Ридли Пиърсън
Клопка (49)

Четиридесет и осма глава

На Болд му се зави свят от предложението за размяна, което Кришевски му направи. Той не знаеше каква точно част беше уловила камерата в хотела, но това нямаше значение — щеше да изглежда много по-лошо, отколкото беше в действителност. Лиз и децата щяха да страдат, същото се отнасяше и за Дафни. Шефовете в Управлението щяха да поискат да прехвърлят единия от двама им в друг отдел и Кришевски беше прав, че това щеше да бъде той. Никога повече нямаше да работи в отдел „Убийства“.

Болд тръгна да се разхожда нагоре по хълма и навлезе в Уудлънд Парк, като през цялото време обмисляше възможността да се опита да открадне или да упражни давление, за да се сдобие с изобличителния запис. Но това не беше в стила му — за подобно нещо щеше да има нужда от Ла Моя.

Не мислеше да отговаря на телефонните обаждания. Нарочно остави клетъчния си телефон и пейджъра изключени, за да може на спокойствие да обмисли решението, което трябваше да вземе. Добре знаеше, че когато човек се озовеше в заплетена ситуация, ако дръпнеше един от краищата на кълбото, възелът можеше като по чудо да се разплете, ако дръпнеше друг — възелът щеше още повече да се затегне. Не си спомняше някога да го бяха притискали така до стената. Негодуваше срещу това, но много добре си даваше сметка, че не можеше да допусне чувствата да помрачат разсъдъка му. Знаеше, че ако вземеше погрешно решение, последиците щяха да бъдат ужасни.

Човекът, който се беше опитал да го убие, беше стрелял някъде от този парк. Твърде късно се сети, че не беше облякъл предпазната жилетка. Част от него би посрещнала с радост куршума на снайпериста точно в този момент. Но Болд знаеше, че това е изключено. Тази вечер нямаше да има такъв късмет.