Сюзън Елизабет Филипс
Рай в Тексас (22)

21

Петък сутринта, когато щеше да се състои тържественото откриване на родния дом на Боби Том, беше ясен и светъл октомврийски ден. Учениците бяха освободени от занятия за деня, за да отпразнуват началото на Хевънфеста, а малката поляна пред къщата гъмжеше от млади и стари. Всички в града бяха помолени да се облекат за уикенда в костюм от даден период. Много от мъжете си бяха пуснали бради и мустаци, докато дългите поли на жените плющяха на вятъра. Тийнейджърите се трупаха около паркираните коли по улицата, а облеклото им наподобяваше това на Боби Том — джинси и каубойски шапки.

— … и така в това красиво октомврийско утро, сме се събрали тук под сянката на това старо орехово дърво, за да почетем…

Докато Лутър продължаваше с напевната си реч, Боби Том изучаваше множеството от мястото си върху малкия подиум, построен пред гаража. Майка му седеше от едната му страна, а Грейси от другата. Грейси се бе възпротивила да седи сред градските сановници, но той бе настоял. Изглеждаше прелестна като напъпило цвете в дългата си жълта памучна рокля, старомодното сламено боне и много модерните слънчеви очила.

Комитетът по организирането на фестивала първоначално планираше откриването да е в петък вечерта, но Боби Том бе отказал. Спортистите, които щяха да участват в турнира по голф на следващия ден, щяха да започнат да пристигат днес по обяд и той искаше целият този срам да приключи, преди те да дойдат в Телароса. Трябваше обаче да признае, че вече нямаше толкова отрицателно отношение към проекта за родната му къща, след като Грейси даде идеята за превръщането й в център за възрастни хора. Тя беше, реши той, най-благородната и добра жена, която познаваше.

Монотонният глас на Лутър продължаваше да се лее, а погледът на Боби Том се отмести към майка му. Щеше му се да знае какво не беше наред с нея. През изминалите десет дни той няколко пъти се опита да поговори с нея за това, което се бе случило, но тя отклоняваше всеки разговор, като му показваше новите растения в градината си или брошурите за круизи, изпратени й от туристическия й агент.

Лутър размаха ръце и завика в микрофона, стигайки до грандиозния финал на речта си:

— И сега ви представям най-прочутия жител на Хевън, Тексас! Мъжът с два пръстена на Суперкупата… мъжът, който най-безкористно се е отдал на този град, на великия щат Тексас, на Съединените американски щати! Най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния американски футбол… нашият любим син… Боби Том Дентън!

Боби Том се изправи бавно на крака, за да приеме възторжените поздрави на тълпата и се приближи към подиума, с мъка устоявайки на желанието си да счупи пръстите на Лутър, докато му стискаше ръката. Микрофонът изпращя, но това не го притесни. Държеше речи пред тези хора, откакто беше в гимназията и знаеше точно какво да каже.

— Наистина е много хубаво отново да съм си у дома! — Бурни ръкопляскания и свиркания. — Е, половината от събралите се тук днес са помогнали на майка ми и баща ми да ме отгледат, така че не мислете, че съм го забравил.

Още ръкопляскания.

Той продължи с речта си, като я направи колкото се може по-кратка, за да не се отегчи до смърт, но все пак да е достатъчно дълга, за да зарадва хората, на които толкова много държеше. Когато свърши, подаде ножиците на майка си, за да среже лентата, опъната пред входната врата. Последваха още ръкопляскания и родният дом на Боби Том Дентън и бъдещ Център за възрастни хора беше официално открит.

Когато майка му се обърна, за да поздрави приятелите си, той преметна ръка през раменете на Грейси. С цялата организация на Хевънфеста и безмилостния му снимачен график, двамата не можеха да прекарват заедно толкова много време, колкото му се искаше. Напоследък понякога се улавяше, че не се забавлява с някоя шега, само защото тя не е наоколо, за да я сподели с нея. Едно нещо бе сигурно за Грейси — тя виждаше смешното в ежедневието по начин, непонятен за мнозина.

Наклони глава, за да прошепне в ухото й:

— Какво ще кажеш, двамата да се измъкнем за час-два и да се позабавляваме?

Тя го изгледа с искрено съжаление — друго нещо, което харесваше у нея. Никога не се опитваше да скрие удоволствието си от физическата страна на връзката им, нито сдържаше страстта си.

— Иска ми се да можехме, но знаеш, че трябва да се върнеш на снимачната площадка. Утре и без това ще те освободят от снимки. Освен това, трябва да изтичам до хотела и да приготвя всички подаръци за добре дошли за приятелите ти. Не забравяй, че довечера в шест трябва да си в кънтри клуба, за да поздравиш лично всеки един от тях.

Боби Том въздъхна. Тя още не знаеше, но когато този филм приключеше, двамата щяха да прекарат няколко дни голи на усамотен остров, където няма да има никакви телефони и никой няма да говори английски.

— Добре, скъпа, но не ми харесва идеята да караш сама до клуба довечера. Ще помоля Бъди да те вземе.

— Моля те, недей. Не съм сигурна какво още ще изникне днес следобед, така че е по-добре да сме с двете коли.

Докато Грейси го наблюдаваше как се отдалечава, слънчевата светлина сякаш блещукаше около него и тя почти виждаше сребристите искри, които изпускаха невидимите шпори, които сякаш винаги носеше. Филмовата компания скоро щеше да напусне Телароса, за да замине за Лос Анджелис, а Уилоу не беше повдигала въпроса, че ще я вземе. Грейси не можеше да повярва, че всичко щеше да свърши толкова скоро.

През последните няколко дни тя се улавяше, че се отдава на опияняващата представа как Боби Том се влюбва в нея и докато вървеше към колата, бузите й поруменяха. Въпреки че си казваше, че подобни мисли са опасни, не можеше съвсем да се отърси от тях. Как можеше да я гледа толкова нежно и да не го е грижа? Той беше толкова открит в привързаността си, толкова страстен, докато се любеха. Със сигурност не е било така с другите жени в миналото му, нали? Със сигурност изпитваше нещо специално към нея.

Понякога откъсваше поглед от това, което правеше, и го улавяше да я наблюдава, сякаш действително е много важна за него. В такива мигове започваше да си мисли за бъдещето, да си представя розовобузести бебета и къща, изпълнена със смеха му. Толкова ли бе невъзможно? Дали и той започваше да изпитва към нея същото, което и тя към него? Кожата й пламна и настръхна само при мисълта за това. Възможно ли бе в бъдещето да я очаква и нещо друго, а не само стари спомени?

През остатъка от деня тя се хвърли в работата, за да не се отдава на разни блянове. Тъкмо приготви всички пакети за добре дошли, които трябваше да се занесат в хотел „Катълмен“, когато в кънтри клуба се разрази криза с местата за сядане. Докато се отправяше натам, Грейси мина под един от транспарантите, които висяха над „Мейн Стрийт“. Както всичко останало в града — от стикерите, които се лепяха по броните на колите, до тениските — и върху него бе изписано: „Хевън, Тексас. Място в сърцето“.

Грейси прекара по-голямата част от следобеда в кънтри клуба, за да решава проблемите с разположението на масите и гостите. Когато свърши, наближаваше пет часът и тя се сети, че не си е взела чека със заплатата за седмицата. Тъй като в портмонето й бяха останали точно четири долара, тя се втурна обратно на горния етаж на хотела към апартамента, нает от студиото „Уиндмил“, като се надяваше счетоводителката все още да не си е тръгнала.

За нейно разочарование, когато излезе от асансьора, Уилоу тъкмо заключваше вратата. Грейси забърза към нея.

— Съжалявам, че закъснях, но днес беше истинска лудница. Ще имаш ли нещо против да ми дадеш чека със заплатата?

Уилоу сви рамене и отвори вратата.

— Предполагам, че няма проблем.

Грейси я последва вътре. Въпреки че се стараеше да бъде колкото се може по-полезна за Уилоу, отношенията им си оставаха напрегнати. Грейси подозираше, че е така, защото самата Уилоу се е надявала да се впусне в любовна афера с Боби Том. Не й се искаше да си мисли колко щеше да се вбеси продуцентката, ако разбереше, че годежът им е фалшив.

— Зная, че сигурно се дразниш задето отсъствам толкова много време от снимачната площадка, но ти ми каза, че ще получавам заповедите си от Боби Том, а той иска от мен да се погрижа за детайлите по организацията на голф турнира.

— Всичко е наред, Грейси. Няма значение.

Уилоу беше корава като надзирател в концлагер и Грейси не си представяше, че може да прояви подобна снизходителност към някой друг. Сега, след като бяха сами, й се стори, че моментът е подходящ да повдигне въпрос за бъдещето си.

— Питах се какви са плановете ти за мен?

— Планове?

— За Ел Ей. Дали искаш да дойда, или не.

— Мисля, че трябва да попиташ Боби Том. — Уилоу затърси из една от папките върху бюфета. — Чух, че двама от играчите на „Лейкърс“ ще пристигнат за голф турнира. От години съм фен на отбора и бих искала да се срещна с тях по време на вечерята довечера.

— Сигурна съм, че Боби Том с радост ще те представи. — Грейси се поколеба, внимателно подбирайки думите си. — Уилоу, не искам връзката ми с Боби Том да повлияе върху професионалното ми бъдеще. Независимо от кого приемам заповедите, ти си моят работодател и ми се струва, че е добре да зная какви са плановете ти за мен.

— Съжалявам, Грейси, но в момента не мога да ти кажа нищо повече. — Изглежда се затрудняваше да открие чека и отново започна да рови из папката, когато изведнъж се спря. — О, сетих се. Твоят чек се обработва отделно.

Студени тръпки полазиха Грейси, докато гледаше как Уилоу отива до бюрото, отваря средното чекмедже и изважда дълъг плик.

Когато заговори, гласът на Грейси бе тих и безизразен.

— И защо? Защо чекът ми е отделно от останалите?

Уилоу се поколеба секунда по-дълго от необходимото.

— Кой знае защо един счетоводител прави разни неща?

— Ти знаеш — настоя Грейси. — Ти си продуцентът.

— Виж, Грейси, може би е по-добре да говориш с Боби Том за това. Наистина закъснявам. — Пъхна чека в изтръпналите пръсти на Грейси.

Младата жена усети как нещо студено пропълзя по гърба й и едва си пое достатъчно въздух, за да заговори, когато осъзна ужасната истина.

— Боби Том ми е плащал заплатата през цялото време, нали? Той е моят работодател, а не студиото „Уиндмил“?

Уилоу взе чантата си и тръгна към вратата.

— Наистина не искам да имам нищо общо с това.

— Но вече имаш.

— Виж, Грейси, има едно нещо, което научаваш бързо: ако искаш да оцелееш в този бизнес, не бива да дразниш звездата. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Грейси разбираше много добре. Боби Том й бе плащал заплатата през цялото време и бе казал на Уилоу да го запази в тайна.

Коленете й бяха като гумени, когато последва Уилоу вън от апартамента. Имаше чувството, че нещо крехко се е строшило в нея. Това беше предателство, което никога не бе очаквала. Докато асансьорът слизаше надолу, всичките й блянове се изпариха. Това беше много важно за нея. Толкова съществено. Едва тази сутрин се бе залъгвала с измамната надежда, че той може би я обича, но сега знаеше, че за него не е по-различна от останалите паразити, които постоянно го преследваха.

Излезе от хотела и се отправи вдървено към колата. През цялото време тя не е била за него нищо повече от поредната му благотворителна кауза. Едва сдържаше сълзите си. Дължеше му всичко: покрива над главата си, храната си, всяка покупка, като се почне от шампоана за коса до тампоните. Сви се при мисълта колко горда се чувстваше, когато оставяше пари в чекмеджето, за да си плати наема и връщаше на вноски сумата, която бе похарчил за черната рокля. Колко ли се е смял, докато е гледал как получава обратно парите, които й е давал. Да си прави шеги за нейна сметка изглежда беше любимото му занимание.

Стисна още по-силно волана, ала не успя да спре рукналите сълзи. Защо не го бе разбрала по-рано? Той изобщо не я обичаше. Изпитваше съжаление към нея и от състрадание й бе измислил работа, по същия начин, по който основаваше фондове за деца, които не бяха негови, или пишеше чекове на закъсалите си приятели. Никога не е имало достатъчно работа, с която да запълва деня си, затова сега дори не можеше да изпитва удовлетворение от мисълта, че си е заработила парите. Той през цялото време е знаел, че не се нуждае от асистент на пълно работно време, ала не е искал нейното уволнение да му тежи на съвестта. Боби Том обичаше да си играе на Господ.

Втренчи се невиждащо напред. Скривайки истината, той я бе измамил по начин, който никога нямаше да му прости. Беше му обяснила колко важно за нея е сама да си плаща сметките. Той го знаеше! Но това не е имало значение за него, защото самата тя нямаше никакво значение за него. Ако я уважаваше и държеше на нея, никога нямаше да я лиши от достойнството й. Няма да взема нищо от теб, Боби Том. Искам само да ти дам. Каква подигравка. Каква ужасна, болезнена подигравка.

 

 

Някои мъже бяха скарани със смокингите, но Боби Том изглеждаше, все едно е бил роден в такъв. Беше добавил само някои свои щрихи: лилава риза на фини плисета с диамантени копчета за яка, черен стетсън и ботуши от змийска кожа, които носеше само с официално облекло. Сградата на клуба, построена от варовик, бе лъсната от съблекалните до трапезарията в чест на най-великото събитие в нейната история. Продажбата на билети за турнира на следващия ден бяха надминали и най-смелите очаквания на всички. Дори синоптиците се включиха в събитието, като обещаха слънчев ден, с температури около двайсет градуса.

Спортистите вече бяха започнали да пристигат за коктейла преди вечерята, когато един от сервитьорите прошепна на Боби Том, че някой долу иска да го види. Докато прекосяваше фоайето, той погледна раздразнено към входа. Къде беше Грейси? Очакваше вече да е тук. За много от момчетата щеше да е истинско удоволствие да си общуват с нея и той нямаше търпение да им я представи. Грейси беше една от най-невежите жени по отношение на спорта, които познаваше, и той бе сигурен, че липсата й на задълбочени познания щеше да й навлече доста неприятности тази вечер, което пък за него щеше да е безкраен източник на забавление. Все още не проумяваше защо, но пълната й незаинтересованост към спорта понякога изглеждаше едно от най-големите й предимства.

Заслиза по покритите с килим стълби към долния етаж, където бяха съблекалните, тази вечер съвсем пусти. Стъклената врата, водеща към спортния магазин, където се продаваше най-вече екипировка за голф, би трябвало да е заключена, но вместо това беше леко открехната и Боби Том влезе вътре. Само една лампа светеше над щанда и той не видя мъжа, който стоеше в другия ъгъл на магазина, докато Уей Сойър не пристъпи напред.

— Дентън.

Боби Том знаеше, че много скоро щеше да му се наложи да се конфронтира със Сойър, но не би избрал точно тази вечер. Все пак беше видял името на Сойър в списъка на гостите и присъствието му тук не беше изненада за него. Освен това нямаше намерение да избягва срещата. Поради някаква причина този мъж имаше нещо общо с тъгата на майка му и той искаше да знае защо.

Сойър явно бе разглеждал един от стиковете за голф, подредени върху лавицата до щанда, и докато сега пристъпваше напред, го държеше небрежно пред себе си. Официалното облекло не можеше да скрие измъченото му и изпито лице, все едно от известно време не бе спал добре. Боби Том се опита да овладее антипатията си. Въпреки заявлението на Сойър, че няма да закрие „Росатех“, той никога не бе харесвал този мъж. Беше студен, коравосърдечен кучи син, който би измамил и баба си, ако имаше изгода. Реши да не обръща внимание на мимолетното впечатление, че точно сега Сойър изглеждаше повече уморен, отколкото безмилостен.

— Какво мога да направя за теб? — попита Боби Том студено.

— Искам да поговорим за майка ти.

Това беше точно темата, която интересуваше и него, но Боби Том усети как настръхва.

— Няма за какво да говорим. Стой по-далеч от нея и всичко ще е наред.

— Аз стоя далеч от нея. Нима от това нещата станаха по-добре? Тя щастлива ли е?

— Можеш да си дяволски сигурен, че е. Щастлива е както винаги.

— Лъжеш.

Въпреки думите му, Боби Том долови несигурност в гласа на по-възрастния мъж и реши да се възползва от това.

— Последният път, когато разговаряхме, тя беше развълнувана заради круиза, на който смята да замине, както и заради новите растения в градината си. Толкова е заета с приятелите и проектите си, че почти не ни остава време да се видим насаме.

Раменете на Сойър увиснаха едва забележимо, а пръстите, които държаха стика, се отпуснаха, но Боби Том не омекна. Някак си този мъж беше наранил майка му и той щеше да се постарае това никога повече да не се повтори.

— Доколкото зная, в момента не я измъчват никакви грижи.

— Разбирам. — Сойър се прокашля. — Баща ти много й липсва.

— Мислиш ли, че не го зная?

Сойър опря главата на стика върху килима.

— Знаеш ли, много приличаш на него. Последният път, когато го видях, той беше само на осемнайсет или деветнайсет, но приликата е поразителна.

— Така казват всички.

— Мразех го и в червата.

— Не си представям и той много да те е харесвал.

— Трудно е да се каже. Дори и да е изпитвал неприязън към мен, никога не го е показвал, макар че аз със сигурност съм му давал достатъчно поводи. Той беше толкова дяволски добър с всички.

— Тогава защо си го мразел? — Въпросът му се изплъзна, въпреки намерението му да остане безразличен.

Сойър плъзна ръка по дръжката на стика.

— Майка ми чистеше известно време къщата на баба ти, знаеше ли? Това беше преди да се откаже от живота и да си намери друг начин за препитание. — Замълча, а Боби Том си помисли за историята, която разказваше от години, че Сузи е проститутка. За него това беше един голям майтап, но за Сойър не е било шега. Въпреки че не харесваше този мъж, се почувства засрамен.

— Двамата с баща ти бяхме връстници — продължи Сойър, — но той беше по-едър и когато бяхме в шести и седми клас, баба ти имаше навика да дава старите му дрехи на майка ми. И аз трябваше да ходя на училище с тези подаяния, но в същото време изгарях от толкова силна завист, че понякога си мислех, че ще се задавя. Всеки ден той ме виждаше да идвам на училище, облечен в старите му дрехи, но никога не каза и дума. Нито една дума. Нито на мен, нито на когото и да било. Макар че другите хлапета забелязваха и ми се подиграваха. „Хей, Сойър, не си ли облякъл старата риза на Хойт?“ Ако баща ти беше наоколо, само поклащаше глава и казваше, че, не, по дяволите, това не е неговата риза; че никога не е виждал проклетото нещо. Господи, как го мразех заради това. Само ако беше запратил бедността в лицето ми, бих могъл да се боря с него. Но той никога не го стори и сега, когато се връщам назад, мисля, че не е било в природата му. Вярвам, че в много отношения, той беше най-добрият човек, когото съм познавал.

Боби Том изпита завладяващо чувство на гордост, още повече, че бе неочаквано. И почти незабавно го заля унищожително усещане за загуба. Напрегна цялата си воля, за да не издаде емоциите си.

— Но въпреки това си продължавал да го мразиш.

— Завистта често поражда омраза. В гимназията веднъж разбих шкафчето му и откраднах ученическото му сако. Не мисля, че той някога разбра, че съм бил аз. Разбира се, никога не бих могъл да облека проклетата дреха; дори и не желаех. Но занесох сакото зад прелеза и го изгорих, за да не може и той да го облече отново. Може би съм си мислел, че като го унищожа ще изтрия всичките му постижения, или просто не можех да понасям да гледам как го намята върху раменете на майка ти, докато се прибираха след училище у дома. Проклетото нещо й стигаше до коленете.

Представата за родителите му като гимназисти накара Боби Том да се почувства странно объркан.

— За това е било всичко, нали? Моята майка.

— Предполагам, че винаги е било. — По-възрастният мъж затвори очи, сякаш мислите му се отнесоха някъде надалеч. — Беше толкова хубава. Но тя не мислеше така, защото носеше шини на зъбите до края на девети клас и го е запомнила, но повярвай ми, с шини или без, тя беше красива като картинка. И беше също като баща ти — мила с всички. — Засмя се искрено. — С всички, освен с мен. Веднъж се срещнахме в коридора, когато наоколо нямаше никой. Доколкото си спомням, носеше нещо в кабинета на учителя, а аз сигурно съм бил избягал от час. Бях вдигнал яката си и се бях облегнал на едно от шкафчетата като истински хулиган. Удостоих я с най-якия си присвит поглед и навярно съм я уплашил до смърт. Спомням си, че ръцете й затрепериха, но тя се втренчи право в мен и каза: „Уейланд Сойър, ако не искаш да свършиш на улицата, най-добре е веднага да се върнеш в час“. Наистина майка ти е смела дама.

Беше трудно да се изпитва антипатия при подобна обезоръжаваща откровеност, но Боби Том си напомни, че този Сойър вече не беше лошото градско момче и този път заплахата, която представляваше за майка му, беше съвсем реална.

— Едно нещо е някакъв хлапак да я изплаши, а съвсем друго — възрастен мъж. Кажи ми какво си й сторил.

Боби Том не очакваше наистина да получи отговор и не се изненада, когато Сойър се обърна и се отправи към дървената лавица. Когато остави стика обратно на мястото му, се облегна на щанда, но въпреки нехайната му поза, в тялото му се усещаше напрежение. Боби Том усети как целия застава нащрек, все едно се готви да получи удар.

Сойър погледна към тавана, сетне преглътна тежко.

— Накарах я да повярва, че ще затворя „Росатех“, ако не стане моя любовница.

Нещо избухна в Боби Том. Прелетя през стаята с вдигната ръка, готов да убие шибания кучи син, но се спря точно пред него, когато самоконтролът му надделя над гнева. Сграбчи по-възрастния мъж за реверите.

— Дано да те е пратила по дяволите.

Сойър сграбчи китките му.

— Само ме изслушай. Можеш поне това да направиш.

Боби Том трябваше да узнае останалото и се насили да го пусне, макар че не се отдръпна. Когато заговори, гласът му беше нисък и заплашителен.

— Започвай да говориш.

— Никога не съм й го казвал направо, но тя мислеше, че точно това имам предвид, а аз чаках твърде дълго, преди да й кажа истината. Вярваш или не, но мнозина извън Телароса ме смятат за почтен човек и аз си помислих, че ако прекараме известно време заедно, и тя ще го разбере. Но нещата излязоха от контрол.

— Ти си я изнасилил.

— Не! — За пръв път гневът на Сойър избухна и очите му се присвиха. — Можеш да вярваш каквото си искаш за мен, Дентън, но никога не си и помисляй подобно нещо. Случилото се помежду ни не е твоя работа, но едно ще ти кажа — не е имало никакво насилие.

Боби Том усети, че му призлява. Не желаеше да мисли за майка си по този начин при никакви обстоятелства. Ала още по-лошо, не можеше да понесе мисълта, че тя доброволно се е отдала на Сойър, не и след като е била омъжена за баща му, не и след като споменът за Хойт Дентън все още беше жив.

Гневът на Сойър угасна също толкова внезапно, както и бе изригнал.

— Нямаше никакво насилие, ала за нея беше прекалено рано и аз го знаех. Тя все още обича много силно баща ти; той е бил изключителен мъж и не мога да я обвинявам за това. Но него вече го няма, а аз съм тук. Тя е самотна. Тя иска да е с мен, само че никога няма да си позволи това и мисля, че е заради теб.

— Не го знаеш със сигурност.

— Ти си най-важният човек в живота й и тя по-скоро би си отрязала ръката, отколкото да те нарани.

— Искам да стоиш далеч от нея.

Сойър го изгледа с открита враждебност.

— Надявам се си разбрал, че не изливам душата си пред теб, защото съм някакъв мазохист. Не те харесвам особено — доколкото те познавам, ти си егоистично копеле — но се надявам да греша. Надявам се също да си наследил от баща си много повече, отколкото самият ти осъзнаваш в момента. Бях честен с теб, защото се моля за някакво чудо. Без твоето одобрение, ние двамата нямаме шанс.

— Няма да има никакви чудеса.

Сойър беше горд мъж и в гласа му нямаше молба.

— Аз искам единствено справедлив шанс да я спечеля, Боби Том.

— Ти искаш шибаната ми благословия!

— Ти си единственият, който може да пребори чувството й за вина.

— Много лошо тогава, защото няма да го направя! — Тикна показалеца си в гърдите на Сойър. — Предупреждавам те. Остави майка ми на мира. Ако само се осмелиш да погледнеш към нея, ще съжаляваш.

Сойър го изгледа с твърд, немигащ поглед.

Боби Том се завъртя на пети и изхвърча от стаята. Дишаше толкова тежко, че когато изкачи стълбите, трябваше да спре, за да се съвземе. Беше прав; знаеше го. Независимо от всичко, Сойър бе наранил майка му и той трябваше да се погрижи това никога повече да не се повтори.

Един от старите му съотборници го спря, за да го поздрави и много скоро той се намери пред бара, сред свои приятели. Минаваше от една група на друга, потупваше мъжете по гърбовете, сипеше шеги и закачки, сякаш си нямаше никакви грижи на този свят, ала докато поздравяваше гостите си, не спираше да хвърля погледи към вратата, опитвайки се да зърне Грейси. Имаше нужда от нея, за да се успокои след срещата със Сойър. Къде, по дяволите, беше тя? С мъка потисна импулса си да се втурне към паркинга, за да я търси.

С периферното си зрение видя Сойър да стои до бара и да разговаря с Лутър и не след дълго зърна майка си, в противоположния край на помещението, да си приказва с няколко свои приятелки. Изглеждаше сякаш се забавлява, ала беше твърде далече, за да е сигурен. Веднага след края на снимките смяташе да я придружи на онзи круиз, за който му бе споменала. Самият той не си представяше, че круизът ще му достави удоволствие, но обичаше да е с майка си, а за нея щеше да е добре да се махне за известно време оттук. Грейси също можеше да дойде и тримата щяха да си прекарат страхотно. Колкото повече мислеше за това, толкова повече идеята му харесваше и Боби Том усети как мрачното му настроение се разсейва.

Но не за дълго. Всичко тутакси се срина отново, когато забеляза как погледът на майка му се спира на Уей Сойър. Очите й мигом се изпълниха с такава тъга и толкова остър копнеж, че той едва го понесе. Сойър се обърна и я видя. Каквото и да се канеше да каже на Лутър, явно бе тутакси забравено. Лицето на Сойър омекна и по него се изписа чувството, което Боби Том добре познаваше, ала не искаше да назове.

Секундите се нижеха. Нито Уей, нито Сузи пристъпиха един към друг. Накрая двамата се обърнаха едновременно, сякаш достигнали предела на болката.