Лорън Донър
Джъстис (1)

Глава 1

Прехапала устни, Джеси наблюдаваше Джъстис Норт от далечния ъгъл на стаята. Искаше й се да може да събере кураж и да го доближи. Беше го виждала често по новините, но на живо изглеждаше много по-висок и още по-красив.

Не бяха много хората, които можеха да я уплашат, но мъжът, избран от собствения му народ за лидер на организацията на Новите видове, бе един от малцината.

Джеси уважаваше силата и мъжеството — неща, които той притежаваше в изобилие.

Тя обмисляше идеята как да го заговори. Джъстис даваше заповеди на шефовете й и можеше да повлияе върху политиката на работната група, с която тя не беше съгласна. Шансът да й се отдаде друга възможност да говори с него бе почти нулев. Не й бе позволено да присъства на съвещанията, които ръководителят на групата провеждаше с висшия водач на Видовете. За него мнението й по много важни теми бе неуместно.

Джеси се поколеба, докато обмисляше последствията. Тим Оберто щеше да замъкне задника й в офиса, ако разбереше, че действа през главата му. Щеше да й се развика, което за него бе напълно нормално, и словесно да я разкъса на малки парченца.

Погледът й обходи стаята, изучавайки Новите видове. Те бяха войнствени, заради онова което бяха преживели; всеки един от тях бе станал жертва на огромен бизнес, целящ единствено да ги прецака.

Фармацевтичната компания Мерикъл Индъстрис бе създала генетично изменени хора, използвайки животинска ДНК. Затворили ги в тайни лаборатории, където в продължение на години провеждали с тях ужасяващи експерименти. И всичко това, за да се печелят пари, дори още по-лошо, част от тези опити били финансирани от правителството.

Ето къде са отивали парите от данъците ми, мрачно отбеляза тя и ядно стисна зъби. Самата мисъл за това я вбесяваше. Мерикъл бе оповестила, че разработва нови лекарства, които да помагат на американските войници да се възстановят по-бързо, те щели ги направят по-силни и да подобрят рефлексите им. И тези идиоти в правителството им бяха повярвали и бяха подписвали чековете за финансиране на експериментите. А по-късно отрекоха да са знаели, че във всичко това са били въвлечени и живи същества.

Но въпреки това Джеси оцени бързата реакция на властите, след като плъзнаха слухове за нелегалната дейност на компанията. Веднага след официално показаните доказателства, военни и полиция се обединиха за спасяването на всеки оцелял, затворен от Мерикъл Индъстрис.

Новите видове бяха създадени с парите на данъкоплатците и родени на американска земя, което автоматично ги правеше техни съграждани.

Първата лаборатория бе успешно щурмувана, а оцелелите спасени и освободени.

След разпитите на служителите бяха открити местонахожденията на още три подобни бази. Военните бяха действали внезапно и бързо, спасявайки още жертви. И тогава адът се отприщи. Стотици Видове имаха нужда от подслон. Настаниха ги в защитени зони, и се започна играта „на кого е вината“. Американското правителство даде на Видовете новопостроена военна база, която те превърнаха в своя родина и нарекоха Хоумленд. Място, където обществото им можеше спокойно да живее и да бъде защитено от външния свят. Под натиска на правителството Мерикъл Индъстрис бързо уреди исковете, предявени от Новите видове. С част от тези пари те купиха още една обширна територия, която нарекоха Резервата.

Огромно тяло се блъсна в Джеси, откъсвайки я от мрачните й мисли. Тя погледна нагоре и се усмихна на мъжа, който стоеше пред нея. Новите видове се разпознаваха лесно по различната лицева структура, наподобяваща животинската. Те не бяха нито хора, нито животни, откъдето идваше и разликата. Някои от тях бяха със смесено ДНК на едри котки, други на кучета, а трети — на примати.

— Извинете — каза мъжът, когато погледът й се спря на чифт красиви котешки очи.

— Няма проблем. — Котка, определи го наум тя.

Той се отдалечи и младата жена въздъхна разочаровано. Рядко някои от тях проявяваха желание да говорят с хората. Не можеше да ги обвинява, след онова, което бяха преживяли. Мерикъл Индъстрис им бе дала номера и ги бе нарекла „експериментални прототипи“. Персоналът беше третирал децата като животни и лабораторни мишки без души, напускащи клетките си единствено когато тренираха или участваха в тестове. Животът им бе самотен и труден.

Новата раса не се бе оказала лесно податлива на опитомяване, както Мерикъл бе очаквала в грандиозния си план. Някои от подрастващите Видове се бяха разбунтували и убили хората, които с години са ги измъчвали и наранявали. Вместо лабораторни плъхове, компанията бе създала хиляди ядосани, безмилостни и изключително силни затворници, на които им бе дошло до гуша от издевателствата над тях. Тази мисъл накара Джеси да се усмихне. Браво на тях! Надявам се, че са успели да премахнат много от онези негодници.

Впоследствие Мерикъл бе решила да опита дали може да създаде ново поколение, като чифтосва мъже и жени Видове. Процесът една женска да даде живот на генно променено дете бе по-евтин, отколкото да се похарчат милиони долари за откриване на начина, по който са били създадени Видовете. Компанията искаше да се отърве от първородните и да започне всичко отначало, поучавайки се от грешките си. Обаче опитите им да размножат нещастните жертви, се бе оказал неуспешен. Мъжете и жените от Новите видове не можеха да създават потомство.

Именно тогава Мерикъл бе решила да започне с продажбата на останалите експериментални прототипи. Джеси винаги изпадаше в ярост при мисълта за жените-подаръци, които фармацевтичната компания бе използвала като примамка за нови инвеститори.

Те целенасочено бяха създали по-дребни женски с ДНК на не толкова агресивни животни, и с лекарства контролирали растежа им, за да са сигурни, че никога няма да пораснат повече от метър и половина. Членовете на борда на Мерикъл Индъстрис и всички богаташи, вложили достатъчно пари в експериментите, бяха получили жени-подаръци. Джеси често се бе питала дали това е основната причина, ученият създал първородните да напусне компанията. Докторът, проектирал Видовете, бе унищожил всички свои записи и изчезнал, а тайната за създаването на новата раса се бе изпарила с него. Достатъчно лошо бе, че са създали хора специално за тестване на медикаменти, но да ги продадеш на садистични перверзници — бе стотици пъти по-ужасно.

Жените-подаръци били продавани като секс робини — заключвани, изолирани и грубо малтретирани. Това бяха жените, на които Джеси помагаше да се възстановят и чиито съдби я държаха будна нощ след нощ, неспособна да заспи.

Мислите й се върнаха към настоящето. Вгледа се в Джъстис Норт през стаята и реши, че може да подобри работата си, ако успее да го накара да я изслуша. Тим със сигурност ще се вбеси, но така животът на онези нещастни жени ще стане по-лесен.

Никога преди не беше виждала Джъстис в джинси и потник. Обикновено на пресконференциите той носеше бизнес костюми. Голите му ръце разкриваха мускулести бицепси и загоряла кожа, а отпусната му стойка го правеше да изглежда по-лесно достъпен. Тя си пое дълбоко въздух, издиша го и тръгна към него.

Още дребни детайли започнаха да се разкриват пред погледа й с приближаването към огромния лидер на Видовете. Косата му бе кестенява с руси кичури, а по телевизията и на снимки изглеждаше по-тъмна, с типичния кафяв цвят. Екзотичните му котешки очи бяха почти черни. Притежаваше отличаващите го от хората широко изпъкнали скули и плосък нос. Джеси винаги се бе възхищавала на факта, че повечето от тях нямаха наболи бради, и се бе питала дали ги бръснат, за да могат по-добре да се слеят с околните.

Внезапно Джъстис се засмя и дъхът й спря от дрезгавия му сексапилен глас. Пълните му устни бяха перфектни за целувка, на каквато тя с удоволствие би се насладила. Тази мисъл я накара да спре. Не ставай смешна, Джеси! Не си мисли за това. Той дава заповеди на твоя шеф и е забранена зона. Трябва да си намериш мъж. Стигнала си до там, да си фантазираш за мъжете, с които работиш. Голяма грешка.

Докато той се усмихваше, тя забеляза идеалните му бели зъби. Не видя удължени кучешки, вероятно бе от малцината, които не ги притежаваха. Но, разбира се, усмивката му не беше пълна. Господин Норт сигурно бе тренирал да ги скрива, след като е публична личност. Беше дочула от Тим, че някои от тях го правят, а той явно бе запознат, тъй като се срещаше с толкова много от тях всеки ден.

Джъстис беседваше със свой събрат, който беше с няколко сантиметра по-нисък. Явно дискусията им бе доста задълбочена, защото нито веднъж не се обърна да се огледа. След бързия оглед, който направи на лидера на Новите видове, Джеси реши, че той е висок около два метра. Почти беше стигнала до него, когато една груба ръка я хвана за китката и я закова на място.

Младата жена прикри безпокойството си и сведе поглед към едрата длан, която стискаше болезнено нейната. Повдигна глава и погледна нагоре. Зачуди се дали не е някой от бодигардовете, охраняващи Джъстис. Беше се научила да скрива страха си, особено когато разговаряше с някой огромен и на пръв поглед гневен Вид. Всички те изглеждаха грамадни, мускулести и плашещи.

И този не правеше изключение.

Именно лицевата структура, подобна на животинска, ги правеше толкова плашещи, заедно с острите зъби и способността им да издават заплашителни звуци. Мъжът изръмжа дълбоко, а зелените му очи се присвиха и се вторачиха в нея. Черната му като нощ коса бе дълга до раменете, а дрехите му бяха чисто нови.

По дяволите. Джеси усети омразата, изпълваща очите му, щом го погледна. Предишната нощ приблизително деветдесет затворници бяха освободени от петата поред лаборатория за тестване, и този явно бе един от тях. Изглеждаше така сякаш всеки момент ще избухне. Очевидно мразеше всички хора, а това означаваше неприятности за нея.

Бързо прецени ситуацията. Знаеше, че моментът може да се превърне в истински кошмар. Мъжът срещу нея бе огромен, видимо бесен, и докато хватката, с която държеше ръката й, не бе толкова болезнена, то погледът, с който я гледаше, бе смъртоносен. Явно имаше проблем с човеците, а точно един от тях стоеше пред него. Лошо.

— Моля ви, пуснете ме — нареди му тихо.

— Човек — изръмжа той.

Джеси опита да издърпа китката си, но пръстите около ръката й само болезнено се стегнаха. Потисна стона, надигнал се в гърлото й, от внезапната болка. Спомни си на какво я бяха учили на обучението, през което бе преминала, преди този да успее да й счупи ръката. Мъжът можеше лесно да й строши костта, ако увеличеше още малко натиска. Нападателят й явно не мислеше разумно, а тя не искаше седмици наред да носи гипс.

Бързо пристъпи напред, като почти се допря до гърдите му, и със силно, въртеливо движение дръпна ръката си надолу. На мъжа не му остана друг избор, освен да освободи китката й, иначе неговата щеше болезнено да се огъне. Джеси бързо отстъпи назад и се напрегна. Той или щеше да атакува, или да остане на място.

В този случай да бъдеш дребен помагаше. Едва метър и шейсет, Джеси имаше предимство, като леко приклекна, щом нападателят й се хвърли напред с яростно ръмжене. Мъжът не очакваше това движение и ръцете му сграбчиха единствено въздуха. Младата жена се обърна светкавично, изправи се и го изрита.

От удара в бедрото нападателят й изгуби равновесие и се просна на пода. Джеси се дръпна още назад, за да освободи място. Новият вид повдигна глава, а очите му с удивление се втренчиха в нея. Изправи се бързо, като използва ръцете си. Отвори уста, разкривайки остри и опасни зъби, а от гърлото му се изтръгна животинско ръмжене. Хвърли се бързо напред.

В ума й се появи само една дума — мамка му! — преди да се дръпне, за да избегне хищническите му пръсти. Сви се на кълбо, претърколи се на пода, и се изправи на крака — така, както я бяха обучили. Трябваше да стои далеч от обсега му, знаеше, че ако я докопа, ще стане лошо за нея. Стигнеха ли до борба, не можеше да се сравнява физически с него. Щеше да я разкъса.

С периферното си зрение забеляза, че нападателят й отново се готви да се нахвърли върху нея. Наведе се бързо напред, за да си осигури баланс с ръцете, и яростно го изрита. От удара кракът й изтръпна, но него явно го заболя повече. Тя се завъртя бързо и ахна — беше го уцелила в слабините. Огледа се наоколо и се изправи, видя как мъжът се преви на две с ръце отпред. Трепна.

Нямаше намерение да го рита в топките, но ударът бе ефикасен. Беше се целила в корема му, но той бе прекалено висок, а кракът й не бе толкова дълъг. Главата му се наклони, нямаше съмнение, че я иска мъртва. Изсеченото му лице се изкриви от ярост.

— Успокой се — настоя Джеси, опитваше се да звучи смирено, въпреки тревогата, която чувстваше. — Не бих направила това, ако не беше избухнал. Нито да те нараня, ако не ме беше нападнал.

Младата жена знаеше, че думите са безсмислени. Не смееше да отдели поглед от грамадния мъж, вперил очи в нея, все още наведен напред и сграбчил наранените си топки. Беше чист късмет, че чу предупредителното ръмжене. Обърна бързо глава, за да види следващата заплаха.

Друг огромен Вид, облечен в спортни дрехи, разбутваше останалите изумени мъже, които стояха на пътя му. Новата опасност се носеше право към нея и тя имаше само секунди, за да прецени ситуацията. Някои от присъстващите се бяха съвзели от шока и се опитаха да го спрат, но той ги избута. Никой не беше в състояние да му попречи да не я докопа.

— По дяволите — ахна Джеси, щом юмрукът му замахна към нея.

Благодарение на инстинкта си, вдигна ръка, за да парира удара, който щеше да я уцели право в лицето. Болка избухна от едната страна на главата й, когато кокалчетата на пръстите му лизнаха ухото й. С другата си ръка новият й нападател сграбчи ризата й. Младата жена не успя да предвиди това движение. Цялото й внимание бе насочено в усилието да избегне юмрука. Мъжът я вдигна и раздруса сякаш беше лека като перце. Обхвана я ужас. Щеше или да я хвърли към стената, или да й счупи костите, удряйки я в нещо твърдо.

И в двата случая щеше да е много болезнено.

Две ръце сграбчиха Джеси здраво отзад за бедрата. По дяволите! Сега съм прецакана! Някой от околните я беше докопал. Единственото, на което се надяваше, бе, че все пак ще й се притекат на помощ, преди да я смачкат. Въпреки че беше човек, се съмняваше, че ще ги оставят да я убият, преди да успеят да се намесят. А колко щеше да бъде наранена, преди да я спасят, никой не можеше да каже.

Ръцете върху бедрата й я дръпнаха силно. Чу се ясно изразен шум от разкъсване на дрехи и Джеси бе отскубната от хватката на мъжа пред нея. Видя как той замахва отново с юмрук, но този път бе извън обсега му.

Гърбът й се удари в нечие твърдо тяло и огромният мъж — или поне предполагаше, че е такъв — се завъртя с гръб към нападателя й. Непознатият застана между нея и юмрука, като пое удара върху себе си. Джеси почувства тласъка, преминал през мъжа, който я държеше, и двамата полетяха напред от атаката. Забеляза стената пред нея и извърна глава настрани. Знаеше, че ще боли, когато се ударят с пълна сила. Тялото му щеше да я смачка, тъй като тя бе между него и стената.

В последната секунда спасителят й успя да се завърти повторно. Рамото и бедрото му брутално се блъснаха в повърхността и поеха удара вместо нея. После бързо я пусна и я изправи до стената. Гърбът й се удари в мазилката. Мъжът светкавично се обърна, като я остави да се взира в него със зяпнала уста. Той се изправи в цял ръст пред нея, тялото му се напрегна и дълбок рев се изтръгна от гърлото му.

Защитава ме. Младата жена се отпусна леко. Този Вид бе огромен и стоеше между нея и всеки, който искаше да я нападне. Кой каза, че кавалерството е мъртво!

— Назад — изръмжа защитникът й с рязък и суров глас. Джеси внимателно го огледа. Забеляза, че носи джинси и черен потник. Мускулестите ръце бяха вдигнати пред гърдите му, а пръстите му се бяха свили в юмруци. Погледът й пробяга по кафява коса със светли кичури. И тогава осъзна, че именно Джъстис Норт й се бе притекъл на помощ.

— Тя е човек — изрева друг.

— Това не ви дава правото да я атакувате. Тя е гост — ядосано изръмжа Джъстис. — Ние сме приятели с хората, не ги нападаме. Особено — вече крещеше, — ако са жени.

— Съжалявам, Джъстис — задъхано се обади мъжки глас. — Трябваше да осигурим повече охрана.

— Искам всички новоосвободени да се съберат в кафетерията, незабавно! — заповяда Джъстис сурово. — Този въпрос трябва да се уреди веднага. От сутринта това е второто нападение над човешка жена — няма да позволя да има трето.

— Дори и новодошлите женски? — попита мъжът, останал без дъх.

— Не. Само мъжете. Жените явно са по-умни. До десет минути искам да видя в кафетерията всички новопристигнали.

— Заемаме се — с твърд глас заяви друг.

Джеси стоеше абсолютно неподвижно и чакаше напрежението да стихне. Джъстис все още изглеждаше готов за битка, след като не бе помръднал от мястото си пред нея. Чу шум от движение в стаята, тихи гласове, няколко изръмжавания, докато най-накрая настъпи тишина. Спасителят й пред нея се отпусна. Ръцете му паднаха надолу, юмруците му се разтвориха. Обърна се бавно към нея.

Младата жена се вгледа в красивото му лице. Определението „отнемащ дъха“ му отива, помисли си тя, щом осъзна, че сдържа въздуха в дробовете си. Издиша и срещна чифт ядосани котешки очи, обрамчени с дълги, черни мигли. Контрастът между тях и кафявата му коса с руси кичури бе огромен. По телевизията и на снимки косата му изглеждаше по-тъмна, но камерата не можеше да улови красивите му очи. Те бяха толкова екзотични и представляваха най-чаровната гледка, която някога бе виждала.

— Коя сте вие? — изръмжа тихо той. — Как преминахте през охраната?

Тя се намръщи. Той трябваше да знае коя е и какво прави там. Пое си дълбоко дъх.

— Казвам се Джеси Дюпре и работя за групата със специално предназначение, прикрепена към НСО. Аз съм посредникът, който помага на спасените жени-подаръци. Миналата вечер присъствах на акцията в Колорадо и дойдох с Видовете, които бяха спасени. — Замълча и се вгледа в очите му. Беше невероятно да ги наблюдава как се променят. Цветът се смени и яростта в тях изчезна. В тъмните им дълбини имаше оттенък на синьо. За момент бе толкова объркана, че забрави думите, които си бе подготвила.

— Тайгър ми позволи да присъствам. Бях в хеликоптера заедно с жените Видове. Дадоха ми стая на третия етаж в хотела. Тами ме покани на сватбата й, така че — ето ме тук. Не ме ли видяхте по време на церемонията?

— Не. Бях се разсеял с едно дълго гласово съобщение от президента. Имах слушалка в ухото — изслушвах го. Трябваше да напиша отговора. — Пое си дълбоко дъх и подаде ръка. Дланта му беше едра с дълги и силни пръсти, покрити с твърди мазоли. — Казвам се Джъстис Норт. Приятно ми е да се запознаем, мис Дюпре.

Тя постави малката си длан в неговата. Топлината от кожата му я накара да трепне. Огромната му ръка обгърна нейната, но вместо да я стисне, пръстите му се свиха около нейните, задържайки ги. Очите му се сведоха и се вгледаха в стиснатите им длани. Джеси не можеше да откъсне поглед от лицето му. Най-накрая той вдигна глава, а пръстите му я освободиха.

— Извинявам се за нападението. Те са нови и имат много да учат. След минути ще им предам няколко ценни урока, свързани с маниерите. Няма да толерираме подобно поведение.

— Разбирам омразата им към хората — сви рамене тя. — Те си имат причини. Оценявам това че ми се притекохте на помощ. Бих могла да се справя, но нападателите станаха двама, а резултатът щеше да е твърде болезнен.

Погледът му се спусна по тялото й. Очите му се разшириха, а дишането му леко се ускори. Ноздрите му пламнаха и тих звук се изтръгна от гърлото му. Младата жена се усмихна.

— Това мъркане ли беше?

Мъжът вдигна поглед.

— Аз не мъркам. — Сграбчи потника си, вдигна го нагоре, като разкри масивния си торс и го изхлузи през глава. Подаде й го. — Облечете това върху ризата.

Джеси погледна надолу и забеляза, че деколтето на дрехата й бе разкъсано.

Вгледа се в черния си сутиен, благодарна, че не носи белия, грозен и изцяло покриващ я, който бе сложила вчера. Черният повдигаше гърдите й нагоре, като разкриваше изцяло размера й 34Д. Намръщи се на това, колко бледа изглежда кожата й в контраст с черното. Надяваше се, че гледката не му се е сторила грозна. Джеси никога не хващаше тен, изгаряше бързо, затова избягваше слънцето.

— Благодаря, но мога да придържам краищата, докато се прибера в стаята. Брийз ме снабди с дрехи, след като не успях да опаковам нищо за пътуването. Нямах време, извикаха ме по спешност за акцията в Колорадо.

Джеси избягваше погледа му, като оглеждаше ризата си, докато говореше. Съжаляваше, че е позволила той да види толкова много от гърдите й. Липсваха няколко копчета, а дрехата бе разтворена почти до пъпа й. Сграбчи краищата и се загърна. Толкова за първото впечатление. Заради това Тим ще ми срита задника. Ще ме обвини, че първа съм започнала кавгата с Новите видове.

Вдигна поглед и се вторачи в голия торс на Джъстис, очите й се спряха върху няколко места от разкрилата се плът. Устата й се напълни със слюнка, щеше да започне да гледа похотливо, ако не знаеше, че това е напълно грубо и непрофесионално. Мъжът имаше тен и твърди, изпъкнали мускули. Зърната му бяха малко по-тъмни от медната му кожа и бяха щръкнали. Изпита желание да ги оближе, за да види дали са толкова вкусни колкото изглеждаха. Лоша, Джеси!, извика тя наум. Принуди се да вдигне поглед по-високо. Забеляза, че той мълчаливо я наблюдава.

— По-добре отново си облечете потника, господин Норт. Студено ви е.

— Не — премигна той.

Погледът й пробяга по набъбналите му зърна, твърди като камъчета.

— Зърната на гърдите ви явно не са съгласни с вас. Трудно ми е да не ви зяпам. Явно тренирате доста усилено, за да изглеждате толкова добре. — Казах това на глас? По дяволите! Не трябваше да го правя.

Още един тих звук се откъсна от гърлото му. Джеси се усмихна бързо. Това определено бе мъркане. Той е страхотен. Висок, добре изглеждащ, защитава жените и издава тези секси звуци. О, да, помни, че е забранена територия!

Джъстис пристъпи леко и се прокашля.

— Не ми е студено.

Тя остави думите му без коментар, знаеше, че е казала повече от достатъчно, за да може ръководителят на екипа да й се развика. Стисна силно устни. Джъстис облече потника си отново. Беше истинско престъпление да покрие тази чудесна, секси гледка на мускулестото си тяло.

Щом мъжът скри гърдите си, очите й се насочиха към лицето му. Забеляза как ноздрите му се разшириха, когато пое дълбоко въздух, вдишвайки аромата й. Беше щастлива, че съвсем скоро се е къпала. Усмихна се отново, докато той оправяше дрехата си. Разделяха ги само няколко крачки. Мъжът пое дъх дълбоко и сбърчи нос. Физиономията му бе сладка. Джеси се боеше, че ако го каже на глас, ще го обиди.

— Надявам се, че не мириша лошо. Използвах продуктите от стаята, в която съм настанена, и взех бърз душ преди сватбата. Шампоанът, който хотела предлага, не е лош и е от широко използвана марка. Има ли някакъв проблем?

Погледът му срещна нейния.

— Извинявам се. Ухаете приятно. Това е естествен инстинкт, който притежаваме.

— Всичко е наред. — Джеси се наведе напред и също вдъхна аромата му. Очите й не се отделяха от неговите. — И вие миришете страхотно. Харесвам парфюма ви. Много е мъжествен.

Новият вид измърка тихо и отново прочисти гърло.

— Благодаря.

— Добре ли сте? Да не би онзи мъж да ви удари в гърлото? — започна да се притеснява тя, може би беше ранен, щом продължаваше да издава звуци.

Джъстис Норт се изчерви. Гледката я зашемети, но я накара да го хареса още повече.

— Добре съм. — Направи пауза. — Беше ми приятно да се запознаем, съжалявам за нападението. Налага се да отида в кафетерията, тъй като свиках там събрание. Трябва да покрещя малко на новодошлите и да ги заплаша, за да съм сигурен, че за в бъдеще ще се научат на добри обноски.

Обърна се и тръгна. Бе направил едва няколко крачки, когато умът на Джеси започна отново да функционира. Джъстис си тръгваше, а тя не можеше да понесе мисълта, че никога повече няма да го види.

— Чакайте!