Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (11)

Единадесета глава

Когато Вейн се събуди на следващата сутрин, тя срещна потъмнелите от желание очи на Кийф. За миг тя застина неподвижно, пленена от нежността в погледа му.

Боже мой, колко го обичаше! Много рядко го беше чувствала толкова близък, както сега. Беше така завладяна от чувствата си, че я задавиха сълзи. Не искаше да разрушава този изключителен миг, но и не желаеше той да види сълзите й, затова попита с дрезгав глас:

— Няма ли да ставаме?

Изражението на лицето му се смени за една секунда — от страстно стана присмехулно.

— Да ставаме? — повтори той, сякаш не беше разбрал значението на тази дума.

— Нали знаеш, напрягаме своите мускули и принуждаваме телата си да заемат вертикално положение, после…

— Но аз предпочитам да си остана в хоризонтално положение — прошепна Кийф в ухото й.

— Вярвам ти. — Пръстите й рисуваха фигурки по бузите и раменете му. — Но ти ми обеща разходка из Нара и разглеждане на забележителностите й.

— Тогава просто ще направим малко отклонение — каза Кийф, докато докосваше с устни рамото й.

Тя обхвана с две ръце лицето му.

— Кийф, знаеш, че рано се смрачава. А това тук можем да продължим довечера.

Кийф въздъхна.

— Много си упорита, скъпа. — Той отметна няколко руси кичура коса от рамото й. — Боя се, че няма да размислиш отново…

Тя поклати със смях глава и Кийф я пусна, после се търкулна настрана. С леки стъпки тръгна към вратата и я отвори. Вейн се загърна в едно от одеялата и го последва.

Кийф се обърна към нея и я прегърна.

— Погледни!

Очите й блеснаха от изненада, когато погледна навън. През нощта беше паднал сняг и градините, съседните храмове и планините бяха поръсени като със захар, истинско великолепие.

— Колко е красиво — произнесе Вейн благоговейно.

Кийф целуна нежно устните й.

— Права си. Ти заслужаваше да го видиш. Колкото и да ми се иска да те задържа целия ден в леглото, все пак съм ти обещал днес да ти покажа Нара.

Тя го прегърна сърдечно, развълнувана от красотата пред себе си и от силата на този миг.

Кийф я притисна силно към стегнатото си тяло.

— Но аз предлагам да променим плановете си. Можем да отложим за малко своето пътешествие.

Вейн се засмя. Знаеше, че само я дразни — един от многото прийоми, които използваше, когато отстъпваше емоционално.

— Нямаш никакъв шанс, лейтенант Брандън — заяви тя. — Впрочем не би било зле да си малко по-предпазлив, за да не си навлечеш някое белодробно възпаление. Наистина си очарователен в тоя адамов костюм, но сигурно ти е много студено.

— Когато ти си до мен? Никога — изръмжа той. После пъхна ръката си под одеялото й и погали гърдите й.

Вейн внезапно го отблъсна, той залитна и тя го шляпна отзад.

Кийф реагира незабавно. Хвърли се към нея и я метна върху фотьойла.

— Значи искаш да се биеш с екскурзовода си, така ли? — Той започна да я гъделичка, докато тя остана без дъх.

— Кийф! Ти ми обеща! — След тази молба на пресекулки Кийф най-сетне я пусна.

— Това ще те научи да имаш респект от мене, момиченце.

Помогна й да се изправи на крака, но щом й обърна гръб, Вейн го ощипа.

— А това ще те научи да не нападаш беззащитни жени.

Кийф се извърна престорено заплашително. Очите му блестяха от желание. Когато се приближи до нея, тя направи най-невинна физиономия:

— Виновна ли съм, че задните ти части ме влудяват?

Той изохка и се призна за победен. После взе хавлията си и тръгна към вратата.

— Още веднъж ще взема едно „о-фуро“ — поясни, докато обличаше халата си. — Но само почакай до довечера! — допълни Кийф многозначително.

Вейн му отправи въздушна целувка.

— Едва ли ще изтрая дотогава!

 

 

Ботушите им скърцаха в пресния сняг, докато се разхождаха из парка.

— Сърните на „Дий Парк“ — „Еленовия парк“, принадлежат на гробницата „Касуга“ — обясни Кийф. — Считат ги за свещени пратеници и макар че не са питомни, са всичко друго, но не и плашливи. Те даже доста нахалничко си просят нещо сладко за хапване.

Вейн се засмя, като си представи грациозните животни, появили се да приветстват посетителите.

— Видях, че на будките за сувенири продават пластмасови сърни. На връщане ще трябва да спрем при някоя от тях. — Тя вдигна блеснали от възторг очи към Кийф.

— Забелязах също така, че има много от тези изящни портали, характерни за Япония, но не съм виждала друг толкова внушителен като този, пред който току-що минахме.

— Това беше „Нандаймон Торий“ или „Голямата Южна Порта“. „Тории“-те са, както и пагодите — типични архитектурни символи за японския пейзаж — паралелно явление на църковните кули и кръстовете на западната култура. Дървените „тории“ са свещени портали за много гробници в цялата страна.

Вейн се обърна, за да огледа още веднъж „Нандаймон“.

— Наистина изглежда внушително!

Боядисаната в червено конструкция се крепеше от осемнадесет опорни стълба. От двете страни на поставените един върху друг покриви имаше огромни статуи на демони. Ужасяващо разкривените лица, извитите тела и зловещите ръце изглеждаха сякаш замръзнали насред движението си. В една ниша между покривите бяха застанали лъвове, подобни на пазачи, които бранят свещения Буда от врагове.

— Малко по-нататък се намира нещо по-фантастично — каза Кийф. — Една от сградите на комплекса „Тодайи“ — „Дайбутсу-ден“, най-голямата постройка от дърво в света.

Двамата поеха по дългата пътека към сградата на „Големия Буда“, която също имаше двоен покрив, и се заизкачваха по стълбите, водещи в мрачната й вътрешност. Вейн почтително замълча, съзирайки статуята на божеството, седнало на трон сред море от лотоси и със загадъчна усмивка на бронзовото лице.

— „Дайничи-Ниорай“ или „Големият Буда“ — прошепна Кийф, докато Вейн като омагьосана не откъсваше поглед от него. — Той е символът на истината, около която кръжи вселената, и останалите божества — Буда и Бодизатвас — произлизат от него. Първоначалните отливки са правени на осем части. Повечето от тях обаче е трябвало да бъдат отливани отново поради множество последователни опожарявания.

— Човек може да разбере защо са били необходими пет години, за да се създаде тази статуя — промълви Вейн очаровано.

Кийф кимна.

— Тежи петстотин петдесет и един тона, има височина двайсет и два метра, а само дължината на лицето е почти пет метра.

Той внимателно я прегърна през кръста и замълча, докато Вейн разглеждаше замислена статуята. Погледът й отново се плъзна по плавните линии на седящото божество — от лицето до вдигнатата дясна ръка, което означаваше „семуийн“, „не се бой“, и до протегнатата лява ръка с обърната нагоре длан, означаваща „йоганин“ — т.е. „давам“.

Вейн с мъка се откъсна от гледката и пое към изхода. Кийф я изведе навън, където беше ослепително светло.

— Благодаря ти — каза тя, когато заслизаха ръка за ръка надолу по стълбите. Кийф я погледна въпросително и тя добави с усмивка: — За търпението. Просто не бях в състояние да се откъсна от видяното.

Той вдигна яката на светлосиньото й палто, за да я предпази от ледения вятър.

— Не бива да се съобразяваш с мен. Аз вече познавам всичко това. Повечето хора идват само за по един ден в Нара, когато са в Киото. Ние разполагаме с повече време и можеш да си съзерцаваш колкото си щеш.

Кийф закопча анорака си.

— Взе да застудява. Какво искаш да видиш още за днес?

— Мислех си, че ще можем да разгледаме комплекса „Тодайи“ докрай, а после да купим няколко от тези сувенирни сърни и от изписаните с цветя мечове за децата на Шейла, Джан и Марджи.

— Сакура.

Вейн го погледна любопитно.

— Тези цветя се казват „сакура“ или „черешов цвят“ — поясни Кийф. — Черешовият цвят има такова голямо значение в Япония, че книгата на Рут Бенедикт би трябвало да носи заглавието „Черешовият цвят и мечът“ вместо „Хризантемата и мечът“.

— Чела съм я, но никога не съм осъзнавала колко важна е наистина тази „сакура“ за японците.

— Този цвят можеш да откриеш навсякъде — върху кимона, знамена и мебели. А през пролетта се празнува един съвременен вариант на старинния обичай — „ханами“ или „посещение при черешовия цвят“. В този ден цялото семейство излиза на пикник в парковете, за да се наслади на цъфтежа на черешите.

— Колко време трае цъфтежът на дърветата?

— Започват да цъфтят по различно време. Зависи от географското разположение. В по-топлия юг първите цъфнали дръвчета могат да се видят още през февруари, но в по-студения север цъфтят едва през април. За съжаление тази прелест трае много кратко време. Цветът на черешата окапва още на втория третия ден.

Вейн извика в съзнанието си спомена за очарованието на черешовия цвят.

— Наистина много жалко, не намираш ли? Досега никога не съм мислила за това.

— Повечето хора също не го правят. Но японците силно осъзнават преходността на живота, което вероятно е и причината да отдават такова значение на черешовия цвят и обяснява защо през този кратък сезон се организират толкова много танци, празненства и представления.

Кийф погледна към „Дайбутсу-ден“ и продължи да разказва.

— Нара е център на едно ново възкресение. В продължение на седемдесет и четири години е била столица на Япония. По време на първото ми посещение тук един жител на Нара ми разказа, че преди да бъде създаден този град, японците хилядолетия наред са сменяли столицата си всеки път, щом починел някой император. Но си изграждането на Нара те приели предизвикателството, от което бягали толкова дълго преди това.

Вейн потръпна и Кийф я притисна към себе си.

— Извинявай — рече той. — Ти трепериш от студ, а аз говоря ли говоря като някой гид тук навън. Бих могъл да ти разкажа всичко това и някъде на чаша чай.

Тя се усмихна.

— Звучи примамливо. Но хайде да потърсим магазина за сувенири. Трябва да купя сърничките и мечовете за децата — помоли тя.

— Тогава ще трябва да купим и няколко чанти — забеляза Кийф, когато спряха пред голям осмоъгълен фенер от бронз.

— Пътешествието доставя двойно по-голямо удоволствие, ако вземеш по някой малък подарък за приятелите си — отвърна Вейн.

Кийф я притисна към себе си.

— На мене не ми трябват подаръци. Моят си е непосредствено до мен и вече нямам търпение да го разопаковам.

— Винаги съм подозирала, че имаш ограничени интереси — подхвърли тя шеговито. Постави ръката си в неговата и я притисна към себе си. Опита се да го отклони от темата:

— И това тук ли е от осми век?

— То е от епохата на Темпио, продължила почти век. Фигурите, изобразяващи свирещи на флейта Бодизатва, отразяват стила на изкуството от този период.

Студен повей на вятъра ги обсипа със сняг.

— Най-добре е първо да подсигурим сувенирите — настоя Вейн, — а после можеш да ме почерпиш с чаша хубав горещ чай. Или дори с две…