Гао Сяошън
Ли Шунда строи къща (4)

4

Компенсационната политика на правителството несъмнено допадна на хората. Но строителните материали на Ли Шунда бяха прахосани не от държавата, а от колектива. Този колектив, естествено, също трябваше да проведе компенсационна политика. Но и той бе обеднял, нямаше материали, които да върне, трудно му бе да изплати и пари, затова ръководните кадри хвърлиха силите си само в идеологическата работа, издигаха политическото съзнание на хора като Ли Шунда, искаха да проявят жертвоготовност и осъществяваха компенсационната политика, общо взето, по възможно най-ниската цена.

Загубите на Ли Шунда не бяха никак малки, но политическото му съзнание действително се издигна. По-рано никой никога не бе идвал при него да го възпитава така добросъвестно и внимателно. Секретарят на районния комитет, другарят Лиу Цин, прекрасен човек и високоавторитетен ръководител, специално го навестяваше и беседваше задушевно с него. Обясняваше му, че никой не е присвоил материалите му, нито пък врагове са злоупотребили с тях. Това, от което изхождали партията и правителството, било много хубаво, то било искрено насочено към ускоряването на строителството на социализма, за да можели всички да достигнат по-рано щастливия живот. Средствата, вложени от държавата и колективите, за постигане на голямата цел, били неизмеримо по-големи от това, което бе дал Ли Шунда, затова и загубите им не можели да се оценят. Сега партията и правителството нямали отношение към личните загуби, но все пак били решили да компенсират загубеното от отделните хора. Кой можел да направи подобно нещо освен комунистическата партия? Никой в историята не бил постъпвал така. Едва комунистическата партия могла да се отнесе толкова внимателно към китайските селяни. Надявал се, че той щял да се ориентира в затрудненията на партията, че интересите на държавата и колектива щели да станат най-важни за него. Трябвало да подели с тях загубите. През изминалите няколко години партията и правителството също били извлекли урок от опита си, развитието щяло да се ускори. Било нужно само да се подобри икономиката на държавата и колективите, и положението на отделния човек скоро щяло да стане по-добро. Той искал да си построи къща с три стаи, но нали виждал, че сега има големи трудности, а в бъдеще щяло да стане по-лесно. Не трябвало да губи надежда. Най-накрая другарят Лиу Цин му помогна да се свърже с потребителната кооперация, колкото и да бе трудно положението, тя щеше да го снабдява с достатъчно малтоза, за да може да обменя вехтории и да изкара малко повече пари.

Чувствата на Ли Шунда се възпламеняваха лесно. След като получи напътствие и конкретна помощ от другаря Лиу Цин, той овладя сълзите, които напираха в очите му, и без повече приказки изхлипа в знак на пълно съгласие.

Двадесетте хиляди керемиди, които му бе взела производствената бригада, сега продължаваха да покриват седемте помещения на свинарника, всяко с площ пет на пет крачки. Вече можеха да се върнат на собственика им, но сваляха ли ги, нямаше да могат да купят скоро нови, трябваше да отглеждат свинете под открито небе. Пък и керемидите бяха чупливи, при свалянето загубите нямаше да са малки, най-добре ще е да ги оставят. След дълги разисквания двете страни се спогодиха, взеха под внимание трудностите и решиха да не ги свалят. Производствената бригада освободи две от помещенията на свинарника и временно ги отстъпи за жилище на Ли Шунда. Когато успееше в бъдеще да си построи нова къща, бригадата, щеше да му върне керемидите, а той — да напусне свинарника. Свинарникът бе по-здрав от колибата на Ли Шунда, двете стаи имаха общо десет крачки, бяха достатъчно широки. Таванът достигаше височина един джая и един чъ, само дето в задната част бе по-нисък от човешки ръст, но стопанинът нямаше нужда да пъчи гърди и да важничи с внушителен вид из къщата, тъй че не му пречеше чак толкова. Пък и Ли Шунда от малък бе свикнал да се промушва под навеса на лодката и, естествено, не възропта.

Така бе решен въпросът с компенсациите. Ли Шунда прие чистосърдечно обясненията на ръководните кадри, но си извлече особен урок от събитието. Помнеше добре инфлацията в старото общество, тогава бе несигурно да се държат пари, затова щом имаше излишни, веднага купуваше нещо, за да ги вложи. Сега, с новия си опит, разбра, че в съвременното общество е много несигурна работа да се съхраняват предмети, а парите можеха да се запазят най-добре под възглавницата. Честно казано, именно в това становище „левите“, които имаха особено остър нюх, започнаха да надушват нещо „антипартийно“.

От 1962 до 1965 година, благодарение на Селскостопанската програма от шейсет точки и на малтозата, осигурена от Лиу Цин, Ли Шунда пак успя да натрупа пари, още малко му трябваха, за да изгради къщата с три стаи. Но той не купи нищо, а реши: нищо да не взима, покупката трябваше да стане наведнъж, за да вдигне къщата веднага. Така щеше да избегне изненадите, които можеха да настъпят и да му донесат предишните загуби.

Както много други селяни, Ли Шунда бе хитрец на дребно. Затова точно когато му се струваше, че е взел всички мерки да не го сполети предишната беда, всъщност се оказа, че пак е объркал конците. Честно казано, да подкрепяш такива хора да вървят напред, е трудна работа.

По онова време всичко вече бе в изобилие и той свободно можеше да се снабди с необходимото, но като че ли напук не купуваше, а след няколко години положението с материалите се изостри, хора, които нямаха удостоверения от трите инстанции: производствената бригада, обединената бригада и народната комуна, не можеха да купят нищо. А той бе намислил да се снабди с всичко наведнъж, нима пак се оказа глупак? Но и да го обвиняваш, бе несправедливо, кой може да каже, че е мъдрец на този свят?