Джейн Костело
Нежененият ми приятел (34)

Глава 34

Не трябваше да се тревожа. Представянето се появи след първите петнадесет минути от предаването. Екипите бяха дошли и бяха заснели репортаж от три минути и половина („маратон“ — според терминологията на телевизионните новини), дори бяха интервюирали Лена Уилямс — точно както бях помолила продуцента.

Когато представянето приключи, се облегнах назад и затворих очи с облекчение.

Тогава се сетих нещо: трябваше да благодаря на Дрю. Малко от това беше резултат от неговата работа, но той беше човекът, който отстояваше фронта днес, и щеше да е дребнаво да не му кажа нищо.

Взех блекберито и започнах да пиша: „Дрю, видях репортажа. Беше страхотен. Още веднъж ти благодаря“.

Канех се да го изпратя, когато блекберито замига, което означаваше, че съм получила имейл. Когато го отворих, видях, че беше от Роджър до Дрю с копие до мен.

„Дрю, гледах новините и исках да те поздравя за отличната работа. Особено в този случай, тъй като това не беше твой клиент. Съзнавам, че беше важно де бъде интервюиран изпълнителният им директор, и наистина, да я изкараш на екрана за толкова дълго време, си беше майсторски ход. Звездата ти бързо изгрява в тази компания. Хиляди благодарности.“

Родж

— Дявол да го вземе — ломотех аз. — Дявол да го вземе, дявол да го вземе.

— Проблем ли има? — попита Хенри.

— Не питай.

Той не каза нищо.

— Добре де, питай. — Трябваше да се изповядам, за да ми олекне. Бях стигнала до средата на разказа си, когато блекберито отново започна да мига. Отворих го. Беше отговорът на Дрю:

„Благодаря ти, Роджър. Радвам се да чуя, че усилията ми не са останали незабелязани! Клиентът също изглеждаше доволен от това, което бях подготвил! Ето заради това си заслужаваха всичките ми усилия!“

Дрю

— Сега пък какво има? — загрижено попита Хенри.

Въздъхнах:

— Мисля, че тази вечер може би ще се окаже вечерта на шоколадовия сладкиш.

Той се усмихна:

— Чудесно. Във всеки случай и аз имам повод за празнуване.

— О?

— Рейчъл се обади. Имам среща.