Кристофър Райх
Правилата на измамата (46)

44.

На двеста километра в южна посока, в планинското селце Кандерстег светеха прозорците на малка хотелска стая, където слаб, мускулест мъж трепереше неконтролируемо, застанал пред огледалото. Изглеждаше гротескно, като в роля от филм на ужасите. Кървави петна обагряха мъртвешки бледата му кожа. Дълбоко хлътналите му черни очи изгаряха в треска. Провиснали кичури коса лепнеха по потното му чело.

Призрака умираше.

Отровата го убиваше.

Един от собствените му куршуми бе рикоширал в бронирания прозорец и бе пробил коремната област, точно над черния му дроб. Големината на дупчицата бе едва колкото слънчогледова семка, ала кожата около нея вече имаше противен, кафеникавожълт оттенък, като от едноседмична синина.

С всеки удар на сърцето му по гладкия, плосък корем бликваше струйка кръв. Повърхностна рана. Сблъсъкът със стъклото бе раздробил кухия връх на куршума и заедно с оловното парченце, в тялото му бе попаднало миниатюрно количество отрова, едва няколко микрограма. Иначе досега щеше да е мъртъв.

Тялото му се затресе в спазми. Той притвори очи, молейки се да преминат по-бързо. Дишането му ставаше все по-тежко, погледът му се замъгляваше. Чувстваше пръстите си изтръпнали, като набодени с игли. В недрата на съзнанието му се появи пъкълът. Виждаше силуетите на гърчещи се в страдания зверове. Виждаше и лица. Жертвите му крещяха името му, очакваха пристигането му с нетърпение…

Отдръпна се от ръба на бездната и отвори очи. Не още, каза си той. Не бе готов да премине в отвъдното.

В едната ръка стисна ножа си, а в другата — марля, напоена със спирт за разтривки. Напипа с пръсти парченцето олово и разположи острието над него. Укроти треперенето си, направи бърз, точен разрез и отстрани отломката. Притисна превръзката към раната и потрепери от изгарящата болка.

Приседна на леглото си и се насили да пийне чай. Лежа три часа, борейки се с отровата. Най-после спазмите утихнаха. Потенето намаля и дишането му се нормализира. Беше спечелил битката. Оживя, но победата изцеди силите му…

Чувстваше се изтощен, ала не можеше да си позволи да заспи. Взе душ, за да отмие кръвта от тялото си. Подсуши се и подреди олтара си на перваза — пръчици от бенгалски фикус, щипка пръст от родния му край и капки вода от свещения извор на Гуарано. Изрече молитва към Ханхау, бог на подземния свят и към Какоч, създателя. Поиска позволение да открие и убие мъжа, който успя да се изплъзне от лапите на смъртта. Когато приключи, напръска с водата леглото си, за да се предпази от злите духове.

Едва тогава Призрака се отпусна между завивките.

В съня си чу глас, който го предупреждаваше, че никога няма да се завърне в дома си. Казваше му, че няма да успее да убие американеца, а че Рансъм ще убие него. Умоляваше го да отнеме собствения си живот. Позна гласа на Ханхау, опитващ се да го примами в света на сенките. Призрака се изсмя в съня си, за да покаже на Ханхау, че не му обръща внимание.

Пробуди се на разсъмване, обзет от едно-единствено намерение.

Да убие Рансъм.