Али Найт
Лъжи (3)

3.

Името ми е Кейт Форман и съм голяма късметлийка. Приятелите и семейството ми често ми го казват и аз искрено го вярвам. Успехите ми са много — от осем години съм омъжена за най-прекрасния човек на света и имаме две хубави, здрави деца и къща, много по-голяма и величествена, отколкото съм си представяла, че ще имам. На трийсет и седем години съм, не ми се налага да боядисвам косата си и все още нося дрехите, които съм си купила, преди да се роди Ава (но не и преди Джош, защото майчинството ни се отразява, колкото и да се преструваме, че не е така). Не ме интересува дали е случайно, програмирано, усилена работа или шанс. Щастлива съм и Пол също и само това има значение.

Знам, че съпругът ми е щастлив, защото наскоро ми призна, че ме обича повече от децата ни. Попита ме дали мисля, че не трябва да е така, и аз се засмях и поклатих глава. Понякога си мисля, че не заслужавам Пол. Семейството му е много по-баровско от моето. Той е учил в елитно частно училище. Майка му живее в имение сред красива природа. Израснал е на тенис корта и има много братя и сестри, първи издания на книги на лавиците и картини, които може да са или да не са ценни — изглежда, никой не знае и не му пука. Всичко е много по-внушително и романтично от стерилната кутийка в покрайнините на мама и втория ми баща и снимките от дипломирането ми и на сестра ми Линда, гордо окачени на стената във фоайето.

Срещнах Пол в първия ми ден в университета. Тогава бях Кати Браун. Всъщност той беше първият човек, с когото се запознах, след като напуснах дома си. Пристигнах на гарата с велосипеда си. Мама носеше багажа ми в колата и щяхме да се срещнем в двора. Пол беше в трети курс и караше микробус, с който превозваше студенти. На онова пътуване аз бях единствената, която той взе, и веднага се влюбих в него. Пол имаше силен слънчев загар и беше в отлична физическа форма след дълга лятна ваканция някъде в Европа. Караше с една ръка, подпрял лакът на смъкнатото стъкло. Жегата в късното лято внасяше приятно усещане, че сме в друг свят. Докато микробусът се накланяше насам-натам по огромните завои и препускахме по улиците на голям и непознат град, почувствах огромна радост от перспективите в живота и изпитах вълнение, което ми е трудно да изживея отново. Пол беше две години по-голям от мен и се шегуваше, че съм първокурсничка, флиртуваше и аз жадно поглъщах ухажването му. Имаше големи кафяви очи и черна коса, която стърчеше и той разсеяно я приглаждаше. Косата му още не е оредяла. Когато извади велосипеда ми от задната част на микробуса, аз не можах да повярвам, че университетът е пълен с красиви, вълнуващи мъже. Не е необходимо да споменавам, че не беше така. През следващите няколко седмици оглеждах двора, но го зърнах няколко пъти само за миг. Той ми махна с ръка през тълпата, която го беше заобиколила, и нещата стигнаха дотук. Сприятелих се с няколко души, потопих се в живота на студентите първа година и се разсеях с други връзки. След дипломирането си отидох в Лондон, без да мисля за Пол. Пет години по-късно приятелката ми Джеси започна, да се среща с Пъг, който освен че имаше смешно име, беше приятел с Пол.

Тогава Пол беше женен за Елоуид. Отначало помислих, че той е казал Елоуиз, но не, името й трябваше да бъде различно — и трудно. Тя беше естествена блондинка. Не се гордея с онова, което се случи година по-късно, но те нямаха деца, слава богу, и това улесни нещата. Имахме връзка. Първата ни нощ заедно беше един от върховните моменти в живота ми. Не е необходимо да споменавам, че сексът беше… нямам думи да опиша страстта и откровеността му. Забременях два месеца след развода на Пол.

Историята ни не свършва дотук, а само става все по-хубава. Пол ми предложи да се омъжа за него на уикенд в Париж, когато бях в седмия месец, и се оженихме, когато Джош беше на една годинка. Бебето ни изглеждаше много симпатично на сватбата. Неспокойно се въртеше в мъничкото си моряшко костюмче със синьо по краищата. Майка ми се занимаваше с него по време на церемонията в селската църква. След това се разплака и ми каза, че съм постъпила много добре.

Откакто сме заедно, сменихме три къщи — апартамент, красива викторианска и сегашната — внушителен триетажен дом край парка. Пол ръководи фирма за телевизионни продукции и печели много. Купуваме все по-скъпи къщи. Ако нещата не се променят, кой знае с какво може да се сдобием или колко скоро Пол ще се пенсионира. Аз вече не работя на цял ден. Преди да срещна Пол, се занимавах с проучване на пазара и анализирах поведението на клиентите — бъркаме си в носа и ни плащат за това, както обичахме да казваме край охладителите за вода, но след като родих Джош, започнах да работя като телевизионен изследовател, което правя и до днес. Сега съм във „Време за престъпление“, седмично предаване в стил таблоид, което разчита на записи от камери за наблюдение и видеокадри от мобилни телефони на зрители, за да залавя престъпници — от дребни крадци до убийци. Въпреки че работя три дни в седмицата, Пол пак твърди, че съм „аматьор“. Понякога това ме дразни, но ще бъде справедливо да кажа, че сферата ми на действие е домът, а на Пол — работата, и се събираме като диаграма на Вен.

Това утро трябваше да бъде като всяко друго и да правя сандвичи на Джош и Ава, преди да ги заведа на училище. Обикновено върша всичко бързо, но днес лудориите на децата ме дразнят. Масата и столът в кухнята са оплискани с мляко, Джош грабва мокро списание и опръсква стената. Децата ми са разглезени и изпитвам вина, че им угаждам твърде много, за да компенсирам онова, което липсваше в моето детство.

Отивам в кухнята и взимам бухалката за крикет на Пол, недокосната и пренебрегната от сина ми, който не обича спорта, и я връщам на мястото й в коридора. Изведнъж се сещам, че едва не халосах Пол с нея, а той не подозира нищо. В дванайсет и половина имам среща с Джеси. Днес ще пия вино.