Метаданни
Данни
- Серия
- Болд/Матюс (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Middle of Nowhere, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Кенов, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
Издание:
Ридли Пиърсън. Клопка
Американска. Първо издание
ИК „Кронос“, София, 2001
Редактор: Пламен Мавров
Предпечатна подготовка: Цветанка Милушева
Художник: Александър Георгиев
ISBN: 9548516596
ISBN: 9548516497
История
- — Добавяне
Петдесет и пета глава
— Слушай! — властно прозвуча непознат мъжки глас по клетъчния телефон на Болд. Той очакваше доклад от Гейнис. Фериботът беше намалил ход и бавно приближаваше към малкото, но добре осветено пристанище на Уинслоу. — Значка номер шест-пет-шест-четири. На твоя партньор Матюс. Нали?
— Аз съм лейтенант. Нямам партньор. Кой се обажда? — отговори Болд. Вече беше успял да привлече вниманието на Ла Моя. Той посочи към телефона, а после обратно към потъналия в мрак Пъджет Саунд, към града и сержантът разбра мисълта му. Той извади собствения си телефон и набра номера на Гейнис. Болд закри отвора на слушалката и прошепна: — Може да е телефонът на Дафи, може и да е неговият.
— Разбрах — каза Ла Моя.
Гласът на Флек отново прозвуча в слушалката.
— Държа значката й в ръката си, иначе нямаше да знам номера. Така ли е? Дори едно тъпо ченге може да вдене. Ако искаш да си я получиш жива, ела сам си я вземи. Това е. И повярвай ми, ще разбера дали си сам или не. Ако не си, няма да я получиш. Втора възможност няма да имаш. Някой ловец ще я намери след една-две години.
Болд бързо прибра антената на телефона, отдалечи го от устата си и каза:
— Връзката е лоша… не ви чувам. Почакайте… — Той прекъсна разговора.
Докато Болд все още се взираше в телефона и обмисляше какво да прави, Ла Моя, който се беше свързал с Гейнис, попита:
— Какво става?
— Затворих му телефона, преди да успее да ми каже къде да отида.
— Какво си направил? — изсъска Ла Моя през зъби, достатъчно високо, за да привлече вниманието на околните.
Фериботът едва доловимо се удари в кея и уморените пътници се отправиха към изходите.
— Озбърн иска петнайсет минути, за да определи откъде е извършено обаждането. Опитвам се да спечеля малко време на Дафни.
— Или да я убиеш.
— Знам много добре какъв е залогът, Джон.
— Господи, сержант, не знам какво да мисля.
— Кажи на Гейнис, че Озбърн трябва да изключи всички кули наоколо или поне да симулира претоварване на мрежата по моята линия. Претоварена мрежа — не заета линия — натъртено повтори той. — Не искам Флек да си помисли, че му въртя номера. Искам да си помисли, че системата е виновна. — В този момент телефонът му иззвъня и той гневно изгледа Ла Моя. — Веднага, Джон! Веднага!
Ла Моя предаде съобщението по своя телефон.
Стиснал звънящия телефон в ръка, Болд, който вече беше поел към изхода, се обърна и извика:
— Ще сляза в трюма заради смущенията. Заеми се с това и ги накарай да побързат. Трябва да тръгваме!
— И го направете бързо — заяви Ла Моя по своя телефон. — Пет пари не давам какво казва. Трябва да го направи. Този тип заплашва, че ще убие Матюс. Не, правилно ме чу! Веднага, Боби! Веднага! — рязко добави той. — И ако има начин моят телефон да продължи да работи, да го направят!