Том Мартин
Царството (33)

33.

— Мили боже — прошепна ужасено Джек, — за какво му е притрябвал тертон?

Гун Лобсанг поклати глава и въздъхна дълбоко.

— Нямам представа. Както знаеш, стоя настрана от подобни хора. Мисля, че Туптен Джинпа е учител по бон, макар че би трябвало да принадлежи към Ордена Гелук, същия като на Далай Лама. Смятам, че е магьосник.

Нанси не можеше повече да се сдържа.

— Какво, по дяволите, е тертон?

Двамата мъже се вторачиха в нея, сякаш беше мръднала. Малко по-късно с болезнено изражение на лицето Джек Адамс започна да обяснява:

— Тертоните са търсачи на съкровища… С други думи, могат да откриват терма… Или поне твърдят, че могат да го правят… Използват тантрически практики, твърде езотерични разновидности, за да помогнат за връщането на терма от по-висшите светове…

— Искаш да кажеш, че терма е нещо като вход към друг свят?

Гун стрелна очи към Джек и отново заговори на родния си език.

Джек отхвърли с махване на ръка неговите възражения и пак отговори на английски.

— Гун, остави я на мира. Та тя е тук само от няколко часа. Освен това Далай Лама казва, че е хубаво да не знаеш нищо за магията… Нейното сърце е чисто — не знае нищо за черните бон и тяхната магия…

Тибетецът го прекъсна ядосано, но този път заговори на английски:

— Може да го наричаш „чисто сърце“, но знаеш не по-зле от мен, че с подобна невинност, можеш да я наречеш и невежество, ако предпочиташ, са свързани и големи опасности.

Нанси се опита да умилостиви Лобсанг, защото отчаяно се боеше да не изгуби едничката следа, която я свързваше с Антон Херцог.

— Виж, съжалявам, не разбирам за какво говориш, но аз съм на един вид поклонничество. Чувала съм, че в Тибет поклонниците са уважавани и хората им помагат.

Гун изпадна в мрачно мълчание. Джек заговори отново и този път Нанси изпита благодарност към него. Той започна да я защитава и се опитваше да привлече тибетеца на тяхна страна.

— Виж, казвал съм го и преди, това трудно може да бъде определено. Да кажем, че терма представлява свещено познание, скрито през отминали времена, така че когато настъпят черни дни, да може да бъде преоткрито, за да ни помогне. Тертоните са монаси, които могат да откриват терма и да ги връщат при нас. Нали така, Гун?

Тибетецът продължаваше да има кисел вид.

— Да.

Той запали друга цигара и стрелна Нанси с поглед.

— Обаче има много други черни магьосници, които искат да се сдобият със силата на терма… затова хората винаги са подозрителни към онези, които се опитват да ги намерят.

— Значи тертоните са черни магьосници?

— Не. Не е задължително. В миналото е имало и бели монаси, които също са били тертони. Някои от най-великите лами са били тертони. Днес обаче повечето хора искат терма да си останат скрити. Какво ще стане, ако попаднат в погрешни ръце?

Нанси отчаяно се опитваше да следи разговора. Успоредиците с Книгата на Дзян трудно можеха да бъдат пренебрегнати.

— Значи Книгата Дзян също трябва да е терма, нали?

Промяната в изражението на Гун Лобсанг беше пълна и настъпи на мига. Преди беше раздразнено и високомерно, а сега изглеждаше слисано. След като затвори зиналата си уста, той попита:

— Откъде знаеш за Книгата Дзян?

— Четох в една статия за нея. Прозвуча ми малко като терма.

— Книгата Дзян щеше да е терма, ако съществуваше, но това е твърде невероятно — отговори Гун Лобсанг, без да отмества очи от Нанси. — Ако съществуваше, тя щеше да е най-ценният антикварен предмет в света. Това щеше да е терма, съдържаща определени познания от много, много древни времена. Отпреди една или две юги^[1]. Познания как да бъде създаден свръхчовекът… Някои лами твърдят, че тя е черна книга, но не всички.

Черната книга, припомни си Нанси веднага, защото се сети за китайското наименование на Книгата Дзян.

— Имаш предвид, че кориците й са черни?

— Не. Искам да кажа, че е зло. Тя е черна терма. Терма от тъмната страна, която само учител по бон или черен монах може да свали от горните светове.

Джек Адамс пусна една театрална въздишка.

— Прекрасно, нуждая се от бира. Разговорът стана твърде сериозен за моя вкус. Келнер, моля, една бира на тази маса!