Даниел Стийл
Светлините на Юга (18)

18.

Както беше обещала, Алекса седеше в самолета за Чарлстън по обед на следващия ден. Савана бе помолила да я освободят по-рано от училище и щеше да посрещне майка си на летището. Двете нямаха търпение да се видят.

Алекса говори с майка си предишната вечер, докато си събираше багажа. Мюриъл я поздрави за успешното приключване на случая. Стенли също й се обади да я похвали. Той бе идвал няколко пъти в съдебната зала и й каза, че се бе справила брилянтно. Не се беше опитала да превърне делото в шоу, а бе разчитала на факти и доказателства, за да спечели. Според него това бе идеалният начин да си свършиш работата.

Сам й се обади сутринта, преди да тръгне към летището, и й каза, че щеше да му липсва. Той работеше във Вашингтон и сега се връщаше там, но пътуваше често до Ню Йорк и й предложи да обядват заедно през есента. Джак й се обади да я поздрави, а също и Джо Маккарти. Всички се радваха на победата и бяха в прекрасно настроение. А сега тя можеше да върне дъщеря си у дома и това бе най-хубавото. Не беше получавала повече писма. Куентин бе намекнал наскоро на един от пазачите в затвора, че си поиграл малко, за да уплаши Алекса. Джак й обясни, че Куентин е накарал един приятел да пъха под вратата й писмата му до Савана. Намирал го за адски смешно. Писмата спряха веднага, след като приятелят на Куентин му съобщи, че момичето е изчезнало, и той загуби интерес към „играта“. Но за Алекса тревогите за дъщеря й и писмата определено не бяха игра, а кошмар.

Не съжаляваше за решението си да изпрати Савана при баща й и смяташе, че прекараното в Чарлстън време се бе отразило добре на дъщеря й. Сега тя и Том имаха истинска връзка, която означаваше много за нея, макар да вбесяваше Луиза. А и Мюриъл й напомни отново, че за Савана бе хубаво да узнае повече за семейството на баща си и да се запознае с възрастната си баба, която нямаше да е наоколо завинаги. Моментът бе подходящ, а и всички спечелиха от това. Дори Алекса, тя най-сетне прогони демоните си и се освободи от горчивината. Сега, когато погледнеше Том, виждаше само слабоволев човек, платил висока цена за предателството си, а не мъжа, когото бе обичала и мразила. Чувстваше се много по-добре, отколкото през последните десет години.

Савана я чакаше на летището и двете се прегърнаха щастливо. После Савана я откара в хотела в малката си кола, потегли обратно към училище и обеща да се върне по-късно.

Том й се обади, когато си разопаковаше багажа, за да я поздрави. Беше я гледал по телевизията предишната вечер, като излизаше от съда, и както винаги бе впечатлен от достойното й представяне. Алекса не искаше слава и почести, а само справедливост и я бе получила.

— Сигурно си изтощена — каза той съчувствено и тя не отрече.

— Но си струваше, защото го осъдихме.

— Ще останеш ли за завършването на Савана следващата седмица? — попита Том с надежда.

— Не, трябва да се върна в Ню Йорк. Имам само една седмица почивка, а и ще присъствам на дипломирането й тук.

Алекса му беше благодарна, задето се бе грижил за дъщеря й в продължение на четири месеца. Това й бе помогнало много, тъй като й остави предостатъчно време да се приготви за делото, без да й се налага да се тревожи за Савана.

— Ще бъда много тъжен, когато Савана си замине — призна Том. — Също и Дейзи. Надявам се да дойдете в края на юни за сватбата на Травис.

Алекса не знаеше дали Том говореше искрено, или просто любезно и по южняшки. Трудно й бе да разбере.

— Много мило от тяхна страна е да ме поканят, но мисля, че ще е неудобно за жена ти — отвърна Алекса.

Том се разочарова. Беше се надявал, че тя ще присъства на сватбата.

— При осемстотин гости можеш да доведеш мечка в кринолин и никой няма да я забележи.

— Мечка може, но не и бивша съпруга — настоя Алекса. — Сигурна съм, че Луиза не ме иска там.

Сватбата беше територията на Луиза и Алекса уважаваше това, макар че тя не бе зачела нейната територия преди години.

— Присъствието ти на сватбата не зависи от Луиза, а от Травис и Скарлет. Знам, че те искат да дойдеш. Савана също.

— Савана може да прави каквото си иска. Ще поговоря с нея. Тя е голямо момиче и може да дойде сама.

— Надявам се да дойдеш, Алекса — каза Том нежно, но тя не му обърна внимание.

Мекотата в гласа му й бе твърде позната и сладникаво-горчива. А и идваше прекалено късно.

— Ще видим — рече тя небрежно.

И двамата знаеха какво означаваше това.

— Ще се видим по някое време тази седмица — обеща Том.

— Тази седмица възнамерявам да си почивам и да се радвам на Савана. Скапана съм — въздъхна Алекса.

Савана се върна в шест и двете тръгнаха заедно по павираните улици. Вече бе горещо, а цветята — красиви и ароматни. Най-прелестните и романтични дни в Чарлстън. Алекса се мотаеше из града, докато дъщеря й бе на училище, посещаваше старите плантации и дори се включи в туристическа обиколка. Двете със Савана отидоха на плажа през уикенда и Търнър се присъедини към тях. Алекса заведе дъщеря си и неколцина от приятелите й на вечеря по случай завършването на училище. Всички бяха в страхотно настроение.

Седмицата в Чарлстън отлетя бързо. Нямаше проблеми и неприятни моменти, нито дори срещи с Луиза. Напоследък тя не обръщаше абсолютно никакво внимание на Савана, за радост на всички.

Савана изчака последната вечер, за да попита майка си какво е решила за сватбата на Травис. Много искаше да присъства на нея, а и копнееше Алекса да я придружи. Сватбата наистина щеше да е огромна, така че думите на Том за срещата с Луиза бяха верни. Ако Алекса отидеше на предсватбената вечеря, която той и Луиза даваха в кънтри клуба, щеше да е неудобно, но не и на сватбата. Алекса обядва с него отново и той й обясни всичко това. Не й спомена, че му липсваше ужасно, нито колко съжаляваше за миналото и колко нещастен беше с Луиза. Зачиташе границите, които Алекса бе определила, и тя му бе благодарна. В противен случай въобще нямаше да се види с него. Том бе само минало за нея и го бе оставила зад себе си.

— Ще го направиш ли, мамо? — попита Савана с умолителен тон.

Майка й се засмя.

— Какво значение има дали и аз съм там? Ти ще се забавляваш с приятелите си.

Всички познати на Савана бяха поканени, дори Търнър и Джулиан, тъй като и родителите им щяха да присъстват на сватбата. „Светското общество“ в Чарлстън бе малко и осемстотинте гости представляваха всеки, който имаше значение в града. Савана знаеше, че дори губернаторът щеше да дойде на предсватбената вечеря, а на сватбения прием щеше да има и няколко сенатори. Луиза обичаше да се фука със светските си и политически връзки. Родителите на Скарлет бяха същите. Двете семейства си подхождаха чудесно, както и булката и младоженецът.

— Ще бъде по-забавно, ако и ти си там. Можем да отидем заедно.

Савана още не бе споменала на майка си, че искаше да се върне в Чарлстън през август, за да се види с Търнър, преди и двамата да потеглят към колежите си. Връзката им вървеше великолепно и двамата бяха силно влюбени.

— Добре, добре — съгласи се Алекса накрая. — Но ми е неудобно. Познавах всички тези хора, докато бях омъжена за баща ти, а сега съм парий — каза тя тъжно.

— Не си парий, мамо. Ти си национална медийна звезда. Прочут прокурор от Ню Йорк.

— Не ставай глупава — скромно отвърна Алекса, но това бе вярно.

— Нямаш от какво да се срамуваш, мамо — настоя Савана.

— Само от факта, че баща ти ме заряза, което тук е голяма работа. За мен също е голяма.

Независимо колко отговорна беше професията й, провалът на брака й все още имаше значение за нея.

— Ти си над това. А и мисля, че вече превъзмогна чувствата си относно развода — каза Савана предпазливо, тъй като не искаше да разстройва майка си. — Не го искаш вече, а съм готова да се обзаложа, че би могла да го получиш, ако желаеше. Той не е щастлив с Луиза.

— Знам — кимна Алекса.

Самият Том й бе разказал за нещастния си брак.

— Права си, вече не го искам. Но тогава го исках.

— Знам, мамо — Савана прегърна майка си. — Значи ще дойдеш?

— Да, да — завъртя очи Алекса. — Ще изпратя отговора утре.

— Аз вече казах на Скарлет, че ще отида — засмя се Савана.

Прекараха чудесно последната вечер заедно. На сутринта Алекса потегли към летището, а Савана на училище. Алекса бе смятала, че това щеше да е последното й посещение в Чарлстън, но, изглежда, щеше да се наложи да се върне тук за сватбата. Тя разказа за това на майка си, когато се прибра у дома.

— Не знам как оставих Савана да ме убеди — оплака се Алекса. — И сега ще трябва да си купя рокля.

— Може да ти се отрази добре. Може да се запознаеш с някого — подхвърли Мюриъл с надежда.

— Да бе, точно от това имам нужда. Да се запозная с още един южняшки чаровник — изсумтя Алекса. — Един ми е предостатъчен. Вече минах през това. Нямам нужда от друг.

— Не всички са като Том — напомни й майка й.

— Вярно е. Но обществото им е доста затворено и ако не си един от тях, не ставаш за нищо. Надявам се, че Савана ще се прибере в Ню Йорк след колежа.

— Господ знае къде Савана ще иска да живее. Зависи от работата й и от човека, в когото ще се влюби. Аз се справих сама, докато ти живееше в Чарлстън.

— Да, но ти си имаше Стенли. А аз имам само Савана.

— Да, определено имаш нужда от нещо повече в живота си — настоя майка й. — Не можеш да мислиш само за Савана. Не е здравословно и за двете ви.

— Е, аз ще си остана сама, когато тя отиде в колежа.

Алекса се тревожеше за времето, когато щяха да се разделят, но последните четири месеца бяха добра подготовка. Мисълта за празното гнездо я ужасяваше. През изминалите месеци апартаментът й бе кошмарно тих без Савана. Алекса се радваше, че дъщеря й отиваше в „Принстън“, който все пак не бе далеч.

— Искаш ли да дойдеш на пазар с мен през уикенда? — попита тя. — Имам нужда от официална рокля за вечерята.

— С удоволствие — отвърна Мюриъл.

Разбраха се да отидат до „Барнис“ в събота, а после да обядват заедно.

— Не съм купувала вечерна рокля от години — развълнувано каза Алекса.

Да, последната й вечерна рокля бе преди единайсет години, когато все още беше омъжена за Том. А сега се връщаше в Чарлстън, но не като негова съпруга, а като независима и самостоятелна жена, прокурор в Ню Йорк. Животът определено се бе променил.

Когато Савана завърши училище в Чарлстън, майка й вече се бе върнала на работа. Занимаваше се с дребни престъпления, които бяха шега след делото на Куентин. Няколко списания настояваха за интервю с нея и тя отказа, но призна пред Джак, че бе леко отегчена от незначителните задачи, по които работеше сега. Трудно й бе да се върне към рутинните случаи след тежкото и предизвикателно дело. А и работата с ФБР й липсваше. Джак се зачуди дали не й се искаше да напусне прокуратурата, но не я попита.

 

 

На дипломирането в Чарлстън момичетата носеха бели рокли под тържествените роби, а момчетата костюми. Момичетата държаха цветя и всички се разплакаха, когато запяха училищния химн. Беше много емоционално и мило. Том даде обед в чест на дъщеря си в кънтри клуба. Травис и Скарлет дойдоха, също и Търнър, Дейзи и баба Бомонт. Луиза бе поканена и на двете тържества, но отказа, оставайки вярна на себе си до края. Единственото, което тя искаше да отпразнува, бе отпътуването на Савана след два дни. А и все още беше бясна, задето Савана щеше да пристигне за сватбата на Травис. Надяваше се, че тогава щяха да я видят за последен път. Не искаше момичето да се връща в Чарлстън никога вече, макар че Том вече говореше с надежда за Деня на благодарността. Луиза обаче нямаше да се съгласи с него. По време на вечерята никой не се сети за нея.

В градината на кънтри клуба беше чудесно. Баба Бомонт подари на Савана перлена огърлица, която бе принадлежала на собствената й майка, а Том й даде щедър чек и заяви, че е изключително горд с нея. Савана реши да похарчи парите за всичко, от което щеше да се нуждае в колежа. През август щеше да се върне в Чарлстън, за да се види с Търнър, а и с всички останали. Том се надяваше, че тогава Луиза ще е на гости на семейството си в Алабама, както правеше всяко лято.

През двата дни след завършването Савана прекара колкото се можеше повече време с Търнър. Той щеше да работи на петролните кладенци в Мисисипи през юни и юли и тя щеше да му липсва ужасно. Савана бе любовта и светлината на живота му. Следващата седмица той щеше да замине за Ню Йорк за дипломирането й, но можеше да остане само два дни.

Последната вечер на Савана в „Хилядата дъба“ беше едновременно сладка и горчива. Двете с Дейзи си легнаха хванати за ръце, както бяха направили през първата й нощ тук. Бъбриха си и се прегръщаха, докато заспаха. Савана искаше сестра й да я посети в Ню Йорк или „Принстън“, но и двете се страхуваха, че Луиза нямаше да позволи. Решиха да се опитат да уредят нещата с Том.

Дейзи застана на стъпалата на къщата и се разплака, когато Савана си тръгна. Джед вече бе прибрал багажа й в колата, а Талула бършеше насълзените си очи. Джулиан дойде да си вземат довиждане и също се разплака. Преди да си тръгне, Савана влезе в къщата, за да се сбогува и с Луиза, която не бе излязла да я изпрати. Намери я в кухнята да закусва с вестник до нея.

— Благодаря ти за всичко, Луиза — каза Савана учтиво.

Баща й я наблюдаваше от прага с болка в сърцето. Савана имаше добро сърце и бе положила толкова усилия, а Луиза не беше проявила и капка милост.

— Съжалявам, ако съм ти досадила с присъствието си. Тук беше чудесно — каза Савана с насълзени очи.

Наистина й бе мъчно, че си заминаваше, макар да бе щастлива, че се връщаше при майка си. Тук беше получила нещо, което никога преди не бе имала — баща.

— Не беше досадна — студено отвърна Луиза. — Приятно пътуване.

Тя не се надигна да прегърне Савана, а посегна към вестника.

— Довиждане — прошепна Савана и излезе от кухнята.

Не можеше да очаква по-топло сбогуване от Луиза.

Двете с Дейзи се прегърнаха силно, после Савана седна в колата. Дейзи, Джулиан и двамата стари слуги замахаха с ръце, когато Том подкара колата. Савана съжаляваше, че напуска Чарлстън, който сега чувстваше като втори дом. Дори Луиза не бе успяла да съсипе времето, което прекара тук. И макар Алекса да й липсваше силно, последните четири месеца бяха най-щастливите в живота на Савана. Вече имаше двама родители и обичаше безкрайно и двамата.