Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (6)

Шеста глава

Кийф застана сред стаята, свил ръце в юмруци, и я загледа. Тя бавно вдигна глава към него.

— Мислех, че ти се е случило нещо — каза той беззвучно.

— Ето, сега виждаш, че съм добре — излъга тя. Не искаше нищо друго, освен да бъде сама. — Върви да си легнеш отново, Кийф.

— Не съм си лягал още — отвърна той, докато влизаше навътре в стаята. — Няма още девет и половина. Приготвих нещо за вечеря.

Вейн изкриви лице при мисълта за вечерята, която се беше канила да му приготви.

— Не съм гладна. Хайде, върви и яж.

— Не без теб. — Кийф приседна на края на леглото. — Какво се е случило? — запита тихо.

Тя погледна неподвижното му лице и внезапно пак се пренесе в краткия период на тяхното познанство.

— Сънувах кошмар — отвърна Вейн кратко.

Ако имаха истински брак, изграден върху доверие, тя щеше да му разкаже страшния си сън и да се посмее с него по повод на голата жена в обятията му. Но сега не можеше да предвиди реакцията му. Боеше се да не й се надсмее и да я сметне за ревнивка. А тя никога в живота си не бе проявявала ревност. Беше го обичала, уважавала и му се бе доверявала. До тази вечер. Сега обаче не беше в състояние да му повери дори един обикновен сън.

— Разкажи ми го.

— Не е от значение — опита се да го отклони тя. Учудваше я неговата настойчивост.

Кийф присви очи.

— Сигурно е от значение. Обикновено нямаш склонност към крясъци — нито будна, нито насън. Никога не си имала и мигрена. Така че ми разкажи какво става.

— Кийф, не искам нищо друго, освен да спя. Можем и утре да поговорим за тези неща.

— Не, сега!

Тя потръпна от заповедническия тон в гласа му.

— Кийф, не съм от твоите подчинени. Не съм длъжна да изпълнявам заповедите ти. Казах ти вече, че съм изморена и искам да ме оставиш на спокойствие.

Той стисна челюсти и започна да се съблича.

— Добре, щом не искаш да говориш, тогава ще се разберем по друг начин.

Вейн гледаше като омагьосана червеникавите косъмчета на гърдите му, после отново възвърна гласа си.

— Не, Кийф. Не днес.

— Правилно ли чух? Ти ме отблъскваш?

Погледът на Вейн първо обходи подредената с вкус спалня, преди да се спре върху Кийф.

— Казах ти само, че в момента не ми е до секс. Чувствам се наранена. Аз продължавам да те обичам…

— Не ти говоря за секс. Досега винаги сме се разбирали отлично в леглото. И аз ще се любя с теб.

Тя наблюдаваше как Кийф оставя настрани панталона си, но не можеше да отстъпи.

— Не, няма да направиш това, Кийф. Няма да го допусна…

Но думите й не се чуха, защото той я повдигна, премести я в средата на леглото и я притисна с тялото си. В очите му имаше странен блясък и по всичко личеше, че е силно възбуден.

Очите на Вейн се разшириха и от страх, и от ярост. Желанието, което бе изпитала при вида на тялото му, угасна. Отблъсна раменете му.

— Не, Кийф. Престани!…

Той затвори с целувка устата й, а ръцете му се плъзнаха под пуловера й и загалиха топлата й кожа.

Но болката и ядът бяха по-силни от желанието, което опитните му ръце отново събудиха у нея. Касаеше се за много повече от сексуално удовлетворяване и тя нямаше да допусне този момент да се превърне в нещо, за което щеше да съжалява по-късно.

Вейн забеляза, че със съпротивата си само възбужда още по-силно Кийф и престана да се бори. Тялото й се отпусна безсилно под неговото.

— По този начин нищо няма да постигнеш — промълви той дрезгаво. Откъсна устни от нейните и я погледна с пламнали очи. — Знаеш, че мога да те накарам да се възбудиш. И няма да те оставя да се отдръпнеш от мен.

— Можеш да ме обладаеш — процеди Вейн. Беше напълно наясно какво залага на карта. — По-силен си от мен. И дори съществува възможността да ме принудиш да реагирам пряко волята си, макар че се съмнявам. Във всеки случай никога повече няма да ти се доверя за нищо, ако го сториш.

Кийф стисна здраво китките й и ги вдигна с една ръка над главата й, а с другата грубо разтвори ципа на панталона й и започна да го събува.

Вейн затвори очи, за да не може Кийф да види бликналите й сълзи.

— Пусни ми ръцете — настоя тя със слаб глас. — Не обичам да ме държат така. — Яростно прехапа устни, за да преодолее вътрешната си болка, преди да продължи да говори: — Не се бой. Няма да ти издера очите. Знам, че ме превъзхождаш физически и няма да се боря с теб, но поне ми позволи да лежа по-удобно — добави с горчивина.

За един момент, който сякаш продължи цяла вечност, той остана напълно неподвижен. Бавно пусна китките й, на Вейн й се стори, че е победила — отвори очи и погледна разрошената му коса. Но скоро ръцете му отново се заеха с панталона й. Тя потисна стона си и се опита да преглътне горчивия вкус на поражението.

Когато ръцете на Кийф посегнаха към пуловера й, погледите им се срещнаха и тя разбра, че беше видял сълзите и мъката в очите й. Той изруга кратко, но яростно, отказа се от пуловера и после отново я повдигна, издърпа одеялото изпод нея и я покри.

Вейн го наблюдаваше слисана, докато той се отправи към шкафа и измъкна оттам няколко чифта дънки и фланелени ризи. Тя нямаше никаква представа какво беше предизвикало този обрат. Кийф видя объркването й, когато се приближи отново и вдигна униформата си от пода.

Усмивката му беше разкривена, а в гласа му трептеше горчива ирония.

— Можеш спокойно да си лежиш. Няма да упражнявам насилие.

— Ти вече го направи — напомни му тя.

— Бейби, това беше нищо в сравнение с онова, което можеше да се случи — поясни той, тръгвайки към вратата. — Както знаеш, имам отпуск няколко дни. Възнамерявах да отидем някъде заедно, но сега очевидно е по-добре, ако те освободя за известно време от своето присъствие. Това е в твой, а също и в мой интерес.

Кийф излезе, без да й каже къде отива. Но Вейн и не се помъчи да разбере. И преди често беше заминавал нанякъде сам — за риба или пък да се разхожда. Това беше съставлявало клауза от техния договор.

Преди да се оженят, те бяха разговаряли за високите проценти на разводите и Кийф й беше заявил, че се нуждае от свободата си. Не искаше да има усещането, че е затворник. Достатъчно му бе обстоятелството, че често му се налагаше да е прикован към кораба седмици, дори месеци наред. Кийф искаше да е сигурен, че съществува част от неговата личност, за която не е длъжен да дава отчет никому. Държеше да може по всяко време да ходи на риболов, да се разхожда дълго време или пък да работи върху проекти за самолетни модели, без някой да му пречи. Вейн се беше съгласила с това.

Когато се събуди на следващата сутрин след една неспокойна нощ, Кийф вече беше заминал. Вейн стана, решена да не се поддава на болката и самотата.

Студеният душ внесе малко живот у нея. Докато си приготвяше закуската — само чай и препечен хляб — тя се сети, че не беше успяла да разкаже на Кийф за Джеръд Демпстър.

Лейтенант Демпстър бе служил известно време под командата на Кийф, но сега, малко преди връщането си в цивилния живот, се намираше на борда на един от катерите, които често придружаваха „Фрийдъм“.

Той бе позвънил предния ден, за да покани нея и Кийф на вечеря в Йокохама. Вейн знаеше, че и Кийф, и Джеръд обичаха суши, но знаеше също така, че причината за тази покана беше носталгията по дома. Джеръд трябваше да служи още пет месеца, преди да се върне вкъщи и да се ожени за годеницата си. Така че Вейн го беше попитала, уж между другото, дали ще му коства нещо, ако вместо това дойде у тях на вечеря. Джеръд се бе съгласил с радост.

Но ето че сега Кийф го нямаше, а Джеръд очакваше домашно приготвено ядене, приятен разговор и развлечение. Имаше още два дни дотогава и тя нямаше за кога да отлага вечерята. От друга страна пък не можеше и да го приеме, щом Кийф отсъстваше поради строгите местни нрави.

Внезапно пред очите й застана тясното засмяно лице на Шейла. Двамата Дейли — Шейла и нейният вечно разказващ вицове съпруг, бяха приятна компания. Когато Вейн си спомни и за коледното дърво, останало наполовина украсено в ъгъла на хола, тя реши да не се обажда на Джеръд. Просто щеше да покани и Шейла със Скот и децата им и всички заедно щяха да доукрасят елхата.

Тя допи чая си, поизстинал поради дългите й размишления, после стана и се отправи към телефона.

На следващия ден Вейн подреди жилището си — оставаше й да се погрижи само за яденето. В това време звънна телефонът. Тя вдигна слушалката и изохка вътрешно, когато чу гласа на Шейла. „О, не — помисли си тя, — дано не вземе да ми откаже сега!“

Но за щастие Шейла звънеше по друга причина.

— Вейн, имаш ли нещо против, ако утре позакъснеем малко? Искам да се отбия за малко в болницата.

— В болницата ли? — извика Вейн разтревожено.

— Няма нищо страшно — успокои я Шейла. — В последно време Скот не се чувстваше добре, и ще му правят подробни изследвания. А ти го знаеш колко мрази подобни работи и най-вече болниците. Тъй че изпекох няколко сладкиша и ще му занеса единия, за да му повдигна духа.

— Единия от сладкишите? — попита Вейн, застанала нащрек.

Шейла се изкиска.

— Ах, тази моя уста — рече тя. — Е, сега мога да ти издам тайната. Направих пай със сметана по бостънски, защото знам, колко го обичате с Кийф.

— Благодаря ти, Шейла. — Вейн нарочно премълча, че Кийф не си е вкъщи. Утре щеше да има достатъчно време да й го каже. — Но не биваше да го правиш. Нали те знам колко си заета с работата и децата, а ето че и Скот е в болница…

— О, направих го с удоволствие — увери я Шейла. — Но съгласна ли си? Ако нашата по-късна поява ще обърка плановете ти, то…

— Не, съвсем не — отвърна Вейн. — Това не е никакъв проблем. Просто малко по-късно ще поднеса вечерята.