Деби Макомбър
Първо се ожениха (10)

Десета глава

— Зак! Аз съм тук! — прошепна Жанин. Гърлото й се сви, като усети жадния му поглед.

Още не можеше да повярва, че тя е невредима.

— Всичко беше толкова истинско! — продължи той задъхано. Зак скри очите си, сякаш искаше да премахне образите от кошмара. Направи й място в голямото легло и я притегли към себе си. Галеше безспир лицето и косата й.

— Бяхме в океана — дишането му оставаше насечено — и въпреки че те бях предупредил, ти реши да поплуваш. Една огромна вълна те заля и ти започна да се давиш. Небето ми е свидетел, опитах се да ти помогна, но просто не бях достатъчно бърз! — За миг той затвори очи. — Чувах гласа ти, а не можех да те открия. Не успях да стигна навреме…

— Зак! — Устата й беше тъй близо до неговата, че дъхът им се смесваше. — Аз съм тук. Това е било сън. Не е истина!

Той кимна, но очите му запазиха тревожния си израз и не пожелаха да се откъснат от лицето й. След това, съвсем бавно, като че ли се боеше да не го отблъсне, той доближи устата си съвсем близо до нейната:

— Не бих понесъл да те загубя! По-скоро бих умрял!

Неспособна да му откаже каквото и да било, Жанин поднесе устните си за целувка.

Ръцете му се бяха вплели в буйните й коси и я превърнаха в негова пленница, докато устните му се впиха в нейните. Целувката изостри всичките й сетива и съсредоточи целия свят в неговото докосване. Жанин с готовност отвърна на бурната му нежност.

— Жанин, о, моя скъпа, сладка Жанин! Не бих понесъл да те загубя!

— Аз съм тук, при тебе!

Притисна се в него, усети твърдите очертания на тялото му и предложи устните и сърцето си на любовните му ласки. Той я целуваше отново и отново. Тя плъзна ръце по гърдите му и ги сключи зад врата му. Точно за това беше жадувала от самото начало — за усещането, че му е нужна. Сега можеше да се наслаждава на близостта им. Той изстена и с нежелание отдели устните си от нейните. Притискаше я здраво към гърдите си, дишането му беше остро и бързо. Пълното спокойствие се съчетаваше с чувство за щастие и тя изпусна една дълбока въздишка. Притисна ухо към мускулестите му гърди и доволна се заслуша в туптенето на сърцето му.

— Изплаших ли те? — попита той.

— Не — прошепна тя.

Той отново започна да гали косата й, а тя се сгуши още по-удобно в обятията му. Беше я карал да се чувства странно развълнувана при всяка тяхна целувка, но това беше нищо в сравнение с начина, по който я докосваше сега. Душите им сякаш се сляха — нещо, което не се беше случвало преди. Чак сега му повярва, че я цени. Очите й се напълниха със сълзи, които тя напразно се мъчеше да удържи.

Дълго мълчаха. Но Жанин нямаше нужда от думи. Със затворени очи тя черпеше наслада от тези безценни мигове.

— Имах сестра, казваше се Бет-Ан — заговори Зак с дрезгав шепот. — Тя се удави. Бях й обещал да бъда винаги до нея, но не удържах на думата си. Не мога да понеса мисълта да загубя и тебе!

Жанин го прегърна по-силно. Разбираше колко му е трудно да говори за сестра си.

— Никога не си простих. — Тялото му се напрегна, а пръстите му конвулсивно се впиха в рамото й. — Загубата на сестра ми все още ме преследва. Тя нямаше да се удави, ако тогава бях с нея. Тя…

— Не си виновен за смъртта й! — Жанин повдигна глава, пълните й със сълзи очи срещнаха неговите.

— Аз носех отговорност за нея — горчиво каза той.

Жанин подозираше, че Зак никога не е споделял с когото и да било мъката и угризенията си за смъртта на Бет-Ан. В гърдите му се надигна стон и той здраво стисна очи.

— Години наред се мъча да забравя за смъртта й. Кошмарът ми бе толкова реален! Само че този път ти беше на нейното място.

— Но аз съм жива и здрава! Нали виждаш? — Тя притисна с длани лицето му и се усмихна.

— Вече съм добре. Не трябваше да те натоварвам с моята изповед. — Той въздъхна и малко несигурно отвърна на усмивката й.

— Не ме натоварваш.

— Ще останеш ли при мене? — Ръцете му я обгърнаха и той вдиша дълбоко, сякаш искаше да поеме аромата и топлината й.

Тя кимна щастлива, че той има нужда от нея.

Няколко минути по-късно Жанин почувства как се унася в сън. Спокойното, равно дишане на Зак подсказваше, че вече спи дълбоко. Когато се събуди, Жанин се намери сгушена в него. Беше я прегърнал през кръста. Ъгълчетата на устата й потрепнаха в доволна усмивка. Внимателно, за да не събуди Зак, се обърна по гръб и се запита как да постъпи сега. Боеше се, че когато Зак се събуди и я намери до себе си в леглото, може би ще съжалява за случилото се. На дневна светлина може да се чувства неудобно, че я е помолил да остане. Със затворени очи Жанин обмисляше какво да направи. Ако се измъкне от леглото му и се върне в стаята си, той може да си помисли, че го е отхвърлила, шокирана от сърцераздирателния разказ за смъртта на Бет-Ан.

— Жанин? — Той прошепна името й с натежал от съня глас.

— Аз… ние сме заспали. Колко е часът? — отвори очи тя.

— Още е рано. До ставане има още няколко часа.

Тя кимна. Сигурна бе, че той не желае присъствието й. Неприятно му е, че тя е още в неговото легло.

— Ако искаш, ще си отида. — Надяваше се, че разочарованието няма да проличи в гласа й.

— Не!

Късата думичка бе изпълнена с толкова копнеж, че Жанин изпадна в недоумение. Светлината от коридора й позволи да види в тъмните му очи необятната страст, която го изпълваше. Тя се обърна към него и с любов погали лицето му.

— Извинявай, че се държах така заради… Мари — прошепна тя. — Ревнувах те и знаех, че съм смешна, но не можех да се овладея.

— Ще ти простя, ако ми обещаеш да забравиш как се държах снощи, когато се прибра.

Тя му отвърна с кратка целувка, а той я притисна към себе си. Жанин се отдаде на изпълващото я удоволствие от обятията му, наслаждаваше се на прилива от топлина, който се зароди в нея.

— Не зная как да ти кажа всички онези думи, които заслужаваш, но съм сигурен в едно. Обичам те, Жанин! Стана някак си неусетно. Просто се събудих един ден и разбрах колко много значиш за мене. Не е бурната страст, която искаше ти. Любовта ми към тебе е тиха и сериозна. Скрита е дълбоко в сърцето ми, но повярвай ми, тя е там!

— О, Зак, и аз те обичам толкова много!

— Ти ме обичаш?

— От седмици наред, даже преди да се оженим! Точно това ме притесняваше, когато научих за Мари. Исках да ме обичаш толкова силно, колкото си обичал нея… колкото аз те обичам!

— Не е същото. С нея беше различно. Мари бе едновременно смела и красива, но между нас нямаше нищо трайно. И тя бързо го разбра. Аз се влюбих в нея, но като истински професионалист, тя не допусна да се увлече. Бе от онзи тип хора, които черпят сили от възбудата на опасностите. Чак когато те срещнах, разбрах, че ако някога се оженя, то ще бъде за някоя като тебе!

— Като мене?

— Жена, която е добра, нежна и сърдечна. Която е безкористна и… — той се поколеба, целуна я — и желана!

В отговор тя можа единствено да го погледне. Зак я желаеше. Искаше да се любят. Не бе изрекъл думите, но те се четяха в очите му. Това не бе отчаяната страст, която тя някога търсеше, но любовта и желанието му да я превърне в част от своя живот бяха много по-изразителни от думи.

Безпомощна от прилива на любовно желание, Жанин простичко каза:

— Искам те, Зак!

Ръцете му се сключиха в прегръдка около нея, той се претърколи на гръб и я изтегли върху себе си. Тя почувства силата на мускулите му. Ръцете му докоснаха лицето й, сякаш се страхуваше тя да не го възпре.

— Направи ме своя жена — прошепна тя и го целуна.

Зак изстена и след това направи нещо неочаквано и чудесно — разсмя се. Звучният му смях проехтя така заразително, че и Жанин се усмихна.

— Сладка моя Жанин! — каза той. — Ти си светлината на моя живот!

Дълго след това за щастието им можеше да се съди по въздишките, стоновете и прошепнатите любовни думи…

 

 

Бръмченето не преставаше, Жанин тихо изохка и протегна ръка към източника на шума. Но преди да го открие, той спря.

— Добро утро, съпруго! — прошепна Зак в ухото й.

— Добро утро, съпруже! — Без да отваря очи, тя мързеливо се усмихна и се претърколи по гръб. Протегна ръце към него. — Сънувах най-прекрасния сън!

— Не беше сън. — Зак се засмя.

— Не е възможно! — Тя го прегърна през врата. — В реалния живот не съществуват такива прекрасни неща!

— И аз мислех така, но ти ме обори. — Той нежно я целуна, после се задълбочи и когато устните им се разделиха, Жанин бе останала без дъх. Бавно, сякаш против волята си, отвори очи. В тях пламтеше желание.

— Ще закъснееш за работа! — предупреди го тя.

— Какво от това? — В усмивката му се прокрадваше ленива чувственост.

— Прав си. — Тя тихичко извика от удоволствие и се отдаде на своя съпруг.

С един час закъснение Зак се измъкна от леглото и тръгна към банята. Облечена с горнището на пижамата му, Жанин тръгна към кухнята да направи кафе. Подпря се на един от шкафовете и се усмихна, загледана в пространството, без да обръща внимание на изнизващите се минути.

След малко, а може би не толкова малко, Зак пристъпи зад нея, прегърна я и целуна шията й.

— Зак! — опита се да протестира тя, но без прекален ентусиазъм. Затвори очи и покри с ръце неговите, подпря се назад, опивайки се от силата му. — И без това си закъснял.

— Знам, знам! — прошепна той. — Ако нямах важно съвещание сутринта, изобщо нямаше да ходя на работа.

— Ще се върнеш ли за вечеря? — Жанин се извъртя в обятията му и го погледна в очите.

— Ако продължаваш да ме гледаш по този начин, ще се върна още за обяд!

— То май вече е обяд. — Жанин се усмихна.

— Знам — изръмжа той и с нежелание се откъсна от нея. — Довечера ще излезем някъде да празнуваме — каза той и отново я целуна. Устните му горяха от любовна страст. Той повдигна глава, без да отваря очи. — А след това ще се върнем у дома и ще празнуваме по друг начин.

Жанин въздъхна. Семейният живот започваше да й харесва.

Точно в пет часа Зак се прибра. Беше още на вратата и разхлабваше вратовръзката си, когато се появи Жанин. Погледите им се срещнаха и двамата останаха неподвижни. Гледаха се като че ли са били разделени години, а не няколко часа.

— Здравей! — успя да каже тя и се изненада, че гласът й прозвуча по-скоро като дрезгав хрип, отколкото като бодро приветствие. — Как мина съвещанието?

— Зле.

— Зле?

— Трябваше да чуя един важен финансов отчет, но за беда можех да мисля само още колко време няма да мога да се върна при моята съпруга.

— Аха. — Щом погледнеше Зак, запасът от думи се изчерпваше, а мислите й сякаш замираха.

— По едно време стана много конфузно. — Погледът му беше нежен и любящ. Пристъпи по-близо до нея. — По средата на съвещанието започнах да се усмихвам и накрая съвсем я оплесках, когато се засмях на глас!

— На какво?

— На определението ти за романтична любов. Антон ни осигури забранените срещи из шотландските полета. След сватбата аз спомогнах за разходките по плажа. Но отчаяната страст, сладка моя съпруго, е нещо, което открихме заедно! — Очите му бяха влажни. — Боже мой! Обичам те, Жанин!

Те се хвърлиха един към друг, но изведнъж спряха, прекъснати от звънеца на входната врата. Зак въпросително я погледна. Жанин сви рамене в недоумение. Не очакваха никого.

Секундата, в която Зак отвори вратата, в стаята връхлетя Антон. На лицето му бе изписан най-решителният вид, който Жанин някога беше виждала.

— Така. Сега вие двамата седнете! — С жест той им посочи канапето.

— Дядо?!

— Антон?!

Жанин погледна към Зак, но той бе озадачен не по-малко. Тя отново сви рамене и изпълни нареждането на дядо си. Зак седна до нея. Антон крачеше напред-назад с много сърдит вид.

— Онзи ден обядвах с Жанин — обърна се той към Зак. — Веднага ми станаха ясни две неща. Първото и най-важно е, че тя е лудо влюбена в тебе, макар да се съмнявам, че ти е казала.

— Дядо… — започна Жанин, но той я смрази с поглед.

— Второто нещо, което разбрах, беше, че е нещастна. Много нещастна! Зная колко е трудно човек да е влюбен, но…

— Антон — прекъсна го Зак, — ако…

Дядо й го изпепели със същия унищожителен поглед.

— Не ме прекъсвай, момче! Започна ли веднъж, нищо не може да ме спре! Забелязах тъгата на Жанин, но това, което забелязвам при теб — изведнъж дядо й спря да се разхожда и застана точно пред Зак, — е много по-лошо. Цяла седмица слушам оплаквания и слухове за тебе. Хората от офиса твърдят, че си там денонощно и работиш до пълно изтощение. А аз те познавам най-добре от всички, Зак. Ти си влюбен във внучката ми и затова си объркан!

— Дядо…

— Шшт! — строго поклати той глава към Жанин. — Може да съм остарял, но още не съм изкуфял. Вярно е, че начинът, по който ви събрах, не беше съвременен, но бе успешен. — Поколеба се за миг и гордо се усмихна. — Отначало имах известни съмнения, защото Жанин доста се противопостави.

— Като че ли ми каза тогава, че е по-лесно да оскубеш жива кокошка — обади се Зак и затворнически се усмихна на Жанин.

— Точно така. Не очаквах, че това момиче ще се опъва толкова! Но и ти, Закари, не преливаше от желание. Вие си мислите, че щом съм стар, нищо не забелязвам! Не е така. И двамата бяхте самотни, запълвахте живота си с незначителни връзки и отбягвахте любовта. Отбягвахте живота. А аз ви обичам! Не можех да седя със скръстени ръце!

— Плановете ти се осъществиха — опита да го успокои Жанин.

— Първо и аз помислих така. Уредих пътуването до Шотландия и като че ли всяко нещо си дойде на мястото, почти като в старите филми. Бях толкова щастлив, когато решихте да се ожените! Не очаквах да стане толкова бързо, но реших, че връзката ви се задълбочава. Сбъркал съм. Сега съм разтревожен!

— Няма причина.

— Аз съм на друго мнение. — Антон гневно ги изгледа. — Жанин, кажи му, че го обичаш! Погледни Зак в очите и забрави за глупавата си гордост! Той иска да знае и да го чуе! Още в първия ни разговор ти казах, че не е лесно човек да го разбере, че трябва да си търпелива с него. Единствено не можах да предвидя проклетата ти гордост.

— Искаш да кажа на Зак, че го обичам? Тук? Сега?

— Да!

Жанин се обърна към съпруга си и малко смутено сведе поглед.

— Кажи му! — настоя дядо й.

— Обичам те, Зак! — промълви тя. — Много те обичам!

— Добре, добре. А сега, Зак, е твой ред! — Доволен, дядо й шумно въздъхна.

— Мой ред ли?

— Кажи на Жанин какво изпитваш към нея и не ми противоречи!

Зак взе ръката на Жанин. Повдигна я към устните си и целуна нежната й длан:

— Обичам те! — прошепна той.

— Добави още нещо — подкани го Антон с жест. — Например, че без нея душата ти ще бъде самотна и изгубена. Жените обичат такива приказки. Пълна глупост, но необходима.

— Душата ми ще бъде самотна и изгубена без тебе — повтори Зак и погледна отново към Антон. — Как се справям?

— Над средното равнище. Жанин, какво още искаш да ти каже?

— Това е достатъчно. — Тя пресилено въздъхна.

— Добре. А сега искам да се целунете!

— Пред тебе ли?

— Да — настоя дядото.

Жанин се отпусна в обятията на Зак. Усмивката му бе тъй обещаваща, че я изпълни с трепет. Очите й се затвориха, а когато устните им се сляха, през нея премина вълна от надежда за годините, които ги очакваха. С нежно предизвикателство Зак се отдръпна почти веднага — твърде бързо според Жанин. По тръпката, която усети в него, Жанин разбра, че той също е недоволен от това. Отделиха се с нежелание един от друг. Зак я погледна право в очите, а тя му отвърна с кротка усмивка.

— Отлично, отлично!

Жанин бе забравила за Антон. Когато откъсна поглед от Зак, откри дядо си седнал срещу тях на фотьойла, подпрял лакти на облегалките.

— Всичко наред ли е сега? — Изглеждаше невероятно самодоволен.

— Да, господине! — отвърна Зак.

Погледът му беше натежал от желание, когато се усмихна на Жанин. Тя се досети, че и нейните очи издават същия копнеж и усети как се изчервява.

— Много добре! — заяви дядото и кимна още веднъж. На устните му бавно се появи усмивка. — Знаех си, че трябва мъничко да ви помогна. — Той млъкна и пое дълбоко въздух. — След като се разбирате толкова добре, може би вече е време да повдигнем въпроса за децата!

— Антон! — Зак прекоси стаята и отвори вратата. — Ако не възразяваш, ще се погрижа за това сам!

— Скоро ли? — не отстъпваше дядото.

Очите на Зак сякаш се потопиха в погледа на Жанин.