Нора Робъртс
Наслада в смъртта (8)

8.

Щом зърна колата, Пийбоди раздвижи ханш и заразмахва ръце във въздуха.

— Адски готина машинка!

— Престани!

— Страхотна е. — Пийбоди се успокои и само раменете й продължиха да се поклащат. — Толкова е секси. Върхът е и страшно подхожда на Рурк.

— Продължавай така и ще пътуваш до Вилидж с обществен транспорт.

— Добре, добре, ще бъда сериозна. Ще бъда особено сериозна, ако свалиш покрива. Може ли? Моля те!

— Излагаш се.

Ив разкодира ключалките.

— Ни най-малко. Всичко е толкова гладко и лъскаво — замърка тя и плъзна пръсти по покрива.

— Задникът ти ще стане гладък и лъскав, когато те сритам. Ще спусна покрива.

Ив изръмжа и предупредително вдигна показалец, преди Пийбоди да нададе радостен вик. Прозвуча по-скоро като сподавен стон.

— Защото е горещо и защото вятърът ще отвее част от идиотската ти еуфория.

Ив запали двигателя.

— Ох, звучи като добре нахранен лъв.

— Откъде знаеш какви звуци издава добре нахранен лъв?

— Понякога гледам научнопопулярни филми, за да се образовам.

— Наистина — ехидно я изгледа Ив, — човек не знае кога ще ни се наложи да гоним лъв през центъра.

Ив даде гласова команда за спускане на покрива и Пийбоди затанцува на седалката.

— Когато приключиш с автомобилните оргазми, виж дали ще намериш връзка между „Дъдли“ и „Интеликор“.

Ив включи GPS-а на часовника си, прочете адреса на Юрик.

— Всичко тук е последна дума на техниката!

— Просто го пробвам.

Рязко потегли от паркинга. Пийбоди по детски извика:

— Ура!

— Няма достатъчно вятър.

— И ти се кефиш. Дълбоко в себе си.

„Може би“, помисли си Ив.

— Ако убиецът не е Юрик — а нищо не се оказва толкова лесно, следователно трябва да прилича на него или да се е постарал да изглежда като него, за да заблуди жертвата. Може да е боядисал косата си, да е по-пълен или по-слаб, но сигурно има поне известна прилика. Вероятно убиецът е кавказки тип или изглежда такъв, около метър и седемдесет и пет, около осемдесет килограма — като Юрик. Освен ако не краде безразборно самоличности за убийствата си, ще открием връзка между Суийт и Юрик.

— Избира хора, които са на върха на кариерата си — изтъкна Пийбоди, докато работеше. — И Суийт, и Юрик работят за водещи компании на ръководни длъжности.

— И нещо повече. — Ив поклати глава. — Когато мислиш за водещите компании, най-богатите корпорации, най-едрите предприемачи, кое име ти хрумва първо?

— Рурк.

— Да, но този тип вече прилага този номер два пъти, без да навлезе в територията на Рурк.

— А лунапаркът?

— Да, но от него Рурк притежава дял. Но е трудно да избереш компания, без да попаднеш на някой от клоновете на Рурк, а убиецът и двата пъти си е осигурил прикритие от другаде. Трябва да има връзка между двамата или компаниите им. Не са случайни. Нито пък жертвите. Не са конкретно набелязани личности, но отговарят на определени критерии. Ще потърсим връзка между Хюстън и Крамптън, но общото са двамата мъже и компаниите им, не жертвите.

— При този първи опит не попаднах на нищо. Никой от клоновете не е свързан или дори в пряка конкуренция. Имат по няколко офиса в едни и същи градове, но това не е от значение. И двете компании поддържат благотворителни фондации, но отново са се насочили в различни области и към различни каузи.

— Има някаква връзка — настоя Ив.

Пийбоди се облегна назад и притвори очи.

— Може би служители, преминали от едната компания в другата, или съпрузи, работещи в двете, роднински връзки. Така че убиецът има поне по малко информация за всяка от тях. Или някого, който познава и има зъб на Суийт и Юрик.

— Твърде много усилия и доста краен начин да натриеш носа на някого. Но ще продължим да търсим връзка между Суийт и Юрик. Методите също не са случайни. Планирал е убийствата от доста време, значи са съзнателно избрани. Отчаяно се нуждае от внимание. Перчи се. Обади се в кабинета на Майра — каза Ив, имайки предвид известната психоложка, която бе и консултант на отдела. — Искам консултация утре. Изпрати ѝ файловете, за да ги прегледа.

Когато паркира пред достолепната стара къща, тя с усмивка погледна към часовника си.

— Копелето върши добра работа.

Слезе от колата и се спря за миг, за да огледа къщата и квартала.

— Хубаво място. Тихо, спокойно, поддържано с доста пари, но без излишно разточителство. Юрик се е женил веднъж и е изкарал дванайсет години. Работи за една и съща компания от близо двадесет. Стабилен е. Има малка градина, която изглежда спретната и подредена. Всичко друго е хубаво и приятно.

Мина през порта от ковано желязо, пое по алеята през малката градина с цветни лехи и изкачи стъпалата до входа.

— Заключва се през нощта.

Кимна към постоянната червена светлина над бутоните на алармената система, преди да натисне звънеца.

Това жилище се охранява от „Секюрити Уан“, осведоми я компютърът. Обитателят не приема непроверени посетители. Моля, съобщете името си и целта на посещението.

— Лейтенант Далас и детектив Пийбоди. — Ив показа значката си на скенера. — Нюйоркска полиция. Трябва да разговаряме с Фостър Юрик.

Информацията ви ще бъде предадена. Моля, изчакайте.

Добра охрана, помисли си Ив, но системата на Юрик действаше бързо и по същество.

Отне няколко минути, но светна зелено и вратата се отвори.

Юрик стоеше на прага по широк панталон и тениска, бос. Косата му изглеждаше разрошена от спане и къдрава около скулестото му лице. В очите му се четеше страх.

— Случило се е нещо с Мерилий ли? Дъщеря ми. С дъщеря ми ли е станало…

— Не сме тук заради дъщеря ви, господин Юрик.

— Добре ли е? А майка й…

— Не сме тук във връзка със семейството ви.

Той притвори очи за миг и когато отново погледна, страхът изчезна.

— Дъщеря ми е на лагер. За първи път. — Въздъхна. — За какво е това? Минава три сутринта, за бога.

— Извинявайте, че ви безпокоим по това време, но се налага да ви зададем няколко въпроса. Може ли да влезем?

— Посред нощ е. За да ви пусна в дома си, трябва да узная за какво сте тук.

— Разследваме убийство. Изникна вашето име.

— Моето… Убийство? Кой е загинал?

— Ейва Крамптън.

На лицето му се появиха бръчки на озадачение.

— Не познавам никого с това име. Добре, влезте. Да изясним въпроса.

Дългият коридор водеше до просторен хол в наситени цветове, с огромни кресла и дивани и широк стенен екран. На маса за кафе пред диван с висока облегалка имаше две чаши за вино и по средата — бутилка червено. Под масата се виждаха чифт сандали с висок ток.

— Коя е Ейва Крамптън и как изникна името ми?

— Сам ли сте, господин Юрик?

— Не мисля, че това е ваша работа.

— Ако имате компания тази вечер, това ще изясни някои въпроси.

Изглеждаше засрамен, забеляза Ив.

— С приятелка съм. Не ми е приятно да бъда разпитван за личния си живот.

— Не ви упреквам, но Ейва Крамптън е загубила своя.

— Съжалявам, но това няма нищо общо с мен. И наистина искам да узная защо мислите, че може да има.

— Кола на „Елегант Транспортейшън“ е откарала госпожица Крамптън до Кони Айланд тази вечер.

Изглеждаше едновременно ядосан и озадачен.

— Лейтенант Далас, ако сте тръгнали да разпитвате всеки, който ползва услугите на „Елегант Транспортейшън“, предстои ви безкрайно дълга нощ.

— Резервацията е била направена от ваше име и гарантирана с вашата кредитна карта.

— Това е нелепо. Защо да поръчвам лимузина за жена, която дори не познавам?

— Това е въпросът — отвърна Ив.

Раздразнението му нарасна и измести озадачението.

— Кога е била направена? — Въпросът бе изречен с гневен тон. — Каква карта твърдите, че е била използвана?

Когато Ив му каза, той замълча за миг, после проговори:

— Това е служебната ми карта. Ползвам тази транспортна компания и по работа, и за лични пътувания, но знам, че нито аз, нито някой от администраторите ми е направил резервация за тази вечер.

— Да изясним тази подробност. Къде бяхте между десет вечерта и един след полунощ?

В този миг в стаята надникна една хубавица и озадачено попита какво става… Беше облечена с възголям мъжки халат. Късите ѝ сивкаво кестеняви коси се извиваха под брадичката ѝ. Също както на Юрик, не ѝ бе хрумнало да се среше.

— Съжалявам. Разтревожих се.

— Всичко е наред, Джулия. Просто някакво недоразумение. С Джулия прекарахме вечерта заедно. — Лицето му отново пламна от срам. — Ами… Взех я около седем и четиридесет и пет. Имахме запазена маса за осем в „Паулос“. Сетне… Дойдохме тук. Не си спомням в колко часа.

— Беше малко след десет — уточни Джулия. — Оттогава сме тук. Какво е станало?

Той отиде при нея и стисна ръката ѝ.

— Една жена е била убита.

— О, не! Коя?

— Не я познавам, но е станало недоразумение, някой е използвал моята служебна кредитна карта. Трябва да го изясня. Не мога да разсъждавам трезво — добави той. — Ще направя кафе.

— Аз ще го направя. Не, нека аз, Фостър. Ти стой тук. Искате ли кафе? — обърна се тя към Ив и Пийбоди.

— С удоволствие — отвърна Ив.

— Фостър, остани с полицаите. Идвам след минута.

— Извинете ме — каза той, когато Джулия излезе. — Седнете. Просто съм потресен. Не знам как е възможно да е била използвана моята карта. Сменяме кода на всеки две седмици.

Ив извади портретната снимка от чантата си.

— Познавате ли я?

Юрик внимателно се вгледа в снимката, приглади немирната си коса назад, дълго се взира, преди да поклати глава:

— Не. А не мисля, че бих забравил това лице. Красавица е… Кони Айланд, казвате — добави той, когато върна снимката.

— Да. Ходили ли сте в лунапарка?

Той се усмихна.

— Водил съм дъщеря си няколко пъти, откакто отново го откриха. Другия месец става на девет години. Разведен съм — бързо добави той. — С майка й сме разведени от няколко месеца.

— Ясно. Познавате ли Огъстъс Суийт?

— Не мисля. Името не ми говори нищо. Срещам се с много хора, полицай…

— Лейтенант.

— Извинявайте, да, лейтенант Далас… При моята работа… Вече знаете с какво се занимавам и къде работя. Със сигурност сте проверили.

— Да. Кой има достъп до информация за сметката ви?

— Администраторката ми. Дела Маклафлин. Работи при мен от над петнайсет години. Не може да е замесена в това. Помощникът й — Крисчън Гавин, който също има информация, но и за него бих казал същото. С нас е от осем години… — Юрик отново се усмихна, когато Джулия дойде с поднос, и стана да го вземе. — Благодаря ти.

Джулия остана на мястото си, докато той слагаше подноса на масата.

— Да изляза ли? — попита тя.

— Не, моля те. Лейтенант, трябва веднага да блокирам тази сметка и да проследя кога и как е била използвана. Може би ще открия кой я е използвал и ще мога да ви кажа.

— Добре.

Той грабна кафето си, сипа сметана.

— Трябват ми само няколко минути.

Джулия седна и нервно придърпа предниците на халата, когато той излезе.

— Това е странно… Просто е странно.

— Може ли да ви попитам откога имате връзка с господин Юрик?

— Връзка ли? Мисля, че от около месец. Познаваме се, откакто дъщерите ни се сприятелиха. Заедно са на лагер. С бащата на Келси се разведохме преди няколко години. След като Фостър и Джема се разделиха, ние… Ами прекарвахме известно време заедно с момичетата, срещи за игри, в паркове, такива неща… И си говорехме. Той имаше нужда да поговори с някого, който е преживял същото. И някак се сближихме… Всъщност тази вечер за първи път… Но не мисля, че това има някакво значение.

„Ще се изненадаш“, помисли си Ив.

— Труден развод ли преживя господин Юрик? — попита Пийбоди, подела темата.

— Всеки развод е труден. Но техният беше цивилизован. И двамата много обичат дъщеря си. Джема желаеше нещо различно. Мисля, че за Фостър беше най-трудно да проумее това. Не беше един проблем. Тя просто не искаше онова, което имаха заедно.

— Има ли връзка с друг?

— Не мисля. Това е част от различното, което търсеше. Просто не щеше връзка. Поне не сега. Не го е изоставила заради друг, ако така предполагате. Тя е много почтен човек.

Юрик се върна и застана от другата страна на ниската маса.

— Използван е моят код. Който е направил резервацията, е знаел кода ми, паролата. Не проумявам как е възможно. Разпоредих проверка за потвърждение, че в системата ни е проникнал хакер. Нямам друго обяснение.

— Сещате ли се за някого, който би поискал да ви навреди? — попита Ив. — Да ви посетят ченгета в три среднощ?

Не отговори веднага, но замислено впери поглед в пространството.

— Когато човек заема висока длъжност в компания като „Интеликор“, както аз, събужда известно негодувание, гняв и враждебност. Случва се някой да бъде уволнен, преместен или санкциониран. Предполагам, че има хора, които биха искали да ме видят изпаднал в неудобно положение. Може би някои биха се радвали да узнаят, че съм бил разпитван от ченгета. Но това е нещо повече. Името ми е използвано във връзка с убийство. Не се сещам за никого, който е способен да го извърши.

— Ще изпратя екип от електронния отдел в офиса и дома ви, за да проверят техниката. Някакъв проблем?

— Не. Искам отговори, и то час по-скоро. Ще трябва да кажа на Трети — промърмори той.

— Трети ли?

— Извинявайте… — Юрик поклати глава. — Шефът на компанията. Трябва да го уведомя, че е имало проникване в системата ни и тече криминално разследване във връзка с това.

Прокара пръсти през косите си.

— Не може да те обвини — каза Джулия.

— Моята карта е. В един момент нечия глава ще се търкулне. Повярвайте ми, лейтенант, наистина искам да узная какво е станало. Не ми се ще тази глава да бъде моята.

— Благодарим за съдействието. — Ив стана. — Щом е шеф на компанията, защо го наричате Трети?

— Силвестър Б. Мориарити Трети. Дядо му е започнал бизнеса.

Вече имаше тази информация, но искаше да я чуе от него.

— И има активна роля в компанията.

— Участва в работата, разбира се. Ще ви изпратя.

— Бяха сладки — каза Пийбоди, когато се качи в колата. — Наистина — настоя тя, когато Ив не каза нищо. — Той се черви от срам, че има гостенка, а тя прави кафе, облечена в неговия халат.

— По-важното е, че има солидно алиби и не е замесен. Ще проверим администраторката и помощника й. Потърси дали те, техни роднини или близки приятели имат нещо общо с „Дъдли“. Ще направим справка за оръжието. Кой си купува байонет, по дяволите? Същият тип, който си купува арбалет. Някой с достъп до високотехнологични устройства за блокиране на камери и скенери. Трябва да притежава специални умения, пари — или и двете.

— Може би трябва и да е смахнат. Да убие двама души, както изглежда, случайно избрани… Ако си права, ключът не се крие в жертвите, а в метода и мотива.

— Кой наема най-елитната компаньонка в града и не отделя време да я изчука? Плаща ѝ солиден депозит, значи е човек, за когото не е проблем да хвърли няколко хилядарки на вятъра.

— Не свои пари, щом са били измъкнати от хазната на „Интеликор“.

— Да… — Ив се замисли върху това по пътя към Централата. — Безспорно свързани убийства — каза тя, докато вървяха през подземния паркинг към асансьора. — И двете планирани, и двете с използване на чужда самоличност, и двете струващи скъпо на онзи, от чийто джоб са покрити разходите. Сигурно големите корпорации се застраховат срещу подобни измами.

— Не знам. Може би.

— Обзалагам се, че е така. Суийт и Юрик ще имат известни неприятности, но когато се докаже, че те не са извършили плащанията, ще отърват кожите, а може би и компанията също. Ударът ще бъде за застрахователите. Да открием кой застрахова тези компании.

Продължиха с ескалатора.

— Стартирай справките. Аз ще отскоча до електронния отдел да видя дали имат нещо за нас.

Както никога, в електронния отдел бе тихо и спокойно. Само шепа хора работеха на бюрата в този час. Крачеха или правеха балончета с дъвки и щракаха с пръсти, но не бе пренаселено. Когато забеляза, че Макнаб не е на бюрото си, Ив сви към лабораторията.

Зърна го през стъклото да смуче през сламка нещо газирано, сигурно толкова сладко, че да го заболят зъбите.

Рурк бе седнал пред клавиатура и монитор, с вързани отзад коси и чаша на бюрото, както Ив предположи, със солидна доза кафе.

За своя изненада видя Фийни, капитана на електронния отдел и неин бивш партньор. Косата му — експлозия от рижи и посребрели кичури, изглеждаше, сякаш го е ударил гръм. Лицето му й се стори по-унило от обикновено, навярно защото бе повикан на работа посред нощ. Беше с бяла риза, по-измачкана от кафявите му панталони.

Тя влезе.

— Докладвай докъде стигнаха твоите гении.

Фийни я погледна уморено.

— Малката, няма ли да хванеш нещо нормално? Какви са тези байонети и арбалети?

— Спасяват ме от скуката.

— Богатите хора скучаят. Работещите до изнемогване нямат време за това. — Той грабна чашата от ръката на Макнаб и сръбна малко. — Записите от охранителните камери треперят и прескачат. Солидна система за увеселителен парк, но е била блокирана. Ще възстановим каквото можем.

— Няма да бъде много. Дяволска работа. — Рурк се залюля назад. — Не само има смущения, и то сериозни, а и записът се изтрива от вирус, вкаран за по-сигурно. Явно устройството, което е използвал убиецът, е много усъвършенствано, може би военно.

— Значи са изтрити? И не можете да направите нищо?

Очите му се присвиха, проблеснаха дяволито, както бе очаквала.

— Все още е рано да се каже, лейтенант.

— А общата охранителна система на лунапарка? Засечена ли е там?

— Аз се занимавам с това. — Макнаб се отпусна на въртящ се стол, плъзна се до компютър. — Ето, лимузината спира тук, виждаш ли? Шофьорът слиза…

— Да, имаме името й. Ще поговорим с нея.

— Жертвата слиза… Страхотни крака. Тръгва право към входа за проверка със скенер.

— Оглежда се за него — добави Ив. — Чака точно до скенерите, озърта се. Ето, забелязва го. Вижте как се усмихва широко, отмята коси и поема напред.

— Да, и отново следва прескачане, само няколко секунди. Проследих нейния образ на фокус, имаше още няколко прескачания. Като съпоставиш това с разположението, става ясно, че вървят право към Къщата на ужасите.

— Не е губил време.

— И е знаел разположението — добави Рурк — и на парка, и на охранителните камери.

— Но за част от секундата е бил засечен от една от тях. На входа на къщата. Докато е пренасочвал смущаващото устройство от външните към вътрешните камери. Имаме част от образа му.

Ив видя частичния профил, рамото, тялото отстрани, докато убиецът влизаше и едната му ръка докосваше гърба на бялата рокля, с която бе облечена Крамптън, а другата бе в джоба му.

— Само лицето. Увеличи го.

Макнаб даде команда на компютъра.

— Окосмяване по лицето, вижда се брада. Има дълга коса. Изглежда по-пълен от Юрик. С няколко кила. Не е той, но личи, че има достатъчна прилика със снимката от личната карта, за да я заблуди. Тя очаква този мъж и вероятно ѝ е казал с какво ще бъде облечен, може би, че е пуснал брада, коса, че е понапълнял. Видяла е това, което е очаквала да види. Колко още можем да изкопчим оттук?

— Работя върху допълване на образа. Профилът е достатъчно ясен. Имаме формата на лицето му, част от едното око, брадичката.

— Сигурно брадата е фалшива. Трябва да я убеди, че е Юрик, затова се налага да прикрие някои черти. Състави ми цялостен образ с и без брадата му.

— Веднага.

— Една мъничка грешка. Развълнуван е и се подхлъзва — само за миг. На ръст е горе-долу колкото Юрик. Може да носи някакви подплънки, за да изглежда по-пълен, но не виждам смисъл. Постарал се е да прилича възможно най-много на Юрик, следователно наистина е малко по-едър. Покажи ми обувката.

Макнаб примигна, сви рамене.

— Добре.

— Увеличи я.

Тя присви очи.

— Това са… Как се наричаха… мокасини. Тъмнокафяви, изглеждат скъпи. Да проверим марката.

— Аз съм я научил на всичко — похвали се Фийни на Рурк.

— Хубава тактика.

— Обича хубавите обувки — продължи Ив — и може да си ги позволи. Защо да носи скъпи обувки за убийство в лунапарк?

— Не всички са безразлични като теб с какво са обути, скъпа.

Ив стрелна Рурк с подобаващ поглед.

— Без подобни обръщения от цивилни тук — скастри го тя. — Маратонки или кецове биха били по-практични. С тях можеш да се придвижваш бързо, ако се наложи. Това е Кони Айланд, мамка му, място за игри и забавления. Но той е с хубави обувки. Суетен е и си пада по скъпи, изискани неща. Или просто е свикнал с тях. Ще я убие, но държи тя да забележи, че има добър вкус и достатъчно пари, за да го показва. Продължавай — нареди Ив на Макнаб. Сетне се обърна към Рурк. — Трябваш ми за минута.

Даде му знак да я последва и излезе.

Отвън той наруши мълчанието:

— Опитай се да не забравяш, че съм твой съпруг, а не подчинен.

— Господи, съжалявам. Ако гледах на теб като на подчинен, може би щях да ти кажа да довлечеш задника си тук. Или нещо подобно.

— Не се и съмнявам. Все пак нека се поразходим. Гладен съм.

— Не искам…

— Щом ще трябва да се задоволя с нещо от оскъдния избор в автоматите тук, нека поне да се поразходим и да си поговорим.

— Добре де… — Тя пъхна ръце в джобовете си, когато свиха по коридора към жалките автомати за закуски. — Не забравяй, че ти сам пожела да участваш в това.

— Имам го предвид. — Рурк застана пред един от автоматите и се намръщи, когато видя какво предлагат. — Предполагам, че чипсът е най-безопасен.

— Използвай моя код. Ще ти кажа…

— Знам кода ти.

Поръча пет пакета.

— Господи, явно наистина си гладен.

— Един за теб и един за Пийбоди. Другите са за другарчетата ми в лабораторията.

Машината никога не бе така послушна, когато тя решеше да си вземе нещо. Но сега затрака, приемайки информацията за соевия чипс. Рурк се обърна към нея.

— Какво имаш да ми казваш?

— Само няколко въпроса. Твоята глобална икономическа империя има ли застраховка срещу хакерство и измама?

— Разбира се.

— Значи, ако Суийт и Юрик работеха за теб, щетите щяха да бъдат покрити от нея?

— Щеше да има разследване, което отнема време, и може би кратка съдебна битка, но така щеше да стане. Добре си се сетила — добави той, когато взе пакетите. — Аз още не бях стигнал дотам.

— Затова аз командвам.

Той я щипна закачливо.

— Моята задача е свързана с отделни елементи. Ще коства на компаниите време и пари, но това не е голям проблем. Повече вреда може да причини лошата реклама, но имат механизми да се справят. Съдействие на полицията, пълно вътрешно разследване… И вероятно ще паднат една-две глави.

— Да, от това се бои Юрик. А ти, като глава на своята империя, имаш ли достъп до кодовете и паролите на служителите си?

— Ако питаш дали като шеф на „Рурк Индъстрис“ имам пълен достъп до тази информация — да.

— Защото си по-добър хакер от хакерите или заради положението си?

— И двете. Интересно, нали?

— Може би. Какво знаеш за Уинстън Кънингам Дъдли Четвърти?

— Приятелите го наричат Уини.

— Сериозно? — Ив поклати глава. — И ти ли?

— Не го познавам особено добре. Срещали сме се, разбира се, на благотворителни и други подобни прояви, но нямаме нищо общо.

— И двамата сте доста богати.

— Има разлика между наследствено богатство и лично придобито.

— Значи е задръстен сноб?

Рурк се засмя.

— Правиш прибързани изводи. Нямам представа. Доколкото знам, но е по-скоро впечатление и случайно дочути слухове, той се радва на привилегиите си и общува само със себеподобни. „Дъдли и син“ е солидна и добре ръководена компания. Ако подозираш, че е тръгнал да убива наред и да натопява най-уважаваните си директори…

— Просто хипотеза — прекъсна го тя. — Опитвам се да добия представа. А другата компания — „Интеликор“, и другият шеф? Силвестър Бенингтън Мориарити Трети. Откъде измислят такива имена?

— Мисля, че Четвърти говори достатъчно ясно. Предвид нашия произход и потекло, когато имаме деца, ще трябва да измислим впечатляващи имена. Като Бартолъмю Езекиил.

— Ако имаме дете, надявам се да го обичам твърде много, за да му причиня това.

— Важен фактор.

Той отново се обърна към автомата и поръча цитрусова енергийна напитка.

— Имаш кафе.

— Което, благодарение на тази консултация, вече е изстинало. Искам нещо за поливане на този чипс. Не познавам Мориарити по-добре от другия. Мисля, че приятелите го наричат Слай. Ако не ме лъже паметта, и двамата са малко над четирийсетте, свикнали с начин на живот, подобаващ на хора на тяхното ниво. Предполагам, че играят поло, скуош или голф.

— Не ги харесваш.

— Не ги познавам — повтори той. — Но наистина не ми допадат особено и мисля, че е взаимно. Този тип хора изпитват вродено недоверие и презрение към моя тип. Парите могат да издигнат уличните помияри, скъпа, но не и да ги изтребят.

— Тогава и аз не ги харесвам — рече Ив. Когато Рурк повдигна вежди, тя го смушка в корема. — Ясно е, че единият от тези типове — или и двамата, са засегнали съпруга ми. Длъжна съм да застана до него.

— Ще подържиш ли? — попита той и пъхна питието в ръката ѝ. — Благодаря. Но дори и да ги заклеймим като задръстени сноби, това е твърде далеч от убийство.

— Трябва да проверя всички версии. Ето. — Ив му подаде обратно питието и взе двата пакета соев чипс. — Върви да работиш, аз ще направя същото. Благодаря за чипса — каза тя и се отдалечи.

— Ти го купи.

— Точно така. — Ив се обърна и се върна крачка назад. — Пак заповядай.