Сюзън Елизабет Филипс
Рай в Тексас (13)

12

За пръв път през цялата вечер никой не навираше коктейлна салфетка под носа на Боби Том за автограф, не го канеше на танц, нито се опитваше да му измъкне подробности за голф турнира. Най-сетне имаше няколко минути за себе си и се бе облегнал в ъгъла на сепарето. „Фургона“ беше любимото хонки тонк^[1] заведение в Телароса и тълпата през тази събота вечер се забавляваше на пълни обороти, особено след като Боби Том черпеше.

Той остави бирената бутилка върху изпонадрасканата маса и угаси една от тънките пури, които си позволяваше от време на време. В същото време наблюдаваше как Грейси се излага, опитвайки се да танцува в редица под ритъма на новата песен на кънтри дуета „Брукс и Дън“. Бяха изминали две седмици от нейното „преобразяване“ и Боби Том смяташе, че хората вече би трябвало да са свикнали, но всички в града продължаваха да ахкат и охкат от възторг край нея.

Въпреки всички подобрения във външния й вид, не можеше да се каже, че се е превърнала в неотразима красавица. Беше сладка, това не можеше да се отрече. Дори хубава. На фона на онази разрошена буйна грива, новата дръзка прическа, която Шърли й направи, можеше да се определи като истински шедьовър. Начинът, по който обграждаше лицето й като пухкав облак, с топли и медни отблясъци, беше истинска наслада за окото. Но Боби Том предпочиташе жените да са руси и ослепителни, с крака, стигащи до подмишниците и гърди на порнозвезди. Истински секс трофеи, това харесваше той и нямаше намерение да се извинява за предпочитанията си. Беше си извоювал тези секс трофеи от женски пол върху кървавите полета на Националната лига. Беше си ги заслужил в жестоките тренировки, понякога по две на ден; беше си ги спечелил, понасяйки удари, толкова свирепи, че не можеше да си спомни името след това. Те бяха трофеите от безмилостните войни по футболните игрища и да се откаже от тях, бе равносилно на това, да се откаже от собствената си идентичност.

Отпи солидна глътка от бутилката „Шинър“, но бирата не можа да запълни празнотата в него. Сега трябваше да започва сезона, а вместо това се перчеше пред камерата като някой проклет женчо и се преструваше на сгоден за властна мадама, която никой не би сбъркал със секс трофей.

Не че дребничката фигура на Грейси не изглеждаше съблазнително, напъхана в тези джинси, толкова тесни, че Лен Браун направо не можеше да отлепи поглед от задника й. Припомни си, че каза на майка си да подсигури поне два чифта джинси за Грейси, но не си спомняше да й бе дал разрешение да купува такива, от които тя щеше да получи мускулни крампи.

Мисълта за дрехите на Грейси го накара да се намръщи. Не можа да повярва, когато майка му го уведоми, че Грейси е настояла да плати сама дрехите си и затова са пазарували из аутлетите. Той трябваше да й купи дрехите! Идеята бе негова, нали? Освен това той беше богат, а тя бедна, и Боби Том очакваше, дяволите да го вземат, че всяка жена, за която се предполагаше, че ще се жени, ще има най-доброто. Двамата с Грейси проведоха разгорещен спор, който прерасна в още по-разгорещена разправия, когато Шърли му върна парите, които й бе дал за прическата и грима на Грейси, защото тя бе настояла и тях да си плати сама. По дяволите, наистина беше твърдоглава. Не само че отказваше да вземе каквото и да било от него, но имаше наглостта да му заяви, че възнамерявала да му плаща наем.

Обаче последната дума щеше да е негова. Още вчера отиде в бутика на Мили и избра една модна, черна коктейлна рокля за Грейси. Мили бе обещала да й каже, че се придържа към стриктната политика да не приема обратно закупена стока, ако Грейси се опита да я върне. По един или друг начин, възнамеряваше да се наложи.

Почопли с палец етикета върху бирената бутилка. Май няма да е зле да си поговори с Уилоу. Започна да го осенява прозрението, че трябва дяволски добре да се подсигури, така че Грейси никога да не разбере кой плаща онзи жалък чек.

Намръщи се, когато Грейси пропусна още няколко стъпки. Какво, по дяволите, си е мислила майка му, че да я посъветва тази вечер да си облече елек? Веднага след като осведоми Грейси, че вечерта ще я води във „Фургона“, я чу да се обажда по телефона на Сузи и да я пита какво би трябвало да си облече за хонки тонк бар в събота вечер. Сега разбираше защо я чу да пита: „Ама само по елек ли?“.

Благодарение на майка му, Грейси се бе издокарала в елек от златист брокат, като под него не носеше нищо друго, в комбинация с тесни черни джинси и чифт нови каубойски ботуши. Всъщност елекът не беше скандално неприличен. Наниз от малки перлени копчета го закопчаваше отпред, а заострените му долни краища покриваха колана на джинсите й. Но имаше нещо провокативно в идеята да е облечена в моден елек на голо, което я караше да прилича на секси парче, макар че не можеше да е по-далеч от истината, въпреки вторачения поглед на Лен Браун. Горката Грейси сигурно щеше да се засрами до сълзи, ако разбереше как се излага.

Песента на „Брукс и Дън“ свърши и започна бавна балада. Примирен с ролята си на джентълмен, Боби Том се надигна, за да я спаси, преди да е принудена да краси самотно някоя стена на бара като дама, останала без кавалер за танца. Но не бе направил повече от три крачки, когато Джони Петибоун я издърпа от ръцете на Лен и двамата се впуснаха в танц. Боби Том спря, чувствайки се малко глупаво, сетне си напомни да благодари на Джони, задето е бил толкова мил с Грейси. Наистина всички бяха много мили с нея. Не че това го изненадваше. Фактът, че тя беше избраницата на Боби Том, бе гаранция, че ще се отнасят към нея като с кралица.

Докато наблюдаваше как Джони придърпва Грейси по-плътно, Боби Том изпита леко раздразнение. Тя беше сгодена и двамата не би трябвало да танцуват толкова интимно притиснати, но Боби Том не забелязваше дори сянка на съпротива от нейна страна. Нещо повече — тя бе извърнала лице към партньора си като слънчоглед, попивайки всяка дума на Джони. За някой, който би трябвало да се чувства засрамен и не на място, тя определено се забавляваше много добре.

Припомни си проблема на Грейси със сексуалната й неудовлетвореност и се намръщи. Ами ако тя не можеше да контролира хормоните си сега, когато „преобразяването“ й бе спечелило малка частица от мъжкото внимание? Идеята дяволски го притесни. Не би могъл да я упреква, че има желание да прави съвсем естествени неща, но със сигурност нямаше да ги прави, докато е сгодена за него. В Телароса нямаше много тайни и не му се искаше дори да си помисли на какво ще бъде подложен, когато градът откриеше, че жена като Грейси Сноу го мами.

Потисна въздишка на досада, когато Кони Камерън се приближи към него с бавна полюшваща се походка.

— Хей, Би Ти, искаш ли пак да танцуваме?

Отпусна длан върху бледолилавата копринена риза, която бе облякъл с джинсите и черния стетсън, сетне отърка леко гърдите си в него. За нещастие явно фактът, че и двамата са сгодени, ни най-малко не я обезкуражаваше.

— Бих искал, Кони, но Грейси яко се напушва, ако танцувам повече от веднъж с красива жена, така че трябва да пазя поведение.

Тя отметна няколко кичура от тъмната си коса, които се бяха заплели в една от сребърните й обици.

— Не съм си и помисляла, че ще настъпи денят, когато ще позволиш на жена да те държи под чехъл.

— Нито пък аз, но това беше преди да срещна Грейси.

— Ако се тревожиш какво ще си помисли Джим, тази вечер той е дежурен. Дори няма да разбере, че сме танцували. — Наблегна на последната дума, като леко нацупи устните си, така че той да разбере, че танцът не е единственото, което му предлагаше.

Боби Том не се съмняваше, че Джимбо следи изкъсо Кони, но не това бе причината, поради която отклони поканата. Просто вече му беше все по-трудно да прикрива раздразнението си, когато беше в компанията на жени като нея.

— Не се тревожа толкова заради Джимбо. Загрижен съм за Грейси. Тя наистина е много чувствителна.

Кони се извърна към танцуващите и я изгледа критично.

— Грейси изглежда по-добре, откакто й позволи да се нагласи. Но дори и така, пак не изглежда твоят тип. Хората тук си мислеха, че ще се ожениш за модел или кинозвезда.

— Е, неведоми са пътищата на човешкото сърце.

— Предполагам. Имаш ли нещо против да ми направиш услуга, Би Ти?

Заля го вълна на безкрайна умора. Още услуги. Прекарваше на снимачната площадка поне по дванайсет часа на ден, а последните няколко дни бяха изтощителни. Обикновено се наслаждаваше на екшън сцените, но не и когато включваха побой над жена. Ужасяваше се от сцената с Натали в началото на филма и беше толкова неубедителен, че хората от снимачния екип бяха принудени да наемат дубльор.

Когато не беше на снимачната площадка, го тормозеха непрестанни телефонни обаждания, неочаквани посетители, радетели на благотворителни каузи. С всичко това не му се събираха повече от четири часа сън за цялата седмица. Миналата вечер, след като свърши със снимките, бе отлетял с частния си самолет до Корпус Кристи, за да се появи на благотворителен банкет, а предишната нощ бе участвал в нощно радиошоу, за да рекламира Хевънфеста, но единствената благотворителна дейност, която му донесе истинска радост, беше тайното му посещение при децата в педиатричното отделение на общинската болница.

— От какво се нуждаеш?

— Може ли да се отбиеш някоя вечер у дома и да подпишеш двете футболни топки, които съм купила за двамата си племенници?

— С удоволствие. — Несъмнено щеше да се отбие. С Грейси под ръка.

Песента клонеше към своя край и той се извини, за да отърве Грейси от Джони Петибоун. Лен Браун се добра пръв до нея, но той нямаше да позволи това да му попречи.

— Здрасти, момчета. Ще ми позволите ли един танц с моята малка любима?

— Ами, разбира се, Боби Том. — Явната неохота в гласа на Лен Браун го подразни. Междувременно Грейси му хвърли кръвнишки поглед, целящ да го срази заради „малката любима“. Фактът, че е успял да я вбеси, забележително повдигна настроението му.

И двамата бяха твърде заети през последните няколко седмици и не бяха прекарвали много време заедно, което и беше причината за настояването му да се появят тази вечер във „Фургона“. Никой нямаше да повярва, че са сгодени, ако не ги виждаха да излизат заедно. Тя беше толкова дяволски ефективна, че той не можеше да измисли достатъчно работа, за да запълва времето й. И тъй като мразеше да бездейства, Грейси се бе превърнала в момиче за всичко на филмовата компания и бавачка на половин ден на Натали.

Той погледна надолу към зачервеното й лице и не можа да сдържи усмивката си. Грейси имаше най-хубавата кожа, която бе виждал у жена, а освен това харесваше и очите й. Имаше нещо в начина, по който искряха, което повдигаше настроението му.

— Тази вечер са измислили нов танц в редица, Грейси. Хайде да опитаме.

Тя погледна несигурно към танцуващите, които демонстрираха серии от бързи и сложни стъпки.

— Не успях да схвана добре и предишния танц. Може би е по-добре да пропусна този.

— И цялото забавление? — Издърпа я към редицата, като в същото време изучаваше танцуващите пред него. Стъпките бяха доста заплетени, но той беше специалист в броенето на стъпки и ловки смени на посоката точно в подходящия момент, така че не му бяха нужни повече от трийсет секунди, за да схване същността. От друга страна Грейси явно доста се затрудняваше.

На половината от песента тя все още не се бе напаснала към ритъма на останалите танцуващи. Боби Том реши, че е истински негодник щом я доведе тук, след като знаеше, че тя няма да се справи, но една незряла част от него искаше да й напомни, че това тук е неговата територия, а не нейната и тя не е упълномощена да танцува с мъже, с които не е сгодена. Но угризенията на съвестта му много скоро се трансформираха в раздразнение, докато я наблюдаваше как отмята коса и се смее на грешките си, все едно не й пукаше, че е най-окаяният танцьор на дансинга.

Влажните, медни къдрици бяха полепнали по страните и врата й. Тя се извърна с лице към него, когато всъщност трябваше да се обърне на другата страна, и той видя как горното копче на елека й се разкопча, разкривайки извивките на онези нейни сладки малки изкушения, порозовели от горещината и блестящи от капките пот. Още едно копче и целите щяха да изскочат навън. Представата го изпълни с искрено негодувание. Та тя беше учителка в неделно училище, за бога! Би трябвало да знае как да се държи!

Но тя явно бе прекалено заета да флиртува с всичко живо в панталони, за да забележи възмущението му, което само се усили, когато някакви мъже, за които той дори не подозираше, че ги познава, започнаха да я окуражават с викове.

— На другата страна, Грейси. Можеш да се справиш!

— Точно така, Грейси!

Мускулестото колежанче от другата й страна вече си бе спечелило неодобрението на Боби Том заради тениската си на колежа „Бейлър“. Когато хлапакът улови Грейси за ханша и я обърна в правилната посока, Боби Том присви очи.

Тя се засмя и разлюля къдрици.

— Никога няма да го схвана!

— Разбира се, че ще го схванеш. — Хлапакът вдигна бутилката бира, която държеше и я поднесе към устните й.

Тя отпи глътка и се задави. Момчето се засмя и понечи да й даде още една глътка, но пренебрегнатият годеник нямаше намерение да я наблюдава как се превръща в пропаднал алкохолик пред очите му. Обви ръка около раменете й, хвърли свиреп поглед на хлапака и я дръпна настрани.

Момчето се изчерви.

— Извинете, господин Дентън.

Господин Дентън! Това преля чашата! Той сграбчи Грейси за китката и я повлече към пожарния изход в дъното. Тя се препъна.

— Какво не е наред? Къде отиваме?

— Нещо ме пробожда отстрани. Нуждая се от чист въздух.

Перна резето на задната врата с опакото на ръката си и я повлече навън към покрития с чакъл служебен паркинг. Очукан зелен контейнер за боклук се мъдреше зад разнородна колекция от автомобили, в съседство с барака, изградена от бетонни блокове.

Освен миризмата на пържени картофи и прах, Боби Том не усети нищо друго, но Грейси въздъхна със задоволство, когато пое дълбоко въздух.

— Много ти благодаря, че ме доведе тук. Не помня някога да съм си прекарвала толкова добре. Всички бяха толкова мили.

Звучеше като замаяна от щастие, а очите й блестяха като коледни светлини. Изглеждаше толкова хубава, че в този миг Боби Том изобщо не смяташе, че не е неотразима красавица. Климатикът бучеше шумно, но не успяваше съвсем да заглуши музиката от бара. Грейси отметна кичур коса от бузата си, сетне сключи ръце зад врата си и се облегна на грубите дървени дъски на сградата, като в същото време гърдите й щръкнаха предизвикателно.

Къде бе научила подобен трик? Внезапно Боби Том изпита желание да си върне обратно старата Грейси, с онази абсурдна рокля и безформена коса. Чувстваше се удобно с предишната Грейси и фактът, че тъкмо той бе отговорен за преобразяването й във фурията на кънтри баровете, още повече го вбесяваше.

— Хрумвало ли ти е, че може да не ми се нрави годеницата ми да показва деколтето си на целия град?

Тя сведе поглед и ръката й се стрелна към разкопчаното копче.

— О, боже.

— Не зная какво се е вселило в теб тази вечер, но мисля, че е по-добре да се осъзнаеш и да започнеш да се държиш като сгодена жена.

Очите й се вдигнаха и срещнаха неговите. Тя се вгледа продължително в него, скръцна със зъби и разкопча и второто копче.

Боби Том бе толкова слисан от дързостта й, че му отне няколко секунди, докато си възвърне дар словото.

— И какво точно си въобразяваш, че правиш?

— Наоколо няма никой. Горещо ми е, а ти си имунизиран срещу чара ми, така че какво значение има?

На нея й било горещо. Хубаво, на него също. Не проумяваше какво я бе прихванало тази вечер, но смяташе да му сложи край.

— Никога не съм казвал, че съм имунизиран срещу чара ти — заяви той войнствено. — Ти си жена, нали?

Очите й се разшириха. Беше гаднярска забележка и той тутакси се засрами от себе си. Срамът му нарасна, когато смаяното й изражение се замени със загриженост.

— Коляното те боли, нали? Затова през цялата вечер си толкова вкиснат.

Дай й на Грейси да намери извинение за грубиянското му държание. Тя винаги искаше да види най-доброто у хората, факт, който караше всички на този свят да се възползват от нея. Все пак нямаше намерение да разрушава илюзиите й за него като й признае, че на коляното му нищо му няма. Вместо това се протегна надолу и го разтри през джинсите.

— Имал съм и по-добри дни.

Тя сграбчи китката му.

— Чувствам се ужасно. Толкова много се забавлявах, че не помислих за никой друг, освен за себе си. Да си вървим у дома, за да ти сложа малко лед.

Боби Том се почувства по-долен и от змия.

— Навярно е по-добре да продължа да се движа, за да не се скове напълно. Нека потанцуваме.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Свирят парче на Джордж Стрейт, нали?

— Така ли?

Той я улови за ръката и я притегли към себе си.

— Да не искаш да ми кажеш, че не разпознаваш Джордж Стрейт?

— Не зная много за кънтри певците.

— В Тексас той е повече и от светец. — Вместо да я поведе отново към бара, Боби Том я притисна към гърдите си и започна да се движи. Те танцуваха между стар форд „Феърлейн“ и тойота, а косата й ухаеше на праскови.

Докато подметките на ботушите им проскърцваха върху чакъла на паркинга, той не можа да устои, плъзна ръка под края на елека й и я отпусна върху долната част на гърба й. Почувства извивката на гръбнака и мекотата на кожата й. Тя потръпна, което му напомни, че се нуждае от мъж толкова отчаяно, че имаше опасност да падне в лапите на първото появило се зализано копеле.

Перспективата дяволски го разстрои. Не се срамуваше да признае, че харесва Грейси и беше повече от сигурен, че не желае тя да се съблече за някой, който нямаше да се отнесе с нея с внимание и грижовност. Ами ако се отдаде на някой от онези кучи синове, които са прекалено егоистични, за да я пазят? Или на някой разгонен негодник, който ще я обладае твърде грубо и завинаги ще й съсипе удоволствието от секса? По света имаше милион беди, които можеха да сполетят отчаяни жени като Грейси.

Той си бе затварял очите пред истината твърде дълго и знаеше, че моментът на разплатата най-сетне бе настъпил. Ако искаше да продължи да се гледа с чиста съвест в огледалото всяка сутрин, трябваше да забрави задръжките си спрямо чукането от съжаление и да направи това, което трябваше да се направи. Тя беше негова приятелка, дяволите да го вземат, а той никога не обръщаше гръб на приятелите си. И това не му оставяше избор. Единственият начин да е сигурен, че работата ще бъде свършена както трябва, беше да се нагърби лично с посвещаването на Грейси в любовната игра.

За пръв път тази вечер лошото му настроение се разсея. Изпита доволство, граничещо дори със самодоволство. По същия начин се чувстваше и когато подписваше петцифрени чекове за благотворителност. Тук не ставаше дума само за секс. Като почтено човешко същество той се бе нагърбил с отговорността да защити тази жена от собственото й невежество. Без да си даде повече време за размисъл върху усложненията, които определено щяха да се появят, той се гмурна презглава в дълбокото.

— Грейси, през последните няколко седмици избягваме темата, но мисля, че е време да се изясним. Онази нощ, когато беше пияна, ти ми каза някои неща.

Почувства как тя се скова в ръцете му.

— Ще съм ти благодарна, ако забравиш за онази нощ.

— Това ще е доста трудно. Ти беше много настоятелна.

— Както сам каза, бях замаяна от алкохола.

Той беше казал, че е пияна, но сега не беше най-добрият момент да внася корекция в подбора й на думи.

— Алкохолът понякога изважда истината наяве и след като сега сме само двамата, няма защо да се лъжем. — Плъзна ръка още сантиметър по-нагоре по гърба й и разтри една от издатините на гръбнака й с показалец. — Така, както аз виждам нещата, ти си буквално като буре с барут, само че заредено със сексуална енергия, което всеки миг ще избухне, а това е съвсем разбираемо, имайки предвид факта, че толкова дълго си си забранявала една от най-големите радости в живота.

— Не съм си я забранявала. Просто на пътя ми никога не се е изпречвала благоприятна възможност.

— От това, на което бях свидетел в бара, възможността всеки миг може да ти се изпречи на пътя. Онези момчета са обикновени човешки същества, а факт е, че ти направо им се предлагаше на тепсия.

— Не е вярно!

— Добре. Да кажем само, че флиртуваше доста напористо.

— Флиртувала ли съм? Наистина ли?

Очите й се разшириха от удоволствие и той осъзна, че е направил тактическа грешка. С нейната типична непредсказуемост, тя не бе възприела забележката му като конструктивна критика, както той възнамеряваше. И преди главата й толкова да се замае от фантазията, че е неотразима южняшка красавица, че да престане да обръща внимание на думите му, той побърза да продължи:

— Работата е там, че смятам, че е крайно време да съберем глави, както се казва, и да измислим план, който да удовлетворява и двама ни.

Песента беше към своя край. Той неохотно измъкна ръката си изпод елека й и я пусна. Облегна се отстрани на форда и скръсти ръце пред гърдите си.

— Така, както аз виждам нещата, и двамата имаме проблем. Ти доста си позакъсняла за уроци по сексуално изкуство, но тъй като се предполага, че двамата сме сгодени, не можеш да вземаш уроци от когото ти падне. Аз, от друга страна, съм свикнал на редовен сексуален живот, обаче, след като съм официално сгоден, а това е малък град, не мога просто така да се обадя на някое старо гадже и да си уредя нещо, ако ме разбираш.

Грейси дъвчеше нервно долната си устна.

— Да, аз, ъъ… ами, това определено е проблем.

— А не бива да е.

Гърдите й започнаха да се повдигат и спускат, сякаш бе пробягала дълго разстояние.

— Предполагам, че не бива.

— И двамата сме разумни хора и няма причина да не сме в състояние да си помогнем взаимно.

— Да си помогнем взаимно? — попита тя с едва доловим глас.

— Разбира се. Аз бих могъл да ти преподам уроците, от които ти се нуждаеш, а ти би могла да ме държиш настрани от разгулния живот. Мисля, че ще се получи идеално.

Тя облиза притеснено устната си.

— Да, това е, ъъъ, звучи логично.

— И практично.

— И това също.

Той долови в отговора й леко разочарование и тъй като познаваше жените достатъчно добре, реши, че е време за деликатната част.

— Виж сега, работата е там, че сексът не е много забавен, ако двамата партньори търсят само удобство.

Тя отново задъвка устната си.

— Не, това не би било никак забавно.

— И така, ако решим да се захванем с това, трябва от самото начало да забравим за удобството и да правим нещата както трябва.

— Да правим нещата както трябва?

— Което не означава, че няма да установим някои основни правила. Винаги съм смятал, че изясняването на правилата от самото начало гарантира отличен успех при дългосрочната работа.

— Зная, че си привърженик на отворените комуникационни канали.

Заедно с онова нервно потрепване в гласа й, той беше почти сигурен, че долови и раздразнение и едва не се разсмя на глас. Стегна се, изгледа я мрачно и с глас, сериозен като на евангелистки проповедник по телевизията, каза:

— Ето какво си мисля… Очевидно е, че това ще бъде доста стресиращо преживяване за мен.

Тя вдигна рязко глава. Лицето й изразяваше толкова искрен потрес, че му бе нужно цялото самообладание, за да не се разсмее.

— И защо трябва да е стресиращо за теб?

Боби Том я дари с поглед на наранена невинност.

— Скъпа, та това е очевидно. Аз съм като неукротим жребец още от пубертета. И след като съм опитният партньор, а доколкото зная, твоят опит не се простира по-далеч от онзи педикюрист, пожелал да целуне стъпалото ти, аз ще съм изцяло отговорен за правилното ти посвещаване в изкуството на секса. Има вероятност — твърде нищожна, трябва да отбележа, но все пак съществува — да оплескам всичко и ти да се травматизираш за цял живот. Подобна отговорност е тежко бреме за съвестта ми и единственият начин да мога да гарантирам, че всичко ще протече добре за теб, е още от самото начало да поема пълен контрол върху нашата сексуална връзка.

Тя го изгледа предпазливо.

— И какво по-точно включва това?

— Боя се, че ще те шокирам толкова много, че може да решиш да се откажеш, още преди да сме започнали.

— Кажи ми!

Гласът й се бе извисил до звук, наподобяващ писък, и Боби Том вече не можеше да си спомни защо по-рано вечерта се беше вкиснал толкова. Нетърпението й му напомняше за някой, улучил първите пет числа от тотото и очакващ последното. Наклони ръба на стетсъна си с палец.

— Работата е там, че за да съм абсолютно сигурен, че преживяването ще ти достави удоволствие, ще трябва да имам пълен контрол върху тялото ти още от самото начало. Трябва да го притежавам, така да се каже.

— Трябва да притежаваш тялото ми? — попита тя, с едва доловима дрезгава нотка в гласа.

— Ъхъ.

— Да го притежаваш!

— Да. Тялото ти ще принадлежи на мен, вместо на теб. Все едно съм се въоръжил с един от онези големи маркери и съм изрисувал инициалите си върху всяко кътче от тялото ти.

За негова изненада, отговорът й прозвуча по-скоро смаяно, отколкото обидено.

— Звучи ми като робство.

Той успя да си придаде наранен вид.

— Не съм казал, че ще притежавам съзнанието ти, скъпа. Само тялото ти. Има определена разлика и съм изненадан, че не можеш да я видиш сама, а се налага аз да ти я изтъквам.

От гърлото й успяха да излязат членоразделни звуци, след като преглътна с усилие.

— Ами ако насилиш мен — или тялото ми, в зависимост от това как гледаме на нещата — да направя нещо, което аз не желая?

— О, аз определено ще те насилвам. В това няма съмнение.

От възмущение очите й щяха да изхвръкнат от орбитите.

— Ще ме насилваш?

— Разбира се. Ти имаш да наваксваш години, а ние разполагаме с ограничено време. Няма да те нараня, скъпа, но със сигурност ще се наложи да те понасиля, в противен случай никога няма да стигнем до материала за напреднали.

Боби Том видя, че последната му забележка почти я довърши. Очите й приличаха на две големи сиви езера, а устните й бяха леко отворени. При все това не можеше да не се възхити на силата на духа й. От самото начало бе разбрал едно нещо за Грейси: тя притежаваше кураж.

— Аз… хм… ще трябва да си помисля.

— Не виждам какво има да му мислиш. Или ти звучи правилно, или не.

— Не е толкова просто.

— Определено е. Повярвай ми, скъпа, зная за какво говоря много по-добре от теб. Най-доброто, което можеш да кажеш в този миг е: „Доверявам ти живота си, Боби Том, и ще направя всичко, което ми наредиш!“.

Очите й блеснаха гневно.

— Това означава контрол над съзнанието ми, не над тялото ми!

— Само те пробвах, за да съм сигурен, че разбираш разликата, и ти взе блестящо изпита. Гордея се с теб, скъпа. — Той реши да я срази напълно. — Това, което искам в действителност от теб сега, е да разкопчаеш и останалите копчета на елека си.

— Но ние сме навън!

Той забеляза, че тя не възрази срещу действието, а само срещу местоположението им и реши да я попритисне още малко.

— Доколкото си спомням, аз съм опитният партньор от двама ни, а ти — девственицата. Или ще ми довериш тялото си, или споразумението ни няма да се получи.

Почти я съжали, докато гледаше как чувството й за приличие се бори с онова предателско сексуално влечение, което тя не можеше да контролира добре. Бедното създание мислеше толкова усилено, че Боби Том направо чуваше как се въртят колелцата в мозъка й и очакваше устните й да се разтворят и да му заяви да се разкара по дяволите. Вместо това тя пое колебливо дъх.

Когато погледът й се стрелна към паркинга, Боби Том знаеше, че е победил. В гърдите му се надигна вълна от емоции — удоволствие, радост и странна нежност. В този миг се закле пред себе си, че никога няма да стори нещо, което да накърни доверието й. Неловката мисъл за това, кой плаща заплатата й, се промъкна в съзнанието му, но той я прокуди решително. Наведе се и я целуна по бузата, докато дланта му погали другата.

— Хайде, скъпа. Направи каквото ти казах.

За миг тя не помръдна, сетне той усети движението на пръстите й между нейните гърди и неговите.

— Аз… чувствам се глупаво — пророни Грейси с дрезгав глас.

Боби Том се усмихна, опрял лице до бузата й.

— В случая аз съм този, който отговаря за чувствата.

— Всичко това изглежда толкова… неприлично.

— О, такова си е. А сега се разкопчай.

Пръстите й отново се плъзнаха между телата им.

— Разкопча ли го до долу?

— Д-да.

— Добре. Сега обвий ръцете си около врата ми.

Тя се подчини. Краищата на елека й докоснаха леко дланите му и той ги разтвори. През копринената си риза мигом усети топлината на голите й гърди. И отново прошепна в ухото й.

— Свали ципа на джинсите си.

Ученичката му не помръдна. Не че беше изненадан. И без това вече я бе тласнал много по-далеч, отколкото очакваше. Освен това самият той толкова се бе вживял в тази сексуална игра, че беше на път да забрави, че наистина е игра.

Простена тихо, когато тялото й се докосна до неговото. Тя се бе повдигнала на пръсти. Опитният наставник усети как бузата й се отърка в брадичката му и чу нежния й шепот.

— Първо ти.

Боби Том едва не експлодира. Обаче, преди да успее да реагира, откъм едната страна на паркинга, препъвайки се, се появиха двама мъже, увлечени в разгорещен спор.

Всеки мускул в тялото й се напрегна.

— Шшт… — Боби Том я притисна нежно към сградата, като я закри с тялото си. Разтвори бедра, улови нейните между своите и притисна устни към ухото й. — Малко ще се поцелуваме и понатискаме, докато си отидат. Искаш ли?

Тя вдигна лице към него.

— О, да.

Въпреки мъчителното напрежение в джинсите, той изпита желание да се усмихне на липсата й на преструвки, но знаеше, че тя няма да разбере и се овладя. Наведе глава и докосна с устни нейните, като засенчи лицата им с периферията на шапката си. Устните й останаха здраво стиснати и той реши, че има нещо безкрайно вълнуващо да целува жена, която не се опитва да напъха езика си в гърлото му, преди да има възможност да си изясни дали го иска, или не.

Обаче определено искаше езика на Грейси, което означаваше, че се налага да даде най-доброто от себе си, за да извади наяве авантюристичната й природа. С безмерно търпение подмами устните й да се разтворят. Ръцете й се стегнаха около врата му, а върхът на езика й потрепна като малко птиче на прага на устата му. Тя бе толкова погълната от случващото се с езиците им, че той не искаше да я разсейва, като се впусне в изследване на тези голи, малки гърди, сгушени толкова изкусително до неговите. Затова събра цялата си воля, за да пропъди спомена за начина, по който изглеждаха под тънките струйки сладолед, стичащи се по извивките им, както и за малките зърна, щръкнали като напъпили цветчета.

Споменът го възбуди до крайност и той притисна силно бедрата си в нейните. Агресивността му ни най-малко не я изплаши. Вместо да се отдръпне, тя се отърка в него като палаво малко котенце, жадно да го погалят.

Точно тогава и там, той осъзна, че не той ръководи парада, както му се искаше. Пръстите й се забиха в раменете му и от гърлото й се отрониха тихи стенания. Всички мускули на тялото му се стегнаха, а сърцето му заблъска лудешки в гърдите. Членът му бе толкова възбуден, че пулсираше, а той я желаеше със страст, която го изплаши до смърт.

Замъгленото му съзнание регистрира факта, че натрапниците на паркинга бяха изчезнали, а той не можеше да се сдържа нито секунда повече. Сграбчи ръцете, стискащи врата му, и я отдалечи от себе си на достатъчно разстояние, за да погледне към гърдите й. Те проблясваха на нощната светлина, а малките им зърна щръкнаха подканващо под погледа му. Той пусна ръцете й и погали върховете им с палците си. Грейси се изви назад към дървената стена, облегна глава и затвори очи.

Боби Том наведе глава и засмука гърдите й. Езикът му докосна зърната й — малки, твърди връхчета, настояващи за вниманието му. Той ги пое последователно в уста, обхвана ги с език, смука ги яростно и дълго. В същото време стискаше бедрата й, притискайки я малко по-грубо, отколкото възнамеряваше, но се чувстваше добре, толкова дяволски добре, а меките й гърлени стенания, отекващи в ушите му, заплашваха окончателно да го сринат. Плъзна пръсти между бедрата й и потърка шева на джинсите й. Знаеше, че трябва незабавно да се зарови дълбоко и силно в нея, преди да е експлодирал.

Сграбчи колана на джинсите й и дръпна яростно.

— Боби Том… — изплака тя името му и ръцете му замръзнаха, защото реши, че я е изплашил.

— По-бързо — замоли се тя. — Моля те, по-бързо.

Страстта му се изстреля нагоре, когато осъзна, че тя приветстваше агресивността му. В същото време една малка, мъждукаща искра от здравия му разум му напомни къде се намираха и той разбра, че това, което бе започнал като игра, заплашваше да излезе от контрол. Не можеше да я обладае по този начин — не и притисната към стената на сградата. Трябваше да е напълно полудял, за да позволи нещата да стигнат дотук. Какво, по дяволите, ставаше с него?

Беше му нужен целият самоконтрол, за да събере краищата на елека й. Очите й се отвориха рязко, изражението им бе смесица от страст и смут. Той нахлупи шапката си ниско на челото. Тя бе новак в първата си голяма игра, а той никога нямаше да й позволи да разбере колко близо е била до детронирането на един шампион.

— Мисля, че има надежда да се получи доста добре, нали? — Обикновено чевръстите му ръце бяха тромави и несръчни, докато закопчаваха копчетата й, и той продължи да говори, за да прикрие смущението си. — Ще действаме постепенно. Явно си пропуснала цялото въведение, така че ще има доста да наваксваме. Не мисля, че някой от двама ни ще издържи прекалено дълго, сама го разбираш, но би трябвало поне да направим усилие.

— Това означава ли, че свършихме за тази вечер?

Изглеждаше толкова разочарована, че му се прииска да я задуши в прегръдките си.

— По дяволите, не. Просто малко ще си поемем дъх. Когато се приберем у дома, ще започнем отначало. А може и да минем покрай реката, за да видим колко време ще ни е нужно, за да запотим прозорците на пикапа.

Грейси подскочи, когато вратата се разтвори с трясък и Джони Петибоун подаде глава.

— Боби Том, току-що се обади Сузи. Иска веднага да отидеш у тях. Смята, че под мивката има мишка. — Джони изчезна отново вътре.

Боби Том въздъхна. Дотук със запотените прозорци. Веднъж да попадне в лапите на Сузи, тя нямаше да го пусне толкова лесно.

Грейси го дари със съчувствена, макар и леко потрепваща усмивка.

— Всичко е наред. Майка ти се нуждае от теб. Аз ще се прибера с един от асистентите на продукцията. Всъщност така навярно е по-добре. Тъкмо ще имам време, за да… свикна. — Отново задъвка устната си. — Тази твоя идея, че трябва да притежаваш тялото ми… мислех си… Хрумна ми…

— Хайде, изплюй камъчето, скъпа. Няма да висим тук, докато остареем.

— Искам да се редуваме — изтърси тя.

— Да се редуваме в какво?

— В това нещо. Притежаването на тялото. В притежаването на твоето тяло.

Напуши го смях, ала вместо това се намръщи и се опита да си придаде сърдит вид.

— Никога не съм очаквал една интелигентна жена да е толкова нелогична. Ако и двамата ще притежаваме телата си, никога няма да знаем кой ще трябва да направи следващия ход.

Тя го изгледа сериозно.

— Сигурна съм, че ще го уредим.

— Не мисля.

Грейси стисна устни.

— Съжалявам, Боби Том, но ще се наложи да проявя твърдост по въпроса.

Той понечи да се заяде с нея, само заради самото удоволствие, ала преди да успее да отвори уста, тя се извърна на пети и закрачи към вратата. Малко преди да изчезне вътре, му хвърли скромен поглед през рамо.

— Благодаря ти за изключително приятната среща. Беше много просвещаваща. — Вратата се затвори зад нея.

За миг той остана там да се взира след нея, сетне се ухили. Всеки път, когато си мислеше, че е поставил Грейси там, където искаше да бъде, тя успяваше да го изненада. Но и той криеше в ръкава си още няколко изненади. И докато вървеше към пикапа си, не се съмняваше, че посвещаването на Грейси Сноу в тайните на секса определено щеше да се окаже едно от най-страхотните удоволствия в живота му.