Лорън Донър
Джъстис (22)

Глава 22

Джъстис се събуди и мигновено осъзна три неща. Джеси спеше до него, той изпитваше болка и Тайгър седеше на стол до леглото му, наблюдавайки го мълчаливо и мрачно. Значи беше оцелял при нападението, щом се намираше в медицинския център.

— Колко зле са нараняванията ми и хванахте ли петия мъж?

— Джеси го уби. Ти претърпя операция, но ще се оправиш за няколко дни. Доктор Трейдмонд ти дава лекарства, които ще ти помогнат да се възстановиш по-бързо. Ако се чувстваш малко по-агресивен, това е причината. Моля те, контролирай се.

Той извърна глава към половинката си и я огледа. Тя лежеше свита на една страна, с лице към него. Едната му ръка бе под главата й, а другата — обвита около тялото й. Не виждаше синини по деликатните й черти и това, че не е наранена, го успокои. Почувства облекчение. Погледът му се премести обратно към приятеля му.

— Откога спи?

— Не е заспала. — Видът се поколеба. — Не се сърди, мога да обясня. Упоена е. Нямахме друг избор.

— Защо? — изръмжа тихо Джъстис. — Нима е пострадала и трябва да почива, за да се възстанови?

— Добре е, с изключение на факта, че ти си й дал два заредени пистолета, с които стоеше пред тази стая и заплашваше да убие всеки, освен Брийз и мен, който приближи на по-малко от три метра от вратата ти. И щеше да го направи. Тя заяви, че на мен вярва, защото ти ми имаш доверие, а на Брийз — защото й е приятелка.

— Не знае на кого да се довери, след като мъже от нашите нахлуха в дома ни. — Усмихна се. — Пренебрегна заповедта ми да остане в банята и ми спаси живота. Тя е войнствена, Тайгър. Трябваше да я видиш.

— Видях я. Когато пристигнахме, я намерихме застанала покровителствено над теб с два пистолета в ръце. Беше ги насочила право към мен — късметлия съм, че сега съм тук. Петият мъж се бе скрил зад плъзгащата врата на кабинета ти. Сигурно, когато пристигнахме, е осъзнал, че има една последна възможност да ви убие. Хвърли се през стъклото. Джеси се обърна и стреля по него с двете оръжия. Не пропусна нито веднъж. Нападателят беше мъртъв, преди изобщо да докосне някой от вас. Тя реагира по-бързо — дори от мен. Наложи се да я упоим, приятелю. Беше в шок и е казала на Халфпринт и Тайни, че ще настане гражданска война. Готова е да убие всеки от нас, тъй като смята, че ще предадем лоялността си към теб. Изцяло е в твоя защита.

Джъстис се усмихна и ръката му около нея се стегна.

— Тя е перфектната половинка.

— И аз бих казал, че е така. — Тайгър се засмя. — Напомни ми никога да не те ядосвам. Тя ще ме нарани.

— Ще й обясня как стоят нещата, когато мине действието на приспивателното. — Направи пауза. — Трябва да проверим новите, за да сме сигурни, че нито един от тях няма да посегне на Джеси или мен. Няма да позволя това да се случи.

— Помислил съм вече затова. Наредих всички новоосвободени, включително и жените, да бъдат задържани за разпит. Офицерите ни разговарят с всеки един, за да разберем дали ще имаме още проблеми. — Той замълча. — Ще се справим с тях, ако се окаже, че има и други, които мразят хората достатъчно, за да се обърнат срещу народа си. Няма да им позволим да застрашат всички нас, ако са неуравновесени.

— Знам — въздъхна водачът на Видовете. — Някога мислил ли си, че ще обсъждаме това?

— Никога. Но се налага да го направим.

— Да.

— Съветът е в чакалнята. Те помолиха да им дадеш разрешение да поемат задълженията ти, докато се лекуваш. А също и да ти кажа, че ако се нуждаеш от известно време — погледът на Тайгър се насочи към Джеси, — за да успокоиш жена си, то може да си вземеш толкова свободни седмици, колкото са ти необходими. — Изведнъж усмивка озари лицето му. — Всеки се надява да скриеш от нея оръжията си за в бъдеще.

— Тя може да ги запази, след като разбере, че онова няма да се повтори. — Внезапно се засмя, заболя го и той изстена. — Ще се чувствам в по-голяма безопасност през нощта, като знам, че тя има достъп до оръжие и може да ме защити. Но ще ги крия, когато я ядосам.

— Трябва ли да кажа на всички каква е причината, поради която няма да й вземеш пистолетите? Те няма да разберат, че се шегуваш и ще повярват.

— Не. — Засмя се. — Просто им кажи, че ще си помисля. — Усмивката му изведнъж помръкна. Погледна към жената до себе си, след това пак към Тайгър. — Тя каза ли нещо за мен?

— Много се тревожеше и се разплака, когато си мислехме, че няма да оживееш.

— Имах предвид за това как разкъсах първия нападател, нахлул в спалнята ни. Дали е била ужасена? Разстроена? Отвратена? Не исках да вижда тази ми страна никога.

— Не е споменала нито дума, но аз видях тялото. Тя мина през кръвта му и сигурно е разбрала как си го убил. Беше очевидно. Още ли не си й обяснил, че ние не използваме оръжие един срещу друг? Че такъв е нашият начин на защита? Нима не си й казал, че ако нашите мъже се бият, за да защитят половинките си, единственият изход е смърт?

— Никога не съм й го обяснявал достатъчно ясно и с подробности.

— Боиш се, че няма да е в състояние да те погледне и да не си спомни ли? Сигурен съм, че все още те обича.

— Притеснявам се да не се страхува от мен.

— Ти си й мъж, Джъстис. Нейната половинка. Беше изпочупил леглото си в Резервата с някаква жена. Тя е била, нали? Джеси беше там онази нощ и трябваше да напусне внезапно, заради работата си. Тогава аз дадох разрешение на хеликоптера им да се приземи, за да я вземе, по време на пресконференцията с репортерите пред портата. Трябваше да се сетя и да навържа нещата, но си мислех, че жената е от нашите.

— Редно беше да ти кажа, но знам как реагираш, когато става въпрос за връзка между нашите мъже и човешки жени. Щеше да се разтревожиш. Тя е всичко, което съм искал, и след като за първи път я докоснах, бе всичко, за което можех да мисля.

— Ако това я притеснява, ще го превъзмогне, Джъстис. Вече те познава. Знае го и въпреки всичко е в леглото ти. Вярва ти, че никога няма да й навредиш. Убила е, за да те защити и седна там, отвън пред врата, с насочени пистолети към членовете на Съвета. — Тайгър се разсмя. — Мислеше си, че те пази.

— Не го е направила — изстена Джъстис.

— И още как. Те се забавляваха, но останаха на три метра от вратата. Е, с изключение на Браун. Той се приближи повече. Знаеш как обича да предизвиква.

— Какво стана?

— Тя насочи единия от пистолетите си към предницата на дънките му и заяви, че ако не иска да го кастрира, трябва да се отдръпне назад. И той отстъпи.

— Иска ми се да можех да го видя — засмя се Норт.

— Аз го видях и ще се смея всеки път, щом си го спомня. — Ухили се и офицерът. — Та… като споменахме Браун, членовете на Съвета разбраха, че все още не си избрал кой да заеме освободеното от Джеси място в работната група, освен това знаеха, че си имал насрочена среща за тази сутрин с Тим. Нашият човек се срещна с него, вместо теб, и замина доброволец в екипа. Тръгна преди половин час.

— С работната група? — Водачът на Видовете се напрегна.

— Няма ли да бъдат възхитени? — Усмивка разтегна устните на приятеля му.

— Трябвало е да го спреш.

— Ти си този, който се съгласи, че те могат да вземат решения вместо теб и да поемат част от отговорностите ти.

Джъстис се отпусна и се усмихна.

— Иска ми се да го видя как се спогажда с хората. Какъв кошмар. Той щеше да бъде последният ми избор. Мислех си за Флейм, перфектен е за там, тъй като с удоволствие прекарва времето си с човешки същества.

— Да — прихна Тайгър. — Съгласен съм, но вместо това получиха Браун. Горкият Тим.

Изведнъж Джеси се размърда в леглото. Любимият й се обърна към нея, пренебрегвайки веднага другаря си. Клепачите й трепнаха и се отвориха. Той й се усмихна и взе лицето й в шепи.

— Здравей, Джеси. — В отговор на лицето й грейна усмивка, но спомените се върнаха и очите й се разшириха от тревога. Опита да се изтегли нагоре в леглото, но Джъстис я задържа легнала, стягайки хватката си около нея. — Всичко свърши. Ние сме в безопасност. Успокой се, скъпа.

Младата жена обиколи с поглед стаята и забеляза другия мъж. Втренчи се в него.

— Накарал си Ели да ми даде приспивателно?

— Виновен съм. Ти не слушаше никой, затова си помислих, че ще чуеш Джъстис. — Изправи се и излезе от стаята.

— Наредил е да ме упоят. — Беше бясна.

— Сигурно се е боял, че съпругата ми ще го убие — Ухили се. — Гордея се с теб, но… — Усмивката му изчезна. — … ще си платиш за неподчинението. Трябваше да останеш в банята.

— Спасих ти задника.

— Знам. Благодаря ти. Но въпреки това трябва да бъдеш наказана и реших, че най-добрият начин е, като ти преподам един урок.

— Ти сериозно ли? — ядоса се тя. — Спасих ти живота, Джъстис. Само защото съм човек, не означава, че трябва да се крия в банята. Никога не би поискал подобно нещо от вашите жени. Ти…

Мъжът я целуна. Джеси изпъшка в устата му, щастлива да усети устните му върху своите, развълнувана, че се чувства достатъчно добре, за да го направи. Ръцете й посегнаха към гърдите му, за да се увери, че сърцето му бие силно. Той се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Ще изслушаш ли поне какъв вид наказание ще получиш, преди да започнеш да крещиш?

— Чудесно. Давай и аз ще ти кажа дали става или не.

Очите му се присвиха и от гърлото му се изтръгна ръмжене.

— Ще те изпратя в Резервата. Реших, че най-добрият начин да се научиш да ме слушаш, е като те оставя там най-малко за две седмици.

— Отпращаш ме? — Беше слисана и наранена. — Но…

— Не съм свършил. — Усмихна се. — Лично ще ти давам много заповеди и ти ще се научиш да изпълняваш всяка една. — Придърпа я по-близо до себе си. — Ще поискам да си свалиш дрехите и да се качиш в леглото заедно с мен. Мислиш ли, че това е подходящо наказание?

— Бях много лоша. — Изкиска се тя.

— Да, и трябва да се научиш да изпълняваш заповеди. — Устните му докоснаха нейните. — Да започнем ли още сега?

Погледът й се стрелна надолу към превръзката на бедрото му.

— Ранен си.

— Аз съм жив и ти си в прегръдките ми. Винаги ще те желая.

Внезапно Джеси се усмихна.

— Всички онези движения са противопоказни за теб. Знаеш ли какво означава това? — Той повдигна вежда. — Че аз трябва да свърша цялата работа. — Бутна го да легне по гръб. — Лежи си и ме остави аз да се погрижа.

Мъжът изръмжа, но остана легнал. Джеси приседна и се наведе над него. Езикът й обиколи зърното му, след което го засмука в устата си. Пръстите на Джъстис се заровиха в косата й, от гърлото му се разнесе мъркане. Тя продължи да го дразни, докато хватката му стана прекалено стегната. Тогава се засмя и пусна твърдото връхче.

— Бавно и ритмично, нали?

— Дали са ми лекарства, за да ми помогнат да се излекувам по-бързо — каза той през стиснати зъби. — Нямам никакво търпение. Чувствам се изключително необуздано.

— Какво означава това?

Той присви очи, ноздрите му се разшириха.

— Аз съм свръхвъзбуден и агресивен, така че не ме дразни дълго. В това състояние няма да мога да си наложа контрол. В стремежа си да бъда вътре в теб не искам да те нараня, ако продължаваш да ме дразниш.

Джеси слезе от леглото, погледна към вратата и изхлузи взетите назаем панталони. После се върна обратно до леглото и погледна към чаршафа, покриващ Джъстис.

— Направил си палатка. — Ухили се тя.

Той се засмя и отметна чаршафа.

— Искаш ли да се качиш при мен.

Неговата половинка се взря в бедрото му. Ако внимаваше много, можеше да седне отгоре му, без да докосва раната.

— Не искам да се качвам при теб. Искам да се кача върху теб. — Тя сграбчи чаршафа, отстрани го и внимателно преметна крак през тялото му. Застана на колене, възседна бедрата му и посегна между тях. Пръстите й се увиха около горещия му твърд ствол и го погалиха. Мъжът измърка и затвори очи.

Бавно насочи пениса му към слабините си и се отпусна върху него. Дланите му внезапно стиснаха бедрата й, очите му се отвориха, за да срещне погледа й. Опита се да й наложи определен ритъм с ръцете си, но тя ги отблъсна.

— Стой мирно — нареди му тихо. — Шевовете ти.

Той изръмжа и ръцете му се стегнаха в юмруци. Неговото нетърпение и агресивност я възбудиха още повече. Не бе подценил състоянието си. Тя отпусна тялото си по-надолу, оставяйки го да потъне по-дълбоко в нея. Джъстис изстена.

— Бързо и силно, Джеси.

Тя се поколеба.

— Не мърдай. Ще го направим бавно и плавно.

— Ще ме убиеш.

— Не, ще проверя дали стъклата на прозорците ще издържат на рева ти. Раната ти ще те убие, ако продължаваш да мърдаш. Не трябва да го правим при твоето състояние, но те желая толкова силно, колкото и ти мен.

— Да — съгласи се той.

Изведнъж зад тях, вратата се отвори с трясък. Джеси ахна, а Джъстис рязко се изправи до седнало положение и обви ръце около нея, за да я защити. Тайгър влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Извъртя се и застана с гръб към тях.

— Извинете!

— Махай се! — изръмжа лидерът му.

Младата жена бе ужасена. Офицерът бе влязъл при тях докато правеха секс и тя беше възседнала мъжа си. Щеше да скочи веднага от скута му, но той я притискаше толкова плътно, че тя се наниза на пениса му.

— Извинявам се — повтори Тайгър, пристъпи встрани до ъгъла и вдигна ръка.

Джеси зяпна към камерата, когато той я отскубна от стената. Зарови лице в рамото на Джъстис, щом си спомни за устройството в стаята на Бюти, което имаше и микрофон. Щом наблюдаваха стаята заради сигурността му, не само бяха видели всичко, но и чули твърде много.

— Съжалявам. Никой друг не разбра, аз ще ъъъ унищожа касетата със записа. — И мъжът избяга от помещението.

Джъстис се засмя така силно, че разтърси тялото на Джеси върху себе си. Тя вдигна глава и го погледна.

— Кое е толкова смешно? Знаеше ли за камерата?

Той стана сериозен.

— Никога не съм мислил за това. Сложили сме ги заради безопасността на жените. Кой друг, освен теб, ще ме нападне сексуално? — Отпусна се назад в леглото. — Това винаги е добре дошло. — И погали бедрата й.

— Кой наблюдава какво излъчват камерите? Той каза касета? Това записва ли се?

— Дежурният екип на охраната. — Той облиза устни. — Е, имам една добра и една лоша новина за теб.

— Какво?! — Тя се намръщи.

— Лошата е, че сега моите мъже знаят, че Джъстис Норт се подчинява на половинката си в леглото. А добрата е, че моята заплаха да се чифтосам с теб публично, вече не важи, тъй като всички ще научат какво сме правили. — Ухили се.

— В момента ми иде да се скрия някъде. — Младата жена с мъка удържа да не се разсмее.

Джъстис проникна в нея с тласък.

— Оставаш тук, аз — също. — Измърка. Когато Джеси изстена, той тласна повторно. Тя залюля ханша си и се нагоди към неговия ритъм. Забрави срама и започна да прави любов с мъжа, когото обичаше.