Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (16)

Шестнадесета глава

Те стояха плътно прегърнати, мълчаливи и неподвижни. Вейн не можеше да каже минути ли изминаха или векове. Това нямаше никакво значение за нея. Тя знаеше само, че е в прегръдките на Кийф и че несигурността й е свършила.

Денят преминаваше във вечер и въздухът стана по-студен. Вейн започна да трепери и Кийф я притисна още по-плътно към себе си. Ръцете му нежно потъркаха гърба и ръцете й, за да я стоплят.

Без желание се откъсна за малко от нея и я погледна в очите.

— Помислих си, че мога да те намеря тук.

— Често идвах през последните три месеца. Тишината и красотата на парка винаги са ми въздействали успокояващо. Но в последно време дори и в „Санкай-ин“ не можех да намеря утеха.

Той стисна ръката й и Вейн отвърна на жеста му.

— Кога се завърна?

— Преди два часа. Позвъних вкъщи, но теб те нямаше.

Запътиха се към езерото. Ръката на Кийф я беше обгърнала около ханша и галеше бедрото й през тънката материя на роклята.

— Неделите особено са ужасни. Нямам работа, не посещавам езиковия курс, колегите и приятелите ми са при семействата си. Просто ми беше необходимо да изляза навън.

Кийф се облегна на парапета и я погали по бузата.

— Скъпа, много съжалявам. Знам какво е трябвало да изживееш. И ако това може да те утеши, аз също страдах при мисълта за онова, което си била принудена да си мислиш.

Вейн извърна лице към дланта му и я целуна. После го погледна с поглед, в който се криеше цялата обич, която изпитваше към него.

— Мислех, че си се разкаял, задето ми каза, че ме обичаш. Че смяташ твоята свобода и независимост за по-ценни.

Кийф я целуна нежно по очите.

— Ти си достойна и за най-високата цена. Готов съм да заплатя с всичко — отвърна той дрезгаво. — Дори и да се откажа от полетите…

Тя бързо посегна към ръката му.

— Не, Кийф. Никога няма да поискам това от теб. Аз се влюбих в теб такъв, какъвто си и дори и насън не би ми хрумнала мисълта да поискам от теб да се откажеш от нещо, което означава толкова много за теб.

— Можеш ли да се закълнеш, че не се тревожиш винаги, когато ми се наложи да замина? Аз успях да убедя началниците си да ми разрешат отново да летя. Нямам склонност към писарската дейност. — Той нежно я погали с пръсти по бузата. — Но зная колко много се измъчваш от това. Затова ме изкушава мисълта да напусна флота.

— Не, не мога да отрека, че се страхувам постоянно да не ти се случи нещо, да не загинеш при някоя злополука. Но се опитах да затворя тези страхове вътре в себе си. Ти си длъжен да изпълняваш заповеди и аз го знаех, когато се ожених за теб.

— Но не е честно по отношение на самата теб.

— Може би не, но животът е такъв, че допуска и нечестности. — Вейн притисна пръстите му към лицето си. — Кажи ми откровено, щеше ли така скоро да напуснеш флота, ако не ме беше срещнал? — Той не й отговори и тя го стори вместо него: — Не, нямаше да го направиш. Летенето ти е в кръвта.

Кийф се беше загледал в няколкото деца, които хвърляха храна на рибите, приведени над парапета.

— Винаги съм възнамерявал след армията да се прехвърля в търговския аерофлот. Някога баща ми имаше планове, които предвиждаха между другото и да поема неговото предприятие. Но аз предпочитам да вървя по своя собствен житейски път. Богатството не е така важно за мен, както удовлетворението от професията.

Вейн опря ръце на гърдите му.

— Да, ти можеш да се прехвърлиш в търговския аерофлот, но по-късно. Нито ти, нито аз сме създадени да вървим по стъпките на родителите си. Но трябва да напуснеш армията едва тогава, когато си готов за това. Иначе би съжалявал.

Кийф я погледна в очите.

— А следващия път, когато ме призоват и не мога да се свържа с теб? Имахме секретни учения и ръцете ми бяха като вързани. Не можех да ти се обадя и сърцето ми се късаше само като си представях какво можеш да си помислиш за отношението ми към теб.

Вейн се усмихна и го погали по гладко обръснатата буза.

— След две години брак би трябвало все пак да съм се научила да различавам желанието от обичта. Ти винаги си разграничавал двете неща.

— А аз би трябвало да зная, че постоянният ми копнеж по теб не е предизвикан само от фантастичния ти чар.

— О? Да не би да искаш да кажеш, че си ме обичал през цялото време?

Погледът му отново срещна нейния.

— Боя се, че не мога да твърдя такова нещо, скъпа. Но мога да кажа, че бях достатъчно умен да ти призная някои положителни качества. Ти ме научи да ти вярвам и да ти се доверявам. Показа ми колко нещастни са били моите родители и колко удоволствия може да има в един брак. — Той я привлече по-плътно към себе си. — Никога няма да разбера в кой момент точно започнах да те обичам. Беше един постепенен, неизбежен процес, който, струва ми се, няма никога да свърши.

Кийф я целуна нежно, с обожание и Вейн отговори на целувката му. Никой от тях не обръщаше внимание на хората, крачещи покрай тях в парка.

Някакво цветче долетя и докосна бузата на Вейн, преди да падне на земята. Кийф откъсна една сакура и й я подаде.

— Любовта ни ще бъде по-трайна от този цвят — каза той.

Очите на Вейн сияеха.

— И тя ще ми помогне да понасям по-леко времето, когато си на път и отново нямам вест от теб. Щом като знам, че любовта ти ми принадлежи, мога да се справя с всичко.

Кийф приглади косата й.

— А твоята професия? Липсва ли ти работата като дизайнер? — попита той тихо.

— Знаеш ли, установих, че бизнесът ми харесва повече. Ще завърша курсове по финансово дело и ще се помъча да взема диплома, щом се върнем в Щатите. Работата в обменното бюро ми доставя удоволствие, независимо от хаоса и постоянната липса на персонал. Смятам, че би ми допаднало някой ден да имам свое предприятие.

— Ти си играч, нали?

— Ако не бях, нямаше да те спечеля.

Кийф нежно я прегърна през кръста.

— И ме получи. — Погледна я сериозно, после попита: — Сигурна ли си, че няма да имаш нищо против да останеш още няколко години в Япония? Бих могъл да удължа договора си без особени проблеми.

— Не, не бих имала нищо против. Ще я опознаем заедно, а може би дори ще отидем на зимния фестивал в Сапоро.

— А пък аз бих могъл да ти покажа Хонконг, Сингапур и Перт. Ще си вземеш отпуск и ще ме посрещнеш в съответните пристанища. Следващото ни плаване ще протече почти по разписание и мога да ти съобщя маршрута предварително.

— Ще бъде удоволствие за мен, лейтенант Брандън — отвърна Вейн с весел блясък в очите.

Кийф поклати глава.

— Трябва да отида да се прегледам дали душевно съм наред, щом като толкова пъти съм ходил сам на риболов и съм прекарвал толкова време сам с глупавото си хоби — промърмори той. После вдигна ръце и махна фибите, с които Вейн беше прихванала косата си. — Само като си помисля за всичкото време, което съм пропилял…

— Не бих казала, че е пропиляно. Ти още не беше узрял. Трябваше ти поле за действие.

— Аз имам нужда от теб. Сега. Не мога да чакам повече, мисис Брандън. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Кийф я дръпна в един храст и погали шията и гърдите й.

— Боя се, че ще ти се случи нещо още тук, ако не си отидем веднага вкъщи — каза той дрезгаво.

Вейн разтвори широко очи.

— И да изоставим моето любимо кътче в Йокохама? — попита тя. — Погледни само колко хубаво цъфтят цветята и…

— В момента ме интересува само едно цвете.

— Ласкателствата ти няма да ти помогнат. Не са достатъчни…

— Тогава да вървим — настоя той и я прегърна.

— Почакай — извика Вейн, когато Кийф я поведе към главната алея.

— Забрави ли нещо?

— Не. Исках само да те питам нещо. Току-що ми каза, че имаш нужда от мен. Сега. Означава ли това, че по-късно няма да се нуждаеш?!

Кийф направи слисана физиономия.

— Разбира се, че и по-късно ще имам нужда от теб. Аз те обичам и винаги ще… — Той спря, когато видя усмивката, трепкаща в ъгълчетата на устните й. — Не намирам това за смешно, мисис Брандън.

— Исках само да съм сигурна, че не искаш само тялото ми.

— Не бих казал само, но трябва да си призная, че мисълта за него някак си преобладава в главата ми.

— В такъв случай ще ти покажа една книга, която току-що излезе…

— На каква тема?

— Спомняш ли си още как веднъж твърдеше, че си бил перфектен в самолета и в леглото?

— Само скромността ми е попречила да изтъкна специалните си знания и в други области — заяви Кийф, докато се упътваше с Вейн към изхода на парка.

— Не съм сигурна дали специални познания е точната дума — каза Вейн с лукава гримаса.

— Означава ли това, че ще критикуваш моите постижения в леглото?

— Виждаш ли, ти беше този, който критикуваше моя опит — напомни му тя. Той изохка и тя добави: — И тъй като напоследък имах много свободно време, реших подробно да проуча по-задълбочено този въпрос. Наистина е удивително какви открития е направила съвременната сексуална наука.

— Да не би да се готвиш да ме заставиш да участвам в твоите авангардни експерименти?

— Това е по-скоро предизвикателство — обясни Вейн. — Винаги си ми казвал, че обичаш предизвикателствата — добави тя и леко го драсна с нокти по вътрешната страна на китката.

Когато напуснаха „Санкай-ин“, Кийф я притисна към себе си. Сините му очи сияеха от обич.

— Ами тогава предизвикай ме, скъпа!