Лорън Донър
Джъстис (13)

Глава 13

— Кога най-сетне ще спим и в твоето легло?

Джеси сложи последната чиния в миялната машина и се обърна. Джъстис седеше до масата пред отворения си лаптоп. През последните четири дни беше спал всяка нощ в дома й, но вечерните часове, както и преди, бяха запълнени с работа, която трябваше да свърши. Всяка сутрин изчезваше, преди тя да се събуди и отсъстваше през целия ден. Напускаше офиса навреме, за да споделя вечерите с нея и тя го оценяваше, тъй като знаеше, че е работохолик. Баща й никога не бе обръщал внимание на такива неща, когато живееше с него, но лидерът на Новите видове явно полагаше усилия да прекарва времето си с нея.

— Не можем. — Той не вдигна поглед.

— Все още не съм виждала къщата ти, а много бих искала — заяви намръщена.

Най-накрая той откъсна очи от екрана и я погледна.

— Джеси, твърде много от моите хора посещават къщата ми. Те винаги се отбиват по една или друга причина, освен това има и един мъж, който чисти дома ми. Не може да идваш и да спиш там.

— Защо не?

— Всеки, който влезе в къщата ми ще подуши аромата ти и ще знае, че си била там. Човекът, който почиства спалната ми, несъмнено ще разбере, че сме правили секс, докато сменя завивките на кревата или ще стане подозрителен, ако започна да си ги пера сам. — Погледна я извинително, преди да насочи отново вниманието си към лаптопа. — Никой няма причина да идва тук, затова е безопасно.

Тя го наблюдаваше как пише по клавиатурата, докато не иззвъня мобилният му телефон. Без да го поглежда, посегна към него и отговори. Около десетина минути тихо разговаря с някого за някакъв банкет и мерките за сигурност. Няколко минути по-късно телефона му звънна отново — доколкото тя можа да схване от неговата част от разговора, някой се опитваше да си уреди среща с лидера на Новите видове за интервю.

Докато мъжът се разправяше с онзи, Джеси излезе от кухнята и се отпусна на дивана. Опита се да не изпитва поне капка жал към себе си. Последните няколко вечери Джъстис бе седял пред компютъра и телефона си най-малко до десет часа. Той използваше масата в трапезарията й за домашен офис и тя въздъхна, когато спомените от нейното детство изплуваха в съзнанието й. Беше се заклела, че никога няма да се влюби в мъж, който е обсебен от работата си също като баща й, но пред Джъстис всички други работохолици бледнееха. Това беше дяволски иронично, а тя мразеше иронията.

Джеси се подсмихна. Работохолиците, които имаха гаджета, поне биха могли да изтъкнат основателна причина да си вземат свободна вечер. Джъстис не би позволил на никого да разбере за нея. Тя не можеше да разгледа дома му или да прекара една нощ в леглото му. Тайните срещи бяха нейно хрумване, но се оказаха кофти идея.

Нещата ще се оправят, успокояваше се тя. Той е свикнал да живее сам, може би наваксва с работата си, за да си вземе още една цяла нощ пълна почивка, а ти си въобразяваш разни глупости. Той няма да се промени и ако някой трябва да го знае, това си ти.

Стана от дивана, протегна се и се приближи до плъзгащата се стъклена врата. Когато я отвори и излезе в задния двор почувства лекия бриз. Вдигна поглед към звездното небе и почти пълната луна, и скръсти ръце пред гърдите си.

Отношенията им не бяха леки, знаеше го, и все пак си бе паднала по мъж с много отговорности. Това бе една от причините, които го правеха да е това, което е, и заради което го обичаше.

Да се очаква от него да се промени драстично, би било грешка. Лично го бе научила от брака си с Конър. Той се бе оженил за дъщерята на сенатор — за представата — но истинското й лице съвсем не му бе харесало. Беше я притискал да се изявява повече като обществена фигура, която да подкрепя баща си, докато връзката им се разпадна.

— Джеси?

Тя се обърна, за да види как Джъстис пристъпва навън, намръщен. Беше се отделил от своя телефон и от компютъра си. Усмихна му се.

— Здрасти!

— Вечерята беше страхотна. Много ми хареса. Благодаря ти.

— Помислих си, че ти е харесало, тъй като си изяде всичко, а когато отново ти напълних чинията, я омете до шушка.

— Съжалявам, че през цялото време бях на телефона, но обаждането беше важно. Опитваме се да купим терен в Ню Мексико. За нас никога не е лесно. Не само трябва да купим земята, но е необходимо да спечелим подкрепата на местните, за да сме сигурни, преди да сме купили мястото, че щатът е готов да работи с нас. Ето защо, единствените два имота, които притежаваме до момента, са в Калифорния. Имаме проблеми с някои от щатите.

— Това звучи като голяма битка.

— Нямаш си и представа. Защо си навън?

— Горещо ми е. Може би ще отида да се потопя във ваната.

Джъстис се приближи, усмихна се и я хвана за ръка.

— Ела с мен. — Той се отправи навътре в задния двор, към оградата на съседната къща.

— Къде отиваме?

— У съседите. — Младият мъж се засмя.

— Защо? — Джес се втренчи в него.

— Там има басейн, а ти каза, че ти е горещо.

— Хм, Джъстис? Мисля, че някой ще е против да използваме басейна му.

Той се обърна и пусна ръката й.

— Сега ще те повдигна. Покачи се на стената. Аз ще се прехвърля пръв от другата страна и ще те сваля долу. Готова ли си?

— Ще ни хванат — предупреди го тя.

— Готова ли си?

Младата жена се усмихна, развълнувана, че той прави нещо толкова спонтанно и рисковано, за да прекара времето си с нея. Подхвана я за бедрата, вдигна я с лекота и я постави върху оградата. Джеси прехвърли крака и загледа как мъжът разкопчава ризата си и после я сваля. Вратовръзката и сакото му бяха останали в нейната трапезария, заедно с обувките, които винаги събуваше веднага щом се прибереше вкъщи. Бързият му грациозен скок над стената спря дъха й, впечатли я дълбоко и тя му се усмихна, когато вдигна ръце към нея. Отново я хвана за хълбоците, тя се наведе, подпря ръце на раменете му, а той я повдигна от зида и бавно плъзна тялото й надолу по своето. Това беше толкова еротично, също като него, и либидото й незабавно се изстреля до невероятни висоти. Пред нея вече не беше бизнесменът, обсебен от лаптопа и телефона си, а мъж, който я гледаше така, сякаш искаше да я похити, да я има гола в басейна зад тъмната къща и тя се надяваше да го направи.

— Отиваме да плуваме. — Видът отпусна хватката си. — Приятно хладката вода ни очаква.

Не би имала нищо против преди това да го целуне. Усмивка цъфна на устните й от възможността да го види гол и мокър. Целувката можеше да почака дотогава.

— Не обвинявай мен, като ни хванат в нарушение, ако собственикът се прибере вкъщи. Ти ще се бръкнеш да платиш гаранцията — пошегува се тя.

— Аз съм Джъстис Норт. Кой ще ме арестува в Хоумленд? — каза, смеейки се.

Джеси вдигна ръце, когато сграбчи блузата й и я издърпа през главата й. Разсмя се и му помогна да я освободи от дрехите й. Самият той се измъкна от панталоните и боксерките си, наведе се и я взе в обятията си. Тя знаеше какво ще последва, стисна с пръсти носа си, когато мъжът се поколеба на ръба и я погледна в очите.

Тя кимна и Джъстис прекрачи в дълбоката част на басейна. Хладката вода ги заля, той я пусна, за да успеят да изплуват на повърхността. Засмяна, младата жена отхвърли назад косата от лицето си, а лунната светлина беше достатъчно силна, за да може лесно да види мъжа. Приближи до него, той я хвана през кръста и я затегли към плиткото, където можеше спокойно да стъпи. После с ръце, поставени на хълбоците й, я отдалечи на стъпка от себе си.

— Охлади ли се сега?

— Не. По-гореща съм.

— Гореща?

Джеси прокара ръка между телата им и го хвана за пениса. Започна да го масажира, докато стана дебел и твърд. Новият вид затвори очи от удоволствие и от гърлото му излезе дрезгаво мъркане. Тя прегърна врата му с другата си ръка, обгърна хлабаво с крака кръста му и продължи да го гали.

— Ти ме правиш гореща — прошепна. Великолепните му очи се отвориха, за да се взрат в нея. — Караш ме да горя. — Дланта й стисна ствола на ерекцията му и го разположи точно под нея, като с крака нагоди тялото си. Джъстис отметна глава, когато Джеси го взе в себе си. Измърка тихо, щом бедрата й се стегнаха около хълбоците му и женствеността й го пое дълбоко вътре в себе си. — Само като те погледна и се подмокрям. Чувстваш ли го?

— Да. — Той отстъпи леко назад, тъй като Джеси се отпусна цялата върху него и използвайки опората на рамената и бедрата му като лост, се задвижи бавно. Започна да стене, движенията й ставаха все по-бързи и младата жена се удиви колко добре се чувстваше от движенията му в нея, разпалващи всички онези нервни окончания. А той, усещайки себе си твърд и голям вътре в тялото й, изръмжа тихо. Внезапно я сграбчи и отлепи краката й от кръста си. Джеси изстена в знак на протест, когато Джъстис извади напълно члена си, и отвори очи.

— Нещо не е наред ли?

Зъбите му блеснаха, когато се усмихна и седна на стълбите във водата. Обърна жената в прегръдките си и я притисна към гърдите си, след което бавно я отпусна в скута си. Тя изстена, щом мъжествеността му отново се плъзна в тялото й. Преплете крака с нейните и ги разтвори широко. Силните му ръце стиснаха талията й и той се заби мощно навътре. Джеси отметна главата си назад върху рамото му.

— Да!

Едната му ръка се плъзна ниско долу и пръстът му докосна върха на клитора й. Тласъците станаха бързи и ритмични, когато той притисна снопчето от нерви по-силно, от устните й се откъснаха стенания. Зад нея мъжът измърка, горещият му дъх парна рамото й, когато наведе глава и я захапа. Болката от рязкото захапване я изпрати отвъд ръба и тя изкрещя. Джъстис отдръпна уста от плътта й и изрева в собственото си освобождаване.

После обви с ръце кръста й и я притисна силно, заровил лице в шията й. Острите му зъби одраскаха рамото й, а езикът му облиза кожата. Младата жена се усмихна, доволна, че той я държеше, иначе щеше да се свлече от скута му направо в басейна, толкова безтегловно усещаше тялото си.

— Отново ли ме разкървави? — Дори и да го беше сторил, това не я интересуваше. — Няма проблем, ако си го направил. Чувствам се добре.

— Не съм разкъсал кожата — отговори тихо. — Но съм сигурен, че охраната ще почука отново на вратата. — Изглеждаше разтревожен. — Мисля, че бяхме твърде шумни. Трябва да се върнеш в дома си, преди да дойдат да те проверят. Остави задната врата отключена за мен и аз…

Нещо изскърца високо и той се напрегна. Рефлексите му бяха бързи — дръпна Джеси от скута си, завъртя я в ръцете си и я завлече в дълбокото. Гърбът й се удари в стената на басейна, едрото му тяло я прикова там и се надвеси непосредствено над нея, прикривайки я.

— Разкарайте се! — изръмжа Видът.

— Чухме суматоха — проговори някой от другата страна на двора.

— Изчезвайте! — Беше бесен.

— Но ние те чухме, Джъстис. Наред ли е всичко? Доловихме женски писък.

— Не съм сам. А сега се махайте!

Вратата се затръшна и Джъстис тихо изруга. Той се отпусна, потопи се по-дълбоко във водата, което позволи на Джеси да диша по-свободно, и наведе глава. Беше разтревожена. Току-що бе обявил, че е с жена в нечий басейн, беше признал незаконното проникване в чужда собственост, но въпреки това бе изгонил хората си да не се навъртат наоколо.

— Утре ще поговоря с тях за разликата между това да си гледат работата и да бъдат досадни. Не ми се иска да ме откриват веднага, всеки път щом съм прекалено гръмогласен.

Тя се поколеба.

— Мислиш ли, че онзи ме видя?

— Не, имахме късмет, че сме срещу вятъра. Двамата мъже не знаят, че си била ти, Джеси. Ще решат, че съм вкарал някоя от нашите жени през задния вход, за да избегна възможността да я видят. Притежавам частен път в този квартал.

— Погледни го откъм добрата страна. Не загазихме заради нашето нарушение, щом не сме още под арест.

— Това са моята къща и басейн. — Изведнъж той се ухили. — И затова не сме били в опасност.

Изненадана, младата жена се вторачи в него. Погледът й се премести към голямата тъмна къща. Тя беше най-огромната в общността и Джеси се почувства малко глупаво, че не бе отгатнала на кого принадлежи. Разбира се, че ще е неговата.

— Настанил си ме в съседство с теб?

— Исках да си близо до мен, за да те защитавам. — Тя се вгледа в лицето му, докато той се взираше в нея, после мъжът се ухили. — Надявах се, че ще ме искаш обратно в леглото си. Трябва да призная, че така ще бъдем по-лесно заедно, без някой да разбере. Най-близката до нас вила е празна, а от другата страна на къщата ми няма нищо. Проектирана е по този начин, за да осигури неприкосновеност на личния живот в тези две жилища.

Джеси обви ръце около врата му и се усмихна.

— Защо има къща в непосредствена близост до твоята, след като си толкова загрижен да нямаш съсед от другата страна?

Усмивката му помръкна.

— В крайна сметка исках половинка, а знаех, че жената няма да живее в едно жилище с мен. Пожелах до къщата ми да бъде построена още една за моята съпруга, когато реша да си взема такава. Жените се нуждаят от пространство и свобода. Само се надявам, че тя няма да има проблем да бъде непосредствено до мен, но аз искам да е достатъчно близо, за да мога да я защитавам.

Болка прониза сърцето й. Беше я настанил в жилището, в което един ден щеше да живее съпругата му. Знаеше точно защо една жена би пожелала собствен дом и свободата да живее отделно от Джъстис. Той смяташе бъдещата му партньорка да бъде от Видовете. Източникът на нейната болка бе начинът, по който прозвучаха последните му думи.

Тя беше просто за секс.

— Уморена съм, ще се прибирам. — Освободи раменете му, отдръпна се от него и закрачи във водата към стълбите.

— Джеси? Нещо не е наред ли?

Освен това, че си мръсник ли? Искаше да го изрече на глас, но не го направи, защото се боеше, че ще разкрие колко много са я наранили думите му.

— Какво би могло да не бъде наред? — Болката завладя цялото й същество, докато се тътреше нагоре по стълбите. Въздухът й се стори хладен, след като излезе от отопляемия басейн и се втурна към захвърлените си дрехи.

— Джеси? Какво има? — Той зашляпа из басейна.

Младата жена прецени оградата, докато рязко нахлузваше блузата и панталона си, и набута бельото в джоба си. Стената беше прекалено висока, за да я изкачи, затова се обърна и се огледа. Забеляза шезлонгите. Грабна един от тях, постави го до зида и лесно се изкачи отгоре. Лека болка прониза глезените й, когато се приземи на меката трева в нейния двор, хукна към къщата, за да влезе вътре, по-далеч от мъжа.

Новият вид леко прескочи оградата, след нея.

— Джеси? Какво става, по дяволите?

— Какво би могло да става? — Тя хвърли поглед през рамо. Мина през все още отворената стъклена, плъзгаща се врата и се насочи към трапезарията. Гол, той я следваше плътно по петите, от него капеше вода по килима, но младата жена едва забелязваше това, съсредоточена върху своята цел. Затвори лаптопа му, наведе се, хвана куфарчето му за дръжката и го положи отворено на масата.

— Какво правиш? — Звучеше раздразнен и объркан.

Джеси не му обърна внимание, плъзна лаптопа в чантата и старателно прибра папките, разпръснати по масата. Накрая мушна мобилния му телефон и затвори ципа. Вдигна я за дръжката, обърна се и му я подаде, като най-сетне срещна погледа му.

— Вземай си нещата и се прибирай вкъщи!

— Джеси?

Тя се взря в красивите му очи, чийто поглед отразяваше неговото объркване. Явно нямаше представа защо е разстроена или защо искаше от него да си иде — бе толкова ясно изписано на намръщеното му лице. Точно това беше проблемът. Отново тикна куфарчето към него.

— Вземи го или ще го пусна да падне!

Той го хвана за дъното.

— Какво не е наред?

Джеси се бореше със сълзите си, докато гледаше нагоре към него. Чувстваше се много наранена, и още по-лошо — беше наистина бясна. Не би трябвало да му обяснява, но видя, че той няма да разбере, ако не го направи. Пусна чантата с лаптопа и сложи ръце на кръста, готова да му разясни точно какъв е проблемът.

— Писна ми, Джъстис! Не искаш никой да знае за нас, защото си наясно, че връзката ни няма да продължи дълго. Заяви, че това е, за да бъдат предпазени всички, и аз предположих, че е само за толкова дълго, колкото да се опознаем помежду си. Колко наивно от моя страна, честно казано, да си мисля, че ти искаш да разбереш дали двамата имаме бъдеще заедно. Настани ме в къщата на бъдещата си съпруга, а после много ясно показа, че тя ще бъде само от Видовете. Е, познай какво? Майната ти! Аз имам чувства. Схващаш ли? — Изкрещя последното изречение. Той присви очи, изглеждаше озадачен от нейния изблик. — Не ме гледай по този начин! Няма нещо, което да не е наред с мен. Ти си проблемът. На тази недостойна за теб човешка жена й дойде до гуша! Можеш да спиш с мен, да правиш любов с мен, аз трябва да ти правя вечеря и въпреки това криеш факта, че сме заедно.

— Обсъдихме този въпрос и ти знаеш, че е за защита…

— Глупости! — Не го остави да довърши. — Да, аз разбирам защо сме длъжни да крием нашите отношения, но смятах, че след като се сближим, осъзнаването на обстоятелството, че връзката ни е дългосрочна, ще промени нещата. Това никога няма да стане, тъй като ти ще ме зарежеш, щом решиш да си вземеш половинка. Би ли бил с някоя, заради която ще откажат да те приемат в обществото? Какво ще кажеш за това? Би ли искал да бъдеш с жена, която ти заявява, че ще те захвърли като непотребна вещ, когато намери мъж, когото ще приеме насериозно, и ти стане ясно, че ти никога няма да бъдеш този човек, защото тя ще се срамува, че е с теб? Е, аз не искам. Махай се сега!

Младата жена се обърна, заобиколи го и излезе от трапезарията.

— Джеси! Чакай! Аз не се срамувам от теб!

— Точно така — изсумтя, когато се обърна с лице към него. — Ето защо не мога да спя в леглото ти, по дяволите, нито дори да дойда в дома ти. Някой би могъл да разбере, че си с мен. Нима не каза това?

— Не исках да прозвучи грубо — изръмжа той. — Договорихме се да запазим връзката си в тайна. Ти каза…

— Не ми пука какво съм казала. Не знаех, че планираш да ме използваш и после да ме захвърлиш, независимо от чувствата, които споделяме. Това е резултатът. Ти не искаш никой да разбере, че великият лидер на НСО предпочита да се въргаля в леглото с човешка жена, но само една жена от Видовете може да му бъде съпруга. — Изгледа го свирепо. — Махай се и не се връщай! Няма да участвам повече в това, Джъстис!

Когато влезе в спалнята, той я последва. Тя се обърна и го видя, че приближава, затова се опита да затръшне вратата под носа му. Ръката му се стрелна напред и удари с отворена длан дървената повърхност, за да предотврати затварянето й. Бутна я рязко и я отвори.

— Не се срамувам от теб, Джеси! Това е само защото аз съм лицето на Новите видове. Какво ще кажат хората, ако разберат, че съм предпочел човешка жена. Рискувам адски много, като съм с теб, защото те желая толкова силно. Аз дори не те познавах, когато изготвях плановете за къщата. Не можеш да ме държиш отговорен затова. Настаних те тук, за да имаме възможност да бъдем заедно.

— Ти каза, че се надяваш, тя да няма проблеми да живее толкова близо до теб. НАДЯВАШ СЕ! Не надявах се. НАДЯВАМ СЕ! Сегашно време, вместо минало. Забелязах това. Сега се махай и иди да си намериш жена от Новите видове, която да ти подхожда! Някоя, за която ще искаш всички да узнаят. Разкарай се!

— Дявол да го вземе, Джеси! — изръмжа Джъстис. — Пропускаш най-важното. Аз рискувам адски много да бъда тук!

— Голяма работа! Не е риск, когато знаеш, че шансът някой да разбере, е минимален. Именно затова ме настани да живея в съседство. Можеш просто да прескочиш задната ограда така, както го направи онази нощ, когато хората ти се появиха на вратата. Точно така постъпи, нали? Просто прескочи стената и най-вероятно си се показал на собствената си врата, когато са дошли да те проверят как си. Не мога да продължавам по този начин и най-важното — не искам — освен ако не си готов да обявиш пред всички, че сме заедно. В противен случай, не желая да бъда с теб отново. Докажи ми, че представлявам много повече, отколкото някоя, с която спиш, докато изчакваш да дойде времето да си вземеш съпруга.

— Не мога да обявя публично връзката ни, Джеси. Дори и заради теб. — Погледът му помръкна, гняв стегна чертите му и меко ръмжене излезе през разтворените му устни. — Аз имам една цяла раса от хора, които гледат към мен и разчитат да се грижа за тях. Трябва да направя онова, което е най-добро за тях и като дам на фанатиците повод да се прицелват в нас, няма да им помогна ни най-малко. Когато разберат, че някой от нас е с човешка жена, онези маниаци изпитват истинска омраза. Ще бъдеш в опасност. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да бъдеш подложена на тормоз в най-добрия случай, или убита в най-лошия. Помисли за баща си, също.

— Махай се!

— Ще поговорим още за това — поклати глава Джъстис. — Трябва да разбереш причината.

Преброи до десет, но това почти не я успокои.

— Имам нужда от едно питие.

— Нека първо поговорим. Искам да разрешим този проблем. Ти означаваш много за мен, Джеси.

— Трябва ли да приема, че е достатъчно, за да позволиш на хората си да разберат, че сме заедно? Интересувам ли те достатъчно, за да рискуваш да получаваш гневни писма заради връзката ни?

— Ти действително означаваш много за мен, но просто не мога да направя това. Мислил съм често по въпроса и няма начин да дам да се разбере, че сме двойка. Ти ще бъдеш в опасност и това ще предизвика прекалено много проблеми. Щастливи сме и така. Никой не трябва да узнае, че споделяме едно легло през нощта. Нямам никакви планове да си вземам половинка в скоро време. Твърде много се задълбочаваш в онова, което казах.

Болката в сърцето на Джеси стана по-силна. Той никога нямаше да признае връзката им, и това че не смяташе скоро да се жени за друга, не облекчи мъката й, че тя никога няма да бъде онази, с която е планирал своето бъдеще.

— Жадна съм. Искаш ли сода?

— Не. — Беше ядосан.

— Аз ще си взема една.

Заобиколи го и веднага щом стигна до коридора, хукна към хола презглава. Джъстис прокле високо, осъзнавайки, че е решила да избяга. Едва бе стигнала до входната врата, когато я сграбчи за ръката. Свободната й длан натисна бутона на охранителната система и алармата отвън запищя. Очите й срещнаха смаяния му облещен поглед.

— Защо го направи?

Тя вдигна брадичка.

— По-добре си взимай нещата и бягай, Джъстис! Готова съм да ги пусна вътре и те ще те открият гол тук, ако не си тръгнеш. Тогава се опитай да обясниш това на твоите офицери.

От гърлото му се изтръгна ръмжене. Той я пусна и грабна куфарчето и сакото си. Спомни си за обувките и вратовръзката, грабна и тях, преди да избяга през отворената плъзгаща се врата. Джеси се спусна след него и я заключи. Провери прозорците, за да се увери, че също са заключени, когато на входа се позвъни.

Джеси грабна шишенцето парфюм, скрито в саксията до вратата, и напръска обилно наоколо. Закашля се и направи гримаса от силния аромат на цветя. Скри флакончето отново и рязко отвори вратата. На прага стояха двама офицери, стиснали пушки. От тежкото им дишане бе очевидно, че са тичали бързо до дома й.

— Много съжалявам! Без да искам го натиснах и не знам как да го изключа.

Единият от охраната на Видовете се намръщи. Той вдиша и кихайки отскочи назад.

— Как така без да искате го включихте? — Посегна навътре, натисна бутона и алармата замълча.

— Излязох навън да взема нещо, което бях забравила в голф количката. Когато се върнах, вместо ключа на лампата, натиснах него. Наистина съжалявам. — Почувства се виновна, че го е използвала, за да принуди Джъстис да напусне, но се боеше, че той би могъл да я убеди да му даде още един шанс. Тя заслужаваше повече, отколкото да му бъде временна партньорка в леглото. — Това няма да се повтори.

— Сигурна ли сте, че всичко е наред?

— Да. Много се извинявам за предизвиканото безпокойство.

Охранителят се поколеба.

— Да се надяваме, че няма да го използвате толкова често? — Направи гримаса. — Каква е тази миризма?

— Свещи — излъга тя. — Не ви ли харесват?

Той кихна отново и се извърна.

— Мисля, че сме алергични. Моля ви, намерете нещо друго, което да използвате, ако искате да ароматизирате въздуха във вашия дом.

— Ще го направя. Благодаря! Съжалявам, че натиснах грешния бутон и ви накарах да кихате от моите свещи. — Младата жена затвори и заключи вратата.

Пет минути по-късно, чу почукване по плъзгащата се стъклена врата и влезе в хола. Джъстис бе облякъл дънки и потник. Той мълчаливо стоеше от другата страна на стъклото и посочи към ключалката. Джеси поклати глава и изключи осветлението в стаята; не желаеше да разискват повече отношенията си. После влезе в спалнята.

— Джеси? — Той застана пред прозореца на спалнята й. — Пусни ме!

— Ще извикам пак охраната, ако не си тръгнеш. Върви си! — Дръпна завесите и изгаси светлината.

Джъстис изруга, но не продължи да я уговаря. Младата жена чака дълго време, но той не се опита да привлече вниманието й. Тя се качи на леглото, измъкна бельото от джоба си и го захвърли на пода. Сълзи напълниха очите й и се стекоха по бузите. Беше влюбена в човек, който никога не би си позволил да отвърне на обичта й. Неговата работа и народът му бяха на първо място и винаги щеше да бъде така. Това наистина болеше.

 

 

Джъстис удари стената и изръмжа. Кокалчетата на юмрука му се разраниха от силата, с която фраснаха мазилката. Джеси бе наранена, отказваше да разговаря с него и той нямаше кого друг да вини, освен себе си. Беше говорил без да мисли, споменавайки първоначалните си планове и прецака връзката им, отговаряйки на въпросите й.

Отдръпна ръка, огледа кръвта и притисна дланта на другата върху нараненото място. Разкъсаната кожа пареше и болеше, и той се наслади на болката. Заслужаваше това, че дори и много повече.

Споменът за огорчението на неговата Джеси беше толкова ясен в съзнанието му, че не преставаше да го преследва. Копнежът да отиде при нея, да я държи в обятията си, се превърна във физическа потребност.

— По дяволите! — изхриптя той като се обърна и се облегна на повредената стена на домашния си офис.

Така е най-добре, заключи логическата страна на неговото същество. Другата възрази силно, когато тялото му се напрегна, обхвана го желанието да изреве и му се наложи да диша дълбоко през носа, докато го преодолее. Джеси беше упорита. Тя нямаше да иска да се срещне отново с него, освен ако той не направеше връзката им публично достояние и докато му крещеше, бе казала верни неща.

Бореше се с желанието си да изхвърчи от къщата, да прескочи оградата и да разбие стъклената врата, за да достигне до своята жена. Би го сторил, ако смяташе, че може да я подмами да му позволи да спи в леглото й, но на сутринта щеше да го мрази. Беше решила повече да не се вижда тайно с него.

— По дяволите! — изръмжа отново, затвори очи и облегна глава на стената.

Искаше я, трябваше да бъде с нея — бе му необходима като въздуха, който дишаше, но от това неговите хора щяха да пострадат. Тя щеше да страда. Беше се справял с враждебно настроените групи и пресата твърде дълго време, за да се отнесе наивно към начина, по който щяха да се развият нещата. Репортерите щяха да се заемат с историята и да стане световна новина, това че Джъстис Норт има връзка с човек. Щеше да му се наложи да мине през ада, за да заплати за това.

Лицето й щеше да бъде изтипосано във всеки вестник и новинарски канал. Щяха да се ровят в миналото й, нямаше да оставят необърнат камък, за да разчепкат живота й и да го предложат за публична консумация. След което тя щеше да се превърне в мишена за всеки, който счита, че е мерзко човешко същество, за да спи с някой от Новите видове. Щяха да й бъдат прикачени ужасни имена, а част от безумците да я искат мъртва. И тя щеше да го намрази за хаоса, в който бе превърнал живота й.

Сенаторът вероятно щеше да изгуби позициите си или по-лошо — да поиска да се обединят срещу НСО, ако се разстроеше от факта, че дъщеря му е предпочела мъж от Новите видове пред човешко същество. Подкрепата, която получаваха от Вашингтон, щеше да престане. Парите, постъпващи от делата срещу Мерикъл Индъстри, се бавеха много и може би щяха да минат години, преди да станат на сто процента финансово независими. Правителствените им поддръжници бяха възложили на човешка работна група задачата да им помогне да открият държаните все още в плен Нови видове, и им дадоха разрешение за проследяване на всички корпоративни финансови архиви на инвеститорите на фармацевтичната компания.

Ако загубеха екипите на работната група, Видовете щяха да умрат там, където бяха затворени, без никога да бъдат намерени. Служителите на Мерикъл, които бяха успели да избегнат ареста, никога нямаше да бъдат изправени пред съда, ако екипите престанеха да ги преследват. Това би било катастрофа, — щяха да бъдат загубени животи, а той се бе заклел да направи всичко по силите си за своя народ. Обичайки Джеси, рискуваше всичко това.

Коленете му се подкосиха и той се плъзна надолу по стената, докато седна на пода. Беше си мислил, че преживените години в съоръженията за тестване са най-болезнената душевна болка, която бе изпитвал. Не бе имал никаква надежда, никакво бъдеще, което да очаква с нетърпение, а сега беше имал нещо прекрасно.

Загубата на щастието остави горчив вкус в устата му. Просто не можеше да задържи Джеси. Това щеше да струва прекалено много, но не само той щеше да плаща цената. Беше готов да умре за нея, но не само неговият живот бе изложен на риск.

Нейният баща може би ще те приеме, прошепна вътрешният му глас. Може би няма да е толкова зле. Отвори очи и се втренчи в срещуположната стена на стаята. Това беше риск, и то огромен, а той не можеше да си позволи да рискува. Нито със своя народ и определено не с живота на Джеси.

Болка прониза сърцето му. Знаеше, че е най-добре, ако не предприемаше тази стъпка.

Предпочиташе да загуби Джеси, отколкото тя да го намрази, когато всичко около нея щеше да се докосне до ужаса на външния свят. Съгласен бе да я заболи малко, отколкото да я гледа как страда от загубата на всичко онова, което й е скъпо.

Приведе се над коленете си, постави ръце върху тях и склони чело отгоре. Отказа да позволи на сълзите, напълнили очите му, да закапят.

Бе открил любовта, но не можеше да я има. Би трябвало да е достатъчно, да я гледа отдалеч. Това бе единствената му утеха.