Гао Сяошън
Ли Шунда строи къща (3)

3

Мина сватбата на сестрата, настъпи 1958 година. Какво липсваше на Ли Шунда по това време? Липсваха му пари за надници на дърводелци и зидари и за малко храна за майсторите. Трябваше му още година и въпросът щеше да се реши. А и създаването на народните комуни бе изгодно за Ли Шунда. Земята стана обща, можеше по собствено желание да избере най-подходящия участък за строеж. Не бе ли това най-разумното?

Но Ли Шунда в крайна сметка бе не революционер, а само сподвижник на революцията. Като чу думите на председателя Мао, че който върви след комунистическата партия, може да действува решително, започна изцяло да ги изпълнява практически — който и член на партията да кажеше нещо, за него то бе заповед. Една нощ Ли Шунда се събуди и чу да говорят, че в Поднебесната вече било осъществено Великото единство, вече нямало да има твое и мое. Бяха изминали осем години от Освобождението, народът имаше нещичко в ръцете си. Като Ли Шунда например — нали се бе снабдил със строителни материали за тристайна къща. Тогава защо да не се събере собствеността на всички и да се ускори нашето строителство? Нашето строителство е изцяло в името на всички, всички са длъжни да го подкрепят с пълни сили. Никакви лични сметки не са необходими, в бъдеще животът на всички ще стане еднакво прекрасен. Какво струва нищожното ти жалко имущество? Само ако го включиш в общото дело, ще можеш да работиш славно. Няма какво много да му мислиш, когато всичко се използува общо, от всички, никой няма да бъде излъган.

Тази теория без съмнение изхождаше от чувството за всеобща справедливост. Ли Шунда гледаше и мислеше, напрегнал всички сетива, и му бе леко. Макар че му взеха тухлите за строеж на доменна пещ, дървения материал — за направа на ръчни колички, а с керемидите му покриха обществените свинарници, той само сподавено изхлипа от болка. Но като си помисли за бъдещото щастие, почувствува небивало удовлетворение. Натрупаният опит беше променил началните му възгледи, вече смяташе, че двуетажната сграда превъзхожда едноетажната. Държиш ли зърнени храни на горния етаж, те не могат да плесенясат, а живееш ли на горен етаж, влагата няма да те безпокои. Изглежда, ако си имаш своя част в многоетажна къща, не ще ти се наложи да се мъчиш по своя вина и като охлюв да мъкнеш къщичката си на гръб. Затова мислите му сякаш напълно се освободиха — каквото и да искаше колективът, всичко приемаше с радост. Ако се нуждаеха от счупеното му легло, би го дал, без изобщо да му се свиди — та нито той, нито жена му бяха отраснали в легло. Жена му, бившата просякиня, бе много по-предвидлива от него. Но когато този тайфун от дванайсет бала изтръгна всички и ги принуди да не бъдат господари на себе си, какво можеше да направи тя като жена? Да си предвидлив, е все едно да трупаш повече скръб. В края на краищата тя все пак скри една желязна тенджера, не я даде за претопяване, затова след като се разтуриха колективните столови, не й се наложи да се записва на ред за купуване на тенджера.

Когато вече нямаше капитал за продължаване на играта, се върнаха отново към строителството на социализма. Сами оплескаха всичко — какво повече има за обсъждане! Все пак преди да бъде разчистено „бойното поле“, Ли Шунда често ходеше там и като гледаше разрушената пещ и захвърлените по пустинната земя колички, сълзите му потичаха и той хлипаше срещу вятъра. Спомняше си шестте години кръв и пот, спомняше си как бяха гладували, за да спестят от храната, спомняше си как бяха взимали от ръцете на детето парченцата захар, спомняше си напразно пропиляната младост на сестра си…