичен физически акт неописуем с думи.

Таша помисли, че някак си се бе разтопила в него, чудеше се дали е още цяла, дали е в собственото си тяло. Или бе част от него?

Андрю охлаби прегръдката и тя се облегна на стената.

— Водата изстива — прошепна той. — Стой така. Ще се изкъпя и след това ще довършим започнатото.

Когато Андрю затвори очи и се потопи под душа, Таша пристъпи към него и нежно обхвана жезъла му. Андрю я погледна.

— О, скъпа, недей… още не — простена той.

Но беше твърде късно. Тя коленичи пред него. Всеки мускул на тялото му се напрегна при нежната инвазия на езика й. Тя прокара длани по гърдите му. Никога досега не бе изпитвал такава страст, такъв див порив на желание. Никоя жена не бе правила това с него досега.

Езикът й се плъзна надолу към основата на жезъла му и се изви около него. Когато тя плъзна длани към бедрата му и нежно го обхвана, той се почувства така, сякаш вече бе умрял и е на…

Тогава тя го погълна.

— Майко мила — той прокара пръсти през косата й и обърна лицето й към своето. — Аз съм студен…

Тя въпросително повдигна вежди.

— Студено ти е? — предизвикателно го попита.

— Не, по дяволите. Горещо ми е. По дяволите… знаеш, че ми е горещо. Душът… — той едва можеше да устои, а камо ли да направи цяло изречение. — Да излезем оттук.

Само с едно движение на китката спря душа. Обви Таша в голяма пухкава хавлия и бавно започна да трие първо нейното тяло, после своето. Целуна Таша и пусна хавлията на пода.

Леглото ги чакаше и те се отпуснаха на него. За момент останаха да лежат един до друг, но Андрю не можеше да чака повече. Повдигна се на лакът и се надвеси над нея. Отмести кичур коса от страната й, загледан в очите й, и проследи с пръсти извивката на брадичката й, а след това на устните й. Устните й се отвориха и поеха показалеца му, точно както бе направила с друга част на тялото му. Очите й искряха от желание.