Гао Сяошън
Ли Шунда строи къща (8)

8

Когато дойде Пролетният празник през 1977 година, Ли Шунда взе няколко парченца захар и отиде да посети стария секретар. Едва у тях разбра, че той отново е издигнат на служба и работи в района. Ли Шунда не го свърташе от радост. Даде на момиченцето захарта, хапна малко от изпечените от майка му сладки за чай и бързо се завтече към районния център. Разбираше, че щом сега има приятел секретар на районен комитет, сигурно щеше да намери материали за строежа.

Като го видя, старият му познат силно се зарадва. Но при въпроса за материалите въздъхна мълчаливо и започна да хълца. Шунда се разтрепера вътрешно и почувствува, че нещо не е в ред. Само слушаше как секретарят бавно започна да говори:

— Братко, знам всичките ти затруднения. Едно време, когато пееше „песента за чудесиите“, напълно я одобрявах. А сега ти и аз не бива да вършим вече „чудесии“.

— Секретарю, ако друг не ги върши, и аз няма да ги върша. Сега не ги ли вършат всички, защо само ти и аз да не го правим, много ще изгубим! — каза бързо Ли Шунда.

Секретарят се усмихна:

— Единайсет години цареше безпорядък, трудно е да се променят вкоренените навици. Сега трябва да се потуши метежът и да се възстанови редът, иначе планът за изграждане на държавата ще си остане празни думи. Другите може да правят така, но ние не можем. Ако ще говорим за ръководните работници от целия район, промените трябва да започнат първо от мен; а що се отнася до народа — първи трябва да се промени онзи, който разпространява „песента за чудесиите“. Какво ще кажеш — разумно ли е, или не?

Като чу тези думи, всичко в душата на Ли Шунда се обърка. От една страна, разбра, че секретарят го агитира да провеждат заедно изправянето на стила и не можеше да не се възгордее. Но от друга страна, си спомни колко трудно му бе да се сприятели с високопоставен чиновник и не можа да не изпита разочарование, че няма да успее да използува личните си връзки. През културната революция се бе научил да хитрува и сега не искаше да губи. Помисли малко и каза възбудено:

— Секретарю, съгласен съм с разяснението. И ще ти кажа предварително, че щом ме караш да не върша „чудесии“, ще правя както искаш. Но и ти дръж здраво — да не вземеш като срещнеш по-нататък някой, който ти е по-голям приятел от мен и по-важен, да му помогнеш с връзки, че ще ми се смеят хората, дето от толкова време съм ти приятел, а съм се минал. И тогава ще се разбунтувам против теб.

Секретарят се засмя, взе писалката и набързо записа думите на Шунда:

— Ще ти ги прочета, а ти слушай. — Той прочете и всичко съвпадаше дума по дума с казаното от Шунда. — Вземи ги и накарай някого да ги изпише с големи йероглифи. Ще закача надписа в моята канцелария.

— Не, това не е хубаво за украса — изненада се Ли Шунда.

— Как така, по този начин ти ми помогна. Боя се, че разни високопоставени ще започнат да ми искат това-онова! А като закачиш надписа с големите йероглифи, няма да ми създават трудности.

Ли Шунда с радост направи както му бяха казали.

Щом настъпи зимата на 1977 година, за семейството на Ли Шунда изведнъж настана голяма суматоха. Секретарят Лиу Цип въздействува върху началника на тухларницата, прехвърлен на тази длъжност от поста отговорник по културната революция, и го накара да възстанови на Ли Шунда десетте хиляди тухли. Революционният комитет на народната комуна също реши да резолира молбата му и се съгласи да го снабди с осемнайсет циментови мертека. Добродушният магазинер от потребителната кооперация му съобщи, че вече свободно можел да се снабди с греди. Този път строежът на къщата, изглежда, щеше да се завърши изцяло. За да се превозят толкова много неща, едва ли щяха да са достатъчни четиримата от семейството на Ли Шунда. Помоли сестра си, мъжа й, братята на снаха си да му помогнат. Едни караха лодката, други бутаха колички, даже старият му сват с радост проля немалко пот и бе много оживен.

Но и в това радостно време стана произшествие, което им развали настроението. Превозът на десетте хиляди тухли стана с някои затруднения. Когато лодката спря пред тухларницата, не им дадоха стоката, а с външна усмивка и вътрешна студенина казаха:

— Още не си купил мертеци, няма смисъл напразно да трупаш тухли. Ще почакаш.

На Ли Шунда му стана зле. Цял се зачерви и отговори, че вече е платил мертеците, но онзи като че ли разбираше Ли Шунда по-добре от самия него и категорично заяви, че мертеци няма. За щастие сватът му дотича. Той вече имаше опит в купуването на тухли и тихо съобщи на Ли Шунда какво се нарича „мертек“. Едва тогава той разбра всичко и веднага отиде в потребителната кооперация да купи два кашона цигари за подарък. Служителите се зарадваха и тухлите бяха натоварени. После като отидоха във фабриката за циментови изделия, та да откарат мертеците, Ли Шунда веднага купи цигари, още преди някой да му бе казал, че не е купил „мертеци“.

След тези непристойни действия Ли Шунда се засрами и не посмя да каже за тях на секретаря. Но душата му стана неспокойна. Понякога се събуждаше посред нощ и като си спомнеше какво бе направил, винаги се порицаваше: „Ох, ох, трябва да се пооправя аз!“