Кристина Дод
Внимавай в картинката (14)

Тринадесет

— Татко. — Четири разтърси възлестата ръка на стареца. — Радвам се да те видя.

Брадли Бенджамин изсумтя и игнорира единствения си син, както беше правил от деня, в който се беше родил. Погледът му се плъзна назад към Девлин.

— Фицуилям.

— Сър. — Девлин също му протегна ръка.

Брадли я пое, стисна я за миг и веднага я пусна, сякаш се боеше да не се зарази. После присви очи и огледа красивото момиче, облечено в копринена рокля на цветя и погледът му се стопли.

— Коя е тази млада лейди?

— Медоу Фицуилям — отвърна Девлин.

Медоу се усмихна на Брадли с онази своя открита, щастлива усмивка, която Девлин бе започнал да възприема като нейна отличителна черта. Тази, с която тя толкова рядко го удостояваше.

Може и да имаше тайни, но не им позволяваше да тормозят съзнанието й.

— Радвам се да се запознаем, Брадли. — Тя разтърси сърдечно ръката му.

Брадли Бенджамин замръзна.

Беше сбъркал в преценката си. Ами че това беше Югът, Старият Юг и младите дами не се обръщаха към възрастните на първо име. В годините на младостта му те даже не се ръкуваха.

Но тогава тя се усмихна на Брадли отново и неустоимият й чар стопи резервите му.

После Девлин я представи и на останалите старчоци.

Очите им блестяха. Те сияеха. Пен Семпъл дори се поизчерви и глътна корема си навътре, а Х. Едуин Осгууд я оглеждаше с присвити очи, както мъж избира следващото си завоевание. Те всички потвърдиха истинността на поговорката: „Няма нищо по-глупаво от стар глупак“.

По дяволите старите глупаци.

Тя беше като оръжие в ръцете на Девлин, което той използва, за да получи каквото иска, когато иска, а единственото, което се изискваше от него, беше да се прицели и да натисне спусъка.

Старият Бенджамин придърпа за нея един стол.

— Ще ни удостоите ли с присъствието си?

— Благодаря. — Тя седна и свали шапката си, при което медната й коса се разпиля и привлече погледите на всички мъже.

Девлин също измъкна за себе си стол, без да пита и се отпусна от дясната й страна. Оттук можеше да следи вратата, улицата — и най-важното — да наблюдава старите задници, особено Брадли Бенджамин.

— Медоу ми е съпруга.

Колективното ахване беше удовлетворяващо.

Възмущението на Бенджамин едва не накара Девлин да се разсмее гласно. Той почти чуваше как старецът го обвинява, че е съсипал живота на една млада жена, след това, че е пуснал една преследваща богатство авантюристка между тях и накрая, че е измамил старчоците, като им е представил очарователна жена, без да казва коя е, заради което са можели да се отнесат непочтително към нея.

Най-накрая, както можеше да се очаква, вниманието на Бенджамин се върна към сина му.

— Девлин е женен.

— И аз щях да съм женен, татко, ако Девлин не беше открил пръв сладката Медоу. — Четири се поклони, както беше седнал, по посока на Медоу.

— Поздравления, Девлин. Отсега мога да ти кажа, че не я заслужаваш — каза Пен Семпъл.

— Това е самата истина — отвърна безгрижно Девлин. — Няма мъж, който да заслужава такава възхитителна жена като Медоу, но тя е моя и ще я задържа.

Тя погледна през рамо към него, очите й се бяха разширили, и той осъзна как трябва да е прозвучало изявлението му. И че наистина го мисли.

— Кога и как се случи тази женитба? — попита Бенджамин.

— Ходих в къщата си в Майорка на почивка и Медоу ме откри там — каза Девлин.

— Не питах теб, млади човече — сопна се Бенджамин, — а прелестната ти съпруга.

Девлин се боеше да я оставя да говори, за да не каже нещо погрешно, но напразно се боеше.

— Нека кажа само, че Девлин и аз имахме бурен романс, и да спрем нещата дотук, става ли? — засмя се Медоу. — А сега тази прелестна съпруга иска питие и възможност да се отпусне и да поговори с вас.

Справяше се с дъртаците дяволски добре. Държеше се неловко само с Девлин и това му доставяше неизмеримо удоволствие.

Тя направи знак към келнера.

Той се появи до рамото й.

— Какво да бъде, мадам?

Тя се усмихна на пъпчивото колежанче със същата широка усмивка, с която се обръщаше към Бенджамин и шайката му.

— Не ме наричай мадам! Казвам се Медоу. Бих искала бутилка вода… и може ли да погледна менюто? Умирам от глад!

— Разбира се, мадам. Да… Медоу. — Смутено, момчето понечи да тръгне.

— Извинявай, Дейв! — Четири уж се смееше, но беше силно разгневен. — Искам да поръчам нещо.

Келнерът се върна и се засуети.

— Разбира се, сър. Какво ще желаете?

— Ментов джулеп, а за Девлин…

— И за мен бутилка минерална вода — каза Девлин.

— Вземи си джулеп — настоя Четири. — Баща ми има сметка тук.

— По-добре вода — обърна се Девлин към келнера.

За всички ни.

Четири понечи да възрази, но Девлин го възпря с поглед.

Проклетият Четири. Беше подвел Девлин да признае за инвестицията на Скръби в „Тайната градина“. Не че Девлин смяташе, че Четири доброволно ще каже на останалите дъртаци, но като се напиеше започваше да дрънка прекалено много и се държеше като задник.

Скръби беше рискувал положението си в това общество, за да покаже, че вярва на Девлин, и не заслужаваше предателство.

— Разбира се. Водата е любимата ми напитка. — Четири седна и запали с елегантно движение цигара, привилегирован и дразнещ, както винаги.

— Госпожо Фицуилям, ясно е, че не сте от Южна Каролина, но не мога да определя акцента ви.

Можеше да се очаква, че старият Бенджамин ще зададе въпросите, на които Девлин искаше да получи отговори.

— Я виж ти, откъде знаете, че не съм от Южна Каролина? — Тя бързо изимитира местния акцент.

— Добър слух имате — изфъфли Осгууд и дебелите стъкла на очилата му неестествено уголемиха воднистите му кафеникави очи. Това, както и неумело боядисаната коса, го правеше по-подходящ за някой фарс, отколкото за елитната група привилегировани възрастни мъже. — Обикновено когато някой янки се опитва да ни имитира, прилича на дращене на трион.

— Наистина имам добър слух. — Тя прозвуча като кокни, после с лекота превключи на испански акцент. — Вземах курсове по актьорско майсторство в колежа, но не успях да пробия като актриса.

Имаше ли тя акцент в крайна сметка, или нямаше? Девлин вече не беше сигурен. Възможно ли беше да го е заблудила още в момента, когато беше паднала върху каменния лъв?

Искаше да научи името й. Трябваше да разкрие истинската й самоличност. Трябваше да узнае всичко, което можеше да се разбере за мистериозната Медоу… и щеше да го направи още преди авантюрата им да е свършила. Можеше да се закълне.

— Такава прекрасна млада жена като вас? Според мен досега трябваше да сте холивудска звезда! — Докато Пен Семпъл ръсеше комплименти, от порите му се лееше чар като скъп одеколон.

— Плачех, когато играех тъжни роли и се смеех на смешните. — Тя се разсмя. — Както казваше преподавателят ми: това не е актьорска игра, а зрителско участие.

Уилфред Кистард попи потното си чело с една снежнобяла кърпичка, погледна неловко и се оправда:

— Тук май стана много горещо.

Келнерът пристигна с водата. Махна капачката на едната бутилка и й я подаде, после й връчи и менюто възторжено.

Тя го огледа.

— Домашна салата звучи чудесно! Ще взема една с дресинг от синьо сирене и паста примавера. — Тя се обърна към Девлин. — Ти искаш ли нещо?

— Шунка върху ръжено хлебче и деликатесна горчица вместо майонеза — изрецитира келнерът. — Помня.

— Такова мило момче — каза Медоу, когато Дейв се отдалечи. После надигна бутилката и я изпи до дъно, докато мъжете наоколо гледаха как преглъща. Накрая отдалечи шишето от устните си и въздъхна от удоволствие.

— Беше чудесно. Бях прежадняла.

— Още една причина да съм сигурен, че не сте от този край. Много по-нахакана сте от тукашните жени, по-общителна. — От устата на стария Бенджамин това не звучеше като комплимент.

— Благодаря ви, Брадли. Толкова мило от ваша страна! — Девлин разпозна малко пресилената страстна нотка на удоволствие в гласа й, но никой тук не я познаваше толкова добре, че да открие раздразнението.

Бенджамин не бе свикнал да го разбират погрешно и видимо се бореше срещу импулса си да й каже точно какво е имал предвид.

Това даде възможност на Девлин да произнесе лицемерно:

— Да, това беше една от многото причини Медоу да успее там, където толкова много други се провалиха. Не е толкова скована от традицията и тежкото бреме на очакванията, както типичните южнячки.

Бенджамин с готовност насочи кипналото си безсилие към Девлин.

— Да ти кажа честно, всички се изненадахме, че най-после си се оженил.

— Трийсет и две години едва ли могат да минат за преклонна възраст, сър. В края на краищата не бяхте ли и вие на толкова, когато се оженихте за първата си съпруга? — Коментарът му бе съвсем недвусмислен.

Останалите старци се размърдаха неловко. Историята за Изабел и нейната изневяра винаги ги караше да се чувстват неудобно, напомняйки им собствените им брачни несгоди и убеждението — слабо, но от векове вкоренено в съзнанията им — че не са много жените, които си знаят мястото.

— Ето, виждате ли голямата разлика между Девлин и мен. Той се ожени за мен, защото съм дъщеря на разкрепостени хора. — Медоу се усмихна наперено. — А аз се омъжих за него заради парите му.

Старците се засмяха шокирано, пръскайки слюнки.

— И заради красивия му външен вид. — Като се обърна, тя го погледна палаво и го щипна по бузата.

Единственото, което трябваше да направи, бе да се прицели и да дръпне спусъка. Жалко само, че проклетото оръжие се подчиняваше на нейните капризи.

И защо, мътните да го вземат, даже му беше приятно, че тя го прави за смях пред групата изкуфели дъртаци? Ако не беше внимателен, тя щеше да накара града да му симпатизира.

— Какво казахте, млада лейди, когато открихте, че съпругът ви е копеле? — попита без заобикалки Бенджамин, очевидно надявайки се да сконфузи Медоу, като й каже нещо, което Девлин не е имал смелостта да й признае.

— О, татко. — Четири закри очи с тясната си, безупречно поддържана ръка.

— Добър опит — обади се Осгууд.

Не липсата на смелост бе възпряла Девлин да й каже, а липсата на време — бяха се запознали едва миналата нощ, а той рядко говореше за това, че няма баща, особено пред жена, с която се познава едва от двайсет и четири часа.

— Какво? О, предполагам, че трябваше да кажа „незаконен“. — Бенджамин предизвикваше Девлин с презрително свитите си устни. — Но съм свикнал да казвам истината без заобикалки.

Девлин изчака, любопитен да види реакцията на Медоу, както и тази на останалите.

— Няма защо да се извинявате, че казвате проклетата истина без заобикалки, поне не и в едно изискано общество. — Тонът на Медоу можеше да накара да замръзне и лула през август. — Може би когато искате да бъдете груб, господин Бенджамин, трябва да се ограничите до това да ме наричате „нахакана“ и да се надявате, че няма да схвана намека.

Погледът на Бенджамин се стрелна към нея, после се сведе под удара на презрението й.

— Браво! — Четири изпляска с ръце. Очите му горяха и той видимо одобряваше изказването на Медоу.

Девлин се беше научил да се владее и да държи лицето си невъзмутимо, но го учуди, че Медоу го защити. Учуди го и това колко вярно бе преценила тези мъже и как бе използвала слабостта им да ги манипулира. Тя държеше свое собствено страховито оръжие — и Девлин не биваше да го забравя.

— И за да отговоря на въпроса ви, господин Бенджамин: не ме интересуват родителите на Девлин, с изключение на това как са го възпитали. Самият човек ме очарова. — Тя обърна глава към Девлин и се усмихна. — Не мога да не видя харизматичността му или добротата му.

Или беше по-добра актриса, отколкото твърдеше, или вярваше на това, което казваше — и Девлин не знаеше кое го безпокои повече.

Бенджамин разбираше кога се е провалил, така че изостави тази битка и започна нова.

— Е, млади ми Девлин, докъде стигна с къщата ми?

— След три седмици „Тайната градина“ ще бъде малък пет звезден хотел и ще посреща гости — каза Девлин.

— Аз пък чух, че имаш затруднения с доставката на стоки от местните търговци. — Уилфред Кистард се облегна назад в стола си и скръсти ръце върху кръглото си увиснало шкембе.

— Местните търговци правят, каквото ги принуждават да правят. — Неведнъж някой продавач дръпваше Девлин настрана и разпалено му обясняваше, че невъзможността му да го зарежда, е само временна и ако господин Фицуилям има малко търпение…

— Подочух за някакви инциденти в имението. — Скръби забарабани по масата. — Някакви други проблеми?

— Затегнах охраната. — Девлин срещна загрижения му поглед и кимна.

— Лошо ли ще се отрази, ако не получиш петте звезди? — Пен Семпъл млясна с устни. — Струва ми се, че това ще доведе до значително намаляване на приходите.

— Така е. Няма спор. — Раменете на Осгууд се сведоха, когато погледна към Брадли. Явно очакваше да получи насока, в която да продължи разговора.

— Хотелите ми нямат спад в печалбите. — Девлин обходи с очи масата. — Поканите за тържественото откриване ще бъдат разпратени следващата седмица. Така че си проверявайте пощенските кутии. Това ще е събитието на сезона.

— Наистина ли си въобразяваш, че някой ще дойде да види оскверняването на свещените традиции на Амелия шорс? — попита Бенджамин.

— Ти, например, ще го направиш. Любопитството няма да ти позволи да стоиш далеч. — Увереността на Девлин бързо парира обидата на Бенджамин.

Четири смачка цигарата си, после веднага запали друга и дръпна дълга глътка като човек, който се нуждае от много по-силна дрога.

Брадли го гледаше със зле прикрито презрение.

— Вече си прекалено възрастен, за да пушиш тези боклуци. Те са за хлапаците. Опитай се поне в едно нещо да бъдеш мъж.

— Карате го да бъде мъж по отношение на пушенето? — попита Медоу. — И как по-точно да го направи?

— Нищо не може да се сравни с една пура. — Брадли вдигна ръка, за да предотврати евентуалния й коментар.

— Знам, че на някои жени миризмата не им харесва, но нищо не може да е по-хубаво от мекия, топъл дим на качествената пура.

Четири явно наистина се беше раздразнил на порицанието от страна на баща си, особено пред Медоу, защото в гласа му прозвучаха гневни нотки.

— Не обичам пури, сър.

— Не виждам защо ракът на устата от пурите ви се вижда по-ценен от рака на белите дробове от цигарите. И единият и другият свършват с обезобразяващи операции, тежка химиотерапия и смърт. — Медоу се усмихна, леко повдигане на ъгълчетата на устните за най-неискрената усмивка, която Девлин бе виждал някога. Контрастът между нея и обичайната й усмивка беше толкова голям, че дори старите пръчове наоколо се изумиха, а Брадли се прокашля смутено.

— Млада госпожице, това е безчувствена гледна точка към едно приятно удоволствие. Ние в този щат отглеждаме тютюн от незапомнени времена и не вярваме на цялата тази пропаганда, че съдържал канцерогенни вещества и тем подобни.

— Господин Бенджамин, ако сте ходили някога в раково отделение, щяхте да повярвате. — И като измъкна горящата цигара от пръстите на Четири, тя я смачка в пепелника. — А колкото до пурите — не ми ги хвалете — каза му тя. — Просто ги откажете.

Брадли понечи да заговори.

Тя го погледна право в очите и направи онова, което Девлин смяташе за напълно невъзможно: накара го да сведе очи.

Брадли извърна поглед.

— Ама че наглост.

Девлин видя Скръби да се подхилва, а Кистард и Осгууд се облегнаха назад в столовете си, скръстиха ръце и зачакаха по-нататъшния цирк. Брадли беше много уважаван, което не означаваше популярен.

На терасата се появи млада майка с обичайното за туристите облекло — джапанки, бански костюм, парео, разнасяйки наоколо пясък. През ръката си беше преметнала автомобилно столче с бебе. Изглеждаше напечена от слънцето и уморена, а бебето хленчеше за внимание.

— О, за бога! — експлодира възмутено Бенджамин. — Питам се тези хора не виждат ли, че това е луксозен ресторант?

Жената го чу. Естествено, че го чу. Загорелите й от слънцето страни станаха още по-червени, а в обърканите й, обидени очи избиха сълзи.

Медоу стана рязко и протегна ръце.

— Нека ви помогна да седнете, за да се погрижите за бебето. Къде искате да се разположите? На сянка, предполагам.

Майката поклати глава и погледна разтревожено към масата със старците.

— Не му обръщайте внимание. — Гласът на Медоу прозвуча точно толкова отчетливо, колкото този на Брадли миг преди това. — Артритът го мъчи. — Тя намери подходящо място за жената, помоли Дейв за вода и се заприказва с нея за ваканции, мидени черупки и хрупане на морковени пръчици с пясък по тях.

Майката се отпусна и се засмя.

През това време Девлин, Четири и групата стари градски първенци наблюдаваха сцената, не можейки да откъснат очи от лъскавата медна коса на Медоу.

Тя вдигна тримесечното бебе от столчето.

С ъгълчето на окото си Девлин видя, че Бенджамин трепва. Погледна го.

Бенджамин се взираше в Медоу объркано.

Тя подпря бебето на хълбока си, усмихваше му се и му говореше гальовни безсмислици като опитна бавачка.

Бенджамин си пое остро въздух. Цветът се оттече от лицето му. Той направи гримаса и притисна сърцето си с ръка.

Девлин се облегна с доволен вид в стола си. Плановете му се развиваха точно както искаше.

Брадли Бенджамин беше познал внучката на Изабел.