Майкъл Крайтън
Джурасик парк (51)

Мрежата

Тим се обърка от редуващите се върху екрана контролни изображения, докато се опитваше да върне главния екран. Повечето системи разполагаха с отделен клавиш или определена команда, с която човек можеше да се върне на предишния екран или на главното меню. Но в тази система нямаше такова нещо, или поне момчето не знаеше как да го намери. Освен това беше сигурно, че съществуват помощни команди, вградени в системата, ала не можеше да намери и тях. През това време Лекс подскачаше около него, крещеше в ухото му и го притесняваше.

Най-сетне Тим успя да се върне на главния екран. Не си спомняше какво точно е направил, но той пак се появи. Момчето се позабави, докато търсеше подходяща команда.

— Направи нещо, Тими!

— Няма ли да млъкнеш? Търся помощната програма.

Той натисна „TEMPLATE-MAIN“. На екрана се появи сложна диаграма, състояща се от множество правоъгълници, свързани със стрелки.

Не, не беше това.

Тим натисна „COMMON INTERFACE“. Екранът се промени.

— Какво е това? — попита Лекс. — Защо не включваш тока, Тими? Брат й не й обърна внимание. Може би помощната програма на системата се включваше с клавиша, на който пишеше „info“. Той натисна „INFO“.

— Тимии! — изскимтя Лекс, но брат й вече беше натиснал клавиша „FIND“.

На екрана се появи още един прозорец, който не му вършеше работа. Той натисна „GO BACK“.

По радиото се чу гласът на Мълдун:

— Как върви, Тим?

Той не си даде труд да отговори, а бясно продължи да натиска клавишите.

Най-неочаквано отново се появи главният екран.

Тим бавно прочете етикетите по екрана. Изглежда, и „ELECTRICAL MAIN“, и „SETGRIDS DNL“ имаха нещо общо с мрежите. Реши, че „SAFETY/HEALTH“ и „CRITICAL LOCKS“ може би също са важни. Отвън се чуваше ръмженето на рапторите. Трябваше да направи избор. Натисна „SETGRIDS DNL“ и изпъшка, когато видя какво се появи на екрана.

Не знаеше какво да прави. Натисна „STANDARD PARAMETERS“.

Целостта на мрежите не е проверена

Мрежите за сигурност остават под автоматичен контрол

Тим отчаяно клатеше глава. Мина известно време, докато разбере, че току-що е получил много ценна информация. Сега вече знаеше координатите на мрежите на хижата! Натисна функционален клавиш P4.

СИЛОВА МРЕЖА Г4 (ХИЖА ЗА САФАРИ)

КОМАНДАТА Е НЕИЗПЪЛНИМА. ГРЕШКА — 505

(ЗАХРАНВАНЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО ЗАРАДИ ГРЕШКА

В КОМАНДАТА. Виж контролен справочник стр. 4.09–4.11)

— Не става — каза Лекс.

— Виждам! — сопна се брат й и натисна друг клавиш.

Екранът пак се промени.

СИЛОВА МРЕЖА D4 (ХИЖА ЗА САФАРИ)

КОМАНДАТА Е НЕИЗПЪЛНИМА. ГРЕШКА — 505

(ЗАХРАНВАНЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО ЗАРАДИ ГРЕШКА

В КОМАНДАТА. Виж контролен справочник стр. 4.09–4.11)

Тим се опита да се успокои и да премисли нещата. Неизвестно защо получаваше съобщение за грешка всеки път, щом се опиташе да включи някоя силова мрежа. Съобщението гласеше, че захранването е несъвместимо с командата, дадена от него. Но какво означаваше това? Защо захранването да е несъвместимо?

— Тими… — прошепна Лекс и го задърпа за ръката.

— Чакай, Лекс.

— Не мога да чакам — прошепна настойчиво тя и го издърпа от екрана и пулта за управление.

Едва тогава Тим чу ръмженето на рапторите.

Звукът идваше откъм коридора.

Рапторите почти бяха прегризали втората пръчка на металната решетка върху прозореца над леглото на Малкълм. Сега вече можеха да провират главите си през разбитото стъкло, да ръмжат и да се зъбят на хората в стаята. След това се дръпваха назад и продължаваха да гризат метала.

— Не ни остава много време — каза Мълдун. — Само три-четири минути. — Той натисна копчето на радиостанцията. — Тим? Чуваш ли ме, Тим?

Но радиото мълчеше.

Тим надзърна през полуотворената врата и видя велоцираптора, застанал при балконската врата в другия край на коридора. Не можеше да повярва на очите си. Как се беше измъкнал от хладилника?

Докато се чудеше, на балкона внезапно се появи втори раптор и тогава момчето разбра какво е станало. Рапторът изобщо не беше излизал от хладилника — този тук беше дошъл отвън. Беше успял да скочи чак на балкона. Вторият раптор безшумно се приземи на парапета, без да губи равновесие нито за миг. Тим не вярваше на очите си. Голямото животно беше скочило на три метра височина. На повече от три метра. Изглежда, краката им бяха невероятно силни.

— Одеве ми каза, че не могат… — прошепна Лекс.

— Шшшт!

Тим се опитваше да измисли нещо, но продължи да наблюдава с някаква смесица от ужас и възхищение как и третият раптор скача на балкона. Животните се повъртяха в края на коридора, ала след малко един по един тръгнаха напред. Приближаваха се към него и Лекс.

Тим безшумно натисна вратата зад гърба си, за да влязат отново в контролната зала, но вратата не помръдна. Той натисна по-силно.

— Заключени сме — прошепна Лекс. — Виж.

Тя посочи процепа за пластмасова карта до вратата. На него светеше яркочервена точица. Системата за заключване на вратите се бе задействала по някакъв начин.

— Идиот такъв! Ти ни заключи!

Тим погледна коридора. Видя още няколко врати, но до всяка от тях мигаше червена светлинна. Значи всичките бяха заключени. Нямаше къде да се скрият.

След малко момчето забеляза, че в дъното на коридора на пода лежи някаква фигура. Беше трупът на един от пазачите. На колана му беше закрепена бяла пластмасова карта.

— Да вървим — прошепна Тим.

Изтичаха до пазача, Тим откачи картата и се обърна. Естествено, рапторите ги бяха забелязали. Изръмжаха заплашително и им препречиха пътя към контролната зала. После се наредиха в полукръг и започнаха да обграждат двете деца, като ритмично поклащаха глави.

Готвеха се за нападение.

Тим постъпи по единствения възможен начин. С пластмасовата карта отвори най-близката врата и бутна Лекс вътре. Докато вратата бавно се затваряше зад тях, рапторите със съскане се хвърлиха напред.