Али Найт
Лъжи (36)

36.

Сигурно е настъпило утрото, защото О’Шей стои пред килията, която е отключена.

— Хайде, Кейт, втори тур.

Тръгвам след нея и Самюълс по коридора, нетърпелива да изляза.

Тя ми предлага чаша чай и аз я приемам с благодарност. О’Шей е с бледорозова блуза със заоблена якичка. Тя съблича сакото си и го поставя на облегалката на стола си. Острите ръбове на ръкавите й може да те порежат. Одобрявам това. Пристига Тео. Костюмът му е измачкан. Виждам, че О’Шей не одобрява това.

— Разкажете ми за брака си, Кейт.

— Имахме много успешен брак.

— Имахме? Какво се промени?

— Заварих Пол с кръв по ръцете и да говори несвързано… Това се промени!

— Значи само допреди две седмици цареше идилия в брака на семейство Форман?

Наистина ли е минало толкова малко време? Само за шестнайсет дни ли се случи всичко? Не е възможно.

О’Шей се обръща към Самюълс, който й дава брой на „Дейли Мейл“.

— Това ли наричате успех?

Тя разгръща вестника на двойна страница, където в средата има снимка на Маркъс, който ме прегръща до канала, а децата ми гледат. Заглавието крещи:

Съпругата на създателя на „Отвътре-навън“ обвинена за убийството на Мелъди

„В нещо като сюжет за телевизионна драма, която би могъл да напише съпругът й, Кейт Форман, съпругата на създателя на «Отвътре-навън» Пол Форман, е арестувана за убийството на двайсет и шест годишната телевизионна изследователка Мелъди Греъм. Слуховете за интимна връзка между един от най-преуспяващите и известни продуценти в британската телевизия и Мелъди са предоставили убедителен мотив за ареста и както показва тази драматична снимка, не всичко е така, както изглежда в брака на един от най-влиятелните хора в телевизионната индустрия. Двайсет и две годишният Маркъс Дютуа, дърволечител, живее на яхта, закотвена в задната градина на луксозния лондонски дом на двойката. Това нестандартно решение предизвиква учудване сред съседите на семейство Форман и в телевизия «Форуд»…“

Не мога да продължавам да чета и прескачам на снимка на Астрид, още по-голяма от тази на Мелъди. Виждам, че тя е цитирана по-надолу в статията:

„Кейт изглеждаше свястна жена, малко като любима леля, но връзката й с Маркъс ме порази като неподходяща за човек с нейното обществено положение…“

Астрид се е представила като изпълнителен асистент на Пол.

— Това е отвратително… — Гласът ми заглъхва и ме обзема безнадеждност. Горкият Маркъс, малкият му жест на съчувствие, изтълкуван погрешно, и личният му живот изложен на вестникарска хартия. — За това има напълно невинно обяснение и съм сигурна, че го знаете.

О’Шей взима вестника.

— Проблемът е, че твърде голяма част от тази история привидно е невинна, Кейт. Но шалът, ножът в канала… Я стига! За мен всичко е ясно. Или си ти, или е той, или и двамата.

— Всички знаят за канала! „Форуд“ използваше яхтата за офис известно време и много хора от телевизията знаят как да стигнат дотам. Не знаете това, нали? — Изпитвам горчиво задоволство, като виждам, че О’Шей и Самюълс се споглеждат. — Там беше счетоводният отдел. Работеха на яхтата, преди да се преместят в новите помещения, и им беше много тясно. Всеки може да е хвърлил ножа в канала.

— Хващате се за сламки, Кейт.

— Да! Защото невинните не знаят всички отговори! И аз не знам отговорите, но знам, че не съм убила Мелъди! Няма да кажа нито дума повече.

След половин час напразни опити да ме накарат да проговоря, да си призная, да се изповядам или да се пречупя, те ме връщат в килията, където прекарвам следващите три часа, като слушам как бълнуващият пияница в съседство крещи псувни и скандира.

Два часа по-късно, когато алкохоликът се е накрещял и се е свил на пода, Тео идва при мен.

— Имам изненадваща новина. Ще те освободят.

— Какво…

— Детектив инспектор О’Шей има кураж — добавя адвокатът и поклаща глава. — Колегите й не одобряват решението й. Може да те следят, за да видят къде ще отидеш.

— Мислех, че доказателствата са неоспорими.

— Не могат да бъдат сигурни дали не е съпругът ти. В алибито му пак има достатъчно време да убие Мелъди. Времето е малко, но е възможно.

— Предполагам, че би трябвало да се радвам, но като знам, че ако аз съм навън, Пол трябва да е вътре, се чувствам загубила.

В отговор Тео почесва бакенбардите си.