Джейн Костело
Нежененият ми приятел (71)

Глава 71

Въпреки представлението Доминик беше обезумяла.

Бях сигурна, защото я придружих обратно до офиса, а тя не спря да ръси заплахи за това как щеше да убива хора. Е, главно Джъстин, но и неколцина пешеходци, които не успяха да се отдръпнат от пътя ни достатъчно бързо.

— Кучи син! — съскаше тихо тя и крачеше решително, докато аз полагах неимоверни усилия да не изостана. — Кучи син, кучи син, кучи син!

— Определено е такъв — съгласих се аз, останала без дъх.

— Видя ли уличницата, с която беше? — Тя се завъртя и ме изненада. Едва успях да спра навреме, за да не се сблъскам с нея, но така пък станах причина да се образува грамада от трима души, които се наблъскаха зад мен.

— Да — измъкнах се от оплелия се в мен чужд айпод и го върнах с извинителен жест. Всъщност жената, с която беше Джъстин, не приличаше на уличница. Тя си изглеждаше напълно почтена и също толкова шокирана, колкото и самата Доминик.

— Кучи син! — повтори тя и продължи надолу по улицата. — Кучи син, кучи…

— Доминик, не бързай толкова — накрая настоях аз.

Тя спря и се обърна. Устните й трепереха, в очите й напираха сълзи.

— Ела тук — изрекох нежно, прегърнах я и я привлякох към себе си.

— О, господи, Луси, какво ще правя? — заподсмърча тя.

Пъхнах ръка в чантата си, за да потърся носни кърпички.

За съжаление, вътрешността на чантата ми бе като хаотична разпродажба в космическия кораб и машина на времето „Тардис“. Успях да докопам някакъв коректор, връзка ключове, малка тубичка шампоан, кутийка пластири, шест пили, четири ластика за коса, дванадесет химикалки, мехлем против гъбички на краката, списък за пазаруване от 2008 година и минибудилник. Но нямаше никакви носни кърпички.

Вместо това потърках ръката й.

— Влюбена съм в него — прошепна тя през сълзи. — Бях влюбена в него. О, кого заблуждавам… аз съм влюбена в него. Какво ще правя?

Завъртях я и я хванах под ръка, когато продължихме по „Касъл Стрийт“.

— Това, което ще направиш, Доминик, е да си поплачеш — казах й аз. — Ще го наричаш кучи син, ще го мразиш и едновременно с това ще го обичаш. Ще поплачеш още мъничко. Накрая ще осъзнаеш, че има мъже, които са по-достойни за любовта ти.

— О, господи! Нима това ще ме накара да се чувствам по-добре? Колко депресиращо.

— Какво очакваш?

— Не очаквах да видя това, което видях в ресторанта. Каква идиотка съм само!

— Не си идиотка — отвърнах внимателно. — Ти се влюби. В това няма нищо идиотско.

— Влюбих се в лъжлив… кучи син. — Речниковото богатство на Доминик по този проблем беше доста оскъдно, нещо, което не й бе присъщо. — Бих казала, че това бе изключително идиотско. Всъщност бе пълна лудост.

— Нямало е как да знаеш, Дом.

— Е. — Тя изправи рамене и избърса спиралата от зачервените си очи. Това си беше напредък, но все още изглеждаше така, сякаш бе претърпяла пълна промяна, докато е била в несвяст. — Никога повече.

— Не го мислиш.

— О, напротив — предизвикателно изрече тя. — Далеч по-лесно е просто да правиш секс.

Но бе далеч не толкова удовлетворяващо. Само дето сега не бе моментът да й го съобщавам.

Завихме по „Виктория Стрийт“, като въобще не ни пукаше, че закъснявахме с четиридесет и пет минути.

Точно когато си помислих, че за днес ми се бяха насъбрали достатъчно драматични събития, съзрях майка ми на отсрещната страна на улицата. Изглеждаше различно — косата й бе накъдрена за пръв път, след като се бе опитала да пресъздаде прическата на Фара Фосет от края на седемдесетте години, носеше толкова много грим, че спокойно можеше да получи поста на стюардеса, и беше на токчета. Последният път, когато майка ми бе носила токчета през деня, бе за сватбата на братовчедка ми Кери преди три години, като по този повод се наложи да бъде извършена хирургическа намеса, за да я отърват от ортопедичните стелки на „Шол“.

И ако това не беше достатъчно подозрително, тя бе съпроводена от… мъж. Висок мъж, с издялана като от длето челюст, прическа а ла Джордж Клуни и модно палто три четвърти.

Тя се смееше и шегуваше и… О. Боже. Господи. Моята майка флиртуваше. Не можех да повярвам. На майка ми не й беше позволено да флиртува дори с баща ми. Това беше в разрез с трудовата й характеристика.

Заковах се на мястото си, едва си поемах дъх.

— Всички са се захванали с това! — гледах кръвнишки към майка си. — Всеки път, когато прекося този център, виждам някой, който го прави.

— С какво са се захванали? — попита Доминик и издуха носа си.

— Първо Хенри и Ерин, после Джъстин и онази блондинка, а сега и това! Не мога да повярвам!

— За кого говориш?

— Погледни. — Посочих отсрещната страна на улицата, където майка ми се държеше така, сякаш се намираше насред третата си среща.

Доминик запримига с кървясали очи:

— Това майка ти ли е?

— Очевидно.

— Изглежда удивително. Кой е този мъж? Великолепен е.

— Доминик — изсъсках аз, — говориш за майка ми. Майка ми, която е омъжена. За моя баща.

— Напълно си права, но съм сигурна, че това не е нищо. Ще се окаже напълно невинно.

Наблюдавах как майка ми и този натрапник се отправиха към елегантния вход на хотел „Авалон“, който имаше славата на шикозно, скъпо и много романтично място. Той положи ръка на талията й и я насочи към вратата.

Напълно невинно?

Не бях убедена.