Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Southern Lights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Даниел Стийл. Светлините на Юга

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Мариела Янакиева

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-192-4

История

  1. — Добавяне

19.

Дипломирането на Савана в Ню Йорк бе абсолютно различно от това в Чарлстън. Всичките й приятели носеха джинси с дупки в тях, потници и маратонки или джапанки под робите си. Никой не носеше цветя, нито красиви бели рокли, но всички се разкрещяха диво, когато взеха дипломите си, метнаха шапките си във въздуха и съдраха тържествените роби.

Всички се радваха на Савана, която бе поддържала връзка с тях по телефона и чрез имейли. Сега й се струваше странно да е пак тук. Всичко в Ню Йорк бе толкова различно. Не бе сигурна къде се чувстваше наистина у дома си, тъй като обичаше и двата града. Не го сподели с майка си, но Чарлстън определено й липсваше.

Търнър пристигна за дипломирането й и тя го разведе из града. Приятелките й го сметнаха за адски красив и симпатичен и дори момчетата го харесаха. Мюриъл ги заведе на обяд и му показа съдебната зала. Търнър се впечатли от факта, че баба й беше съдия, а майка й прокурор. Неговата майка не бе работила и ден, преди да почине.

— Майка ми също не работеше, когато бе омъжена за татко — обясни му Савана. — Завърши право след развода, а баба ми завършила след смъртта на дядо ми. Искала да избяга от тъгата чрез работата си.

Търнър й сподели, че баща му имал двайсет и шест годишна приятелка, за която възнамерявал да се ожени, макар че той и братята му били против. Но пък баща му бил ужасно самотен без покойната си съпруга.

Савана и Търнър се забавляваха много в Ню Йорк. Тя го качи на върха на Емпайър Стейт Билдинг, заведе го на разходка с ферибот до Статуята на свободата и музея на остров Елис. Отидоха да видят зоологическата градина в Бронкс и се почувстваха като малки деца. Разходиха се и по плажа в Лонг Айлънд. Вече планираха как щяха да прекарат заедно по няколко дни в „Дюк“ и „Принстън“. Твърдо възнамеряваха да продължат връзката си. А когато бяха разделени, дори и само за час, непрестанно си звъняха и си пишеха съобщения. И двамата чувстваха, че до идването й в Чарлстън през август, след обиколката из Европа с майка й, оставаше цяла вечност. Но поне им предстоеше сватбата на Травис, която бе само след десетина дни.

В деня, след като Търнър си замина, Савана си намери рокля. Алекса избра своята в деня, когато двете с майка й отидоха на пазар в „Барнис“. Купи нещо напълно нетипично за нея. Прасковена рокля от шифон без презрамки с ниско деколте и дълга елегантна пола. Беше много секси. Алекса си купи и чифт сребърни сандали с високи токчета. Изпробва новия си тоалет пред Савана, разтревожена, че роклята бе прекалено открита и сексапилна.

— Мамо — скара й се Савана. — Ти си на трийсет и девет години, а не на сто. Трябва да изглеждаш секси.

— И баба ти каза същото. Не знам какво имате предвид. Може би възнамерявате да ме пуснете на някого. След сватбата няма да мога да облека тази рокля никъде.

Това й се струваше загуба на пари, но пък се бе влюбила в роклята, а и не бе носила такъв разкошен тоалет от години.

Савана се радваше, че майка й си бе купила толкова красива рокля.

— Ще я носиш на сватбата на Травис. Това е достатъчно. Изглеждаш страхотно.

— Може би мога да я скъся и да я нося на работа — пошегува се Алекса. — Ще изглеждам чудесно на следващото си дело.

— В живота има и други неща, освен работата — сгълча я отново Савана и Алекса сви рамене.

Сам й се обади няколко пъти, за да я провери как е, и двамата си признаха, че се чувстваха леко разочаровани след делото. Всичко друго изглеждаше толкова незначително в сравнение с работата им по него. Но серийни убийци с осемнайсет жертви в девет щата не се срещаха често. Все пак бяха доволни, че си бяха свършили работата добре и бяха освободили света от опасен убиец. Обявяването на присъдата бе насрочено за деня преди Алекса да потегли към Европа с дъщеря си. Щяха да посетят Париж, Лондон и Флоренция и вероятно да прекарат уикенд в Южна Франция. Алекса планираше да харчи нашироко и да останат там цели три седмици. После Савана щеше да се върне в Чарлстън за две седмици, за да се види с Търнър. Алекса се съгласи, не искаше да пречи на романтичната връзка на дъщеря си.

Роклята, която Савана си купи за сватбата на брат си, бе от светлосин сатен и без презрамки, също като тази на Алекса, макар и не с толкова голямо деколте. Мюриъл ги увери, че и двете щяха да изглеждат неотразимо. Тя и Стенли също отиваха на почивка. Щяха да попътуват из Монтана и Уайоминг, да карат колела, да се разхождат и да ловят риба. Според Савана планът им звучеше скучно. Тя се вълнуваше от предстоящото пътуване до Европа, особено от мисълта, че ще посети Париж.

 

 

Савана и Алекса пристигнаха в хотел „Уентуърт“ в Чарлстън рано в петък следобед, макар да не възнамеряваха да ходят на предсватбената вечеря, устройвана от Том и Луиза, нито на църковната служба, която бе само за семейството и близките приятели, тъй като „Свети Стефан“ бе прекалено малка, за да побере всички поканени на приема. Но двете искаха да разполагат с достатъчно време да си починат и да се подготвят за следващия ден. Имаха и записан час в спа комплекса същата вечер.

Савана звънна на Дейзи веднага след като пристигнаха и Том откара малката си дъщеря в хотела. Тя бе много развълнувана от предстоящата сватба, където щеше да е шаферка, и каза, че роклята й била много красива. После провери роклята на Савана в гардероба и я одобри. След това отидоха да ядат сладолед и накрая Том я откара обратно у дома. Дейзи трябваше да присъства на предсватбената вечеря и майка й щеше да побеснее, ако закъснееше, така че срещата им бе кратка, но приятна. Дейзи се хвърли в прегръдките на сестра си и двете се целунаха и разкикотиха. Алекса се трогна, когато ги видя заедно.

Дейзи беше чудесна придобивка в живота на Савана и малката сестричка, която винаги бе искала. Савана вече й беше обещала уикенд в „Принстън“ и посещение на Ню Йорк и Том се зарече, че щеше да уреди нещата.

Търнър вечеря с тях, след като приключиха с процедурите в спа комплекса. Той им предложи да ги придружи на приема следващия ден, което беше добре дошло за Савана и дори за майка й. Алекса не искаше да взима такси, нито да наема лимузина.

Приемът беше в шест часа и Търнър ги взе от хотела в пет и половина, в стар мерцедес, който бе взел от баща си. Момчето подсвирна възхитено, когато видя двете си дами. Алекса приличаше на принцеса в прасковената си рокля с вдигната на френска плитка коса, а Савана изглеждаше умопомрачително в сатенената рокля с цвета на очите й. Търнър им каза, че и двете са невероятно красиви и се гордее да е техен кавалер. Той самият беше облечен в летен смокинг с бяло сако и традиционен черен панталон, черни лачени обувки и черна папийонка.

— Ти си много хубав младеж — направи му комплимент Алекса, щастлива за дъщеря си.

Двамата бяха прекрасна двойка, толкова млади, невинни и пълни с надежда, точно както влюбените трябваше да бъдат.

Сватбената церемония беше в „Свети Стефан“, където Алекса и Савана се бяха натъкнали на Луиза и Дейзи преди няколко месеца. Но те отидоха направо на приема, тъй като не бяха поканени в църквата. Луиза се бе погрижила за това. Алекса очакваше да бъде настанена на паркинга или в кухнята и подозираше, че същото щеше да стане и със Савана, но не им пукаше. Бяха дошли заради Травис и Скарлет и не ги интересуваше къде щяха да седят. А и стига Търнър да бе с нея, Савана бе щастлива.

Скарлет приличаше на средновековна кралица, застанала гордо до Травис. Роклята й беше великолепна и тя изглеждаше по-красива от когато и да било преди. А Травис бе най-гордият и щастлив съпруг в света. До него стоеше Хенри, кумът му, както и дузина шафери. Голямата сестра на Скарлет бе главната шаферка, а Дейзи, която отговаряше за цветята, носеше красива бяла рокля и сатенена кошничка с листенца от рози. Навсякъде имаше огромни вази с орхидеи, гардении и момини сълзи.

— Уха! — прошепна Алекса на дъщеря си. — Страхотна сватба.

Родителите на Скарлет бяха важни хора и Луиза се гордееше с женитбата, сякаш тя бе уредила всичко. Беше се издокарала в яркочервена сатенена рокля с диамантена диадема и рубинена огърлица. Том се притесни, когато видя натруфената си съпруга, но не каза нищо. Луиза правеше само това, което искаше. Според него тя бе прекалила този път, но май никой не го забеляза.

Том видя Савана и Алекса и отиде да ги поздрави и целуне.

— Много си красива в тази рокля — каза той нежно на Алекса. — Запази ми един танц.

После Хенри се приближи към тях и стисна сестра си в мечешка прегръдка.

— Мили Боже, толкова си сладка, че ще те изям — възкликна той възхитено и я обсипа с целувки, после се ухили на майка й. — Ти също си прекрасна, Алекса. Наистина. Секси рокля.

— Надявам се, че не е прекалено секси — отвърна тя леко притеснена.

— Ти си медийна звезда от Ню Йорк. Прати ги на майната им — засмя се той.

Хенри изглеждаше страхотно в смокинга си, много по-модерен от тези, които повечето мъже тук носеха, купен в Ел Ей. Младоженецът беше издокаран в бял фрак.

Както се предполагаше, Луиза бе прекалено заета, за да забележи Савана и Алекса. А и имението на родителите на Скарлет бе огромно. Когато някой минеше покрай тях, Хенри винаги представяше Алекса като мащехата си и това я трогна. Хората почти бяха забравили, че баща му бе женен и преди, и сега сметнаха, че близостта на Алекса с момчетата на Том бе чудесна.

Двамата с Хенри се поразходиха из имението, а от време на време и Савана се присъединяваше към тях. Том се появи за миг и й напомни за танца. После семейството изчезна, за да се снима с булката и младоженеца, а Алекса остана сама, хванала чаша шампанско. Видя няколко познати лица в тълпата, но никого, когото познаваше добре, и изпита облекчение.

Хенри се върна след половин час и я придружи до масата й. На вратата Алекса бе получила картичка с номера на масата и мястото си.

— Олеле — възкликна Хенри, когато погледна картичката. — Настанили са те в Сибир. Е, това се очакваше. Майка ми сигурно е участвала в определянето на местата.

Двамата се засмяха.

— Бог да благослови сърцето й — добави Алекса и се разсмяха още по-силно.

— Точно така. Тази вечер тя не ми обръща внимание, защото отказах да доведа жена. Но пък винаги мога да кажа, че съм довел теб.

Алекса се радваше на компанията на Хенри, той бе много забавен и внимателен, когато я отведе до масата й и тръгна към своята в другия край на палатката. Савана също не бе на масата на майка си. Преди да я напусне, Хенри я предупреди, че на вечерята щяха да присъстват много прочути личности, вероятно президентът, английската кралица и папата. Алекса се засмя и си помисли, че доведеният й син притежаваше страхотно чувство за хумор още от малък. Травис бе много по-кротко дете, но Хенри винаги бе забавен и ексцентричен.

Хората на масата й изглеждаха симпатични и приятни. Имаше четири възрастни двойки, а тя седеше до католически свещеник, който бе много интересен събеседник. Но очевидно надеждите на Мюриъл нямаше да се сбъднат и тя нямаше да се запознае с чаровен принц тази вечер. Е, бездруго не бе очаквала да се случи.

Хенри дойде при нея няколко пъти по време на вечерята. От време на време Алекса виждаше Савана и Търнър в далечината. После музиката започна и Хенри я отведе на дансинга. Приемът се провеждаше в гигантска бяла палатка в средата на имението.

— Мислиш ли, че са взели палатката от местния цирк? — вдигна вежди Хенри и Алекса се засмя.

Изкараха два танца, после Том ги забеляза и ги раздели. Оркестърът засвири фокстрот и Том я плъзна елегантно по дансинга. Алекса се почувства странно в прегръдките му, но реши да прояви любезност и да пренебрегне чувствата си. Тъкмо се бяха завъртяли, когато се сблъскаха с мъж, който вървеше по дансинга, вероятно към бара. Отначало Том не му обърна внимание, но после осъзна, че го познаваше. Задържа ръката на Алекса в своята и я поведе към мъжа, за да го поздравят. Алекса си помисли, че го бе виждала някъде, но нямаше представа кой е. Беше на около петдесет години, висок и изискан, с посребрена коса. Той се усмихна, когато видя Том, после забеляза Алекса и се усмихна още по-широко.

— Какво правите тук? — попита я той и тя реши, че я е объркал с някого.

— Моля?

— Гледах ви по новините през последния месец. Спечелихте сериозно дело. Поздравления!

Алекса се впечатли, че мъжът я бе познал и се зарадва на комплимента му. За миг се бе притеснила, че възхитената му усмивка бе насочена към деколтето, а не към мозъка й.

Том ги запозна. Сега бе неин ред да се изненада.

— Сенатор Едуард Болдуин — представи го Том официално и Алекса осъзна защо мъжът й се струваше познат.

Той говореше със същия провлачен акцент като всички останали тук и бе сенатор от Южна Каролина. Една от прочутите личности, които Хенри й бе обещал, макар и не папата.

Алекса му се усмихна.

— Приятно ми е да се запознаем, сенаторе.

Двамата се ръкуваха, после той се отправи към бара, а тя и Том продължиха да танцуват и да обсъждат колко пищна е сватбата. Знаеха, че сигурно струваше един милион на родителите на Скарлет, но те очевидно можеха да си го позволят. Алекса харесваше факта, че Скарлет бе толкова скромна и искаше само да работи като медицинска сестра, а след няколко години да ражда бебета. В съпругата на Травис нямаше нищо претенциозно или надуто. Алекса я одобряваше, а също и Том. Луиза се радваше на роднинството с богата, южняшка фамилия. Предсватбената вечеря също бе минала добре. Луиза направи всичко възможно, за да засенчи родителите на булката, но не успя.

Танцуваха още веднъж бавен валс в чест на възрастните гости, който й напомни за тяхната собствена сватба в Ню Йорк. После Том я отведе до масата й. Шумът в палатката бе прекалено силен и правеше сериозните разговори невъзможни, но Алекса бе благодарна. Том я гледаше с копнеж и пиеше огромни количества шампанско. Тя му благодари за танците, после се върна към разговора си със свещеника.

Два часа по-късно, докато Алекса се чудеше как да се измъкне незабелязано, сенатор Болдуин седна на освободения от свещеника стол.

— Някой седи ли тук? — попита той.

— Само папата — небрежно отговори Алекса и той се засмя на глас. — Доведеният ми син каза, че папата щял да дойде на сватбата, ала се появи само един свещеник от местната църква, но той вече си тръгна.

— Бях възхитен от успеха ви на делото — върна се сенаторът към предишния им разговор. — Как успяхте да измъкнете от ръцете на ФБР случай, в който бяха замесени няколко щата?

— Отказах да им го предам — усмихна се тя. — А и главният прокурор ми помогна в битката. Не изглеждаше справедливо да предадем случая на ФБР, след като ние бяхме свършили цялата работа. Те ни държаха плътно под око, но не ни отнеха делото.

— Страхотна победа за вас — похвали я той отново.

— Не съвсем. Доказателствата ни бяха железни, а и имахме ДНК съвпадения с всички жертви. Адвокат ли сте, сенаторе?

— Бях. Но съм в политиката от двайсет и пет години. Работих като прокурор през първите две години, но не притежавах талант за това. Харесвам политиката повече от правото.

— Това, с което вие се занимавате, е много по-трудно — отбеляза тя.

Не беше впечатлена от поста му, но определено го смяташе за умен. Очевидно неговото мнение за нея бе същото.

— Какво ви води в Чарлстън? — полюбопитства той.

Алекса се поколеба за миг, после отговори.

— Преди много години бях омъжена за бащата на младоженеца.

Сенаторът се усмихна и кимна.

— Много хубаво е, че сте останали близки. Ние със съпругата ми се разведохме преди двайсет години, но все още прекарваме отпуските си заедно. Луд съм по сегашния й мъж. Страхотен тип. И много по-добър съпруг от мен. А аз съм женен за Сената от двайсет години. Бившата ми жена роди още три деца от новия си съпруг. Ние имахме две. Това прави ваканциите ни адски забавни.

Алекса не му сподели, че нейните отношения с Том и сегашната му съпруга бяха напълно различни, а и Луиза не бе най-добрата й приятелка. Проклетията сигурно щеше да получи инфаркт, ако Алекса се появеше за Коледа.

После сенаторът любезно я покани на танц.

Тя го попита дали и той е от Чарлстън. Болдуин отговори, че е от Бофорт, красиво градче, близо до Чарлстън. Беше типичен южняк и несъмнено, имаше десетина генерали в рода си и майка в Обединените дъщери на Конфедерацията.

Танцуваха няколко минути. Сенаторът бе добър танцьор и водеше чудесно, а след като се озова в прегръдките му, Алекса се изненада от високия му ръст. После той я изненада с признанието си, че не обича да прекарва времето си в Юга. Каза й, че предпочитал Вашингтон.

— Нямам търпение за местните клюки, превзетите стари дами, размахващи знамето на Конфедерацията, и лицемерите, които се усмихват мило на някого, докато забиват нож в гърба му. Прекалено сложно е за мен. Във Вашингтон е много по-просто.

Думите на сенатора изразиха точно собствените й чувства за Юга, които тя не би посмяла да сподели с никого тук.

— Трябва да призная — усмихна се тя, — че и аз се чувствам по същия начин.

В този миг Луиза прелетя покрай тях в яркочервената си рокля и изкривена диадема. Когато видя с кого танцуваше Алекса, тя побесня, но не можеше да направи нищо по въпроса и позволи на партньора си да я отведе в другия край на дансинга.

— Обичах Чарлстън, докато живеех тук, но после получих страхотен шамар. Върнах се в Ню Йорк безкрайно огорчена от Юга. Преди няколко месеца дойдох в Чарлстън за първи път от десет години.

— Чудесно е, че сте решили да се върнете. Невинаги се отнасяме добре със северняците.

Това бе чистата истина, но Алекса не каза и дума. Беше изненадана, че той го направи, при това толкова откровено.

— Съпругата ви от Юга ли беше? — учтиво попита Алекса и той се засмя.

— Категорично не. От Ел Ей и мрази Юга страстно. Това бе една от причините да се разведе с мен. След като се захванах с политика, тя знаеше, че ще ми се наложи да прекарвам доста време тук, затова реши да се измъкне. Сега тя и съпругът й живеят в Ню Йорк. Тя е писателка, а той продуцент.

Изглеждаха интересни хора, също като сенатора. Тази вечер Алекса не се запозна с чаровния принц, за да се влюби в него, както майка й се бе надявала, но се запозна с интересен сенатор, с когото да си говори.

— Ако споделиш с някого това, което ти казах за Юга, ще си загубя мястото в Сената и ти ще си виновна — засмя се той.

Тя притисна пръст към устните си и двамата се засмяха. После той я отведе до масата й.

Хенри поседя с нея известно време, след това Алекса намери Савана и й каза, че си тръгва. Дива рок група тъкмо бе засвирила и Алекса знаеше, че дъщеря й и Търнър ще останат на дансинга още няколко часа. Тя обаче бе готова да се прибере у дома. Позабавлява се, но вече й беше предостатъчно. След няколко минути най-после разрязаха сватбената торта и тя си тръгна. Поздрави Травис и Скарлет отново, целуна Хенри, а като излизаше, забеляза Том до бара. Той седеше сам, много пиян и с нещастен вид. Луиза танцуваше бясно и имаше налудничав вид с изкривена над едното ухо диадема. Алекса не бе видяла Том да се приближава до съпругата си цяла вечер.

Тя не се сбогува с него, когато си тръгна. Не искаше да се разправя с пиян човек. Хвана си такси и се прибра в хотела. Минаваше полунощ, което бе достатъчно късно за нея. Свали прасковената рокля и си облече удобната нощница.

— Сбогом, красива рокличке — каза тя, като я закачи грижливо. — Никога вече няма да се видим.

Знаеше, че до края на живота си нямаше да облече подобна рокля отново. Или поне не за дълго време. Никога не ходеше по такива приеми. Сватбата беше великолепна и тя прекара много приятно в разговори с Хенри, сенатора и свещеника и дори потанцува, което не бе правила от години.

Савана се прибра около три и половина и се пъхна в леглото до нея.

— Забавлява ли се? — промърмори Алекса със затворени очи.

— Страхотно. Беше прекрасно. Благодаря ти, че дойде — отговори Савана и целуна майка си по рамото.

Алекса се усмихна и заспа.