Ридли Пиърсън
Клопка (42)

Четиридесет и първа глава

— Исках да чуеш това — каза Болд на Дафни, която беше седнала на единия от двата стола от другата страна на бюрото му. — Все пак разследването на нападението над Санчес все още е твое — напомни й той.

Болд разбра, че сутринта Дафни беше бягала, защото бузите й бяха поруменели и щяха да останат такива през целия ден. Беше облечена с розова блуза, къса сива пола и черни ботуши. Ароматът, който се разнасяше от нея, беше свеж, но не натрапчив. Това беше типично за Дафни. Той махна с ръка към Боби Гейнис.

— Тя ми докладва в общи линии по телефона.

— Да чуем — каза Дафни.

— Момчетата от „Взломни кражби“ нахлуха при трима търговци на крадени вещи, между тях и Били Бел, за да отвлекат вниманието от разследването на Флек и да не разкрият, че са получили сведенията от Самуей — каза Гейнис. — И у тримата бяха открити крадени вещи, и на тримата бяха показани набори от снимки, в които фигурираше и Флек. Бел идентифицира Флек като част от уговорката, че ще го оставят на свобода. Нашите момчета му показали списъци с описания на електронно оборудване, откраднато от Флек от различни къщи — марките, моделите и няколко серийни номера. Бел разпозна повечето от тях. Той не само си спомни, че са минали през магазина му, но в няколко от случаите беше записал в компютъра си и серийните номера.

— Модерни престъпници — промърмори Болд. — Никога не престават да ме учудват.

— „Повечето от тях“ — повтори думите на Гейнис Дафни. — Защо „повечето“, а не „всички“?

— Защото Бел не можа да си спомни за нито една от вещите на Санчес.

Тъй като на петия етаж отново гъмжеше от хора, в кабинета на Болд непрекъснато долиташе шум отвън. Но в продължение на няколко минути никой от тримата не проговори и на него му се стори, че е настъпила абсолютната тишина.

— Можем да измислим обяснение за това — каза той.

— Не ще и дума — съгласи се Гейнис.

— Флек е изхвърлил електрониката, защото не е искал да го свържат с нападението — предложи Болд.

— Този тип? — попита Дафни. — Не, в никакъв случай. Поканихте ме тук, за да чуете професионалното ми мнение, нали?

Това изглежда беше насочено към Болд.

— Той си свършва работата и очаква някаква награда. Този тип е закоравял престъпник — напомни му тя. — Ще се изплаши ли, само защото е бутнал някаква жена по стълбите?

— Или е счупил врата й изотзад — поправи я Болд. — Дикси не изключва тази възможност.

— Доколко можем да вярваме на това, което Бел казва? — обърна се Дафни към Гейнис.

— Не много — отговори тя. — Но точно в този случай му вярвам. Той знае за Ла Моя и Санчес, както и целия град. Знае и нещо друго, че не се шегуваме.

— Е, значи когато във вестниците са се появили съобщения за нападението на Санчес и за това, че е полицейски служител, Флек е казал на Бел да изхвърли електрониката — заяви Дафни.

— Възможно е — отговори Гейнис. — Но в такъв случай Били Бел още по-добре щеше да си спомня за стоката.

— И това означава… — объркано проточи Дафни.

— Мисля, че Бел е прав за това — каза Гейнис. — Той има какво да загуби. Момчетата от „Взломни кражби“ могат да го тикнат зад решетките заради вещите, които откриха при него. Защо да ни заглавиква? Не вярвам.

— Защото се страхува от Флек — отговори Дафни, — както, изглежда, и всички останали. — Тя погледна към Болд, като се опита да прецени реакцията му, но той не й даде възможност.

— Възможно е — съгласи се Боби.

— Работата е там, че ако Бел не лъже — намеси се Болд, — значи той е продавал повечето от стоката, която Флек му е доставял, с изключение на електронното оборудване на Санчес. Ако това е вярно, трябва да има някакво обяснение. Слушайте. Предполагаме, че Флек е пребил Джон и при това положение все още оглавява списъка на отдела за най-търсените престъпници.

— И? — попита Гейнис.

— Санчес не го разпозна между снимките, които й занесохме — напомни и на двамата Дафни. — И поне веднъж не отхвърли възможността в нападението над нея да е участвал повече от един човек.

— Добре де, и накъде ни води всичко това? — нетърпеливо повтори Гейнис.

— Ще анализираме много внимателно нападението над Санчес — каза Болд. — Ще започнем отначало. Ще разработим случая от нулата и ще се опитаме да наместим в него Флек. Тя е работила по един от случаите — това я свързва със света на Флек. Трябва да узнаем всичко, което може да се узнае. Ще разпитаме отново Самуей. Но нищо не трябва да попречи на издирването. То си остава главната ни задача. Флек знае много от отговорите, които ни интересуват — добави той.

— Но ако Флек не е нападнал Санчес — продължи да упорства Гейнис, все още раздразнена от собственото си объркване, — накъде ще ни отведе всичко това?

Болд погледна към Дафни и когато срещна очите й, прочете в тях загриженост за себе си. За жена, която обикновено успяваше да не дава израз на чувствата си, това означаваше твърде много. Дафни знаеше накъде точно щеше да ги отведе всичко това. Но на този въпрос отговори Болд.

— Ще ни отведе при дявола — каза той.

Дафни кимна. Беше съгласна с думите му.

— Някой от нашите! — ахна Гейнис. — О, господи! — добави тя.