Даниел Стийл
Светлините на Юга (2)

2.

— Побързай! — викна Алекса Хамилтън на дъщеря си и бутна кутията корнфлейкс и млякото към нея. — Съжалявам за скапаната закуска, но закъснявам за работа.

Алекса се насили да седне и да отвори вестника, вместо да стои права и нервно да потропва с крак. Седемнайсетгодишната й дъщеря Савана имаше невероятно дълга светлоруса коса. Носеше я пусната по гърба си, а фигурата й караше мъжете из улиците да й подсвиркват още откакто стана на четиринайсет. Савана беше центърът на света на майка си. Алекса вдигна очи от вестника и се усмихна.

— Сложила си си червило. Някой сладур в училище?

Савана учеше последна година в добро частно училище в Ню Йорк. Сега подготвяше молбите си за „Станфорд“, „Браун“, „Принстън“ и „Харвард“. Майка й мразеше мисълта, че любимото й дете щеше да замине далеч от нея, но Савана имаше отлични оценки и бе не само красива, но и много умна. Същото се отнасяше и за Алекса, но тя изглеждаше различно. Имаше високо слабо тяло и вид на модел, ала беше по-хубава от кльощавите манекенки. Алекса прибираше косата си на стегнат кок и никога не носеше грим в службата. Не изпитваше желание или нужда да влияе на хората с външността си. Беше заместник-прокурор и в края на годината щеше да навърши четирийсет години. Започна работа в прокуратурата преди седем години веднага след като завърши право.

— Ям толкова бързо, колкото мога — намръщи се Савана.

— Не прекалявай с бързината. Не искам да ти прилошее. Престъпниците в Ню Йорк могат да почакат.

Предишната вечер Алекса получи съобщение от шефа си, който искаше да се видят сутринта, и затова сега бързаше. Но пък винаги можеше да му каже, че се бе забавила в метрото.

— Как се справи с есето за „Принстън“ снощи? Канех се да дойда да ти помогна, но заспах. Можеш да ми го покажеш довечера.

— Не мога — усмихна се широко Савана.

Наистина беше много красива. Играеше във волейболния училищен отбор.

— Имам среща — заяви тя, като довърши закуската си.

Майка й повдигна вежди.

— Нещо ново? Или по-скоро, някой нов?

— Просто приятел. Излизаме с още няколко човека. В Ривърдейл има мач, който всички искаме да гледаме. Не е голяма работа. Мога да довърша молбата през уикенда.

— Имаш точно две седмици да подготвиш всички молби — строго напомни Алекса.

Двете със Савана бяха сами от почти единайсет години, Савана бе едва шестгодишна, когато се разведе с баща й.

— По-добре не се мотай, датите са окончателни.

— Тогава може просто да си почина една година преди колежа — пошегува се Савана.

Двете се разбираха чудесно и се обичаха безкрайно. Савана не се срамуваше да сподели с приятелите си, че майка й е най-добрата й приятелка, а и те смятаха Алекса за много готина. Тя водеше няколко от тях в службата си всяка година за Деня на кариерата. Савана обаче нямаше желание да учи право, искаше да стане журналист или психолог, но още не бе решила. През първите две години в колежа не се налагаше да определи специалността си.

— Ако си вземеш една година почивка, може и да дойда с теб. През последния месец се занимавах с ужасно скапани случаи. Празниците изкарват най-лошото у хората. Мисля, че от Деня на благодарността досега съм обвинила всяка домакиня от Парк авеню в кражба от магазин — оплака се Алекса, когато излязоха от апартамента и се качиха в асансьора.

Савана знаеше, че през октомври майка й бе прокурор в тежък случай на изнасилване и бе вкарала зад решетките обвиняемия завинаги. Той беше залял лицето на жената с киселина и го заслужаваше. Но оттогава работата бе скучна.

— Защо не попътуваме, когато завърша през юни? Между другото, татко ще ме води във Върмонт на ски за една седмица — съобщи Савана небрежно, но избягна погледа на Алекса.

Мразеше вида на майка си, когато споменеше баща си пред нея. На лицето й се изписваше смесица от болка и гняв, дори след изминалите единайсет години. Това бяха единствените моменти, когато Алекса изглеждаше огорчена, макар никога да не казваше и една лоша дума за бившия си съпруг пред дъщеря си.

Савана не помнеше много за развода, но знаеше, че майка й бе дълбоко наранена от него. Баща й беше от Чарлстън, Южна Каролина, и бяха живели там, преди да се разделят. После тя и майка й се върнаха в Ню Йорк. Савана не бе ходила в Чарлстън оттогава и вече не го помнеше. Баща й идваше да я види в Ню Йорк два или три пъти годишно и когато имаше време, я водеше на пътешествия, макар че графикът му се променяше непрестанно. Савана чакаше с нетърпение срещите им и се опитваше да не се чувства като предател пред майка си. Родителите й общуваха само по имейла и не си бяха говорили от развода. Не беше по вкуса на Савана, но тя знаеше, че положението нямаше да се промени. И означаваше, че баща й нямаше да присъства на завършването й. Тя се надяваше да поработи върху родителите си през четирите години, докато завърши колежа. Много искаше и двамата да са на дипломирането й. Но майка й беше страхотна въпреки враждебността срещу баща й.

— Знаеш, че той вероятно ще отмени пътуването в последната минута, нали? — подхвърли Алекса раздразнено.

Ужасно се ядосваше, когато Том разочароваше дъщеря им, а той го правеше често. Савана винаги му прощаваше, но не и Алекса. Мразеше всичко, което Том правеше, както и самия него.

— Мамо — сгълча я Савана; прозвуча повече като майка, а не като дъщеря. — Знаеш, че не обичам да говориш така. Не зависи от него. Просто е прекалено зает.

Алекса искаше да попита с какво, но не го направи. Зает с обедите в клуба си или с голфа? Или с посещенията при майка си, която членуваше в Дъщерите на Конфедерацията? Алекса стисна устни. Асансьорът спря във фоайето и излязоха от него.

— Съжалявам — въздъхна Алекса и целуна дъщеря си.

Положението вече не беше толкова лошо, но Алекса побесняваше, когато Савана беше малка, а Том не се появяваше. Тогава големите сини очи на дъщеря й се изпълваха със сълзи, които тя смело се опитваше да преглътне. Сърцето на Алекса се късаше от мъка, но сега вече Савана можеше да се справи по-добре. А и тя извиняваше баща си за почти всичко, което правеше.

— Ако плановете му се променят, можем да отидем до Маями за уикенда или на ски. Ще измислим нещо — каза тя.

— Няма да се наложи. Той обеща, че ще дойде — твърдо заяви Савана.

Алекса кимна. Двете се целунаха набързо, после Савана се втурна към автобуса, а Алекса тръгна в мразовитата утрин към станцията на метрото. Във въздуха се усещаше миризма на сняг. След краткото пътуване в метрото Алекса бе премръзнала от студ.

Влезе в службата и видя Джак Джоунс и един от младите му помощници, които тръгнаха заедно с нея към кабинета на Джо Маккарти.

— Ранно събрание? — попита Джак небрежно.

Бяха работили често през последните седем години и той я харесваше. Би искал да я покани на среща, но му се струваше прекалено млада за него. Но макар и млада, си знаеше работата и беше сериозен човек. Известно му беше, че главният прокурор имаше страхотно мнение за нея. Джак бе работил с нея по големия случай с изнасилването преди три месеца. И престъпникът бе осъден. Алекса винаги успяваше.

— Да, Джо ми изпрати съобщение снощи. Вероятно просто иска да прегледа всички мизерни случаи, с които се занимавах напоследък. Паднаха ми се всички дребни крадци от магазини в Ню Йорк — завърши недоволно Алекса.

— Това може и да се промени — засмя се Джак и я представи на Чарли; той се ръкува с нея, без да каже нищо.

Изглеждаше разсеян, сякаш мислеше за нещо друго.

— Добре ли изкара празниците? — попита Джак, когато стигнаха до кабинета на прокурора, после нареди на Чарли да изчака отвън.

— Кротко. С дъщеря ми си останахме у дома, а аз си взех една седмица отпуска. Подготвяхме молбите за колежа. Последната й година у дома — въздъхна тя тъжно, а Джак се усмихна. Алекса често говореше за дъщеря си. Джак бе разведен, но нямаше деца, само бивша съпруга, която би забравил с удоволствие. Тя се бе омъжила за бившия му партньор преди двайсет години, след като му бе изневерявала в продължение на две. Джак не искаше да се жени повече. Подозираше, че и Алекса изпитваше същото. Не изглеждаше изпълнена с горчивина, но бе адски делова, а той не познаваше нито един човек в полицейския отдел, който някога да е ходил на среща с нея. Май бе излизала с един от заместник-прокурорите преди пет години, но никога не говореше за личния си живот, а само за дъщеря си.

Алекса забеляза, че ченгето с Джак изглеждаше напрегнато. Нетърпеливият му вид я накара да се усмихне. Младите ченгета винаги изглеждаха по този начин.

Джак и Алекса влязоха в кабинета на Джо Маккарти, а Чарли остана навън. Стори й се, че той се зарадва, когато двамата се появиха едновременно. Беше хубав мъж от ирландски произход, с гъста бяла грива, която винаги бе леко дълга. Казваше, че имал бяла коса още от колежа. Отиваше му. Носеше джинси каубойски ботуши, овехтяло сако от туид и каубой ска риза. Беше прочут с каубойските си дрехи, явяваше се с тях дори при срещи с кмета.

— Говорихте ли на път насам? — погледна той Джак.

Детективът поклати глава отрицателно. Не искаше да отнеме удоволствието на прокурора от съобщаването на новината.

— Нов случай ли имаме? — намеси се Алекса с интерес.

— Да. Реших да го запазим в тайна от вестниците още един ден, докато уредим всичко — отговори Маккарти, когато седнаха. — Но вероятно още следобед ще изтече информация и тогава ще настъпи пълна лудница.

— За какво става дума? — попита Алекса с блеснали очи. — Надявам се, че не е поредната кражба от магазин. Мразя празниците — отвратено добави тя. — Не знам защо просто не подарят всички тези боклуци на крадците и не забравят. За данъкоплатците излиза много по-скъпо да плащат за делата.

— Мисля, че в този случай парите на данъкоплатците ще са добре похарчени. Изнасилване и предумишлено убийство. Четири броя — усмихна се Джо Маккарти.

— Четири? — възкликна Алекса.

— Сериен убиец на млади жени. Получихме обаждане за него и отначало не ни се стори добра идея, но после започнаха да се появяват трупове и информацията вече изглеждаше логична. Малка съвместна група следи този тип от щат в щат през последните шест месеца, но не успяха да го заловят в действие. Разполагахме само с жертви и никакъв начин да ги свържем с него. Доносник от затвора ни даде информацията, но никакви улики не я подкрепяха в продължение на година. Предполагам, че нашият човек е вбесил някого, преди да излезе от затвора, и затова ни се обадиха. Убиецът е страшно хладнокръвен. Нямахме нищо солидно срещу него до миналата седмица, а сега го заковахме почти със сигурност за две убийства и вероятно още две. Ще се опитаме да го осъдим и за четирите. Това е вашата работа — каза той на Джак и Алекса, които го слушаха внимателно.

После спомена, че Чарли Макавой, младият полицай отвън, участвал в съвместната група, която следяла заподозрения. Каза, че убиецът прекосил щатските граници, затова се намесило и ФБР, но Джак и Чарли извършили ареста снощи.

— Всичките четири жертви са в Ню Йорк, така че случаят е наш — завърши той.

— Как се казва? — попита Алекса. — Виждали ли сме го преди?

Тя никога не забравяше лице или име.

— Люк Куентин. Освободен е от затвора в Атика преди две години. Осъден за обири в северната част на щата. Никога не е бил в нашия съд. Очевидно е споделил с някого в Атика, че си пада по жестоки филми и обича да гледа как жени умират по време на секс. Добавил, че иска да опита това, когато излезе. Определено зловещ тип — додаде Маккарти и се усмихна на Алекса. — Е, това момче е за теб.

Тя ококори очи и отвърна на усмивката му. Обичаше трудни случаи с престъпници, които заслужаваха да бъдат отделени от обществото завинаги. Но никога не бе имала толкова сериозен случай. Четири обвинения в изнасилване и убийство бяха страхотна история.

— Благодаря ти, Джо — каза искрено тя.

— Заслужаваш го. Добра си и никога не си ме проваляла. Ще си имаме доста работа с пресата и всичко трябва да бъде идеално изпипано. Не искаме този тип да бъде освободен заради някоя глупава грешка. Съвместната група се е заела със събирането на данни от другите щати, в които е бил. Ако той е този, за когото го мислим, през последните две години е извършил доста убийства. Методът му на действие е почти един и същ. Първо жертвите му изчезват. После намираме трупове, но не и начин да ги свържем с него. Открихме две жертви през последната седмица и извадихме късмет. Макавой влезе в хотелската му стая и събра кал от обувките му по мокета. В нея имаше засъхнала кръв и сега чакаме ДНК пробата. Още две жертви бяха убити по абсолютно същия начин. Изнасилени и удушени по време на секс. И двата трупа бяха открити в Ист Ривър заедно с влакна от мокета в стаята му. Това прави четири жертви. Та ще си доста заета. Джак ще отговаря за разследването, а ти получаваш случая — погледна той Алекса. — Предварителното дело е в четири часа.

— Да действаме тогава — енергично отвърна Алекса.

Умираше от нетърпение да изфучи от кабинета и да прочете материалите. Искаше да е сигурна в какво можеха да го обвинят днес, макар че винаги биха могли да добавят допълнителни обвинения, когато се сдобиеха с повече информация, данни от криминолозите и ако се появяха още жертви на неразкрити престъпления. Всичко, което искаше сега, бе да заключи Люк Куентин. За това получаваше заплата. И обичаше работата си.

Излязоха от кабинета на Маккарти след няколко минути и той им пожела късмет. Джак изпрати Чарли да провери докъде бяха стигнали в лабораторията. Той кимна и изчезна.

— Доста е мълчалив — отбеляза Алекса.

— Много е добър в работата — увери я Джак, после реши да сподели малко лична информация. — Случаят е много важен за него.

— Защо?

— Ако това е нашият човек, той е убил сестрата на Чарли в Айова преди една година. Грозна история и Чарли се включил в съвместната група след нея. Наложило му се да ги убеждава да го приемат, тъй като имал лични мотиви. Но е страхотно ченге и затова му позволили да работи с тях.

— Понякога това не е разумно — притеснено вметна Алекса. — Ако ще ни помага, трябва да разсъждава ясно и логично. Не искам да разтълкува погрешно дадени сведения или факти или да действа фанатично само защото иска да го закове. Това може да провали разследването.

Алекса определено не хареса чутото. Искаше всичко в този случай да е идеално, така че присъдата да не може да бъде отменена. Знаеше, че може да го осъди. Беше упорита и безукорна в работата си. Беше научила това от майка си, която също бе адвокат, и то много добър. Алекса започна да учи право след развода си. Омъжи се веднага след колежа за първия и единствен мъж, когото някога бе обичала. Беше лудо влюбена в него. Том Бомонт беше хубав южняк, завършил университета във Вирджиния. Работеше в банката на баща си в Чарлстън, където духът на Конфедерацията бе запазен, отчасти благодарение и на Обединените дъщери на Конфедерацията, чийто председател бе майка му. Том беше разведен и имаше две момченца — седем и осемгодишни по онова време. Алекса се влюби в тях, в Том и в Юга. Той бе най-чаровният мъж, когото някога бе виждала. Беше шест години по-възрастен от нея. За радост и на двама им Алекса забременя през първата им брачна нощ или може би предишния ден. Всичко бе прекрасно в продължение на седем години и тя бе безкрайно щастлива жена и идеална съпруга. После обаче Луиза, бившата му съпруга, се завърна, след като мъжът, заради когото бе оставила Том, загинал в катастрофа в Далас. И Гражданската война започна отново. Този път Северът загуби, а Луиза спечели. Майката на Том се оказа най-силният й съюзник и Алекса нямаше никакъв шанс. На всичко отгоре Луиза забременя, когато Том започна да я посещава тайно, пленен отново от нея, както в колежа. Майката на Том му обясни какъв бе дългът му не само към Конфедерацията, но и към жената, бременна с детето му и майка на синовете му. Том се разкъсваше между двете жени и пиеше много, докато се опитваше да намери решение. Накрая реши, че Луиза бе майка на три от децата му, а Алекса — само на едно. Майка му непрестанно му напомняше за това и го убеждаваше, че Алекса бездруго никога не е подхождала добре на начина им на живот.

Историята се разви като в лош филм. Всички в града говореха за връзката на Том с първата му съпруга. Той обясни на Алекса, че е длъжен да се разведе с нея и да се ожени за Луиза. Не можел да позволи детето му да се роди извънбрачно. Обеща да реши проблема веднага след като Луиза роди, но дотогава тя отново управляваше живота му и всички, включително Том, бяха забравили, че някога бе имало и друга съпруга и дете. Алекса направи всичко възможно да го убеди, че вършеше безумия, но не постигна нищо. Том настояваше, че трябва да се ожени за Луиза заради бебето и това е единствената възможност за него.

Алекса се чувстваше, сякаш са й изтръгнали сърцето от гърдите, когато напусна Чарлстън. Взе Савана и се върна в Ню Йорк, където остана при майка си за около година. Разводът приключи и Том не знаеше как да й обясни развитието на нещата. Просто й каза, че било по-добре да запазят сегашното положение. По-добре за него, Луиза, майка му и малкото момиченце, което Луиза бе родила. Алекса и Савана бяха изпъдени да се върнат на Изток, откъдето бяха дошли. Никой не обичаше янките.

Луиза забрани на Том да води Савана в Чарлстън дори за кратки гостувания. Том идваше да види дъщеря си в Ню Йорк няколко пъти годишно, обикновено когато пътуваше в командировка. Алекса писа на доведените си синове известно време. Те бяха на четиринайсет и петнайсет години, когато тя напусна града, и се тревожеше за тях. Но не бяха нейни деца и виждаше в писмата им, че се разкъсваха между двете си майки. Постепенно писмата се разредиха и накрая съвсем спряха. Тя започна да учи право и се опита да прогони всички от сърцето си. Всички, освен дъщеря си. Опитваше се упорито да не споделя гнева си със Савана, но дори шестгодишното момиченце усещаше колко е наранена майка му. Баща му бе чаровен принц, който изпращаше красиви подаръци. Ала накрая дори Савана разбра, че не бе добре дошла в живота на баща си. Не го намрази заради това, но понякога се натъжаваше. Обичаше да се среща с него. Беше толкова забавен. Фаталната му слабост, която го бе върнала в капана на Луиза, не се проявяваше, когато посещаваше дъщеря си в Ню Йорк. Савана го виждаше само като красивия, забавен и учтив чаровник. Въплъщение на южняшкия джентълмен с вид на филмова звезда. Алекса се бе влюбила във всички тези качества и същото стана и със Савана.

— Том има гръбнака на червей — казваше Алекса на майка си, когато Савана не бе наоколо. — Мъжът без гръбнак. Нямаше ли такъв филм?

Майка й, й съчувстваше, но й напомняше да не се озлобява. Не вършеше работа, а и щеше да нарани дъщеря й.

— Тя няма баща! — гневно отвръщаше Алекса.

— И ти нямаше — практично й напомняше майка й.

Бащата на Алекса почина от инфаркт на тенис корта, когато тя беше на пет годинки, от вродена сърдечна аномалия, за която никой не бе знаел, нито подозирал. Майка й прояви смелост и се записа да учи право, също както постъпи и Алекса. Но правото не бе заместител на щастливия брак, който Алекса погрешно мислеше, че има.

— И ти стана чудесен човек — редовно повтаряше майка й.

Мюриъл Хамилтън се гордееше с дъщеря си. Беше се справила храбро с ужасно положение, но все пак й се бе отразило. Алекса си бе изградила твърда външна черупка, през която не можеше да проникне никой, освен дъщеря й и майка й. След развода излезе на няколко срещи. С колега от прокуратурата, един от следователите и брата на състудентка, но всички връзки приключиха бързо. Алекса нямаше желание да се вижда с мъже и съсредоточаваше цялото си внимание върху Савана. Единственото друго нещо, което я вълнуваше, бе работата й.

Беше си дала обет, когато напусна Чарлстън. Никой вече нямаше да разбие сърцето й. Никой не можеше да го намери. Беше го заключила на сигурно място, където допускаше само дъщеря си. Никой мъж вече нямаше да се доближи до нея и да я нарани. Около Алекса имаше стена, висока цял километър, и единствената, която имаше ключ към вратичката в нея, бе Савана. Дъщеря й беше светлината на живота й. Това не бе тайна. Кабинетът й бе пълен с нейни снимки и тя прекарваше всеки свободен миг с нея. Беше си у дома с дъщеря си всяка вечер. Бяха заедно през уикендите. Тежкият момент щеше да настъпи, когато Савана постъпеше в колежа през есента. Алекса предпазливо предложи университета в Ню Йорк или „Барнард“, но Савана искаше да замине да учи другаде. Оставаха им девет месеца да живеят заедно и да се радват една на друга. Алекса се опитваше да не мисли какво щеше да стане след това. Животът й щеше да опустее. Савана беше единственото, което имаше и което искаше.

Алекса грижливо прегледа документацията на Джак за Люк Куентин, досието му и списъка на жертвите, изпратен от другите щати. Наблюдаваха го от месеци и ченге в Охайо го бе свързало с едно от убийствата. Не напълно, нито неопровержимо, за да го арестуват, но достатъчно, за да го заподозрат. Нямаше доказателства, но той бил на точното място в точния момент, както и в още няколко други случая оттогава. Убийството в Охайо беше първото, което ги бе накарало да мислят, че Куентин е техният човек. Но не разполагаха с категорични факти за арест. Бяха го призовали на разпит, после отново при друг случай в Пенсилвания, който също не бе довел доникъде. И Куентин се бе изсмял в лицата им. Едва през последните две седмици в Ню Йорк, Чарли Макавой се уверил, че виновникът е Куентин, когато намерили труповете на две млади жени, а после извадили от реката още две. Всичките били от типа на Куентин и загинали по един и същи начин — изнасилени и удушени. Нямаше други следи от мъчения. Не ги беше намушкал с нож, нито ги беше бил. Просто ги бе изнасилил и убил по време на акта. Единствените рани по жертвите му, освен синините по врата бяха получени след смъртта им, когато убиецът ги бе влачил, за да се отърве от тях. Тези драскотини и порязвания бяха осигурили кръвта, от която лабораторията се нуждаеше за ДНК.

Алекса прегледа документите, пристигнали от другите щати след ареста снощи. Опитваха се да сравнят жертвите на Куентин. Снимките на убитите момичета бяха ужасни и всичките приличаха на сестрата на Чарли. Нейната снимка също бе в купчината. Всички жертви бяха между осемнайсет и двайсет и пет, повечето руси и сходни на вид. Всичките бяха изнасилени, преди да умрат, а синините по вратовете им показваха, че са били удушени, докато нападателят ги е изнасилвал, което отговаряше на желанието му да участва в жестоки филми и да убива жени по време на секс. Младите жени имаха родители и приятели, които ги обичаха, братя, сестри и годеници, чиито животи бяха променени завинаги след убийството на любимите им. Някои от труповете още не бяха открити. Други жени бяха изчезнали и никой не знаеше със сигурност дали са мъртви, но компютърът ги бе определил за вероятни жертви, тъй като приличаха на останалите. Общият брой, включително на жените, които още не бяха намерени, бе деветнайсет. Дванайсет трупа. Седем все още в неизвестност.

Люк Куентин си падаше по определен тип, ако той бе престъпникът. А ако не беше, то убиецът харесваше определен вид жени, млади, руси, красиви, обикновено високи и слаби. Няколко от тях бяха манекенки или победителки в конкурси за красота, гордостта на обществото си, млади момичета на път към щастлив живот и успех, преди да го срещнат. Той не сваляше развратни жени по баровете, нито убиваше проститутки. Търсеше си типичното американско съседско момиче, оставяйки зад себе си шокирани родители с разбити сърца в няколко щата. Джак, Чарли и останалите от съвместната група бяха убедени, че Куентин е убиецът, когото издирваха. Сега предстоеше да го докажат, а засъхналата кръв, космите в подметките на обувките му и влакната от мокета му бяха първата стъпка. За първи път ченгетата извадиха късмет, имаха онова, от което се нуждаеха. Една грешка от страна на убиеца, една дребна подробност и понякога цялата къщичка от карти се срутваше и те залавяха престъпника.

Трудно бе да се повярва, че един човек може да убие толкова много жени, но се случваше. В света имаше много болни и извратени хора. Работата на Джак бе да ги открие, а тази на Алекса — да ги осъди. И докато разглеждаше снимките, тя беше сигурна, че ще заключи Люк Куентин, ако той бе убиецът. Алекса щеше да се труди упорито и нямаше да се спре пред нищо, за да си получи заслуженото.

Това щеше да е малка утеха за семействата, загубили дъщерите си. Знаеше, че в много случаи родителите бяха изненадващо готови да простят и дори говореха с убийците и им казваха, че им прощават, Алекса никога не бе успяла да разбере това. Ако нещо се случеше със Савана, тя никога не би простила на престъпника. Не можеше да го направи. Самата мисъл я караше да трепери.

Джак отиде с нея на предварителното дело в три и половина. Алекса вече бе изчела всички материали и познаваше историята на Куентин. Загледа как го вкарват в съдебната зала в окови и оранжев гащеризон. Той носеше светли затворнически брезентови обувки тъй като неговите се намираха в лабораторията.

Куентин беше едър мъж, мощен, но грациозен. Движеше се с арогантност, която й направи впечатление в мига, когато го видя. Не знаеше защо си го помисли, но в него имаше нещо сексапилно. Разбираше защо момичетата бяха привлечени от него и защо лесно би ги подмамил към затънтено местенце, където да останат насаме. Не изглеждаше опасен, а секси, хубав и привлекателен. Но само докато човек се вгледаше в студените му очи. Това бяха очите на човек, който не би спрял пред нищо. Като обвинител, Алекса бе виждала подобни очи и преди. Куентин си бъбреше небрежно с адвокатката, която съдът му бе назначил. Алекса го видя да се смее. Не изглеждаше разтревожен от факта, че седеше тук обвинен в четири изнасилвания и убийства. При това предумишлени убийства. Ако бе пред съдебни заседатели, Алекса щеше да настоява за четири отделни присъди. И той щеше да прекара в затвора следващите сто години. Случаят щеше да е дълъг и сложен, ако той не се признаеше за виновен, а типове като него обикновено не го правеха. Не се разкайваха за постъпките си и нямаха какво да загубят. Разполагаха с безкрайно много време и с парите на данъкоплатците. В някои случаи престъпниците дори се наслаждаваха на вниманието на медиите. Люк Куентин не изглеждаше ни най-малко притеснен, докато чакаха съдията. Той се завъртя бавно и погледна право в Алекса. Ръцете и краката му бяха оковани, а до него стоеше полицай. Очите му пронизаха Алекса като рентгенови лъчи и тя усети ледени тръпки по гърба си. Очите му бяха студени и заплашителни. Тя отмести поглед; внезапно й бе съвсем лесно да повярва, че Куентин бе убил деветнайсет жени, а може би дори и повече. Чарли Макавой седеше в залата, вторачен в Куентин и изпълнен с желание за мъст. Беше видял трупа на сестра си и това, което убиецът й бе причинил. И сега искаше възмездие. Но никое наказание нямаше да е достатъчно за Чарли.

Съдията влезе в залата и зае мястото си. Алекса изложи обвиненията, а съдията кимаше, докато слушаше внимателно. После обществената защитничка заговори в полза на обвиняемия и обяви, че той не се признава за виновен по нито едно от обвиненията, което беше стандартна процедура. Това означаваше, че Куентин нямаше да признае вината си, нито да приеме сделка с прокуратурата, каквато бездруго още не бе предложена. Беше прекалено рано. Адвокатката не направи опит да го освободи под гаранция при четири обвинения в изнасилване и убийство. Алекса заяви, че ще настоява за присъда пред съдебните заседатели. След няколко минути Куентин беше отведен обратно в затвора. Миг, преди да излезе от залата, той се обърна и отново погледна Алекса. Усмихна й се загадъчно, после излезе през вратата. Имаше доволен вид, сякаш я бе преценил.

Тя беше по-възрастна от него и два пъти по-стара от жертвите му, но погледът му говореше, че можеше да я има, стига да пожелае. Алекса си помисли, че никоя жена не беше в безопасност около него. Той бе въплъщение на израза „заплаха за обществото“ и бе невероятно самоуверен. Нищо не показваше, че е изпълнен с разкаяние, страх или безпокойство. Изглеждаше просто като едър хубавец, който може да прави каквото си поиска.

В съдебната зала нямаше представители на медиите, защото все още за случая не бе съобщено официално, но Алекса бе сигурна, че медиите щяха да следят историята внимателно. Чувстваше се притеснена, когато излезе от залата. Сякаш Куентин бе прокарал ръце по нея. Искаше й се да го удари. Час по-късно, когато остави палтото си в кабинета и се качи в друга съдебна зала, все още не я напускаше неприятното чувство. Съдът заседаваше, председателстван от съдийка, която гълчеше мъж, забравил да плати издръжката на детето си през последните шест месеца. Съдийката заплаши да го вкара в затвора, а той обеща да плати веднага. В Семейния съд както винаги се разиграваха поне десетина драми.

Алекса изчака приключването на делото и последва съдийката в кабинета й. Почука и отвори вратата, тъкмо когато тя сваляше робата си. Беше привлекателна жена в началото на шейсетте, облечена с черна пола и червен пуловер. Тя се усмихна на Алекса и се приближи да я прегърне.

— Здравей, скъпа. Какво правиш тук?

Алекса не знаеше защо всъщност бе дошла. Просто изпитваше нужда да се отбие тук след напрегнатия следобед в залата, където бе наблюдавала Куентин.

— Бях на предварителното дело по много сериозно престъпление. Обвиняемият е толкова страшен, че направо ме шашна.

— Какъв е случаят? — заинтересовано попита съдийката.

— Сериен убиец и изнасилвач. Напада млади жени между осемнайсет и двайсет и пет години. Имаме деветнайсет убийства, които се опитваме да свържем с него. Четири, за които сме почти сигурни, са тук в Ню Йорк. Надявам се да успеем да го заковем и за останалите, но още нямаме убедителни доказателства.

Съдийката потръпна, докато я слушаше. На табелката на бюрото й пишеше „Мюриъл Хамилтън“. Това бе майката на Алекса, съдия в Семейния съд.

— Господи, радвам се, че нямам подобни случаи. Направо ми прилошава от тях. Достатъчно неприятно е да гледаш типове, които не плащат издръжка на децата си, а отиват и си купуват ново порше. Накарах един от тях да си продаде колата, за да изплати издръжката на жена си за няколко години назад. Понякога мъжете са такива кретени. Но твоят човек звучи наистина зловещо.

Мюриъл определено не хареса новия случай на дъщеря си.

— Просто докато го гледах, след като изчетох всичко за него, ми изкара акъла — призна Алекса.

Не би споделила подобно нещо с никого, освен с майка си. Обикновено не реагираше по този начин, но арогантните погледи на Куентин наистина я бяха изнервили.

— Внимавай — предупреди я тя.

— Няма да оставам насаме с него, мамо — усмихна се Алекса.

Радваше се на факта, че двете можеха да си говорят и за работата, освен за всичко друго. Мюриъл спаси живота й, когато се върна от Чарлстън. Идеята за записването на Алекса в юридическия факултет бе нейна. И както винаги се оказа права.

— Водят го в съда с белезници и окови — успокои Алекса майка си, но Мюриъл все още изглеждаш разтревожена.

— Понякога такива типове имат приятели. Като прокурор ти ще си в центъра на вниманието и целия му гняв, ако го обвиниш и осъдиш. Според него ти ще си причината да лежи в затвора. А и пресата ще се нахвърли върху теб.

И двете знаеха, че Мюриъл има право.

— Той като че ли няма нищо против да е в затвора — отбеляза Алекса. — А и кретенът, който си е загубил поршето, сигурно също ти е ядосан.

На няколко пъти на майка й се бе налагало да изисква присъствие на полицаи у дома по време на тежки случаи. Мюриъл се засмя. Внезапно Алекса се сети нещо.

— Искаш ли да дойдеш на вечеря утре?

Майка й я погледна с леко неудобство.

— Не мога. Имам среща.

— И ти, и Савана. Не мога да се съревновавам с нито една от двете ви.

— Не можеш и не се опитваш. Кога за последен път беше на среща?

— В каменната ера. Мисля, че хората носеха тояги и бяха облечени в кожи — отвърна развеселена Алекса, понеже Мюриъл винаги отваряше дума за любовния й живот.

— Не е смешно. Трябва да излизаш повече. Поне да вечеряш с приятели.

Алекса само работеше, прибираше се у дома при дъщеря си и това бе всичко. Майка й определено се тревожеше за нея.

— Известно време няма да мога да излизам. Трябва да подготвя обвинението.

— Винаги намираш извинение — укори я Мюриъл. — Мразя да ти възлагат подобни дела. Защо не си намериш по-добра работа? — подразни я тя. — Данъчно право или правата на животните, или нещо такова. Не ми харесва идеята, че преследваш серийни убийци.

— Нямам проблеми — увери я Алекса.

Не попита с кого има среща майка й, тъй като знаеше. Мюриъл и съдия Шварцман имаха връзка от години, още откакто Алекса беше в колежа. Майка й не бе излизала много преди това. Беше прекалено заета със собствената си работа и отглеждането на дъщеря си. Сега двамата със Стенли Шварцман ходеха на кино и вечеря и от време на време заминаваха някъде за уикенда. Алекса знаеше, че той обикновено прекарваше съботната нощ при майка й. Никой от двамата не искаше да се жени и връзката им вървеше чудесно от години. Стенли беше прекрасен човек, пет години по-възрастен от майка й и наближаваше годините за пенсия, но бе в много добра форма и невероятно жизнен. Имаше две дъщери и един син, по-големи от Алекса, и понякога всички се събираха заедно по време на празниците.

Мюриъл си облече палтото и двете си тръгнаха заедно от съда. Започваше да вали сняг и се качиха в такси. Алекса остави майка си пред дома й и продължи към апартамента си. Очакваше с нетърпение да види Савана в края на дългия ден и се разочарова, когато откри, че дъщеря й бе излязла. Тя потръпна за миг, когато си помисли за типове като Люк Куентин, които бродеха из улиците. Савана бе съвсем невинна за възрастта си. Мисълта беше ужасяваща, но Алекса запали лампата и я прогони от главата си. Огледа стаята и осъзна, че през есента винаги щеше да се връща в тъмен празен апартамент. Не очакваше това с радост, ни най-малко. Докато стоеше и размишляваше мрачно по въпроса, Савана звънна, за да й каже че ще се прибере скоро. Не искаше майка й да се тревожи и я предупреди, че ще доведе няколко приятелки. Това напомни на Алекса, че нещата все още бях наред. Люк Куентин се намираше в затвора, където му беше мястото. А Савана засега бе част от ежедневието й. Алекса въздъхна облекчено, отпусна се на канапето и включи телевизора. Предаваха репортаж за Люк Куентин по вечерните новини. И видя собствената си снимка, на която напускаше съдебната зала след делото. Не беше видяла фотографа, направил снимката. Репортажът съобщаваше, че Алекса е старши прокурор, прочут с постигането на присъди при важни случаи. Единственото, което Алекса си помисли, бе, че косата й изглеждаше ужасно. Нищо чудно, че не бе излизала на срещи повече от година, рече си тя, после се засмя, когато смени канала и видя същата снимка. Медийният цирк започваше.