Лорън Донър
Джъстис (19)

Глава 19

Джеси затвори ципа на спортния си сак и преди да успее да го вдигне от леглото, Джъстис го грабна от ръцете й. Усмихна се развеселена. Той наистина я беше откарал направо в жилището й, за да си опакова багажа.

Беше помогнал да съберат всичко от банята и бе успял да пренесе по-голямата част от него в съседната къща.

— Бих могла да свърша другото утре, когато си на работа.

— Искам всичко да приключи тази вечер. — Джъстис се протегна и я погали по бузата с върха на пръстите си. — Не желая да имаш причина да идваш отново тук. Ти живееш с мен.

Милите му думи я изпълниха с щастие. Той изцяло се беше ангажирал с връзката им, която вече не беше тайна, и бе твърдо решен да я направи постоянна.

— Ами всички тези кутии в хола? И тях ли ще пренесем?

— Не. На сутринта ще пратя някой да ги вземе.

Джеси огледа стаята, за да се увери, че не е забравила нещо.

— Готова съм. Това беше последният багаж.

— Да вървим. — Джъстис свали ръка, за да вземе и втората чанта. — Води, съпруго!

Джеси изкачи стъпалата пред дома на Джъстис, малко нервна, тъй като никога преди не бе влизала в него. Надяваше се да й хареса толкова, колкото къщата, която току-що бе напуснала.

— Почакай!

Тя го погледна, повдигна вежди и скръсти ръце пред гърдите си, когато той остави багажа долу.

— Какво? Да не би вътре да е разхвърляно?

— Стой тук! — Той се засмя. — Не надничай! — Отвори широко вратата, вдигна чантите и изчезна вътре.

Джеси не можеше да види нищо, тъй като Джъстис не включи осветлението. Чуваше го, че се движи вътре, но нямаше понятие какво се опитва да скрие от нея. С този неин късмет може би бе попаднала на мърляч, но пък мъжът беше секси. Той бе споменал, че има човек, който почиства жилището му.

Поне нямаше да й се налага да оправя след него.

Джъстис излезе от тъмнината на верандата и тя ахна от изненада, когато той внезапно се наведе, рамото му се притисна към бедрото й и заключи ръце около краката й. Изправи се бързо, метна я на гръб и се обърна, включвайки осветлението.

Другата му ръка разтри дупето й, докато я внасяше вътре, след което затвори с ритник вратата и се засмя.

— Заключи!

За да може да вижда, Джеси събра косата си в юмрук и завъртя ключалката, която се оказа близо до лицето й. Щом обърна глава, зърна част от изненадващо чист хол.

— Пусни ме!

— Няма. Не съм напълно невеж по отношение на хората. Непрекъснато изучавам техните привички и съм запознат с обичая да се пренася булката през прага, когато за първи път влиза в новия си семеен дом. Двамата с теб вече сме свързани, доколкото мога да преценя, венчавката е само един документ във вашия свят, но ти, скъпа, си моя. Сега ще те отнеса в леглото и ще ти засвидетелствам уважението, което заслужаваш, като следвам вашите човешки традиции.

Беше толкова сладък, че не й даде сърце да му каже, че повечето мъже не мятат жените си през рамо. Тя се засмя, пусна косата си и обхвана мускулестия му задник, когато Джъстис закрачи бързо през коридора. Той имаше най-хубавото мъжко дупе и тя едва обърна внимание на стаята, щом я внесе в нея и светна лампата.

Докато се навеждаше надолу, Джъстис я изправи в ръцете си, сложи я да седне на ръба на матрака и клекна пред нея. Усмихна й се.

— Добре дошла в нашия дом. А сега се събличай. Липсваше ми и ако скоро не правя любов с теб, ще изгубя всякакъв контрол. — Изправи се, изрита обувките и смъкна сакото си. — Побързай! — изръмжа тихо.

Джеси го наблюдаваше как бързо се съблича, наслаждавайки се на гледката на всеки сексапилен сантиметър от кожата и мускулите му, които се разкриваха. След като си свали панталоните, той вдигна поглед, присви очи и се намръщи.

— Събличай се! Не се шегувам, Джеси. Минаха две седмици, нямам желание да разкъсвам дрехите ти. Роклята ти е хубава.

Тя си събу обувките. Посегна с ръка зад гърба си и разкопча ципа на роклята, после и сутиена. Ставайки от леглото, ги остави да се плъзнат надолу по тялото й. Джъстис измърка, когато младата жена се освободи и от бикините си.

— Чакай! — Отдръпна се назад, когато направи крачка към нея.

— Какво? — Мъжът замръзна.

— Трябва да поговорим за минутка.

— Не искам да говоря.

— Да, но се налага.

— За какво? — изръмжа той.

— Спа ли с Кит?

— Не — отвърна намръщено.

Джеси сбърчи чело и внимателно започна да изучава лицето му, търсейки какъвто и да е намек за лъжа или за вина.

— Наистина ли?

— Единствената жена, която искам си ти. Не се задоволявам с по-малко от това, което желая.

Джеси кимна, уверена, че е искрен.

— Всичко това, съпруже, означава ли, че никога няма да ми изневериш?

— Точно това означава. — Усмихна се. — Ти си моя и аз съм твой. Това е обвързване, ще бъдем само един с друг.

— За цял живот?

— Завинаги.

— Добре. Чудесно.

— Свършихме ли вече с разговорите?

— Само да уточним още няколко неща. — Тя погледна към леглото и се усмихна.

— Какво друго? — Той стисна ръце в юмруци, тялото му се напрегна и възбуденият му член видимо трепна, полюшвайки се леко към нея.

— Може ли да си получа обратно работата, от която се отказах тази вечер? Обичам да се занимавам с жените от общежитието.

— Ти не си загубила длъжността си. Не съм приел оставката ти.

— Добре — усмихна се Джеси.

— Приключихме ли с приказките вече?

— Искам да изясня само още нещо.

— Какво? — Мъжът пристъпи по-близо, готов да се нахвърли върху нея.

Джеси прехапа долната си устна.

— Ти.

— Какво за мен? — Той примигна.

— Искам те в леглото и аз да бъда отгоре.

Джъстис присви очи и тя затаи дъх. Спогледаха се и той отстъпи крачка назад.

— Искаш да си върнеш за тази вечер и за предната. Да се оставя в твоя власт, за да успокоиш наранената си гордост.

— Не. Просто желая да бъда отгоре. Последният път ти хареса, на мен също.

— Искаш да ти позволя да имаш контрол в секса?

— Обичам тази поза и се кълна, че желанието ми няма нищо общо с това да ти връщам за нещо или да доминирам над теб.

Джъстис й хвърли предпазлив поглед, покачи се на леглото и легна по гръб.

— Само за теб и ако някога спо… — Погледът му шареше по тялото й. — Ще трябва да отстоявам властта си над теб публично по много по-лош начин, отколкото в бара.

— Какво значи това? — Джеси се подпря на леглото. — Защо тези легла са толкова високи. Трябва ми столче, за да се кача на тях.

Джъстис се засмя, пресегна се, хвана я за китката и я издърпа нагоре върху матрака.

— Ние сме високи. Ще ти помагам да се качваш в леглото. Но ще имаш проблеми със слизането от него, тъй като смятам да те държа непрекъснато между завивките. Ще се наложи да се чифтосам с теб пред всички мои хора, ако трябва да отстоявам могъществото си.

Тя се засмя на шегата му, но той — не, вместо това повдигна вежда, наблюдавайки я мълчаливо. Младата жена спря да се смее, осъзнавайки, че думите му бяха насериозно. Това я шокира и смая.

— Ти сериозно ли? Ако някога се опиташ да направиш с мен това пред други хора, ще те застрелям. Наистина ли трябва да правиш секс с мен пред всички тях? Абсолютно съм против цялото това воайорство.

Внезапно Джъстис се засмя.

— Не. Просто исках да видя изражението ти.

Джеси се успокои и се усмихна.

— И така, какво ще ми направиш наистина, ако разкажа на някой, че позволяваш да доминирам над теб? — възседна бедрата му и сниши тяло над неговото. Наведе глава и облиза с език корема му в близост до пъпа.

— Ще трябва да те накажа — каза тихо и простена.

Младата жена се плъзна по-нагоре, за да оближе зърното му и всмукна втвърденото връхче между зъбите си. После го захапа и той измърка. Усети как твърдият му пенис, хванат в капан между коремите им, рязко трепва в отговор. Джеси освободи зърното му и целувайки мъжа по гърдите, заключи устни около другото връхче, за да го подразни.

— Как ще ме накажеш, Джъстис?

— Ще те измъчвам, Джеси. — Ръцете му стиснаха бедрата й. — Ти обичаш бързата езда, затова ще те прикова под себе си и ще се движа толкова бавно, че ще ме молиш да те чукам така, както на теб ти харесва. Но аз няма да го направя. Ще удължавам акта, докато не можеш да издържиш повече.

Цялото тяло на Джеси отвърна на чувствената заплаха. Тя размърда бедра, пусна зърното му и се изправи. Пръстите й се свиха около ствола на пениса му и го стиснаха. Погалиха кадифената дължина, а палецът й потърка върха на главичката. Влагата от предеякулационната течност улесни кръговите движения по ръба, когато ръката й започна да го дразни.

— Знаеш ли, бебчо, щом ти заплашваш да ме изтезаваш, то и аз мога да направя същото.

— Джеси — измърка той, — минаха седмици. Искам да ти бъде хубаво, но ако продължаваш така, няма да издържа дълго.

Младата жена отпусна бедра върху тялото му, насочи члена му към влажната си мекота и я потърка с него. Изстена тихо, наслаждавайки се на дразненето върху клитора си, готова да го поеме в себе си. Тя също му беше липсвала, знаеше колко добре ще се почувства той и натисна хълбоците си надолу. Джъстис отметна глава назад и пусна бедрата й, за да забие нокти в матрака, щом тялото й го пое.

— Нокти — простена тя. — Значи ти е хубаво! Само не унищожавай леглото. Нали после ще спим в него.

— Майната му на леглото — изръмжа Джъстис.

— Остави леглото, имаш мен — простена Джеси, наведе брадичка и го погледна страстно.

Затвори очи, отметна глава и натисна още надолу, за да го поеме целия, наслаждавайки се на разтягането на вагиналните стени. Усещането как Джъстис я изпълва докрай беше най-хубавото нещо на света. Когато седна изцяло в скута му, знаеше, че той е напълно и плътно настанен в нея и съединяването на телата им е приключило. Раздвижи се леко нагоре и надолу, за да се намести по-удобно — това забавяне беше цяло мъчение. Тялото й изпитваше нужда да се освободи от натрупаното напрежение и това я накара да го язди по-бързо.

Мъжът замърка, после изръмжа и тези еротични звуци засилиха страстта й.

Ръката му се присегна към слабините й и палецът му се плъзна между разтворените й бедра. Той докосна клитора й и заописва кръгове с натиск, достатъчен да накара вагиналните й мускули да се свият около дебелия му ствол. Джеси изстена силно и започна да се движи по-енергично.

Внезапно Джъстис се претърколи. Младата жена ахна от изненада, хваната в капан под тежестта му, но после простена, когато тласъците му станаха дълбоки и бързи и тя разбра, че сега е под негов контрол. Видът изглеждаше едновременно секси и свиреп, когато изръмжа, оголи зъби в усмивка и подпря ръце отстрани, за да я прикове плътно под себе си.

— Мой ред е.

Тласъците му станаха бързи и силни, беше изоставил всякакви задръжки. Джеси се уви около него — сключи глезени на кръста му, ръцете й прегърнаха врата му. Телата им се движеха в идеален синхрон. За пореден път потъна в нея, дразнейки всяко нервно окончание, което крещеше за освобождаване. Джъстис затласка още по-дълбоко и по-силно, промени ъгъла на навлизане и докосна точка, която я накара да извика името му.

Удоволствието я погълна, когато движението му стана забързано и силно. Тя изкрещя повторно името му, достигайки кулминацията. Той отметна глава и изрева. Телата им трепнаха и се притиснаха едно в друго. Джеси се успокои, след като и последната вълна на екстаза отшумя и Джъстис се отпусна върху нея.

— Ти си моята половинка — прошепна в ухото й и я целуна по шията.

— Благодаря на Бога — отвърна шепнешком тя.

Джъстис се засмя.

— Има нещо, което бих искал да ти кажа. — Повдигна глава, за да срещне погледа й.

— Какво?

— Открихме, че е възможно да имаме деца, когато човешка жена забременя от наш мъж. Бебето им, здраво и силно, се роди преди няколко седмици. — Взе лицето й в шепи. — Бебето е Вид, има нашите лицеви черти и прилича на баща си. Искам да имам дете от теб. Ще помислиш ли по този въпрос?

Младата жена зяпна шокирана — не заради това, че можеха да имат деца, благодарение на Брийз това вече й бе известно. А защото Джъстис искаше да има дете с нея. От борбата да не бъдат заедно, той бе преминал към молба тя да бъде майка на децата му. Това бе бърз преход.

Мъжът се отмести леко на една страна, направи малко място между телата им и обгърна с длан корема й.

— Искам да наедрееш с моето дете и да бъдеш обвързана с мен по всеки възможен начин. — Вгледа се дълбоко в очите й. — Ще направя всичко, за да бъдеш изцяло ангажирана с мен. Ти ме правиш щастлив. — Усмихна й се. — Направи живота ми пълен.

— Много си добър с думите. — Сълзи изпълниха очите на Джеси.

— Какво означава това? — Той се намръщи.

Тя се засмя и избърса очите си.

— Това означава, че с радост ще имам бебе от теб, макар че бих искала да изчакаме най-малко година. Защото първо, искам да прекараме повече време само двамата и второ, трябва да имаш повече свободно от работата време, преди да забременея. Искам заедно да отгледаме нашето дете, или деца, а не само аз да се грижа за него, докато ти си изцяло ангажиран.

— Аз съм твой съпруг. Ще правим всичко заедно.

— Скъпи, ти си работохолик. — Тя облиза устни. — Баща ми е същият и нямаше много време за мен, докато бях дете. Най-лошият ми страх бе, да се омъжа за някой като него. Каква ирония, нали? Ти можеш да го накараш да изглежда направо мързелив, когато става въпрос за претоварването ти с ангажименти. Аз съм възрастна, разбирам защо толкова много работиш, но децата не осъзнават колко е важна твоята работа. Те просто се чувстват изоставени и маловажни. Разбираш ли? Трябва да се научиш да почиваш повече, преди да станем родители.

— Ще прехвърля много от отговорностите си на Съвета, така че ще освободя голяма част от времето си. Мога да чакам една година и ще видиш, че ще имаме много време заедно. Мога да се науча да почивам и ти ще ми покажеш как. Сега всичко се промени, Джеси. Аз обичам моя народ, но ти си ми приоритет номер едно. — Очите му се присвиха. — Ти си моя половинка и си с предимство пред всички останали. Утре сутрин ще се оттегля от длъжност, за да ти покажа колко много значиш за мен. Обичам те, ти си всичко за мен.

Знаеше, че той го мисли наистина и любовта й към него стана по-силна.

— Не искам да се отказваш, желанието ми е да работиш по-малко часове. Онова, което правиш, е много важно и аз не искам да променяш положението си. Ти си мъжът, с когото искам да бъда. Просто помолих за повече от твоето време. Получаване на подкрепа от вашия Съвет звучи идеално.

— Съгласен! — Той се усмихна. — Бих искал да имаме повече от едно дете — да те държа непрекъснато бременна и мога да го направя.

— Ще говорим затова, след като се роди първото.

— Но най-малко две? — Погледна я с надежда.

— Обичам те с цялото си сърце и знам, че ще ме направиш много щастлива. — Усмихна му се тя. — Когато не ме дразниш, разбира се, но все пак те обичам повече, отколкото желая да те убия. Ти също направи живота ми пълен.

— Разбрах, че това, което смятам да ти кажа, е добра новина. Когато забременееш, кое е най-лошото в това състояние?

— Ще надебелея.

— Второто лошо нещо? — Той се засмя.

— Сутрешното гадене.

— Какво ще кажеш за девет месеца бременност?

— Да. Звучи като болест, но си струва.

Джъстис внезапно се претърколи обратно върху нея и я прикова под тялото си.

— Ще износваш бебе Вид, Джеси. Първото се роди след двайсет седмици от зачеването му, здраво и напълно износено. Оздравяваме по-бързо и сме проектирани различно от хората. Изглежда нашите бебета се развиват по-бързо от човешките. Втората човешка бъдеща майка преживява същата ускорена бременност. Мислим, че нормалното времетраене е двайсет седмици. — Погледът му потърси нейния. — Още ли желаеш да носиш мое дете?

Джеси беше слисана. Пет месеца?

Джъстис се претърколи на леглото и стана.

— Твърде много искам, нали? Сега се боиш да разгледаш възможността да имаш дете от мен?

Младата жена се обърна на една страна и подпря глава на свитата си ръка.

— Не. Просто се опитвам да осмисля тази новина. Това е чудесно!

— Отвратена ли си?

— Не. Никога. Бих се радвала да нося нашето дете вътре в себе си и това е нещо страхотно. По дяволите, мога да износя почти две от нашите деца за времето, което отнема една човешка бременност.

— Значи си съгласна да имаме най-малко две. Добре. — Изглеждаше облекчен.

Тя приближи към него, протегна ръка и погали бедрото му.

— Така, имаш ли някакви други изненади?

— Лекарите са помогнали на Ели, половинката на Фюри, да забременее. Имала нещо като запушени тръби, но бебето вече расте в нея. Планирали сме да ги скрием в Резервата, когато започне да й личи. Не можем да позволим на вашите хора да разберат все още. Не мислим, че са готови да узнаят, че можем да имаме деца и се безпокоим, че ще реагират зле, когато научат новината. Нашето дете няма да бъде само.

Джеси кимна.

— Ще трябва да отворим училище за децата ни, преди да станат достатъчно големи да учат. Със сигурност не можем да ги пращаме в обществените училища извън Хоумленд. Ще бъдат изложени на твърде много опасности.

— Моята половинка е умна. — Стисна ръката й. — Какво друго си мислиш?

— Мисля, че трябва да упражняваме онова със забременяването, щом искаме да го направим правилно.

Той я погледна и изръмжа. За секунди я обърна и я дръпна да застане на ръце и колене. Проникна в тялото й внимателно, с дълбоки тласъци. Джеси изстена.

Джъстис се движеше в нея бавно и ритмично, докато тя почти стигна върха. Когато беше на ръба на оргазма, той спря.

— Не спирай! — Обърна глава към него.

— Имаш оплаквания? Трябва ми практика?

Изведнъж започна да тласка бързо и силно, преви се над гърба й и я захапа за рамото. Едната му ръка се дръпна от матрака и пръстът му притисна клитора й.

Джеси свърши с крясък. Зад нея мъжът изрева в собствения си екстаз. Рухнаха на леглото на една страна, все още свързани. Джеси се засмя и си пое дъх. Нямаше нищо лошо в това, че понякога той не разбираше какво иска да му каже. Беше сбъркал шегата й с оплакване. Джъстис ухапа рамото й и тя рязко потръпна от прилива на удоволствие, което изпрати импулс право към клитора й и й напомни, колко бе чувствителен в момента.

Зъбите му я освободиха.

— Как беше?

Младата жена обърна глава и срещна самодоволния му поглед.

— Пошегувах се. Съжалявам. Обожавам начина, по който ме обладаваш, Джъстис. Не правиш нищо погрешно. Това е просто израз. Означава, че трябва да правим много повече секс, или казано на шега — да се упражняваме да забременея.

— Разбирам. — Той се засмя.

— Със сигурност ще го казвам отново. Когато го направя, може ли да забравиш какво означава наистина? Хареса ми адски много.

— Така значи, искаш много повече секс?

— Винаги искам.

— Ние сме създадени да бъдем издръжливи и силни. И знаеш ли какво още?

— Ти си дивно красив, имаш най-хубавото тяло, което съм виждала изобщо и когато си свалиш дрехите, лигите ми потичат?

— Освен това… — Той я целуна.

— Какво?

— Времето ни за възстановяване. Искаш повече секс? — Започна да се движи в нея бавно. — Никога ли не си се запитала, защо винаги го вадя след акта? Ако съм вътре в теб, не мога да омекна. Докато съм в тялото ти мога да го правя с часове. — Джеси изстена. — Този път ще бъде бавно.

— Това е мъчение. — Тя поклати глава.

Джъстис я стисна здраво като продължаваше да се движи в нея. Свободната му ръка шареше по корема, по гърдите и си играеше със зърната й.

— Ще ти хареса много. Ще продължавам да се движа в теб бавно и непрестанно, като в същото време те докосвам навсякъде. Това е още един от моите таланти.

— Ще ме довършиш.

— Не, само ти давам онова, което искаш.

— По-бързо.

— Много си нетърпелива. — Ръката му остави гърдите й и се плъзна надолу по корема й. С помощта на краката си, той разтвори по-широко бедрата й и ги прикова така отворени, за да може да потупва клитора й с върха на пръстите си. — Бавно и равномерно, скъпа.

Тя почти стигна до кулминацията от лекия ритъм, който той отмерваше върху снопчето от нерви. Джъстис тласкаше бавно, като в същото време си играеше с тялото й.

— Наистина ли ме обичаш, Джеси?

— Да.

Той спря потупването, с палеца и показалеца нежно ощипа клитора й, подръпна го и започна да го търка между пръстите си. Продължи с тласъците, но намести бедрата си така, че да може да влиза в нея по-дълбоко. След секунди младата жена изкрещя името му, когато оргазмът я връхлетя. Джъстис отметна глава назад, изви гръбнак и изрева в екстаз, изпълвайки я с топлото си освобождаване.

Много по-късно тя отвори очи и изви глава, за да му се усмихне.

— Май бавното беше приятно.

— Приятно? — Той се засмя и повдигна вежди. — Това беше просто приятно?

— Беше невероятно.

Джъстис полека излезе от тялото й, настани и двама им удобно на хълбок и се сгуши до гърба й.

— Не искам да те разраня. Ще те обладая отново малко по-късно, след като си починеш.

— Обичам те.

Той целуна извивката на рамото й.

— И аз те обичам, Джеси. Сега заспивай. Искам да те имам цялата нощ. — Той се протегна и изгаси лампата на нощното шкафче.

Младата жена се притисна в него и затвори очи. Щеше да се омъжи за него, беше казал, че тя е неговата половинка. Усещането да бъде в ръцете му, в леглото му, беше най-правилното нещо, което някога бе чувствала.

Мъжът чу промяната в дишането й и разбра, че съпругата му спи. Придърпа я по-плътно до себе си, изви крака, за да я чувства с цялото си тяло и вдъхна съблазнителния й женски аромат. Тя беше негова завинаги, вече не беше сам. Джеси бе другата му половина, по-нежната част, която никога не би имал без нея, а също и най-голямата му слабост.

Вгледа се в чувствата си, притеснен, че може да възнегодува срещу тази пукнатина в непробиваемата му досега броня, но вместо това усети покой. Може би на сутринта щеше да попадне в ада, когато трябваше да се справи с резултатите от публичното заявяване на претенциите си върху нея, но това вече нямаше значение. Заради тази жена си струваше да се изправи срещу целия свят, ако се наложеше.

Баща й щеше да бъде разстроен, вероятно би оттеглил подкрепата си, но той щеше да се справи с това. Искаше да бъде сигурен, че Джеси ще е в безопасност. Щеше да я защитава с цената на всичко, и ако опасността станеше твърде голяма, щеше да подаде оставка от поста си. Можеха да се преместят в Резервата, в Дивата зона, при Валиант и Тами. Строителството на дома му, край езерото, напредваше. Бе замислен като укритие, където да си почива от напрежението, но можеше да го превърне и в тяхно убежище за постоянно. Съседите му — диви Видове — щяха да бъдат личната му армия и да му помагат да държи всякакви опасности далеч от неговата половинка.

Представи си как изоставя официалните костюми, заради препаска — нещо, което някои от мъжете там носеха, и се усмихна. Би могъл да я уговори и тя да си сложи такава. Биха могли да играят по цял ден и единственото, върху което трябваше да се концентрира, бе да я люби.

Представяйки си така бъдещето им, нещата не изглеждаха толкова мрачни.

Джъстис се отпусна и затвори очи. Притискаше Джеси здраво до себе си и знаеше, че по един или друг начин, животът с нея щеше да се получи. Нямаше да се задоволи с нищо по-малко. Тя беше негова и това бе всичко, което имаше значение.